РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Перник, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600322 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 260035/26.05.2021 год., постановена по НОХД № 270/2020 год.,
Пернишкият районен съд е признал подсъдимите М. Й. К. - роден на *** в ***, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, *** образование, неженен,
осъждан, с ЕГН:********** и М. П. С. - роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес
***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, *** образование, неженен,
осъждан, с ЕГН:********** за невиновни в това на 26.10.2016 г. в гр. *** в съучастие
помежду си като съизвършители да са се опитали да запалят сграда /къща, находяща се в
***, собственост на Е.И., В.И., И.И. и Л.К./ със значителна стойност, възлизаща на 93 791
лева, като опитът е останал недовършен поради независещи от дейците причини /пожарът е
бил загасен от Е.И. и Н.К./, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по
повдигнатото им обвинение за извършено от тях престъпление по чл.330, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр. чл.18, ал.1 от НК.
С присъдата е постановено на основание чл.111 от НПК да се върнат на
правоимащото лице М. Й. К. с ЕГН:********** намиращите се на съхранение във Второ РУ
на МВР – Перник веществени доказателства - 1 чифт маратонки, светлосини на цвят.
Постановено е веществените доказателства по делото - стопилки, свитък от вестник и
обтривки, намиращи се на съхранение във Второ РУ на МВР - Перник, да се унищожат след
влизане на присъдата в сила на основание чл.133 от ПАС, тъй като същите са без стойност, а
1
два броя дискове (СД), намиращи се в кориците на делото да останат по него в срока на
съхранението му и да се унищожат с него.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест и допълнителен
протест към него от прокурор от Районна прокуратура - Перник, в който се излагат доводи,
че присъдата на първата инстанция е неправилна, тъй като съдът не е изпълнил
задължението си по чл.13, ал.1 от НК за разкриване на обективната истина. Твърди се, че
неправилно съдът е избрал да кредитира показанията на Е.И., дадени в хода на съдебно
следствие, пренебрегвайки тези, дадени в хода на досъдебното производство, надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност. Според представителя на прокуратурата,
обстоятелството, че Е. И. е бил непълнолетен към датата на деянието, респективно към
момента на даване на показания в досъдебното производство, не следва да се тълкува
превратно като показанията се кредитират в по-малка степен именно на това основание. В
протеста се изразява становище, че са налице достатъчно доказателства по делото, от които
да се установява по безпротиворечив начин, че именно подсъдимите са извършили
престъплението, за което са привлечени като обвиняеми, а М.С. дори е посочен от Е. С. като
лице, възприето на местопроизшествието. Доразвиват се доводите, че съдът е следвало по
свой почин да инициира необходими процесуално-следствени действия, за да разкрие
обективната истина по делото. В заключение се прави искане постановената присъда да
бъде отменена изцяло, а подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им
обвинение.
В законоустановения срок нито подсъдимите М.К. и М.С., нито техните защитници
са депозирали писмено възражение срещу така депозирания протест от страна на Районна
прокуратура – Перник.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник
поддържа протеста по изложените в него съображения. Прави искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова осъдителна такава. Алтернативно прави искане за
отмяна на първоинстанционната присъда и за връщане на делото на първоинстанционният
съд.
Подсъдимият М.К., представляван от защитниците адвокат Т. и адвокат Т., пледира
за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Твърди се, че обвинението не е
доказано по безспорен начин, а изложените доводи в протеста са бланкетни, не съдържат
конкретни основания, които да обосноват отмяна на присъдата и постановяване на
осъдителна такава. В допълнение адвокат Т. доразвива становището за неоснователност на
протеста като сочи, че не са ангажирани доказателства, които да установяват конкретно
поведение и действие от страна на М. К., което да обосновава качеството му „съучастник“
по вмененото престъпление, като дори в обстоятелствената част на обвинителния акт такива
не са посочени. Възразява на твърдението в протеста, че първоинстанционният съд е
следвало да ангажира по свой почин доказателства, като отбелязва, че именно
прокуратурата дължи доказване на обвинението. В заключение се прави искане
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и
законосъобразна. Подсъдимият М.К. в лична защита потвърждава изложеното от
защитниците му.
Защитникът на подсъдимия М.С. – адвокат Ц., споделя становището на колегите си в
подкрепа на първоинстанционната присъда. В допълнение към тях посочва, че задължение
на прокуратурата и разследващите органи в досъдебното производство е да изяснят всички
факти и обстоятелства от обвинението. Прави искане за потвърждаване на присъдата като
правилна и обоснована. Подсъдимият М.С. в лична защита поддържа изложеното от
защитника му.
В последната си дума подсъдимият М.К. заявява, че няма отношение с извършването
на това престъпление и моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият М.С. в своята последна дума също моли първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена.
2
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите в протеста, както и тезите, изложени от страните в
съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, въззивният съд констатира, че не са налице основания за нейното
изменяне или отменяне поради следните съображения:
Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло фактическата обстановка,
приета за установена от районния съд, която е следната:
На 26.10.2016 г. около 02:00 ч. в къща, находяща се в ***, свидетелят Е.И. се събудил
от шум, идващ от улицата. И. погледнал през прозореца и видял, че входната врата на дома
му и прозорец с дървена дограма на първия етаж горят. И. възприел едно лице, което се
отдалечавало от къщата, тичайки в посока към *** училище. Е. И. събудил майка си Н.К. и
сестра си Е.Г.. Е. И. излязъл пред къщата и на прозореца на първия етаж видял бутилка от
10 литра за минерална вода, изблъскал я с помощта на дърво и усетил силна миризма на
петролен продукт – бензин или нафта. Заедно с майка му – Н. К. предприели действия по
потушаване на огъня като същевременно се обадили и на спешен телефон 112. На
подадения сигнал се отзовал автопатрул на 02 РУ на МВР - Перник, в чийто състав били
свидетелите И. И. Д. и В.Р.Б.. Последните при пристигането си на място възприели горяща
купчина дърва за огрев, намиращи се пред къщата, и излизащ дим от дограмата на
прозореца на първия етаж. На място пристигнал пожарникарски екип и ликвидирал напълно
огнището на пожара.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка след
като е направил съвкупен анализ на доказателствата, събрани в хода на производството, а
именно: показанията на Е.И., Н.К., Е.Г., И. И. Д. и В.Р.Б., които са възприели лично и
непосредствено събитията от нощта на инцидента. Относно датата на пожара, същата е
правилно установена от съда като безспорна – 26.10.2016 г., въз основа на приетия като
писмено доказателство протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложения към
него фотоалбум, свидетелските показания и на базата на приетото заключение на
извършената пожаро-техническа експертиза, изготвена от вещото лице П.П.. Настоящият
състав счита, че стойността на предмета на престъплението също е правилно определена,
въз основа на приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от
вещото лице В.Л., съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че стойността на
имота е „значителна“ по смисъла на чл.330, ал.1 от НК, доколкото същата надхвърля 14
минимални работни заплати за страната към датата на деянието. За съставомерността на
деянието по чл. 330 , ал. 1 от НК е достатъчно запаленото имущество да има значителна
стойност (в този смисъл решение № 193 от 07.05.2015 г. по н. д. № 392 / 2015 г. на
Върховния касационен съд, второ наказателно отделение).
Окръжен съд - Перник намира за правилно установен механизма на възникване на
пожара, който първоинстанционният съд е приел на базата на заключението на извършената
пожаро-техническа експетиза. Според вещото лице пожарът е възникнал вследствие на
умисъл с оглед установените две самостоятелни огнища на пожар – входната врата и
прозореца на първия етаж от страната на ул. “***“, стоящи на отстояние едно от друго на
около 3-4 метра. Използван е огнеизточник, а за ускорител на горенето е използвана
запалителна течност, с която са били залети дървените врата и прозорец на първия етаж.
Районен съд – Перник е обсъдил и останалите гласни доказателства, депозирани от
свидетелите Ю.В., Б.А., М.Я. и С.Г., които са установили факти относно отношенията между
подсъдимите и пострадалото лице Е.И., обстоятелствата около нощта на инцидента и
местонахождението на подсъдимите. Обект на оценка от първоинстанционният съд са и
дадените обяснения от подсъдимите.
От така изложената фактическа обстановка решаващият съдът правилно и
законосъобразно е приел, че подсъдимите М. Й. К. и М. П. С. както от обективна, така и от
3
субективна страна не са осъществили състава на чл.330, ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от
НК.
Правилно Районен съд – Перник е приел, че не е доказано авторството на
престъплението - че именно подсъдимите М. К. и М. С. са извършили престъплението,
предмет на обвинение по делото. Подсъдимите в дадените обяснения в открито съдебно
заседание, проведено на 26.05.2021 г. категорично са отрекли да са извършили
престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност. Няма спор в теорията,
а и в практиката, че твърденията на привлеченото към наказателна отговорност лице,
приобщени в процеса чрез неговите обяснения, безспорно са с двояка природа - те са
доказателствено средство и средство за защита. От друга страна, принцип в наказателното
съдопроизводство е, че подсъдимият и неговият защитник нямат задължение да доказват
своите твърдения по фактите. За да им се даде вяра и да се ползват за основа за фактически
изводи, тези твърдения е достатъчно да не бъдат преодолени, опровергани или оборени от
другите доказателства. Такъв е и настоящият случай - щом подсъдимите излагат свои
твърдения, които звучат логично, подкрепят се от други гласни доказателствени средства – в
случая тези на Б.А., М.Я. и С.Г. и тези твърдения не се опровергават от останалия събран
доказателствен материал, липсват каквито и да е основания за отхвърляне на обясненията
им, в които се съдържа отричане на фактите за деянията, вменени в обвинителния акт.
От свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство, не се установява очевидец на инцидента, който да е възприел извършителите.
В своите показания, дадени в хода на досъдебното производство, Е.И. е заявил, че е
възприел едно лице, което, тичайки, се е отдалечавало от къщата, като е заявил, че поради
специфичност в походката, счита, че това е бил М.С.. Впоследствие, в хода на
първоинстанционното производство, в дадените показания пред съда, Е. И. е заявил
категорично, че не поддържа предходните си показания и не е разпознавал възприетото лице
като М.С.. Това е съществено противоречие между отделните показания на Е. И., което
правилно първоинстанционният съд е анализирал и оценил, като е приел, че макар
приобщени към доказателствения материал, показанията на Е. И. от фазата на досъдебното
производство не следва да бъдат кредитирани. Разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК въвежда
забрана осъдителната присъда да се основава само на показания, прочетени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК на цитирания законов текст, тъй като при депозиране на показания пред
съд се спазват състезателното начало и равните права на страните в процеса (в този смисъл
решение № 146 от 25.06.2019 г. по н. д. № 577/2019 г. на Върховния касационен съд, второ
наказателно отделение). Процесуалната стойност на показания, приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК, съобразно императива на ал. 8 от тази разпоредба, следва да се обсъжда в
контекста на изявленията на свидетеля при прилагането на нормата. Законодателят е
забранил осъждане, което се основава само на показания от досъдебното производство,
които са единствената основа на обвинителната теза, без никакви други, били те преки или
косвени доказателства. В настоящия случай показанията на Е.И. са дали основание към
наказателна отговорност да бъдат привлечени именно обвиняемите М.К. и М.С.. Също така,
за да се изпълни хипотезата на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, свидетелят следва да изложи в
съдебна фаза различни възприятия и да депозира показания, които се отличават от
прочетените от досъдебното производство, без да поддържа първоначалните си показания.
Такъв е и настоящият случай, поради което е приложимата забраната по чл. 281, ал. 8 от
НПК, която по своето естество е една гаранция срещу възможна злоупотреба при
събирането на доказателствата (в този смисъл е и решение № 74 от 07.04.2017 г. по н. д. №
101/2017 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение). В своите
показания, депозирани пред съда, Е.И. е изложил различни твърдения относно съществените
въпроси възприел ли е някого в нощта на пожара и кого, като изрично е посочил, че не
поддържа прочетените му показания в частта относно твърдението, че е възприел именно
М.С. в нощта на инцидента. Като е съобразил това обстоятелство, правилно
първоинстанционният съд е приел, че следва да се кредитират показанията, дадени в
съдебното следствие, за разлика от тези, дадени в досъдебното такова, като последните не се
подкрепят и от събрания доказателствен материал по делото. Приобщаването на
4
свидетелските показания, дадени в досъдебното производство, към останалите доказателства
по делото по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, не трябва да става повърхностно и
формално, а много внимателно и след задълбочено изследване на причините, поради които
свидетелят депозира различни показания. Настоящият състав счита, че Районен съд –
Перник е изпълнил своите задължения да анализира тези доказателства, да посочи на какво
отчита установеното противоречие в изложението и да се обоснове в коя част ги кредитира,
в коя не и защо.
Окръжен съд – Перник възприема становището на първоинстанционния съд, че в
хода на досъдебното производство са допуснати пропуски, които като краен резултат са
довели до недоброто обезпечаване на обвинението с достатъчно доказателства. Безспорно в
извършеното разпознаване по реда на чл.169, ал.4, вр.ал.1 от НПК са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до опорочаване на извършеното процесуално
действие. В основата на разпознаването е поставена психическата способност на човека да
разпознава обектите от заобикалящата го действителност, като разпознаването се извършва
на основата на съществуващия в човешката памет мисловен образ за обекта на разпознаване
и присъщите му признаци, запаметени в резултат на пряко и непосредствено наблюдение.
Формираният мисловен образ зависи от пълнотата на възприятието, а тя винаги се определя
от факторите, които са оказали влияние върху наблюдението - продължителност или
многократност на наблюдението, условия, при които е осъществено, както и въздействието
на обекта на разпознаване или на събитието върху разпознаващия. Свидетелят Е.И. е познат
с подсъдимите, което води до извода, че същият е добре запознат с техните физически
характеристики, доколкото същите се познават отдавна, общували са многократно, както
сами посочват, поради това Е. И. следва да е изградил пълнота и детайлност на
възприятията си и да може лесно да разпознае и двамата подсъдими. От друга страна,
законодателят е уредил ред за извършване на разпознаването, който да гарантира правата и
интересите както на разпознаващия, така и на разпознаваното лице. Съгласно чл. 170 от
НПК непосредствено преди да се извърши разпознаването, свидетелят, който ще разпознава,
се разпитва дали познава лицето, което предстои да разпознава, за особеностите, по които
може да го разпознае, за обстоятелствата, при които го е наблюдавал, и за състоянието, в
което се е намирал при възприемането на лицето, подлежащо на разпознаване.
Характеристиката на разпита го очертава като важна предпоставка за валидност на
извършеното впоследствие разпознаване (в този смисъл решение № 82 от 12.05.2017 г. по н.
д. № 267/2017 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение). Доколкото
това процесуално задължение не е изпълнено от органите на досъдебното производство,
правилно Районен съд - Перник е приел, че не следва да кредитира това доказателствено
средство. Формирането на фактическите изводи на решаващите съдилища следва да се
осъществява само на базата на процесуално годни доказателства, събрани по реда и със
средствата, предвидени в НПК (в този смисъл решение № 77 от 14.09.2020 г. по н. д. №
102/2020 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение).
На следващо място, когато за изясняването на някои обстоятелства по делото са
необходими специални знания из областта на науката или техниката, съдът или органите на
досъдебното производство назначават експертиза, която се възлага на специалисти от
съответната област на науката или техниката, при съблюдаване на правилата по чл. 144, ал.
1, 145, 147-152 от НПК. В настоящия случай при извършения оглед на
местопроизшествието, обективиран в протокол от 26.10.2016 г. е отразено, че „на около 1
метър от оградата на сградата се намери върху плочките на тротоара мазно петно“. Въпреки
тази констатация, при огледа са иззети единствено два броя стопилки и един брой свитък от
вестник, обтривка от установеното петно не е взета, макар същата да се е намирала
непосредствено до една от намерените на място стопилки. Характерът и произходът на
установеното петно не е изследван, подари което съществен факт е останал неизяснен от
органите на досъдебното производство, което от своя страна е рефлектирало на доказването
на обвинението в частта относно твърдението, че за запалване на предмета на
престъплението е използван именно „бензин“.
5
С протокол от 26.10.2016 г. за вземане на образци за сравнително изследване са
взети обтривки от лявата и дясната ръка на М.С.. Взимането на сравнителни образци не е
самостоятелен способ за събиране на доказателства, а е елемент за изпълнението на задача
по назначена експертиза. Доколкото такава не е назначена в хода на досъдебното
производство, то снемането на образци не е послужило по никакъв начин за изясняване на
обективната истина по делото.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че несъдържащи преки доказателства
относно включените в предмета на доказване факти по делото са показанията на
свидетелите В.И. И., И.Е. И., Л.Е.К. и С.В.Г., тъй като те установяват факти относно
собствеността на предмета на престъплението и лицата, които са го обитавали, включително
и в нощта на палежа.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи че обвинението е
повдигнато за опит подсъдимите М.К. и М.С. да запалят сграда, къща, находяща се в ***.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за
довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на
намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.
Обвинението е приело, че опитът е останал недовършен поради независещи от дейците
обстоятелства, тъй като пожарът е бил загасен от Е.И. и Н.К.. Доколкото степента на
завършеност на опита се отчита при индивидуализацията на наказанието, а
първоинстанционният съд е признал за невиновни подсъдимите, то Районен съд – Перник не
е обсъдил обвинението в тази му част, което не съставлява нарушение на процесуалните му
задължения при постановяване на процесната присъда. Следва да се отбележи, че при така
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, възприета и от настоящия
състав на въззивния съд, не са налице данни за довършен опит, а за довършено
престъпление по смисъла на чл. 9 от НК. Налице е константна практика, установяваща, че за
съставомерността на престъплението по чл. 330 от НК е достатъчно да е започнал процесът
на горене, като не е необходимо да е изгоряла цялата сграда или нанесените щети да са в
големи размери (в този смисъл решение № 211 от 07.01.2020 г. по н. д. № 840/2019 г. на
Върховния касационен съд, трето наказателно отделение; решение № 303 от 3.VII.1984 г. по
н. д. № 292/84 г., II н. о. ; решение № 379 от 30.VIII.1982 г. по н. д. № 398/82 г., I н. о.;).
Възможно е запалената сграда да е угасена в самото начало на пожара, както е в настоящия
случай, и да не са настъпили имуществени вреди, но въпреки това деянието е съставомерно
по чл. 330 НК (решение № 242 от 23.IV.1975 г. по н. д. № 211/75 г., I н. о .). Опит към
престъпление по чл. 330, ал. 1 НК може да има например, когато деецът е разлял
запалителната течност върху предмета на престъплението (сграда и др.), но не е запалил
тази течност, или я е запалил, но огънят не е стигнал до целения обект (в този смисъл
решение № 303 от 3.VII.1984 г. по н. д. № 292/84 г., II н. о .). В настоящия случай е
установено, че сградата е била запалена чрез използването на огнеизточник, а за ускорител
на горенето е използвана запалителна течност, с която са били залети дървените врата и
прозорец на първия етаж на сградата. Безспорно процесът на горене е започнал и в двете
огнища – врата и прозорец, продължил е за кратък период от време, след което е бил загасен
от пострадалите лица и от пристигналия на място специализиран екип. Това навежда на
извода, че в случая става дума за довършено престъпление, макар и с неустановен по делото
извършител, но тъй като в крайна сметка въпросът за какво престъпление и при каква точно
квалификация на престъплението да се повдигне обвинение е от компетентността на
съответната прокуратура, в случая тези обстоятелства се отбелязват само за прецизност.
В допълнение, двамата подсъдими са привлечени към наказателна отговорност в
качеството им на съучастници. На първо място, за да е налице задружна престъпна дейност
две или повече лица следва да участват в осъществяването на едно престъпление, като всеки
от съучастниците отговаря за личните си действия, с които е допринесъл за извършването на
престъплението (в този смисъл решение № 38 от 14.04.2016 г. по н. д. № 1571/2015 г. на
Върховния касационен съд, трето наказателно отделение). В обвинителния акт не се
съдържат детайлни твърдения какво е участието в изпълнителното деяние на всеки един от
6
привлечените към наказателна отговорност, съответно няма и доказателства в подкрепа на
обвинението за извършване на престъплението в условията на съучастие. Макар да не е
задължително съизвършителите да действат едновременно, както и да е без значение
конкретният им принос в постигането на съставомерния резултат, въпросите за вината и
субективното отношение на всеки от съучастниците са такива по фактите, респ. по
доказването. Различието в приноса на съучастниците може да намери отражение и при
определяне на размерите на наказанията. Поради това е необходимо в обвинителният акт не
само да бъдат изложени всички факти и обстоятелства около участието на всеки един от
подсъдимите, но и да бъдат ангажирани достатъчно доказателства в подкрепа на тези
твърдения. Доколкото такива доказателства липсват, настоящият състав намира, че
обвинението в тази му част също остава недоказано.
Окръжен съд – Перник намира за неоснователни възраженията, изложени в
протеста, че първоинстанционният съд не е изпълнил изцяло задълженията си по чл.13, ал.1
от НПК да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина и в нарушение на
чл.107, ал.2 от НПК не е събрал доказателства по свой почин. Служебното начало,
изискващо доказателствена активност от съда е обвързано не с доказване на обвинението и
събиране на доказателства, когато такива изобщо липсват, а в изпълнение на основен
принцип в наказателния процес за разкриване на обективната истина (в този смисъл
решение № 27 от 20.03.2019 г. по н. д. № 95/2019 г. на Върховния касационен съд, първо
наказателно отделение).
Изложените съображения налагат единственият категоричен правен извод, който
фактите по делото позволяват, а именно, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, поради което
липсват основания за нейното изменяне или отменяне.
В частта относно разпореждането с веществените доказателства по делото и
възлагането на сторените разноски, присъдата също е правилна, законосъобразна и
постановена при спазване на процесуалните правила, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 260035 от 26.05.2021 г., постановена по НОХД № 270/2020
г. по описа на Районен съд - Перник.
Решението не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по аргумент
от чл. 346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7