Решение по дело №1492/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 63
Дата: 8 март 2023 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия: Яна Панева
Дело: 20223100601492
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева

Стоян К. Попов
при участието на секретаря Дебора Н. И.ова
в присъствието на прокурора М. В. С.
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100601492 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по пропест на ВРП
срещу присъда № 206 постановена на 18.10.2022г. по НОХД № 5353/2021г. по описа на
ВРС, V състав, с която подс. Н. Я. Я. е признат за невиновен в извършване на престъпление
по чл. 355 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
С протеста се иска въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд
и да постанови нова, с която да признае за виновен подс. Я. в извършване на
престъплението, като му се наложи съответно наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста, като
счита че доводите на ВРП са основателни. Моли за произнасяне в този смисъл.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. Я. изразява
становище, че присъдата е правилна и справедлива, като в мотивите си
първоинстанционният съд е обосновал подробно вътрешното си убеждение, за да приложи
нормата на чл. 9 ал.2 от НК.
Подсъдимият Н. Я. редовно призован, не се явява.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313
и 314 от НПК, настоящият състав намери протеста за неоснователен.
От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Н. Я. бил моряк на кораб и поради тази причина имал често задгранични
1
пътувания. На 03.05.2020г. в 22:40 часа той пристигнал на Аерогара София с пътнически
самолет-полет FB407 от град Брюксел в Белгия. При пристигането му на летището в град
София той преминал през граничен контрол, където се намирали и представители на
здравните власти. С формуляр за събиране на данни на пристигащите пътници от зони с
разпространение на COVID-19 във връзка с епидемиологичната ситуация/л.81 от ДП/ били
попълнени данните от подс.Я. - неговите три имена, телефон, имейл, информация за полета,
с който пристигнал, адреса на който ще пребивавал в следващите 14 дни, който бил посочен
лично от него в ***1, данни за личния му лекар и данни за лице за връзка при спешни
случаи. В изпълнение на въведените със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра
на здравеопазването противоепидемични мерки, по повод процедурата за поставяне под
карантина на лица, пристигащи от рискови държави, каквато в случая била и Белгия, на
подс.Я. било издадено на 03.05.2020 г. Предписание за поставяне под карантина COV 22‐
44609/03.05.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция/л.80 от ДП/, връчено на Я.
на 03.05.2020 г. в 22:40 часа срещу подпис. Според предписанието подс. Я. бил поставен под
карантина на адрес *** с начална дата 03.05.2020 г. и 14-дневен срок. Видно от разписката
към него, било му предоставено време от 7 часа за придвижването до мястото на
карантиниране и същият бил запознат и с наказателната отговорност по чл.355 от НК при
неизпълнение му.
Във формуляра за събиране на данни подсъдимият Я. декларирал, че бил
информиран да спазва задължителната 14 дневна карантина.След като предписанието му
било връчено срещу подпис, той се прибрал в град Варна.
Още по време на полета и след завръщането си в гр.Варна подсъдимият имал силни
болки на два зъба. На 06.05.2020 г. той посетил Дентален център Фармадент ООД гр.Варна в
гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ № 8, където бил приет по спешност от д-р В. К.. При
проведения преглед тя установила пулпит на 18-ти зъб, за което било необходимо незабавно
лечение, което тя започнала и назначила извършване на стоматологични процедури в
определен ред и времеви интервали.
За наложената карантина на Я. по надлежния ред били уведомени съответните
органи, включително и Пето РУ при ОД на МВР- Варна. Контролът върху изпълнението на
задължението на карантинирани на различни основания лица бил възложен на служителите
на РУ на МВР, които периодично извършвали проверки на адресите на карантинираните
лица.
Свидетелите И. П. и Я. Г. работели като полицаи в Пето РУ при ОД на МВР Варна.
На 11.05.2020 г. двамата били на работа от 08.00ч. до 20.00ч. и били назначени като
автопатрул 516, като една от поставените им задачи била проверка на лица под домашна
карантина, между които бил и подсъдимия Я.. За извършване на проверка около 12 часа
полицейските служители посетили адреса на подс.Я. в ***, но на адреса нямало никой.
Разговаряли със съседа на подсъдимия - св. Ж. П. П. , който им казал, че тощу-що подс.Я. е
тръгнал с автомобила си. Св.П. набрал телефонен номер ***, разговарял с подс.Я., който
потвърдил, че не са намира в дома си. Полицейските служители изчакали пред адреса до
около 13 часа, след което си тръгнали.
След извършването на проверката И. П. изготвил докладна записка, като бил
разпитан в качеството на свидетел/л.5 от ДП/ и на същата дата 11.05.2020 г. започнало
досъдебно производство № 155/2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна за
престъпление по чл.355 ал.2 от НК.
На 12.05.2020 г. в 16:15 часа в районен център Варна на тел.112 МВР е получен
сигнал от мобилен телефон ***, ползван от св.С. М. Ч. ЕГН ********** за нарушаване на
карантината, наложена по повод по повод COVID-19 на Н. Я. Я.. Сигналът бил насочен към
Пето РУ при ОД на МВР Варна. От оперативно-дежурната част на управлението на място
бил изпратен полицейски автопатрул в състав свидетелите О. К. С., Б. И.ов И.ов и Н. А. Д..
2
На адреса в *** пред кооперацията ги посрещнал подалият сигнала св.Ч. и им казал, че
преди малко подс.Я. се е прибрал в жилището си. Полицейските служители се качили до
жилището на подс.Я. на третия етаж, той лично им отворил вратата, но при поискване на
личните му документи се оказало, че са в лекия му автомобил пред кооперацията.
От Писмо изх.№ 06-63-2/12.02.2021 г. от РЗИ Варна/л.82 от ДП/ било установено, че
на 10.05.2020 г. и на 14.05.2020 г. били приети уведомления от подс.Я. и съответно били
дадени разрешения за напускане на жилището му с цел преглед и лечение в стоматологичен
кабинет, като му било съобщено, че ще бъдат уведомени и служителите на Пето РУ при ОД
на МВР- Варна.
Според приложените заверени копия от удостоверение за постоянен адрес и
удостоверение за настоящ адрес/л.85 и 86 от ДП/ и служебно изготвената от съда справка
Национална база данни Население/л.25 от НОХД/ било установено, че подс. Я. има заявен
последен постоянен и настоящ адрес ***, който е завил и при влизането си в страната.
От справка за пътуване на лице-български гражданин Н. Я. Я. ЕГН **********/л.98
от ДП/ е видно, че той е влязъл в Република България на 03.05.2020 г. в 22:40 часа през
ГКПП Аерогара София с пътнически самолет полет № FB407.
Според справка за извършени и платени услуги от пациент Н. Я. Я./между л.75 и
л.76 - между два листа не е номериран/ лечението е започнало на 06.05.2020 г. и е
приключило на 24.05.2020 г. с отбелязани посещения на 06.05.2020 г., 10.05.2020 г.,
18.05.2020 г. и 21.05.2020 г.
От писмо УРИ ДП 155/20 от 26.08.2020 г. от началника на Отдел Охранителна
полиция в Пето РУ при ОД на МВР и приложената към него докладна записка/л.139-140/
било установено, че на 15.05.2020г. била извършена проверка на подс. Я., като лице под
домашна карантина и било констатирано, че спазва домашната карантина.
Поискана била информация от ГКПП Аерогара София/л.132 от ДП/, като от писмо
8177р-12414-21.05.2020 г. на началника на ГПУ-София/л.154 от ДП/ било установено, че
полицейските служители само указват съдействие на здравните инспектори от РЗИ-София
при попълване на формуляри от пристигащи пътници и издаване на предписание за
поставяне под карантина, които се съхраняват в РЗИ-София.
От служебно изисканата справка от медицинския управител на Дентален център
Фармадент ООД гр.Варна/л.42 от НОХД/ е видно, че подс. Я. е посетил центъра на адрес
гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ № 8 за първи път на 06.05.2020 г. по спешност с остра болка,
като е бил приет от д-р В. К., която му поставила диагноза Pulpitis Chronica Ulcerosa на зъб
18, поставена му била анестезия и лекарство, което по протокол е трябвало да се смени след
4 дни. На 10.05.2020 г. Я. отново е посетил центъра, започнало е същинското лечение на
зъба, продължило при посещение на Я. на 18.05.2020 г. и приключено на 21.05.2020 г. с
поставяне на пломба.
От началника на Пето РУ при ОД на МВР- Варна първоинстанционният съд изискал
заверено копие от вътрешноведомствен акт - инструкция, заповед или писмена справка
относно действията на полицейските служители при проверка на поставените под карантина
лица на територията на управлението по повод COVID - 19, действащи към периода
10.05.2020 г. - 15.05.2020 г. С писмо № 460000-8/20.01.2022 г. от началника на Пето РУ при
ОД на МВР Варна е било изпратено заверено копие от заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. на
директора на ОД на МВР Варна, с която се оправомощават служителите на ОД на МВР
Варна във връзка с чл.209а от Закона за здравето и било посочено, че действията на
полицейските служители при проверка на лица, поставени под карантина, към посочения
период, са били на основание указанията в заповед на министъра на здравеопазването № РД-
01-218/15.04.2020 г.
От началника на Регионална здравна инспекция Варна районният съд е изискал
3
писмена справка през периода 10.05.2020 г. - 15.05.2020 г. какви са били изискванията към
лицата, поставени под карантина по повод COVID - 19 и може ли същите да напускат
жилищата, при какви условия, какво е трябвало да предприемат и какви са били
задълженията на служителите на инспекцията при получаване на молба от такива лица за
напускане на жилища. Ако е имало вътрешноведомствен акт, уреждащ тази процедура, на
съда да бъде изпратено заверено копие от същия. С писмо изх.№ 05-21/12.01.2022 г.
директорът на РЗИ-Варна уведомил съда, че: през периода 10.05.2020 г. - 15.05.2020 г.
лицата, които са влезли на територията на страна от други държави се поставят под
карантина съгласно т.11 и 12 от Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. на министъра на
здравеопазването в периода на задължителна изолация в домашни условия лицата са длъжни
да не напускат домовете си, като съгласно т.13 от тази заповед поставените под карантина
лица са длъжни да не напускат домовете си и заповедта не регламентира условия или
процедура, при които поставените под карантина лица могат да напускат жилищата си,
такъв акт не е издаван и от директора на РЗИ-Варна.
След изискана справка от съда, от писмо рег.№ 105820-12/10.01.2022 г. на
началника на Районен център112-Варна било установено, че на 12.05.2020 г. в РЦ 112-Варна
в 16:15 часа е бил регистриран сигнал от телефонен номер ********* /ползван към него
момент от св. С. М. Ч./ с приложен към писмото компакт-диск с аудио-записи на
разговорите по този сигнал.
Районният съд е възприел фактическата обстановка, такава каквато е изложена в
обвинителния акт, като я е намерил за установена по несъмнен начин въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства, а именно: на обясненията на подсъдимия Н. Я.
Я.; показанията на свидетелите И. Х. П.; Я. Г. Г.; О. К. С.; Б. И.ов И.ов; Н. А. Д.; Ж. П. П.; И.
Н. Н.; С. М. Ч.; В. К. К.; О. Я.а; Л. О. и К. И.ов К.;Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването; формуляр за събиране на данни на пристигащите пътници
от зони с разпространение на COVID-19 във връзка с епидемиологичната ситуация от
03.05.2020 г.; предписание за поставяне под карантина COV 22-44609/03.05.2020 г. на
Столична РЗИ; писмо изх.№ 06-291-1/22.05.2020 г. от РЗИ Варна; докладна записка от
11.05.2020 г. от полицай П.; докладна записка от 12.05.2020 г. от полицай Н.Д.; писмо изх.№
06-63-2/12.02.2021 г. от РЗИ Варна; удостоверение за постоянен адрес; удостоверение за
настоящ адрес; справка Национална база данни Население; писмо № 460000-8/20.01.2022 г.
от началника на Пето РУ при ОД на МВР Варна; писмо рег.№ 105820-12/10.01.2022 г. на
началника на Районен център112-Варна; писмо изх.№ 05-2-1/12.01.2022 г. директорът на
РЗИ-Варна; справка за съдимост на подсъдимия и материалите от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Въззивният съд от извършената служебна проверка намира, че при събирането и
проверката на доказателствата не са допуснати нарушения от първоинстанционния съд.
Събраните доказателства са анализирани поотделно и в съвкупност, като съдът е изложил
подробни съображения кои от събраните гласни доказателства кредитира и кои не, като е
посочил мотивите си за това, които изцяло се споделят от настоящия състав.
Изведените от съда правни изводи относно квалификацията на деянието и
авторството му, за обективната и субективна съставомерност на действията на подс. Я., са
правилни и обосновани, а именно, че формално подс.Я. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.355 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода
11.05.2020 г. - 12.05.2020 г. в град Варна, в условията на продължавано престъпление,
нарушил мерки против разпространението на заразна болест по хората, определени със
Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл.61 ал.2 и чл.63 ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето и
чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, като лице по раздел II, точка 1 от заповедта, поставено под карантина за срок от 14
дни, считано от 03.05.2020 г. до 16.05.2020 г. включително, с предписание за поставяне под
4
карантина от 03.05.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция, връчено му на
03.05.2020 г., не изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото за настаняване,
в което е посочил, че ще пребивава в посочения в предписанието срок, а именно - жилище,
находящо се в ***1, като напуснал посочения адрес един път на 11.05.2020 г. и един път на
12.05.2020 г. и деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено на основание чл.84 т.12 от Конституцията на Република България с
решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22 от
13.03.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 със срок на
извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., удължен до 13.05.2020г. с
решение на Народното събрание на РБ от 03.04.2020г., обнародвано в ДВ бр.ЗЗ от
07.04.2020 г.
Въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че подс.Я. е
осъществил тези свои деяния на 11.05.2020 г. за периода от около 12 до 13 часа и на
12.05.2020 г. за периода от около 16 до около 17 часа.
За посочените и включени в обвинителния акт обвинения срещу подс.Я. за
напускане на жилището му на 11.05.2020 г. за периода от 16 до 17 часа и на 12.05.2020г. за
периода след 17 часа за около 30 минути не са били събрани категорични доказателства,
поради което правилно първоинстанционният съд е оправдал подс. Я. за тези дати.
Въззивната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на първостепенния съд
относно съставомерността на деянието по чл. 355 ал.2 вр. ал.1 от НК, като изцяло споделя и
изразените доводи по повод възраженията на защитата направени в хода на съдебните
прения, които не следва да бъдат преповтаряни от въззивния съд.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенният съд относно
приложението на чл. 9 ал.2 от НК, предвид явната незначителна степен на обществена
опасност на деянието. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК визира две хипотези, при които
деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на
престъпление: когато то не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва
никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношение, или когато
обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно
изключена.Правилно първостепенният съд е приел, че в настоящия случай е налице втората
хипотеза. Този извод следва от обстоятелството, че обществените отношения - предмет на
защита от нормата на чл.355 ал.2 във вр. с ал.1 НК са били засегнати в минимална степен.
Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато се обсъжда въпроса за
приложението на чл.9 ал.2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички елементи от
състава на престъплението, в т.ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която той
може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение
върху обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици от
деянието. Деянието по настоящото дело е извършено от подс.Я. след по-малко от два месеца
от обявяване на извънредното положение на територията на Република България, считано от
13.03.2020 г. във връзка с пандемията от Ковид 19. Безспорно е било установено, че както
към инкриминираните дати, така и след тях, подсъдимият не е проявил симптоми на Ковид
19, не е бил поставен в задължителна изолация поради заболяване от Ковид19 или с оглед
контакта му с такова лице, поради което с нарушаването на карантината не е поставил в
опасност живота и здравето на други лица. От значение е и обстоятелството, че
противоправното поведение на подсъдимия, макар и реализирано при условията на
продължавано престъпление, на практика се изразява в посещение на аптека за закупуване
на лекарства поради наличието на силни болки, което може да се приеме като инцидентно.
На следващо място правилно първоинстанционният съд е отчел и личността на
подсъдимия, който е в зряла възраст, неосъждан, образован, трудово ангажиран, като
5
липсват данни за други противообществени прояви в неговия живот. Касае се за лице с
положителни характеристични данни, като в настоящия случай инкриминираното поведение
очевидно е инцидентна проява за него. Всички тези обстоятелства, оценени в техния
комплекс, недвусмислено сочат, че се касае само за формално осъществен от обективна и
субективна страна престъпен състав на чл.355 ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от
НК, като конкретното деяние се явява малозначително, поради явно незначителната му
обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на чл.9 ал.2 пр.2 от НК за
признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по
чл. 355, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.26, НК.
Настоящият въззивен състав намира, че напълно законосъобразно районният съд е
обсъдил и възможността за налагане на административно наказание на подс. Я. по смисъла
на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, доколкото извършеното деяние съставлява
административно нарушение, като правилно е приел, че е налице и хипотезата на чл.28 ал.1
от ЗАНН.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция не споделя възраженията изложени
в протеста на прокурор от ВРП свързани с малозначителността на деянията на 11.05.2020 г.
за периода от около 12 до 13 часа и на 12.05.2020 г. за периода от около 16 до около 17 часа,
както и липсата на достатъчно доказателства за деянията включени в обвинителния акт
срещу подс.Я. за напускане на жилището му на 11.05.2020 г. за периода от 16 до 17 часа и на
12.05.2020г. за периода след 17 часа за около 30 минути с мотивите изложени по-горе.
В този смисъл въззивният съдебен състав намира присъдата на първоинстанционния
съд за правилна, законосъобразна и обоснована, като не са налице други основания за
отменяването или изменяване на съдебния акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същият следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 206 постановена на 18.10.2022г. по НОХД № 5353/21г.
по описа на РС- Варна, V състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6