№ 887
гр. Варна , 26.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно
гражданско дело № 20203100503337 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивникът Е. Н. С., редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв. М.П., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ“ АД ,
редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт П.К., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззиваемата страна „УЕСТ ЪВ ИНГЛАНД ШИПИНГ ОУНЪРС МЮТЮАЛ
ИНШУРЪНС АСОСИЕТЕД“, редовно уведомен, представлява се от адв. И.Т., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „БОГДАН МЕРИТАЙМ ЛИМИТЕД“, редовно уведомени,
представлява се от адв. М.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА, че превод е изготвен от назначен преводач при преводаческа агенция
„Стеди“ ЕООД.
АДВ. П.: Получих превода.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Получих превода.
АДВ. Т.: Получих превода.
АДВ. Д.: Получих превода.
АДВ. П.: Считам, че преводът безспорно е правен добросъвестно, но преводачът не
се е справил с юридическата терминология, поради което част от текстовете просто нямат
смисъл. Първо, едно формално правило при превод на нормативни текстове не е спазено:
когато в един член има отделни хипотези, обозначени с букви, не се превеждат буквите от
оригиналната азбука, защото така става невъзможно за емпириране. В този случай чл. 2125,
буква „d“ в оригиналния текст, латинско „d“, тук е в българския превод буква „г“, а има
друга буква „д“, която вече е със съвсем друг текст. Освен това, поради лош превод в
термините се е получило безсмислица. Още в заглавието на подтитул 2 за причините, които
прекратяват давността- чл. 2122 и следващите. Прекратяване на давността е по- скоро в
смисъл прекъсване на давността, което е вече предмет на подтитул 3 за причините, които
прекъсват давността. Тук смисълът е спиране на давността. То се вижда от текстовете, а и
заглавието на титула е преведено причини, които прекратяват давността. В същото време,
по- нататък в текстовете имаме превод спиране на давността. В чл. 2126 са причините за
спирането. Ако го оставим „прекратяване на давността“ е много спорно каква аналогия
можем да направим с института на давността по българското право, докато всъщност се
касае за едно и също- за спиране на давност.
Също така особено фрапиращ пример за безсмислица е чл. 2125, буква „б“,
българско- давността се прекратява по отношение на действието за нарушаване на
гаранцията, докато не се извърши изселване. Очевидно няма смисъл. Като „изселване“ е
преведен терминът „eviction“. И буква „г“ българско на превода, това е хипотеза, която
според мен е ирелевантна в случая. „По отношение иск за обезщетение за времето преди
започване на каузата, в който се водят между всички или някои от страните“, това също
няма смисъл, докато автентичният текст точния превод мисля, че е да не се спира по
отношение на иск за обезщетение за време преди започване на делото или преди предявяване
2
на иск. Това са просто примери за неточност. Тъй като съм се сблъсквал и друг път с такива
проблеми с юридически преводи, затова представих собствен превод на релевантни според
мен текстове. Целта ми беше нито да изкривявам смисъла на оригиналния текст, нито да
спестя някакви пари на клиента си, а само и единствено заради точност.
И тъй като спорните преводи на чл.2107 по възражението на колегата К. и 2156 F на
израза публичен акт, са преведени както са преведени както е в представения от мен превод,
което само илюстрираше, че бяха неоснователни възраженията на колегите за неточност на
превода.
ЮРИСКОНСУЛТ К. : Преводът, който представих аз, е съгласуван с малтийски
адвокат, който чрез български са го превели точно по смисъл.
АДВ. Т.: Според мен достатъчно ясно е извършен преводът. Това, което колегата П.
наведе като неточност, действително може да се спори по въпроса, но видно е примерно
това, което той цитира за причините, които прекратяват давността. Оттам нататък се вижда
„давността тече, давността не тече“, ясен е смисълът на тези членове от закона, така че
според мен е безсмислено да се губи време за още преводи.
АДВ. Д.: Също смятам, че смислово текстът е преведен вярно, дори и да има спор за
някои термини. Поддържам становището на колегата Т..
СЪДЪТ намира, че депозираният превод следва да бъде приет към доказателствата по
делото, като същият ще бъде съпоставен с представените от адв. П. и адв. К. преводи, като
ще се дири смисълът на преведените текстове, а не буквално както е преведен текстът.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения превод от преводаческа агенция
„Стеди“ ЕООД.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от бюджета на съда за сумата от 130 лева за
изготвения превод.
АДВ. П.: Само пояснявам за преводите: аз не съм оспорил точността на превода,
представен от колегата К., той е точен и е по- добър от превода на преводаческата агенция.
Просто аз представих освен преведените от него разпоредби и някои други, които според
мен са релевантни, така че там няма противоречие.
3
Представям списък с разноски. Тъй като ищецът е материално затруднен, представям
актуална декларация за материално и гражданско състояние, с молба /както и в първата
инстанция/, да бъде определен адвокатски хонорар от съда съгласно чл.38 ЗА.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Представям списък с разноски.
АДВ. Т.: Представям списък с разноски.
АДВ. Д.: Представям списък с разноски.
АДВ. П.: Правя възражение за прекомерност на хонорара, претендиран за защитата
на „Уест ъв ингланд шипинг оунърс мютюал иншурънс асосиетед“.
СЪДЪТ намира, че представените от процесуалните представители на страните
списъци с разноски, ведно с доказателства, че такива са извършени, както и устно
обективираното искане по чл. 38 ЗА за разноски, направено от въззивника, ведно с
приложената декларация за материално състояние следва да бъдат приети по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноски, ведно с доказателства, че такива са извършени, както и
устно обективираното искане по чл.38 ЗА за разноски, направено от въззивника, ведно с
приложената декларация за материално състояние.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
4
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Моля да отмените решението на първоинстанционния съд и да уважите
предявените искове. Делото представлява фактическа, донякъде и правна сложност, поради
което не е възможно в рамките на пледоарията да обхвана всички аспекти, затова ще
маркирам само основните неща и ще моля да ми бъде дадена възможност да представя
писмена защита.
В тази инстанция споровете бяха концентрирани по въпроса за давността по
малтийското право, но всъщност същественият въпрос е за основателността на иска, а тя е
доказана по безспорен начин. Няма спор между страните, че ищецът е служил на кораба
„Богдан“, че е пострадал от инцидент по време на службата си и че между него и първия
ответник „Богдан меритайм лимитед“ има трудов договор, по силата на който се дължи
претендираното обезщетение в случай на пълна нетрудоспособност. А всяка
нетрудоспособност, която прави морякът негоден за работа по море, е приравнена на пълна
нетрудоспособност. В случая пълната нетрудоспособност е доказана с официален документ.
От страна на ищеца е представено медицинско свидетелство, според което заради
причинената му ортопедична травма той не е годен за служба по море. Документът е
официален, защото е издаден от медицински център и лекар, който е специално оторизиран
да освидетелства годността на морските лица. Защото в България, по силата на Наредба №
11/2014г. само определени и регистрирани в Морска администрация медицински заведения
и лекари са одобрени и правоспособни да освидетелстват такава годност. В случая ищецът е
направил точно това и е представил такъв документ.
От страна на ответниците няма никакво доказазателство, което да оборва
становището на ищеца. При разпределението на доказателствената тежест в процеса
оборването на официалния документ беше в тежест на ответниците. Те се позовават на един
амбулаторен лист, който, първо че е издаден не от оторизиран лекар да освидетелства
медицинската годност и второ, в този медицински документ не се споменава абсолютно
нищо за трудоспособността на ищеца. Единственото заключението е, че неговото лечение е
приключило, тоест от този момент нататък би могло да се прави преценка дали след
лечението ищецът е годен или негоден за работа като моряк.
Аргументът на ВРС да отхвърли иска, че не е доказана трудова злополука по реда на
чл. 200 КТ не може да намери място в този спор, тъй като материалното право, приложимо в
случая, е това на Малта, а то не съдържа подобни специални изисквания.
Най- накрая, досежно давността, считаме, че искът не е погасен по давност. Приемам
и винаги съм твърдял по делото, че приложението на материалния закон е този на Малта.
Първо, 2- годишната давност по малтийския гражданския кодекс е приложима за вреди от
деликтни искове, а не такива от договорни. В случая е предявен договорен иск, тъй като за
5
разлика от българския Кодекс на труда, където отговорността за обезщетение за
нетрудоспособност е уредена като деликтна, макар и обективна, в този случай се касае за
договорна отговорност. Но дори и да е приложима 2- годишната давност началният момент
не е моментът на инцидента, в който е получено увреждането, а този, в който е установена
негодност на ищеца за работа. В конкретния случай този момент е настъпил след
предявяването на иска. Дори да приемем възможно най- ранния момент, моментът, в който е
установено, че лечението на ищеца е приключило и той е престанал да получава
обезщетение за временна нетрудоспособност, този момент е януари 2018г., а искът е
предявен през декември 2019г., в рамките на 2- годишния срок, изпълнени са хипотезите за
спиране на давността, тъй като пак до януари 2018г. страните са били в преговори помежду
си. Изразено е становище на ответниците, че те биха платили това, което му се полага след
установяване на действителното здравословно състояние на ищеца. Така че поради всички
тези причини искът е и основателен, и непогасен по давност, поради което може да го
уважите с вашето решение.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ К. : Колегата П. изтъква само това, което е в интерес на
въззивника. Първо, той започна с договор. Да, има трудов договор, но колегата пропусна, че
неразделна част от този трудов договор е колективният трудов договор. КТД чл.24, т. 2 е
категоричен каква е процедурата по установяване на трудова злополука. В тази връзка също
не съм съгласен със становището му „компетентен орган“. Компетентен български орган
веднъж му издаде нетрудоспособност над 50 %, за да взема цялото обезщетение. След като
корабособственикът обжалва, се падна около двадесет и няколко процента. Процедурата е
изпълнена по установяването и заключението е категорично на лекаря, който е определен
съгласно тази процедура, травматолог. Те имаха възможност да възразят, да посочат от тях
лице, лично колегата е ходил с него на прегледите, нямаха никакви претенции до момента
на пледоарията във ВОС, така че всичко е изпълнено.
Относно давността, да започнем от момента примерно, в който те са изискали
гаранция, арестуваха кораба, описал съм го в изявленията си до ВРС и до ВОС и даже и така
да се погледне, пак е изтекла давността. Какви доказателства има представени от тях? На
24.12.2016г. е станал инцидентът с въззивника. Исковата молба е от 23.12.2019г., как е
броил той, нали по българското законодателство един ден преди да изтече 3- годишната
давност. Така че, не съм съгласен с казаното от колегата.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
Моля да ни присъдите сторените в производството разноски.
6
АДВ. Т. : Поддържам аргументите, които изтъкнах в отговора на въззивната жалба.
Единствено бих искал да щрихирам съществения факт по отношение на „Уест ъв ингланд“ и
той е, че ищецът по никакъв начин не е установил пасивната легитимация на „Уест ъв
Ингланд“ и те не са надлежни ответници по настоящия иск. Ищецът в уточнителната си
молба от 29.01.2019г. по първоинстанционното дело уточни, че предявява иска си срещу
застрахователното дружество „Уест ъв Ингланд“ въз основа солидарната му отговорност
като поръчител на другите ответници, произтичаща от Стандарт А4.2.1 (б) от Морската
трудова конвенция, като в подкрепа на това свое твърдение ищецът представи като
приложение № 2 към тази своя уточнителна молба, както той го нарече тогава
„застрахователна гаранция“ неправилно, издадена от 11.04.2017г. Измененията на Морската
трудова конвенция, по силата на които започна да се изисква издаването на сертификат или
удостоверение за застраховка и друга финансова гаранция във връзка с отговорността на
корабособствениците, съгласно изискванията на Правило 4.2, Стандарт № А4.2.1, §1 (б) от
Морската трудова конвенция, влязоха в сила едва на 18.01.2017г. Съответно, първите такива
издадени сертификати или удостоверения започнаха да влизат в сила на 18.01.2017г. и
следователно не са съществували към датата на инцидента, претърпян от г-н С. на
24.12.2016г. Всъщност, издаденото на 11.04.2017г. е едно писмо за ангажимент от „Уест ъв
Ингланд“ и това писмо за ангажимент създава едно напълно различно от твърдяното от
ищеца в исковата му молба правоотношение, нямащо нищо общо с Морската трудова
конвенция. Така че ищецът не установи пасивната легитимация на „Уест ъв Ингланд“.
Отделно от всичко това, исковете, предявени от Е.С. са по същество недоказани и
неоснователни. Няма регистрирана нито трудова злополука, нито пък са спазени
предписаните в чл. 24, т.2 от Колективния трудов договор действия, които ищецът е
следвало да предприеме, но той не е предприел, в нарушение на този договор.
Ищецът без никакво основание завежда близо две години по- късно настоящите
искове за обезщетение, каквито обезщетения „Богдан меритайм“не му дължи две години,
след като е уточнено, че той е напълно здрав през януари 2018г., така че процедурата по
КТД изобщо не е спазена от ищеца.
По отношение на твърдението на ищеца, че приложимо към спора е малтийското право и че
в предходното с.з. ищецът посочи, че той вече бил представил доказателства за това, какво е
правото на Малта, бих искал да уточня, че това съвсем не е така. В производството пред
ВОС ние се занимавахме единствено с един малък аспект по отношение на малтийското
право и това е дали давността е 2- годишна и е изтекла или както ищецът твърди, че е 5-
годишна по малтийското право. Ние твърдим, както вече нееднократно посочихме, че тя е 2-
годишна. Но, пак повтарям, това е един малък аспект от малтийското право. Ние изобщо не
сме го изяснили какво е то, тъй като самото посочване на Морската трудова конвенция от
страна на ищеца, не е достатъчно. Малта е страна действително по Морската трудова
конвенция и е инкорпорирала множество от нейните правила чрез субсидиарен нормативен
акт № 234.51, озаглавен „Merchant shipping maritime labour Rules . това е субсидиарен
7
нормативен акт на този „Merchant Shipping Act“, или както те го наричат Chapter 234. Но
въпреки, че тези Правила с № 234.51 се реферират към Морската трудова конвенция,
пълният текст на конвенцията, не е включен като част от тези правила, нито пък е
възпроизведен като анекс към нормативния акт. Това означава, че въпросните правила са
само част от общата правна рамка, приложима в Малта по отношение на
корабособствениците и екипажите. Така, че ние изобщо не сме изяснявали какво е
малтийското право. И това е напълно логично, предвид факта, че в доклада си ВРС
констатира, че разглежда иск по чл.200 КТ. Ищцовата страна не възрази срещу това. Ние де
факто отговаряхме именно на иск, предявен по българското право по КТ и следователно
всички въпроси по тези предявени от ищеца искове са на практика вече изяснени. Така, че
не виждаме никакви основания ищецът да претендира на този вече късен етап, че
приложимо е малтийското право. Ищецът де факто прави, както се нарича в английското
право „Forum shopping“, тоест търси тази юрисдикция, която е най- изгодна за неговия иск,
но тъй като делото е предявено в България, оказа се, че по българското право ищецът не
може по никакъв начин да постигне един успешен резултат. Ето защо се прави опит сега да
се отиде към малтийското право, но както посочих, малтийското право ние изобщо не сме го
изяснили, нито пък съдът е посочил, че ще разглежда предявения иск по малтийското право.
Предвид всичко изложеното, след като се запозная с писмените бележки на ищцовата
страна, моля да ми бъде дадена също възможност да представя и аз писмени бележки.
Моля да оставите в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявените
искове на ищеца бяха оставени изцяло без уважение.
Моля да ни присъдите разноските във въззивното производство.
АДВ. Д.: Поддържам изцяло отговора си на въззивната жалба. Моля да се
произнесете с решение, с което да потвърдите първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
АДВ. П.: Становището, което колегата Т. изрази, не отговаря на истината, относно
избора на право. От протокола от с.з. пред ВРС е видно, че направих възражение по доклада
именно в частта за приложимото право и съответно ВРС определи заличаване от доклада на
текстовете, определящи българското право като приложимо. А иначе за избора, той е
направен от страните, не се прави в съдебния процес, с трудовия договор, в който пише, че
приложимото право е това на Малта.
Иначе относно медицинския документ, на който се позовават ответниците, тук отново
8
неточно се позова колегата К.. В заключението на определения от работодателя пише не че
ищецът е здрав. Пише, че лечението му е приключило, защото /аз съм дал този пример и с
него ще завърша/, ако в резултат на злополуката се беше стигнало до ампутация на крайника
му, след оздравяване на оперативната рана лечението му щеше да приключи, но това щеше
ли да означава, че той е напълно здрав и е годен обратно за работа.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ за депозиране на писмени бележки както следва: 5 –
дневен срок от изготвяне на протокола на адв. П. и 7- дневен срок от изготвяне на протокола
за процесуалните представители на въззиваемите страни.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9