М О Т И В И към НОХД 375/2017 г. на СвРС ============================================
ОБВИНЕНИЕТО против подсъдимия В.С.Ч. с ЕГН ********** е по чл. 131, ал. 2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2
от НК, за това, че на 23.03.2017 год. около 17:20 часа, на път ІІ – 52 км.
63+890 в землището на с. Ореш, общ. Свищов, причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето,
изразени в охлузване с оток и кръвонасядане по гърба на дясна китка на
полицейски орган - В.А.Г.- младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция” към РУ на МВР Свищов, при изпълнение на функцията и службата му по
предотвратяване и пресичане на престъпления, като в нарушение на чл. 25 от
Закона за движение по пътищата потеглил и ускорил движението на управлявания от
него лек автомобил „****” с рег. номер „****” без да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и без да се съобрази с
местоположението на В.А.Г..
и по чл.270 ал.1 от НК, за това, че на
23.03.2017 год. около 17:20 часа, на път ІІ – 52 км. 63+890 в землището на с.
Ореш, общ. Свищов, противозаконно е пречил на орган на властта - младши
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” при РУ на МВР Свищов – В.А.Г.,
да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред – да осъществи
контрол по безопасността на движението на пътищата, чл. 14 ал.1 от ЗМВР вр. чл. 12 ал.1 от
Инструкция № 8121з-823 от 05.11.2014г. за организацията на дейността в
министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението
„Полицейските и младши полицейските инспектори осъществяват контрол по
безопасността на движението по пътищата, съгласно правомощията по ЗДВП и
регламентирания в МВР ред“ и като не се
подчинил на отдаденото му посредством стопа-палка от инсп. В.А.Г. разпореждане,
отказал да спре управляваното от него моторно превозно
средство - лек автомобил „****” с рег. номер ****.
Подсъдимият
не се признава за виновен по предявените му обвинения.
Граждански
иск не е предявен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната
фактическа обстановка:
В.С.Ч.
е роден на *** ***. Завършил е средно образование, след което е отбил редовна
военна служба. Не работи по трудов договор. Осъждан е преди 30 години - през 1987г. , като
му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година
и глоба от 500 лева. За това осъждане той е реабилитиран по право. Има едно
наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК по НАХД № 470/2007
г. по описа РС – Свищов ,влязло в сила
на 22.01.2008г.
На
23.03.2017г. подсъдимият В.С.Ч. ***, като управлявал червен л.а. „****“ ДКН ******,
собственост на А.Д..
Преди
това, на същия ден св. М.Т. –
„разузнавач“ в РУ на МВР – Свищов получил оперативна информация, че В.С.Ч.
*** с червен л.а. „****“ ДКН ******, като в колата ще превозва наркотични
вещества. Св. Т. докладвал по надлежния ред за постъпилия сигнал и получил
разпореждане за незабавна проверка на случая. За целта св. Т. и неговия колега
- св. Р.В. трябвало да пресрещнат в района на с. Ореш автомобила на Ч., когато
същият се връща от гр. Плевен. Св. М.Т. поискал съдействие за спиране и проверка
на водача на автомобила от младши полицейски инспектор ( МлПИ) в група
„Охранителна полиция“ В.А.Г., на когото със заповед № 352з-38/24.01.2017 на
Началника на РУ на МВР – Свищов е
възложено да обслужва територията
на с. Ореш. Съгласно длъжностната
характеристика на МлПИ Г. на същия е вменено задължението да „работи за недопускане, предотвратяване,
пресичане и разкриване на престъпления и други правонарушения на обществения
ред“. С необозначен полицейски
автомобил св. М.Т. и св. Р.В. се придвижили по път ІІ-52 в посока гр.
Плевен, преминали кръстовището и
позиционирали служебния автомобил на място подходящо да се наблюдават
пристигащите от посока Плевен автомобили. На кръстовището, образувано от този
път с пътя, водещ към с. Ореш вече бил
застанал св. В.Г., облечен в униформа, със светлоотразителна жилетка с надпис
„Полиция“. Неговата задача била да спре за проверка лекия автомобил „****“,
управляван от Ч.. Около 17,20 часа към св.Т.
и св.В. наближил л.а. „****“ с ДКН ******,
управляван от В.Ч., за което св.Т. своевременно уведомил по телефона св.Г..
Посредством
„Стоп-палка“ св. Г. подал знак за спиране. Водачът на автомобила намалил
скоростта и спрял на разстояние от около 50 метра от полицая. Св. Г. тръгнал
към автомобила, като забелязал, че
водачът се е навел и търси нещо в колата. Свидетелят се затичал и като
наближил на около пет-шест метра от колата видял, че водач е подс. В.Ч., който
в този момент потеглил внезапно. Св. Г., който се намирал до пътя, откъм
дясната страна на потеглящата кола , подал за втори път сигнал за спиране със
стоп-палката, като протегнал дясната си ръка настрани. В резултат от това при разминаването дясната
ръка на полицай Г., с която държал палката се ударила в страничното огледало , палката
отхвръкнала, ударила се в дясното стъкло на автомобила и се счупила. В
следствие от удара на В.А.Г. било
причинено охлузване с отток и кръвонасядане
по гърба на дясна китка. Случилото се /
досега на полицейската палка със страничното огледало на лекия автомобил/,
което трае секунди, било възприето от св.Т. и св.В., които към този момент се
придвижвали с необозначения служебен автомобил към мястото и спрели при
колегата си , за да установят състоянието му. Обадили се на дежурния в
Полицията и на мястото дошли и други колеги.
Впоследствие предприели издирване на л.а. „****“ с ДКН ******, който след около
2 часа бил открит до къщата на подс.Ч./
собственост на майка му/ в с.Ореш, а не в м. „Баира“, землище – с. Ореш, както
е посочено от прокурора. Понеже в къщата в с.Ореш било тъмно, служителите на
полицията потърсили Ч. *** и около 20
часа вечерта го установили на излизане от входа, придружен от св.П.М..
При тази
фактическа обстановка , прокурорът е приел, че подс. В.С.Ч., като не се е
подчинил на даденото разпореждане за спиране на л.а. „****“ ДКН ******, подадено от орган на власт - МлПИ при „Охранителна полиция“ при РУ на МВР
– Свищов В.А.Г., е попречил
противозаконно на орган на властта да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред - да осъществява контрол по безопасността на
движението по пътищата , произтичащи от чл. 14 ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 12 ал.1 от
Инструкция № 8121з-823 от 05.11.2014г. за организацията на дейността в
министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението
-„Полицейските и младши полицейските инспектори осъществяват контрол по
безопасността на движението по пътищата, съгласно правомощията по ЗДВП и
регламентирания в МВР ред“, с което е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл. 270 ал.1
от НК.
При така
събраните доказателства, съдът прие, че деянието на Ч. не съставлява
престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Обективните факти сочат, че Ч. се е
придвижвал по път ІІ – 52 км. 63+890 в землището на с. Ореш, общ. Свищов ,
управлявайки л.а. „****“ ДКН ****** . На
кръстовището за с.Ореш е бил позициониран
св.В.Г.-МлПИ при „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – Свищов, който
подал със стоп палка сигнал за спиране с цел да осъществи контрол по
безопасността на движението по пътищата. Подс.Ч. спрял на около 50 метра.
Съгласно защитната версия на Ч., причината за спирането му била не защото е
възприел подадения сигнал, а защото по пътя възнамерявал да запали цигара,
изтървал запалката си до педалите на автомобила и след излизане от завоя преди
с.Ореш, спрял колата за да си вземе запалката. Докато се бил навел да я търси,
усетил удар по страничното стъкло на автомобила и веднага потеглил. След това
оставил автомобила в село Ореш до дома си,защото бил със счупено стъкло и се
прибрал в гр.Свищов с автобус. Обадил се на св.К.Г., който му бил предоставил
автомобила и му казал, че има инцидент с колата.
Версията на
подс.Ч. донякъде съвпада с показанията на св.Г., който също заяви, че след като
е подал сигнал за спиране и тръгнал тичешком към спрелия на 50 метра от него
автомобил, видял че Ч. рови нещо в
колата. Но като приближил на 5-6 метра св.Г. възприел, че водача е В.Ч., което
предполага, че Ч. се е изправил и също е възприел приближаващия полицай. В този
момент Ч. рязко потеглил и както е посочено в дипозитива на обвинението –„ не
се подчинил на отдаденото му посредством стопа-палка от инсп. В.А.Г.
разпореждане, отказал да спре управляваното от него моторно превозно
средство - лек автомобил „****” с рег. номер
****“.
Събраните доказателства, самото обвинение, както и
описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт сочи
на липса на обективни факти, свързани с изпълнителното деяние -противозаконно
пречене на орган на власт да изпълни задълженията си по смисъла на чл. 270, ал. 1 НК. Действително е описано, че по подаден сигнал за
превозвани наркотични вещества, св.Т. и св.В. са предприели операция по спиране
и проверка на управлявания от подсъдимия Ч. автомобил „****” с рег. номер
**** по пътя
от Плевен за Свищов в близост до с.Ореш,
като част от тази операция е била уговорката св.Г. да спре автомобила. Тази
подготвяна операция по никакъв начин обективно не е възприета от подс.Ч., за да
говорим за осуетяването и. Същият вероятно е възприел МлПИ Г., като лице,
осъществяващо контрол по ЗДвП и отказал
да спре управляваното МПС/ така е посочено и в диспозитива
на обвинението/. Съпротивата /пречене / на орган на власт изисква по голям интензитет, например когато изпълнителното деяние на престъпление е започнало,
преди намесата на органа на власт и продължава и след това, като прераства в
пречене на органа да изпълни задълженията си по прекратяването му. Необходимо е
и активно действие на дееца / с думи или действия / от отношение на органа на
власт, които да обективират пречене , а не бягство.В случая поведението на Ч. може да се квалифицира като
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което се следва санкция по
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Предвид на това, съдът
оправда подсъдимия В.Ч. по обвинението му по чл.270 ал.1
отНК.
Повдигнато е
обвинение и за това, че в реална съвкупност с гореописаното деяние В.Ч. е
извършил престъпление по чл. 131, ал.
2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК - на 23.03.2017 год. около 17:20 часа, на
път ІІ – 52 км. 63+890 в землището на с. Ореш, общ. Свищов, причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство
на здравето, изразени в охлузване с оток и кръвонасядане по гърба на дясна
китка на полицейски орган - В.А.Г.- младши полицейски инспектор в група
„Охранителна полиция” към РУ на МВР Свищов, при изпълнение на функцията и
службата му по предотвратяване и пресичане на престъпления, като в нарушение на
чл. 25 от Закона за движение по пътищата потеглил и ускорил движението на
управлявания от него лек автомобил „****” с рег. номер „****” без да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и без да се
съобрази с местоположението на В.А.Г..
Не се оспорва,
че от заключението на съдебно – медицинската експертиза е установено, че в
следствие от удара на МлПИ В.Г. е причинена лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство на
здравето, обусловена от настъпилите в следствие от удара охлузване с отток и кръвонасядане по гърба на
дясна китка.
Спорен е
механизмът на причиняване на телесната повреда.По делото е допусната и приета
съдебна авто-техническа експертиза. Съгласно заключението на същата, причини за
възникналото ПТП са недостатъчно странично разстояние между дясното огледало за
обратно виждане на движещия се лек автомобил и траекторията на стоп палката в
дясната ръка на В.Г.. Получава се контакт /удар/ между външните страни на
китката на ръката и огледалото. След този първи удар следва втори на вече
изпуснатата от ръката на Г. палка в страничното стъкло на вратата, като при
този удар палката се отделя от дръжката и двете части изпадат на пътното платно
на разстояние 3,56 - 4,50 метра от мястото на удара. При потеглянето и
ускоряването на автомобила в комбинация с бягащия срещу него и насочващ палка Г.
се реализира недостатъчна странична дистанция, в резултат на което следва удар
и е причинена лека телесна повреда на св.Г.. Цялото действие се развива за
секунди, което се установява от свидетелските показания.
Съгласно
повдигнатото обвинение подс.В.Ч. е
причинил лека телесна повреда на МлПИ В.А.Г. при изпълнение на функцията и
службата му по предотвратяване и пресичане на престъпления , като в нарушение
на чл. 25 от Закона за движение по пътищата потеглил и ускорил движението на
управлявания от него лек автомобил „****” с рег. номер „****” без да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и без да се
съобрази с местоположението на В.А.Г..
Съгласно обвинението, от
обективна страна подс.Ч. е управлявал МПС, при което е нарушил правилата за
използване на пътното платно, предприемайки маневра, без да се убеди, че няма
да създаде опасност за движението, като е бил длъжен, преди да стори това да се убеди, че св. Г. няма да бъде застрашен, въпреки че последният не е в статично положение. От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
небрежно, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае правилата, които
регламентират използването на пътното платно, и е могъл да съобрази поведението
си с тях. Такова
задължение му е вменено съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която разпоредба, като
шофьор, водачът е бил длъжен да знае и спази и във връзка с нарушение на която е
повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда. Съдът приема, че
поведението на подс.В.Ч. е виновно, при форма на вината небрежност.От фактологията по делото не може да се направи извод за
евентуален умисъл. От съдебната авто-техническа експертиза се установи, че
мястото на удара е на около 1,30-1,50 метра от южния банкет. В същото време св.Г.
твърди, че е бил на южния пътен банкет. Т.е. безспорно е , че ситуацията е
динамична и се развива изключително бързо. Психичните и мисловни процеси, протичащи в участниците не могат да
се установят по безспорен и категоричен начин, но съдът приема че няма данни за
умишлено престъпление. В случай, че св.Г. е бил на пътния банкет и подсъдимия
го е възприел така,то подс.Ч. ,предприемайки маневрата потегляне, завой
наляво за включване в пътната лента, не е предполагал, че ще има физически
досег между автомобила и св.Г., нито е
целял причиняването на телесна повреда. Друг е въпросът, че с оглед ситуацията
и обстоятелството, че св.Г. се движи /тича, държи палка/ , водачът Ч. е могъл
да предвиди, че в следващия момент позиционирането
може да е различно , с което се създава опасност. Въпреки всичко, съдът намира, че деянието е извършено по
непредпазливост. Съгласно чл.133 от НК наказуемо от закона е причиняването на
средна и тежка телесна повреда по непредпазливост , не и лека телесна повреда.
С оглед на горното , деянието не е съставомерно.
Предвид на
това съдът оправда подсъдимия В.С.Ч. за извършено престъпление по чл.
131, ал. 2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
По тези
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: