№ 206
гр. Стара Загора, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. С. против определение №
260190/29.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2577/2020 г. по описа на
Районен съд – Казанлък, с което съдът е обезсилил заповед №
260529/16.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2577/2020 г. на Районен съд
– Казанлък и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 16.12.2020г.,
като е прекратил производството по делото.
Жалбоподателят счита постановеното определение за неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявил иск
за установяване на вземанията по издадената заповед в изпълнение на
указанията за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК, за което
представя писмени доказателства.
Претендира за отмяната на обжалваното определение.
В законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на частната жалба от ответната страна В. М. З., с който същата се
оспорва като неоснователна, т.к. пред заповедния съд не са представени в
срок надлежни доказателства за предявяване на иска с правно основание чл.
422 ГПК.
Претендира за потвърждаване на обжалваното определение и
1
присъждането на направените в двете съдебни производства разноски.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в частната
жалба, доказателствата по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Производството по ч. гр. д. № 2577/2020 г. по описа на Районен съд –
Казанлък е образувано, след изпращането му по компетентност и
прекратяване на образуваното пред Районен съд – Стара Загора ч. гр. д. №
3748/2020 г., образувано по заявление на П. К. С. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
срещу В. М. З..
Заповедният съд е издал заповед № 260529/16.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
по силата на която е разпоредено длъжникът В. М. З. да заплати на кредитора
П. К. С. сумата в размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 29.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в
размер от 300 лв. и адвокатско възнаграждение от 3000 лв. За посочените
суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.2020 г.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК на
длъжника на 01.07.2022 г., което обстоятелство е видно от приложените
покана за доброволно изпълнение и разписка за получаване.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК последният, чрез пълномощник-
адвокат, е депозирал възражение против заповедта за изпълнение.
С разпореждане № 260320/15.07.2022 г. заповедният съд е дал
указания на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, с указание, че ако в
същия срок не представи доказателства по делото за предявяване на исковата
молба в срок, заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.
Разпореждането на съда е връчено на П. К. С. на 28.09.2022 г. чрез
процесуалния му представител адв. К. К. – с надлежно пълномощно,
2
приложено в първоначално образуваното пред Районен съд – Стара Загора ч.
гр. д. № 3748/2020 г.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК,
изтичащ на 28.10.2020 г., кредиторът не е представил доказателства, че е
предявил иск за установяване на вземането на основание чл. 422 от ГПК пред
съответния родово и местно компетентен съд.
С обжалваното определение заповедният съд е обезсилил заповедта
за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като е
прекратил производството по делото с доводи, че в едномесечния срок,
изтекъл на 28.10.2020 г., заявителят не е представил доказателства за
предявен против длъжника на иск относно сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение. По тези съображения е счел, че са налице условията за
обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, като се е позовал на съдебна практика в този смисъл.
Към частната жалба пред въззивната инстанция и на основание чл.
278, ал. 2 от ГПК е представена искова молба от П. К. С. против В. М. З. за
сумата от 15 000 лв., от която се установява, че заявителят е предявил
установителния си иск на 21.10.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
приема от правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице с
правен интерес от обжалването против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, тъй
като съгласно чл. 415, ал. 5 от ГПК, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането си, съдът
обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК налага извода,
че на първо място доказателствата за предявяване на иска заявителя трябва да
представи на съда, който е издал заповедта за изпълнение и на второ място, че
съдът не е задължен служебно да установява дали искът относно вземането е
бил предявен и дали е предявен в едномесечен срок, считан от връчване на
3
съобщението за заявителя.
Касае се до различни производства в ГПК, които са подчинени на
различни процесуални правила.
Само въз основа на представените доказателства, съдът, който е издал
заповедта за изпълнение ще провери съществува ли идентичност между
предмета и страните в заповедното производство, от една страна, и предмета
и страните в исковото производство, от друга страна, което ще предопредели
развитието на заповедното производство.
Когато законът задължава страната да представи доказателства за
настъпването на определен факт, съдът няма служебно задължение да
изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се
понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. /
виж в този смисъл определение № 360/19.05.2010 г. по ч. т. д. № 282/2010 г.,
II т. о., ТК на ВКС и определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009
г., I т. о., ТК на ВКС.
Следователно доказването на факта на предявяване на иска и
спазването на срока е в тежест на заявителя.
За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на
евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да
представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и
за датата на депозиране на исковата молба.
Представянето на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал.
5 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на
искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано
по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно
предявен.
В случая, видно от приложеното по делото заповедно производство,
заявителят не е представил доказателства, че в законоустановения и
надлежно указан на кредитора срок, е предявил иск за установяване на
вземането.
Едва в производството пред настоящата въззивна инстанция П. К. С. е
представил искова молба, депозирана чрез заповедния съд по образуваното
дело, с посочване на номера му, до родово компетентния да разгледа иска
4
Районен съд – Казанлък.
Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда,
включително и когато е налице съвпадение в институцията, чрез която се
подава исковата молба, не е достатъчен за доказване, че са спазени
изискванията по чл. 415, ал. 5 от ГПК.
Поради тези правни съображения правилно заповедният съд е
обезсилил заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, като е прекратил производството по делото с
обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото ответната страна по частната жалба има
право на разноски.
Такива следва да й се присъдят за платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1050 лв., с начислен ДДС, за процесуалното
представителство пред Окръжен съд –Стара Загора в настоящото
производство.
Сторените в заповедното производство разноски за адвокатско
възнаграждение не могат да бъдат присъдени в настоящото производство, т.к.
е следвало да бъдат претендирани по предвидения в закона ред на чл.248 от
ГПК в самото заповедно производство.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр.1-
во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260190/29.11.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 2577/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. К. С., ЕГН -
**********, с адрес: гр. С., *** да заплати на В. М. З., ЕГН - **********, с
адрес : с. Я., *** сумата от 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС,
в настоящото производство.
Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на
5
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6