Р Е Ш Е Н И Е
N 571
гр.
РУСЕ,....11.10................. 2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД...............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание
на..........13 септември 2012г……………........ в състав :
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
при СЕКРЕТАРЯ………....П.Н......…и в присъствието на ПРОКУРОРА.................................................….......………….…..като разгледа
докладваното
от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА…..……….....гр.д. N1223 по описа за 2012г., за да се
произнесе, съобрази следното :
Ищецът С.К.С. /К./***, твърди, че е син на
К. С. ***, който починал на 16.11.2011г. вследствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено по непредпазливост от ответника, при управление на моторно
превозно средство -лек автомобил. Срещу извършителя било образувано наказателно
производство, и с влязла в сила присъда
по нохд №565/11г. на Русенския окръжен съд същият бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343,ал.3,пр.1,б.”б” във вр. ал.1,б.”в” във вр.
с чл.342, ал. НК.По делото било установено, че на 14.04.2011г. К. пътувал от В.
за с.С. в л.а.”**” рег.№Р ****, управляван от ответника С.М. в пияно състояние,
който загубил контрол върху автомобила и
предизвикал сблъсък с крайпътно дърво. При удара бащата на ищеца изхвърчал през
предното стъкло и паднал пред автомобила. При прегледа били констатирани
травматични увреждания, всяко от които
причинява разстройство на здравето и опасност за живота и които при
освидетелствуването от съдебния лекар са определени като съчетана травма, която
причинила смъртта на пострадалия на 16.04.2011г.Ищецът твърди, че с баща си
били много близки и той винаги разчитал на него.Претърпяната загуба
предизвикала у ищеца психическа травма и той тежко преживявал преждевременната
смърт на баща си. Иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 100000лв., при законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ответникът С.А.М.,***, счита, че искът е допустим, но прекомерно завишен по
размер. Оспорва обстоятелството, че причина за произшествието е управление на
автомобила в пияно състояние.
Третото лице помагач на страната на ответника – ЗД „Б.”-АД, ЕИК **,
представлявано от адв.М.Г., изразява становище, че исковете са завишени по
размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното :
От
удостоверение за наследници ** от 26.04.2011г., издадено от Община В., се установява, че ищецът е
наследник на К. С. ***, починал на 16.04.2011г., негов син. С влязла в сила
присъда №56 от 14.12.2011г. постановена по нохд
№565/11г. по описа на РОС, С.А.М. е признат за виновен в това, че на 14.04.2011г.
по пътя гр.В. -с.С., обл.Р., в близост до гр.В., при управление на л.а.”**”, с
ДК Р № **** нарушил правилата за движение по пътищата.чл.20,ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и по непредпазливост причинил смъртта на К. С. ***.2012г. на Апелативен съд-Велико
Търново, присъдата е отменена и вместо нея е постановена друга, с която
подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.04.2011г. по пътя гр.В. -с.С.,
обл.Р., в близост до гр.В., при управление на л.а.”***”, с ДК Р № *** нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.5,ал.3,т.1 и чл.20 от ЗДвП, в пияно
състояние, с концентрация на етилов алкохол 1,77промила в кръвта, по
непредпазливост причинил смъртта на К. К. – престъпление по 343,ал.3,пр.1,б.”б”
във вр. ал.1,б.”в” във вр. с чл.342, ал. НК.
По делото не се спори и представените преписи от „комбинирана
застрахователна полица” №*** **, издадена от „Б.”-АД и свидетелство за
регистрация на МПС, удостоверяват, че към момента на произшествието по
отношение на превозното средство, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”-вж.л.л.29 и 30.
Свидетелите К. П.
и А.К. установяват, че ищецът бил много близък с баща си и разчитал на него от
най-ранна възраст. Според св.А.К., брат на починалия и чичо на ищеца, ищецът
бил изключително привързан към баща си, тъй като преди около 20 години майката
заминала в чужбина и бащата отгледал двете деца – ищеца и брат му. Свидетелите
изнасят данни, че К. бил добър, трудолюбив и отзивчив човек. В отношенията с
децата му съществувала атмосфера на уважение и на взаимопомощ. Според св.П.,
която от години живее на семейни начала с ищеца, К. им помагал при ремонти,
посещавал ги често-винаги с пълни чанти с продукти, тъй като бил жизнен и здрав, гледал животни. Имал
чудесни отношения и с внука си-дете на ищеца и свидетелката; присъствувал на
всички семейни събирания.И двамата
свидетели установяват, че ищецът тежко преживява трагичния инцидент. Когато на 16.04.2011г.
лекарят съобщил, че баща му е починал вследствие на травмите, не повярвал. Затворил
се в себе си, не общувал, бил много потиснат. Трудно му било да посещава
къщата, в която живеел баща му, не можел да преодолее липсата му.
Предвид изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и наведените правни доводи, съдът приема за установено следното : С
исковата молба са предявени искове срещу
прекия причинител, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
от непозволено увреждане, с правно основание чл.45 от ЗЗД. Влязлата в сила
присъда на наказателния съд,с която ответникът е признат за виновен в това,че е
причинил по непредпазливост смъртта на бащата на ищеца вследствие нарушаване на
правилата за движение по пътищата при управление на лек автомобил на 14.04.2011
год.,е задължителна за съда относно това дали е извършено деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които са неизмерими
в пари, съдът се ръководи от принципите на справедливостта. Неимуществените вреди са в сферата на субективните преживявания на ищеца и за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. В случая е
установено, че между ищеца и баща
му са съществували отношения на взаимна привързаност,
доверие и обич. Били са близки помежду си, още повече че бащата е
компенсирал и отсъствието на майката на ищеца.
Ето защо според свидетелите ищецът изключително тежко преживял внезапната нелепа смърт на баща
си и мъката му не се ограничава само до изживените в момента на смъртта болки и
страдания, а продължават и след това. Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени
вреди е основателен и следва да бъде уважен до размер на 70000лв. При
определяне на размера съдът съобразява изложените по-горе обстоятелства за
отношенията в семейството, за това, че внезапната и нелепа смърт на К. се
отразила изключително тежко на ищеца, негов син, който трудно преодолява шока
от загубата, от психологическия и
емоционален стрес.
По делото е привлечено като трето лица-помагач
ЗД “Б. и.”- С.. В тази
връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите” за периода 30.07.2010г.-29.07.2011г., през
който е извършено противоправното деяние /по което обстоятелство не се спори/
за третото лице-помагач възниква гаранционно-обезпечителна отговорност за
причинените от застрахования вреди, съобразно клаузите по застрахователния
договор.
Съгласно
чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 4207лв. разноски по
делото, съобразно уважената част от иска. Ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, но не е представил доказателства за
заплатено по договор за правна помощ възнаграждение или за направени други
разноски по делото. Претенцията на третото лице за присъждане на разноски е
неоснователна, предвид чл.78,ал.10 от ГПК.
Ответникът дължи по сметка на Русенския
окръжен съд държавна такса в размер на 2800лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********,*** да
заплати на С.К.С. /К./, ЕГН **********,*** обезщетение за причинени неимуществени вреди
от непозволено увреждане, в размер на 70000лв., при законната
лихва върху главницата, считано от 16.04.2011г. до окончателно й изплащане,
както и 4207лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Русенския окръжен съд 2800лв. държавна такса.
Решението е постановено при участието на ЗД „Б. и.”-АД –
С., като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред
Апелативния съд - гр.Велико Търново, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: