О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260032
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 1578 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 413 ал. 1 предл. второ от ГПК.
Жалбоподателят Ж.А.Ч., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М.Х., моли да бъде отменено като неправилно Разпореждане от 01.06.2020г., обективирано в Заповед № 2514 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.06.2020г. по ч.гр.д. № 5896/2020г. на РС-Пловдив, VІ гр.с., В ЧАСТТА, на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като вместо това се постанови Ж.А.Ч., ЕГН **********, да заплати на кредитора Етажна собственост, находяща се в гр.***, ж.к. „“, бул.“******“ № ***, с управител „Сиени тинвест“ АД, сума в размер на 100 лв, представляваща адвокатско възнаграждение. Излага съображения за това.
В срока по чл. 276/1/от ГПК с писмен отговор от страна на заявителя Сграда в режим на ЕС, със законен представител „Сиенит инвест“ АД, представлявано от П.Ц.П. и В.К.К., представлявано от „Тракия-2002“ ООД, представлявано от управителя Й.М.П., частната жалба се оспорва като неоснователна, като се излагат аргументи за това; моли се да бъде потвърдено обжалваното разпореждане, както и да се присъдят разноски в настоящето производство за платено адв. възнаграждение, за което прилага договор за правна защита и пълномощно, както и списък на разноските.
По настоящето въззивно дело е постъпило на 29.07.20г. и Допълнително становище от адв. Е.А., пълномощник на заявителя, като излага ново обстоятелство, че на 24.07.2020г. от страна на длъжника Ж.Ч. било депозирано възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради което и счита, че в настоящето производство частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост. Алтернативно, моли да бъде оставено без уважение възражението на Ч. относно размера на адв. възнаграждение.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната въззивна жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на районния съд, в частта за разноските, в хипотеза на чл. 413 ал. 1 предл. второ от ГПК, разгледа частната въззивна жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, поради следното:
Заповедното производство е образувано на 29.05.2020г. пред районния съд по заявление на кредитора Сграда в режим на ЕС, със законен представител „Сиенит инвест“ АД, представлявано от П.Ц.П. и В.К.К., чрез пълномощник адв. Е.А.,***, срещу длъжника Ж.А.Ч., ЕГН **********, за парично вземане в размер на 1 406.26 лева, представляващо неплатени режийни разходи за стопанисване и упраление на общите части на сградата на ЕС, за периода от м.06.2018г. до 04.2020г., вкл., за собственика на СО в ЕС, съответно: за вода за общите части 85.44 лева, за п-да 30.06.18г.-29.02.20г.; за пожароизвестяване – 9.90 лв, за п-да 30.06.18г.-2.3.20г.; за почистване на общите части – 209.33 лв, за п-да 30.06.18г.-30.04.20г.; за заплати на работници- 169.03лв, за п-да 30.06.18г.-30.04.20г.; за осигуровки на работници- 83.76 лв, за п-да 30.06.18г.-30.04.20г.; за почистващи материали – 23.76 лв, за п-да 14.06.18г.-31.03.20г.; за топлинна енергия и лихви – 431.39 лв, за п-да 30.06.18г.-31.03.20г.; за охрана – 393.56лв, за п-да 30.06.18г.-30.04.20г..
Видно е от т. 12 на заявлението:“Обстоятелства, от които произтича вземането“, че се касае до вземания към длъжника за негови задължения за период от почти две години, които същият не е изпълнил, респ. до момента на подаване на заявлението-29.05.20г. пред районния съд. Видно е, че съдържанието на заявлението отговоря на съдържание на подробна искова молба, съгласно изискванията на чл. 127 ал. 1 от ГПК вр. чл. 410 ал. 2 от ГПК. Вземанията на кредитора, респ. задълженията на длъжника, имат за произход многобройни облигационни правоотношения, поради което и извеждането им като стойност за собственик на един самостоятелен обект, какъвто е длъжникът, и обосноваването им като произход, размер, период, са резултат от значителни усилия на обективиращия ги в заявлението до съда юрист.
В тази насока на разсъждения, въззивният съд не намира да са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение по смисъла на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, в каквато насока са оплакванията в настоящата частна жалба. Независимо, че действително съгласно действащата към момента на подаване на заявлението, редакция на чл. 7 от Наредба №1/09.07.2004г./редакция изм.ДВ бр. 45/2020г., в сила от 15.05.2020г./, минималният размер на адвокатско възнаграждение в производство по заявление за издаване на заповед за изпълнение /по чл. 410 от ГПК/, възлиза на сумата от 100 лева, съгласно чл.7 ал. 2 т. 2 вр. чл. 7 ал. 7 от горецитираната Наредба, то с оглед горепосочените констатации въззивният съд не намира, че възнаграждението договорено и заплатено в полза на пълномощника на заявителя, в размер на 500 лева следва да бъде намалено, респективно, да бъде намалено до минималния размер от 100 лева.
Както самият жалбоподател подчертава, че са налице решения на съда на ЕС, респективно Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-94/2004г. и С-202/2004г., както и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016г. и С-428/2016г., съгласно които договарянето на размер на адв. възнаграждение в по-нисък размер от минималния, определен с наредба, /каквато е горецитираната/, както и присъждане от съда на разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, е в нарушение на правилата за свободна конкуренция в рамките на вътрешния пазар, по смисъла на чл. 101 параграф 1 от ДФЕС. При което изводът на въззивния съд е, че размерът на адв. възнаграждение, което следва да се понесе от насрещната страна, /по см. на чл. 78 ал. 5 отГПК/, не следва да бъде обвързан, в случая, от минималния размер на адв. възнаграждения, предвиден в Наредбата. С оглед количеството и качеството на свършената от пълномощника на заявителя работа, респ. юридическа такава, в конкретния настоящ случай въззивният съд не намира да са налице предпоставки за намаляване на договореното и заплатено адв. възнаграждение от 500 лева, за което длъжникът е осъден да заплати на заявителя.
Само с оглед пълнота на изложението, и с оглед допълнително становище на заявителя, посочената от него дата на подаване на възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, от една страна не може да се провери от настоящия съд, тъй като такива данни по делото, респ. по заповедното производство не са налице, а от друга страна, твърдяната дата на подаване на възражение от длъжника – 24.07.20г. е очевидно след изтичане на допустимия определен от закона четиринадесет дневен срок от връчване на заповедта на длъжника, - 25.06.20г., /видно от разписка от съобщение – лист 35 от ч.гр.д.№5896/20г./. При което и безпредметно се явява и обсъждане на възражението относно прекратяване на въззивното производство поради недопустимост на частната жалба.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че разпореждането в обжалваната си част за разноските, следва да бъде потвърдено като правилно. Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274 ал.3,/ал. 4/от ГПК.
Поради неоснователност на частната жалба и по арг.чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на направени и претендирани разноски за договорено и заплатено адв. възнаграждение в размер на 100 лв, платимо от жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното в закрито заседание на 01.06.2020г.Разпореждане, обективирано в Заповед № 2514 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско дело № 5896 по описа на съда за 2020г., в обжалваната ЧАСТ за РАЗНОСКИТЕ, под формата на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Ж.А.Ч., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. М.Х., съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр.******, ж.к. „******“, бул. „****“ № ***, с управител на ЕС - „Сиенит инвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Тракия, Югоизточна промишлена зона, ул. „Инж.Асен Йорданов“ № 7, със законни представители П.Ц.П. и В.К.К., с пълномощник адв. Е.А., сумата от 100 /сто/ лева, направени деловодни разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по въззивното дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/