О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Русе, 19.11.2020 г.

 

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Русе, ІV състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                     

                                                                                   Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА

                                                           

като разгледа докладваното от съдия Дякова  адм. дело № 637 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по Глава трета, Раздел IV, чл.40 и сл. от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/ - Обжалване на решенията и отказите за предоставяне на достъп до обществена информация    

 

Постъпила е жалба от Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Дай лапа“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Л.Ч. против мълчаливия отказ на Кмета на Община Русе за предоставяне а обществена информация по заявление № ЗДИ-42 от 23.09.2020г.

 Жалбоподателят претендира  отмяна на мълчаливия отказ и връщане преписката на задължения субект – Община Русе за произнасяне по подаденото до него заявление с надлежен акт в срока по чл.28 от ЗДОИ.

Ответната в производството страна - Община Русе в придружителното писмо до съда изказват становище за недопустимост на жалбата поради липса на годен предмет на съдебно оспорване, предвид наличието на уведомление по чл. 33 от ЗДОИ, издадено в законоустановения срок и получено от неговия адресат.Противопоставят се на направеното искане за разноски.

 Съдът, след като прецени данните по делото, по повод на наведеното възражение за недопустимост на производството, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.09.2020г. Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Дай лапа“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, е подало заявление, вх. № ЗДИ-42/л.3 от преписката/ до Кмета на Община Русе  за достъп до обществена информация, относно всички обстоятелства във връзка с работата на Общински приют за безстопанствени животни, посочени в приложените 8бр. таблици за периода 2013г. – 2020г.Към искането са приложени данни за актуално състояние на сдружението.

Видно от приложената по делото административна преписка е, че с писмо, изх. № ЗДИ-42 от 24.09.2020г. Секретарят на Община Русе е уведомил сдружението, че на основание чл.32, ал.1 от ЗДОИ подаденото до тях заявление е изпратено по компетентност да Директора  на ОП“Комунални дейности“ в гр.Русе, ул.“Котовск“№4, тъй като очевидно не разполагат с исканата информация. Писмото е получено по пощата на 28.09.2020г., видно от приложената обратна разписка. Копие от същото писмо е изпратено и до Сдружението, което го е получило чрез своя упълномощен представител също на 28.09.2020г.  На 06.11.2020г. Сдружението е депозирало жалба до Административен съд  Русе  срещу мълчалив отказ на Община Русе. Жалбата е подадена чрез административния орган, който със съпроводително писмо от 09.11.2020г. е изпратил същата заедно с административната преписка до съда.

При тези данни съдът прави следните изводи от правна страна относно допустимостта на производството: Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл. 159, т.1 и т.4 от АПК, две от тези предпоставки от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, както при образуването, така и при провеждането на съдебното производство, са наличието на административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и правен интерес от оспорването. На първо място настоящият състав приема, че не е налице мълчалив отказ по подаденото от сдружението искане, по следните съображения: мълчалив отказ съгласно чл. 58 от АПК е налице когато компетентен орган не се е произнесъл по направено искане в законоустановения срок. От анализа на нормата се установява, че фактическия й състав включва две кумулативни предпоставки - да е изтекъл предвидения в закона срок за произнасяне и неиздаването на акт в този срок. В случая заявлението е подадено в Община Русе на 23.09.2020г., а писмото с рег. изх. № ЗДИ-42 от 24.09.2020г., поради което съдът приема, че не е налице мълчалив отказ. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗДОИ, когато органа не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение той следва да прати заявлението към съответния орган, който я притежава. След като задълженият субект по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ не разполага с поисканата информация, той не е задължен да се произнася с нарочен акт по реда на ЗДОИ, а само да уведоми заявителя съобразно чл. 33 от ЗДОИ за невъзможността да я предостави в желания й вид, което в случая е направено с цитираното горе писмо и това изискване на закона е изпълнено. Предвид изложеното съдът намира, че не е налице мълчалив отказ, който да бъде обжалван пред съда. Поради липса на предмет на оспорване, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да бъде прекратено.

Отделно от посоченото, предвид установената по въпроса практика, настоящият състав приема, че уведомлението по чл. 33 от ЗДОИ не представлява индивидуален административен акт (в този смисъл Решение № 12543/26.10.2009 г. по адм.д. № 1ЗЗ7/2009 г. на ВАС, ІІІ отделение; Определение № 2150 от 10.03.2005 г. по адм.д. № 7461/2004 г. на ВАС, V отд.). Съгласно чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок уведомява за това заявителя. В настоящия казус оспореното писмо съставлява именно уведомление по смисъла на цитираната законова разпоредба. При положение, че такава информация не се съхранява, за административния орган не съществува задължение да постанови решение по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, т.е. не е налице отказ да се предоставят исканите данни. Уведомяването по чл. 33 от ЗДОИ не е административен акт и не поражда самостоятелно правни последици. След като процесното писмо не обективира отказ да се предостави достъп до исканата информация, то подадената срещу него жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита.

Предвид изхода на делото претендираните от ответника разноски ще следва да се присъдят на основание чл. 143, ал. 4, чл. на чл. 226, ал.3 във вр. с чл. 236 от АПК и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът, като съобрази сложността на делото намира за справедливо и обосновано по делото да бъде присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева за настоящата инстанция, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложим съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК.

С оглед изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК, жалбата на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Дай лапа“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Русе за достъп до обществена информация по заявление с вх. № ЗДИ – 42 от 23.09.2020г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 637 /2020г. по описа на Административен съд Русе.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Дай лапа“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***да заплати на Община Русе сумата от 100 /сто лв/, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страни за неговото изготвяне.                                                                           

                                                                   СЪДИЯ: