Р Е Ш Е Н И Е

№                                                       01.03.2013 г.                        гр. Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд                          гражданско отделение – шести състав

на 29.01.2013 г.

в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Искра Пенчева

Секретар Ив. Т.

като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 4279 по описа за 2012 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Ищецът “Юробанк и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД София излага в исковата си молба, че с договор за издаване на кредитна карта EUROLINE от 29.12.05 г. е предоставил на Т.Н.М. банков кредит под формата на кредитен лимит при ОУ на Банката. Ответникът се бил задължил като поръчител да отговаря за това задължение на главния длъжник. Длъжникът не изпълнил задълженията си във връзка с отпуснатия му кредит и Банката прекратила договора с него, като цялото задължение станало изискуемо. За вземането си в размер на сумата 725.80 лв. и 61.34 лв. – договорна лихва върху нея за периода 29.12.2005 г. до 21.09.2011 г. ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 3208/ 07.11.2011 г. по ЧГр. дело № 4726/ 2011 г. по описа на ВТРС солидарно против длъжника и поръчителя. В законовия срок било депозирано възражение от поръчителя, което обусловило правния интерес от настоящия установителен иск. Моли по реда на настоящото производство съдът да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника, че същият дължи сумата, за заплащането на която е осъден със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 3208/ 07.11.2011 г. по ЧГр. дело № 4726/ 2011 г. по описа на ВТРС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът Д.Г.Ц. да е сключвал с ищеца договор за поръчителство, с който да е поемал задължение да отговаря при неизпълнение задълженията както на лицето Т.Н.М., така и на който и да било друг длъжник на тази банка. Оспорва подписите, положени в заявление – договор за издаване на кредитна карта EUROLINE от 29.12.05 г., да са негови. Отделно прави възражение на основание чл.147 ал.1 ЗЗД за погасяване вземането на ищеца спрямо него. В хода по същество излага, че липсва валиден договор за поръчителство между страните, предвид липсата на ясни параметри на паричното задължение на картодържателя. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

            На 21.12.2005 г. Т.Н.М. е подал до ищеца „заявление-договор за издаване на EUROLINE кредитна карта”, в което се съдържат личните му данни и данни за неговата трудова заетост и реализирани доходи. В това заявление като поръчител е вписан ответникът по делото, който „се задължава да изплати при първо поискване всички суми, дължими в резултат на държането и използването на кредитната карта от картодържателя, като задължението му е неограничено като размер или срок и е валидно до пълното изплащане на всички задължения”. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза, подписът, положен за поръчител, изхожда от ответника. И подписалият се за кредитоискател, и подписалият се за поръчител са удостоверили, че са запознати и приемат Общите условия за издаване и използване на EUROLINE кредитна карта. Заявлението е подписано от служител, приел документите, като на 29.12.2005 г. има положен подпис на лице – M.A., за което се сочи, че подписва по пълномощие на Банката. Допуснатата по делото съдебно-графологична експертиза дава заключение, че ответникът е автор на подписа, положен за поръчител. Съгласно чл.1.1 ОУ кредитната карта се издава след подадено заявление и се предава на картодържателя с препоръчано писмо. Чл.7.1 от ОУ предвижда кредитният лимит и евентуалната максимална сума за дневните сделки да се съобщават на картодържателя при предаване на картата, а съгласно чл.7.2 Банката има право да промени едностранно кредитния лимит, като „оповестява” това на картодържателя чрез месечните извлечения, които е длъжна да му изпраща съгласно чл.9.1 всеки месец. Не се спори, че на 14.10.2011 г. ищецът е изпратил до ответника писмо, с което го уведомява, че налице е просрочие на две последователни плащания по месечни извлечения – от 23.01.2008 г. и от 22.02.2008 г., поради което банката прекратява договора и цялото задължение е изискуемо незабавно. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което хронологически е проследило тегленията и погашенията по процесната кредитна карта, отпуснатият на картодържателя кредитен лимит възлиза на сумата 700 лв., последното извършено теглене на суми от картодържателя е на 18.04.2007 г., към който момент задължението му е станало в размер на сумата 697.50 лв. След тази дата има извършени три плащания общо в размер на сумата 120 лв., като последното погашение е от 13.09.2007 г. и след тази дата липсват тегления и погашения.

            Ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и поръчителя на 03.11.2011 г., което е уважено по ЧГр. дело № 4726/ 2011 г. по описа на ВТРС.

            При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Предявен е установител иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД. Същият е процесуално допустим предвид подаденото в срок възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен. Съдът намира, че между ищеца и ответника липсва валиден договор за поръчителство, който да обоснове ангажиране отговорността на ответника. Соченото като основание „заявление-договор за издаване на EUROLINE кредитна карта”, няма елементите на договор – както на договор за издаване на кредитна карта, така и на договор за поръчителство, а единствено представлява заявление – искане на едно лице – Т.Н.М. – да му бъде издадена кредитна карта с определен кредитен лимит, чийто размер не е посочен от кандидата за кредитна карта, а съгласно ОУ следва да бъде определен от Банката и заявление на ответника, че е съгласен да бъде поръчител на кандидата за кредитна карта. Безспорно Банката е приела това заявление, но няма сключени писмени договори между страните със съществените елементи на същите.  Според чл. 430 ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Договорът за банков кредит е възмезден, консенсуален и формален – законът изисква сключването му в писмена форма – чл.430 ал.3 ТЗ, т.е. следва да има изразени в писмена форма насрещни съвпадащи си волеизявления на двете страни. Няма пречка двете волеизявления да се съдържат в отделни документи, но в случая не е така. Част от съществените елементи на договора за кредитна карта може да се извлече от ОУ, с които кандидатът за кредитна карта се е съгласил, но основният елемент – конкретният кредитен лимит – не е определен и липсва както волеизявление на Банката да отпусне конкретен по размер кредитен лимит, така и съгласие на заявителя да получи предложения от Банката лимит. Самият ищец в исковата си молба не посочва, какъв е лимитът, отпуснат на картодържателя, а едва от заключението на вещото лице се установява размерът му. Изискването за писмена форма на договора е пречка с конклудентни действия да се довършва фактическия състав на сделката. Недопустимо е Банката едностранно да определя кредитния лимит и да го налага на картодържателя, което следва от клаузата в ОУ, че Банката уведомява картодържателя за отпуснатия му кредитен лимит едва при предаване на кредитната карта. По идентичен начин стои въпросът и с договора за поръчителство. Облигационната връзка при него възниква с постигане на съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го приема за поръчител, като това съгласие между кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено като условие за неговата действителност. Чл.138 ал.2 ЗЗД урежда възможността поръчителят да се задължи да отговаря за едно чуждо задължение и когато то е бъдещо или под условие. При всички случаи обаче главното задължение трябва да е действително и договорът за поръчителство следва да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на същото, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. Липсата на яснота относно конкретното задължение на третото лице към кредитора води до неопределеност и на предмета на договора за поръчителство, чието основно предназначение е да обезпечи изпълнението на главния дълг и затова престацията на поръчителя трябва да е предварително определена и известна. В настоящия казус както бе изложено по-горе нито е налице действителен договор за кредит, нито е налице писмен договор за поръчителство между ищеца и ответника – има само едно принципно изразено съгласие на първия, в случай, че бъде уважено искането на кандидата за кредитна карта, той да обезпечи изпълнението на задълженията му като поръчител.

            Изложените съображения обуславят извод за неоснователност на исковата претенция и нейното отхвърляне. Предвид липсата на валиден договор за поръчителство между страните, съдът поначало не следва да обсъжда възражението на ответника за преклудиране на основание чл.147 ал.1 ЗЗД правото на ищеца да търси от него неудовлетвореното си притезание. Съдът намира за необходимо да разясни, че това възражение би било основателно при наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, защото бе установено от заключението на вещото лице, че последното регистриране на теглене на суми по картата е от 18.04.2007 г. и последващите месечни извлечения, включително и сочените в писмото-покана до ответника от 23.01. и 22.02.2008 г., отразяват не нови задължения, а натрупаното остатъчно задължение на картодържателя, т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК – 03.11.2011 г. са изминали повече от 4 г. от падежа на вземанията на Банката, която съгласно Общите си условия има задължение да връчва на картодържателя ежемесечно извлечение, докато законът допуска ангажирането отговорността на поръчителя след падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Началото на срока тече именно от падежа на съответното вземане, а не от датата на прекратяване на договора, което настъпва при направено едностранно волеизявление от кредитора в момент по негова преценка. Липсват доказателства ищецът да е предявил иск срещу длъжника в законовия срок.

            При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно сумата 380 лв. – направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Юробанк и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. Цар Освободител № 14, против Д.Г.Ц., ЕГН **********, от ***, иск за приемане за установено, че Д.Г.Ц. в качеството му на поръчител по договор за издаване на кредитна карта EUROLINE от 29.12.05 г. дължи солидарно с Т.Н.М., ЕГН **********,***, сумата 787.14 лв. (седемстотин осемдесет и седем лв. и 14 ст.), представляваща както следва: 725.80 лв. – просрочена главница и 61.34 лв. – договорна лихва върху нея за периода 29.12.2005 г. до 21.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата за заявлението по чл.417 ГПК 03.11.2011г. до окончателното и изплащане, за заплащането на която сума е осъден със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 3208/ 07.11.2011 г. по ЧГр. дело № 4726/ 2011 г. по описа на ВТРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА “Юробанк и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. Цар Освободител № 14, да заплати на Д.Г.Ц., ЕГН **********, от ***, сумата 380 /триста и осемдесет/ лв. – направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ЧГр. дело № 4726/ 2011 г. по описа на ВТРС.

 

                                                                       Районен съдия: