№ 727
гр. П. , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220100882 по описа за 2021 година
В исковата си молба и в няколко уточнителни молби ищецът Г. Г. ТР. с ЕГН
********** от град П., ул.“Б.“№27, ет.5, ап.13 твърди, че е работил в ответното дружество
„ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П.,
местност “Ч.с.“, поземлен имот 55150.13.170, представлявано от управителя АН. С. по
силата на трудов договор №4 от 08.08.2016г. като е заемал длъжността „шофьор на товарен
автомобил. Управлявал МПС-та над 12 тона. Със заповед №18 от 07.07.2020г трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1т.5 от КТ. Ищецът подал сигнал на
09.07.2020г до Дирекция“Инспекция по труда“-П. да направят проверка на случая във
връзка с прекратяване на трудовия договор. За резултатите от проверката ищецът бил
уведомен с писмо изх.№20060783 от 04.08.2020г.При тази проверка ответното дружество
предоставило 2 броя молби и заповеди от ищеца, но неподписани от него за ползване на
неплатен отпуск , считано от 01.04.2020г до 30.04.2020г – 20 дни и от 04.05.2020г до
11.05.2020г. за 5 дни , за които ищецът разбрал след извършената проверка от
административния орган. Ищецът твърди, че не е подавал до работодателя си молби за
ползване на неплатен отпуск. В горепосочените периоди бил на разположение на
работодателя , на не правел курсове с камионите, защото му били казали, че нямало работа
заради извънредното положени е във връзка с COVID-19. Обещали да им заплатят
възнагражденията, но започнали да им плащат текущите заплати.За горепосочените периоди
не им дали нищо. След като попитал няколко пъти счетоводителката защо бавят заплатите
им за стари периоди, му било отговорено, че нямало пари и при първа възможност ще ги
платят . На 10.07.2020г му била връчена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно която считано от 08.07.2020г трудовото правоотношение се
1
прекратява на основание“липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата. Това уволнение било обжалвано от ищеца и било образувано гр.д.
№2359/2020г по описа на РС-П. като делото приключило със съдебна спогодба, по силата на
която работодателят признал уволнението за незаконосъобразно. Този акт на съда е влязъл
в сила на 12.12.2020г.
Твърди се, че към настоящият момент ответникът не е заплатил на ищеца
полагащото му се трудово възнаграждение за периода 01.04.2020г до 30.04.2020г.- 20 дни и
от 04.05.2020г до 11.05.2020г за 5 дни както и допълнителен платен годишен отпуск, който
му се полага съгласно чл.155, ал.4 и ал.5 и чл.156, ал.2 от Кт и чл.2, т.29 от Наредба за
определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен
отпуск , тъй като работел като шофьор на МПС над 12 тона. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 610 лв.,
представляваща дължимото трудово възнаграждение за месец април 2020г., ведно с лихва за
забава в размер на 50лв., считано от 01.05.2020г до 08.03.2021г., и за сумата от 100лв.,
дължимо трудово възнаграждение за периода 04.05.2020г до 11.05.2020г., ведно с лихва за
забава в размер на 5 лв. за периода 01.06.2020г до 08.03.2021г.Моли се съда за бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 140 лв., представляваща обезщетение за
допълнителен платен годишен отпуск / за 5 дни за 2019г и за 2 дни за 2020г./ както и лихва
за забава в размер на 3 лв., считано от 12.12.2020г. до 08.03.2021г. Претендират се сторените
по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който
не се оспорва твърденията ,че ищецът е работил в ответното дружество по силата на трудов
договор №4 от 08.08.2016г. като е заемал длъжността“ шофьор на тежкотоварен
автомобил“, както и че трудовото му правоотношение е прекратено със заповед №18 от
07.07.2020г. Твърди се, че ответното дружество, което е с предмет на дейност – транспортна
дейност е било изключително затруднено да изпълнява същата по време на извънредното
положение , поради което на 16.03.2020г. управителят на ответната фирма издал заповед по
чл.120в от КТ за преустановяване на работата на предприятието. По негово разпореждане
фирмата възстановила дейността си, считано от 01.04.2020г. Към тази дата имали четири
лица, заемащи длъжността „шофьор“. Имало вътрешни транспортни курсове за страната.
Тъй като ищецът е с най- продължителен стаж като шофьор във фирмата и има най-голям
опит , неколкократно му било предлагано да извърши транспортни курсове, но същият
отказвал да извършва транспорти курсове, а същевременно искал да получава трудово
възнаграждение. Отказаните от ищеца транспортни курсове били извършени от друг
работник на фирмата- Димчо Гендуров. Според ответника ищецът е бил назначен на
длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ код по класификатора на длъжностите НКПД
83322009, поради което не попада сред лицата, имащи право на допълнителен платен
годишен отпуск съгласно Наредбата за определяне на видовете работи. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца прави уточнение, че трудовите
възнаграждения ги претендира в брутен размер. Подробни съображения по съществото на
спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени
бележки.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа
писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно
убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че страните по делото са били в трудово правна връзка да периода от
08.08.2016г до 08.07.2020г. като ищецът е заемал длъжността „ шофьор на тежкотоварен
автомобил“.В трудовият договор е било уговорено, че възнаграждението се изплаща между
20-25т очисло на месеца, следващ месеца на положения труд. Със заповед №18 от
07.07.2020г трудовото правоотношение с ищеца е прекратено. Ищецът е обжалвал пред съд
уволнението си и е било образувано гр.д.№2359/2020г по описа на РС-П., приключило със
съдебно спогодба, по силата на която ответникът „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ЕООД е признал иска,
че уволнението на ищеца, извършено със заповед №18 от 07.07.2020г е незаконно.
Спорът се фокусира върху твърдението на ищеца, че не му е изплатено трудовото
възнаграждение за периода 01.04.2020г до 30.04.2020г и за периода 04.05.2020г до
11.05.2020г., за който период се е водели в неплатен отпуск като отрича да е подавал молби
за ползване на такъв отпуск. Твърди, че през този период е бил на разположение на
работодателя, но не правел курсове с камиони , тъй като му казвали, че нямало работа
поради извънредното положение.
Видно от писмо изх.№20060783/ 04.08.2020г. от Дирекция „Инспекция по труда“-
П., при извършена в ответното дружество проверка по сигнал на ищеца, на контролните
органи са представени две молби и две заповеди за ползване на неплатен отпуск за периода
01.04.2020г до 30.04.2020г- 20 дни и за периода 04.05.2020г до 11.05.2020г.- 5 дни,
неподписани от работника.
3
Видно от данните по делото управителят на ответното дружество е издал Заповед по
чл.120в от Кодекса на труда за преустановяване на работа при обявено извънредно
положение. Съгласно тази заповед поради обявеното извънредно положение е
преустановена работата на част от предприятието и на отделни работници и служители за
периода от 16.03.2020г. до второ нареждане за започване на работа.
От приложената справка за актуално състояние на действащите трудови договори
към 01.04.2020г. е видно, че към посочената дата във фирмата са на работа четирима
шофьори, между които ищецът и негов колега Димчо Димитров Гендуров.
Установява се от съдържащите се на лист 34-41 от делото писмени доказателства/
пътни листове, товарителници, разпечатки от тахошайби/, че на 01.04.2020г и на
17.04.2020г в ответната фирма е извършвана дейност – транспортни курсове на територията
на страната, като конкретните трудови функции са извършени от лицето Димчо Гендуров,
заемащ длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил -12 и повече тона“.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено. Вещото лице е установило, че дължимото на ищеца за месец април
2020г. брутно трудово възнаграждение е 620.98лв. Обезщетението за забава върху
главницата от 620.98лв. за периода 26.05.2020г до 07.03.2021г е в размер на 49.38лв.
Дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода 04.05.2020г до
11.05.2020г е в размер на 172.50лв. Обезщетението за забава върху главницата от 172.50лв.
за периода 26.06.2020г до 07.03.2021г е 12.22лв. Според вещото лице дължимото
възнаграждение за допълнителен отпуск за 5 дни за 2019г е в размер на 104.66лв. , като
законната лихва върху тази главница за периода от 12.12.2020г до 07.03.2021г. е 2.50лв.
Дължимото възнаграждение за допълнителен отпуск за 3 дни за 2020г е в размер на 62.80лв.
като законната лихва върху тази главница за периода от 12.12.2020г до 07.03.2021г. е 1.50лв.
За изясняване на спора то фактическа страна по делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. От разпита на свидетелката Г.А. се установи , че същата е
пълномощник на ответната фирма. По време на извънредното положение в ответната фирма
се работело в намален състав, поради намаления обем заявки за транспорт. Свидетелката
заяви, че през месеците април и май 2020г лично е предлагала превози на ищеца и в
България и извън страната , но същият отказвал , тъй като когато започнал работа 2016г.
фирмата имала договорни отношения с данъчен склад в Благоевград и ежедневно курсовете
до този склад били извършвани от ищеца. Ищецът държал да пътува само до тази релация .
Свидетелката допълни, че при липса на заявки за транспорт до данъчния склад Благоевград
, на ищеца били предложени други транспортни курсове в България, но по други
направления, които ищецът продължил да отказва , тъй като искал да прави курсове в
рамките на деня само от П. до Благоевград.Това е бил мотивът му за отказ. Свидетелката
уточни, че не е имало уговорка ищецът да пътува само до Благоевград. Според свидетелката
4
ищецът лично на нея отказал да извърши транспортните курсове през месец април и през
месец май 2020г. Тези курсове били предложени първо на него и след отказа му били
извършени от друг шофьор –Димчо Гендуров.През месец април и през месец май 2020г
ищецът нее идвал ежедневно до базата на фирмата. Според свидетелката през този период
отказвал курсове. Било му предложено да излезе в неплатен отпуск, което предложение
също не било прието от ищеца. Свидетелката допълни ,че освен отказаните курсове през
месец април и май 2020г ищецът и друг път е отказвал курсове, които не му харесвали.
Управителят на много пъти е правил компромиси на ищеца, тъй като ищецът е бил един от
най- опитните му работници. Свидетелката допълни, че ищецът е единствения шофьор във
фирмата , който е отказвал курсове.
От разпита на свидетелката А.Г. се установи ,че за периода от 18.03.2019г до
09.04.2021г. е работела в ответната фирма като е заемал длъжността „оперативен
счетоводител“. Свидетелката обясни, че Г.А. основно се е занимавала с възлагане на
транспортните курсове на шофьорите на фирмата.Според свидетелката през процесния
перидо месеците април и май 2020г са се осъществявали транспортни курсове, но работата
била извършвана от другите шофьори на фирмата. Уговорката между управителят на
фирмата и ищеца била ако има курсове ищецът да идва на работа. Свидетелката допълни,
че ищецът не е подписвал молба за неплатен отпуск .
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ, по чл.245 ал.2 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ, във
вр.с чл.156 от КТ .
По обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с
чл.242 от КТ и чл.245, ал. 2 от КТ за заплащане на трудови възнаграждения за месец април
2020г и за месец май 2020г/ за периода от 04.05.2020г до 11.05.2020г./ както и обезщетение
за забава съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във валидно
учредено трудово правоотношение през процесните периоди, като трудовото
правоотношение между тях е прекратено, считано от 08.07.2020г. Спорът се фокусира върху
правно релевантния факт- престирал ли е ищеца работната си сила в процесния момент,
тоест полагал ли е труд, осъществявал ли е трудовите си функции. Според разпоредбата на
чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал
добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия
договор условия. Установи се от анализа на гласните доказателствени средства /
показанията на свидетелите А. и Г./, че ищецът неколкократно е отказал да изпълни преките
си трудови функции, запълващи характера на заеманата от него длъжност „ шофьор на
5
товарен автомобил“ и се наложило тази работа да бъде изпълнена от друг работник. Съдът
дава кредит на доверие на тези свидетели тъй като същите възпроизведоха свои
непосредствени възприятия . Показанията им са убедителни, непосредствени, еднопосочни
,взаимодопълващи се и напълно кореспондират с анализираните по-горе писмените
доказателства / обсъдените по-горе пътни листове, разпечатки от тахошайби,
товарителници/. Ето защо съдът прави извод, че през процесния период ищецът не е
изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение.
Не следва да се извличат фактически и правни изводи от приетата като
доказателство по делото заповед №120в от КТ , тъй като в обстоятелствената част на
исковата молба липсват наведени каквито и да било твърдения от ищеца досежно наличието
на тази заповед и правата които същият би могъл да черпи от нея. В исковата молба са
изложени единствено твърдения, че при инициираната от ищеца проверка от Дирекция
„Инспекция по труда“-П. досежно прекратяване на трудовото му правоотношение
работодателят бил представил 2 броя молби за ползване на неплатен отпуск, непосписани
от ищеца и респективно заповеди за разрешаване на такъв отпуск. Ищецът отрича да е
подавал молби за ползването на неплатен отпуск през исковия период. В хода на съдебното
дирене не се установи наличие на такива молби, подписани от ищеца , поради което съдът
приема, че през този период ищецът е не бил в неплатен отпуск, а е бил на работа. Но
фактът, че се е явил на работа сам по себе си не е достатъчен , за да се приеме, че на ищеца
му се дължи заплащане на трудово възнаграждение. Действително съгласно разпоредбата
на чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. За да възникне
насрещното задължение на работодателя за заплати трудовото възнаграждение следва да е
изпълнено преди това корелативното задължение , а именно трудът да е положен и то
добросъвестно , без отклонение от уговорените параметри на трудовите функции. Като не е
изпълнил основното си задължение да престира работната си сила през исковия период,
заплащане на трудово възнаграждение за този период на ищеца не му се следва.
Ето защо следва да се отхвърлят предявените от ищеца главни искове за заплащане
на сумата от 610 лв. трудово възнаграждение за месец април 2020г и за заплащане на сумата
от 100лв. дължимо трудово възнаграждение за периода 04.05.2020г до 11.05.2020г.
Неоснователни са и акцесорните искове за заплащане на лихва за забава върху посочените
две главници, тъй като същите следват съдбата на главните искове, поради което следва да
се отхвърлят и исковете за заплащане на лихва за забава в размер на 50 лв. върху главницата
от 610 лв. за периода 01.05.2020г до 08.03.2021г. и за лихва за забава в размер на 5 лв. върху
главницата от 100лв. за периода 01.06.2020г до 08.03.2021г.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Ищецът претендира заплащане на сумата от 140 лв., обезщетение за допълнителен
платен годишен за 5 дни за 2019г и за 2 дни за 2020г както и лихва за забава в размер на 3
лв., считано от 12.12.2020г. до 08.03.2021. Позовава се на разпоредбата на чл.156 от КТ ,
6
която в своята алинея втора препраща към подзаконовия нормативен акт на Министерски
съвет , регламентиращ изрично видовете работи , за които се полага допълнителен пратен
годишен отпуск и това е Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск/ наричана по-долу наредбата/.
Видно от данните по делото и по -конкретно обсъдения по-горе трудов договор №4
от 08.08.2016г. ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжност „ шофьор на
товарен автомобил“ код по НКПД 83322009. Съгласно чл.2, т.29 от горевизираната наредба
право на допълнителен платен годишен отпуск по чл.1 имат работещите в службите, които
извършват работа като „шофьор на автомобил над 12 тона с шифър по класификатора на
длъжностите 83322005. Тук е момента да се отбележи, че съгласно актуалната справка за
действащите трудови договори към 01.04.2020г. в ответното дружество са били назначени
трима работника на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“, един от които е ищеца и
един работник на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Списъкът
на моторни превозни средства , вписани в регистъра на лиценз на Общността на
международен автомобилен превоз на товари №15362 , издаден на „ТСТ Транс Ойл“ЕООД ,
дава актуалната информация за притежаваните от ответното дружество моторни превозни
средства към дата- 20.07.2021г, която е датата на извършване на справката, предоставената
от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ . Само въз основа на тази справка
обаче съдът няма как да направи недвусмислен и категоричен извод, че към процесния
период ответното дружеството е притежавало само автомобили над 12 тона, както и че
ищецът е управлявал само тежкотоварни автомобили над 12 тона. Други доказателства не
бяха ангажирани. Ето защо съдът намира, че за ищецът не е възникнало правото на
допълнителен платен годишен отпуск по смисъла на чл.156 от КТ, поради което като
неоснователни следа да бъдат отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 140 лв.
обезщетение за допълнителен платен годишен 5 дни за 2019г и 2 дни за както и лихва за
забава в размер на 3 лв., считано от 12.12.2020г. до 08.03.2021.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 300лв. разноски по делото/ заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. ТР. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№27,
ет.5, ап.13 срещу „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град П., местност “Ч.с.“, поземлен имот 55150.13.170, представлявано от
управителя АН. С. искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ, по
7
чл.245 ал.2 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ, във вр.с чл.156 от КТ както следва : 1/ за
заплащане на сумата от 610 лв., представляваща дължимото трудово възнаграждение за
месец април 2020г., ведно с лихвата за забава в размер на 50лв., считано от 01.05.2020г до
08.03.2021г.,2 / за сумата от 100лв., дължимо трудово възнаграждение за периода
04.05.2020г до 11.05.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 5 лв. за периода 01.06.2020г
до 08.03.2021г., 3/ сумата от 140 лв., представляваща обезщетение за допълнителен платен
годишен отпуск 5 дни за 2019г и 2 дни за 2020г.,както и лихва за забава в размер на 3 лв.,
считано от 12.12.2020г. до 08.03.2021г.
ОСЪЖДА Г. Г. ТР. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№27, ет.5, ап.13 да заплати
на „ТСТ ТРАНС ОЙЛ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
П., местност “Ч.с.“, поземлен имот 55150.13.170, представлявано от управителя АН. С.
сумата то 300лв, сторени по делото съдебно- деловодни разноски.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8