№ 308
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110138477 по описа за 2021 година
Предявени са от .... представлявано от ., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу М. КР. СТ., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК
ВРЪБНИЦА 1, Б... чрез адвокат К.И., със съдебен адрес: гр.София, бул. . 48, ет.4, офис 401,
иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150
от ЗЕ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1524,49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 146,96 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 11.3.2021 г. Ищецът претендира и установяването на задължение от 0.45 лв. за лихви
върху главница за дялово разпределение от 0.00 лв., за което искане заявлението е било
отхвърлено от съда.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, ЖК
ВРЪБНИЦА 1, Б... аб.№ 295121 за процесния период от 1.5.2017 г. до 30.4.2019, но не е
изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови
нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Оспорва иска за сумата от 0.45 лв. лихви върху нулева
главница за такса дялово разпределение. Оспорва твърдението, че жилището се отоплява и
сочи, че за процесния имот се дължи само стойността на топлинна енергия за БГВ и за
сградна инсталация. Твърди, че вземането е погасено по давност за главници и лихви за
период преди 18.03.2018 г. в общ размер на 840.48 лв. Оспорва иска за главници, които не са
погасени по давност, а чрез плащане, за отоплителен сезон месец май 2017 г. – месец април
1
2018 г. Твърди, че е заплатила суми преди образуване на настоящото производство в общ
размер на 1093.76 лв., в това число призната главница от 1070.86 лв. и 22.90 лв. за законна
лихва от 18.03.2021 г. до датата на плащане – 02.06.2021 г. Сочи също така, че е заплатила и
съразмерно на тези признати суми и разноски по заповедното производство в размеер на
53.46 лв. Оспорва изцяло претенцията за мораторна лихва в размер на 146.96 лв. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач „Бруната България“ ООД, конституирано на страната на
ищеца, не оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 19.3.2021 г., по което е било
образувано ч.гр.д. № 15714/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено
с изключение на претенцията за лихва върху нулева главница за дялово разпределение.
Заповедта е била връчена на длъжника и същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК,
поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е подал
Заявление-декларация от 29.05.2017 г. до ищцовото дружество, с което е поискал откриване
на партиза за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ж.к. Връбница 1, б... абонатен №
295121. Представени са и доказателства за собствеността върху топлоснабдяемия имот, от
които се установява, че ответницата е собственик на същия.
Ответницата е представила платежни документи за сумите, както следва: 102.40 лв.
по фактура за месец април 2019 г.; сума от 201.82 лв., сумата от 65.21 лв. по фактура от
31.05.2017 г., сумата от 1093.76 лв., внесена по ч.гр.д. № 15714/2021 г. по описа на СРС, 120
състав, от 02.06.2021 г. и сумата от 53.46 лв., внесена по ч.гр.д. № 15714/2021 г. по описа на
СРС, 120 състав, от 14.06.2021 г.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че е погасена
сума в размер на 1070.86 лв., като вземането за главница било намалено на 400.17 лв., която
е непогасена.
Ответникът е направил и възражение за погасяване на суми чрез изтичане на
погасителна давност. Видно от приложеното ч.гр.д. № 15714/2021 г. по описа на СРС, 120
състав заявлението е депозирано на 19.3.2021 г., като на тази дата се прекъсва давността.
Погасени по давност биха били вземания, падежирали до 29.01.2018 г., тъй като всяко
месечно вземане става изискуемо след изтичане на 45 дни от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача. В този случай се явяват погасени всички вземания за
главници и лихви до тази дата. Тъй като ответникът е извършвал плащания, в които не е
посочил изрично за кои периоди плаща главница и лихви, същите са били съотнесени по
реда на погасяване, предвиден в чл. 76 от ЗЗД, а именно – погасени са най-напред
2
разноските, лихвите и накрая главницата, като са погасявани най-напред най-старите
задължения. Ето защо, съдът счита, че в случая са погасени чрез плащане вземания в
установения от вещото лице размер, а непогасени остават задължения в размер на 400.17 лв.
главница и сумата от 146.96 лв. лихви. В тази част следва и да бъде уважена исковата
претенция.
И двете страни имат право на разноски при този изход от спора. Ищецът е направил
разноски в заповедното производство в общ размер на 83.44 лв. и в исковото 33.44 лв. за
държавна такса, 200 лв. за вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Ответникът е направил разноски в заповедното
производство в размер на 300 лв. и в исковото – 500 лв., съгласно представените
доказателства. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответника. Съгласно Наредба № 1/ 2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за заповедно производство сумата от 300 лв. е минимален
размер при тази цена на иска. В исковото минималният размер възлиза на 347.03 лв. Следва
размера на адвокатското възнаграждение, претендиран за исковото производство от
ответника, да бъде намален на 350 лв., предвид това, че делото не е с фактическа и правна
сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Съразмерно на уважената част на иска на ищеца му се следва сумата от 154.07 лв., а
на ответника: 435.50 лв., съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от
исковете.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „..............., представлявано от ., със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу М. КР. СТ.,
ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ВРЪБНИЦА 1, Б... чрез адвокат К.И., със съдебен
адрес: гр.София, бул. . 48, ет.4, офис 401, по иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че ответницата дължи на ищеца - за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 400.17 лв. /четиристотин лева и седемнадесет стотинки/ - главница,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 146.96 лв. /сто четиридесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/ - лихви за забава, като отхвърля исковете до пълните им размери от 1524,49 лв. –
главница и до 146,96 лв. – мораторни лихви за забава, като неоснователни, поради
погасяването им чрез плащане.
ОСЪЖДА М. КР. СТ., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ВРЪБНИЦА 1, Б...
да заплати на „..............., представлявано от ., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б сумата от 154.07 лв. /сто петдесет и четири лева и седем стотинки/,
3
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „..............., представлявано от ., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б да заплати на М. КР. СТ., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ,
ЖК ВРЪБНИЦА 1, Б... сумата от 435.50 лв. /четиристотин тридесет и пет лева и петдесет
стотинки/, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4