Р Е Ш Е
Н И Е №543
гр. Пловдив,17 02
2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 04 02 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №18844/2018г . по описа на
ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 149 от СК.
Производството е
образувано по искова молба на Е.К.Г. – като майка и законен представител на
малолетния И. И. Г. ЕГН ********** , против И.И.Г. ЕГН ********** на основание чл. 149 от СК.
Съдът е сезиран с
молба от Е.Г., като майка и законен представител на малолетния И.Г., против И.Г..
Твърди се, че ответникът е баща на детето И. и бивш съпруг на ищцата, като
страните са фактически разделени от **** г. Ищцата и детето живеят в
гр. П., а ответникът- в гр. С. Ответникът е участвал със средства за
отглеждането и възпитанието на детето инцидентно, с няколко вноски от по 100 –
150лв. до лятото на **** г., като оттогава не е осигурявал средства за издръжка на детето
въпреки многократните покани от страна ищцата. Детето е ***** в ******** на обучение, нуждае се от средства, които майката не е в състояние да
осигури изцяло. Освен средства за отглеждането му и за училище, средства са
необходими ежемесечно и за тренировките му по ****** във *******. Ищцата работи в **** - **** и получава
средно месечно възнаграждение в размер на *****лв. Няма
допълнителни доходи. Не са ясни доходите на ответника. Същият е собственик и
управител на „********“ ЕООД, няма задължения за издръжка към други
низходящи.
От съда се иска ,след като установи
основателността на претенцията, да постанови решение, с което да осъди
ответникът да заплати издръжка на непълнолетния си син в размер на по 300лв.
месечно ,за изминал период от време - за една година преди подаване на исковата
молба пред съда или в общ размер на 3600лв., ведно със законната лихва от
влизане в сила на съдебното решение. Прилагат се писмени доказателства.
В срокът по
чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.
Квалификацията на
иска е чл.149 от СК.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не
се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява,
че И. И. Г. ЕГН ********** е син на Е.К.Г.
и И.И.Г. ЕГН ********** .
От показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна – св. В.
Д. /с родство /, се установява, че родителите на детето И. са разделени от
****г.След раздялата детето се отглежда от своята майка .След раздялата
на страните, бащата останал да живее в гр С. , а майката и
детето се преместили да живеят в гр П.От ****г страните са
разведени .В периода от фактическата раздяла през
лятото на ****г ,до прекратяването на брака- ********г, ответникът на
няколко пъти предавал суми за издръжка на детето ,като за последен път
предоставил такива лятото на ****г ,след тази дата и до
прекратяването на брака не е участвал в издръжката на детето си .Детето е на ***г
понастоящем , ученик в ******** на обучение ,от
години тренира
****** .В периода ****-****г се подготвяло за кандидатстване след ****** клас ,като
посещавало уроци по български език и математика.Свидетелят знае от майката
на детето ,че в периода от лятото на **** до развода
,бащата не е осигурявал средства за издръжка на сина
си . Детето е в период на активен растеж ,често се налага да му се закупуват дрехи и обувки .
Съдът
кредитира в пълен обем показанията на разпитания свидетел като логични
,последователни и кореспондиращи с другите доказателства по делото .
От приетата по
делото справка от ТД на НАП – гр П., се установява, че възнаграждението
на майката Е.Г. е в среден размер на около **** лв. Бащата няма
сключен трудов договор към момента ,към периода за който се
претендира издръжка същият е реализирал минимална работна заплата .Ответникът е собственик на недвижим имот в с .Б. и МПС .
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен
искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в
определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като
следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето,с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в
сила от 01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Задължението за
издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи опредЕ.семейна връзка –
в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя
условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е
строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения
Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално
задължение , като задължението за издръжка по чл.143 и 149 СК- при
ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на
детето
Същевременно от
събраните доказателства се установява ,че бащата е млад,здрав и работоспособен човек ,няма
други деца,на които да дължи издръжка . Първо и най-важно задължение на
родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури условия да отраснат,да се
образоват ,за да имат добра житейска реализация.
Поради изложените
съображения Съдът намира ,че искът на Е.К.Г.
- като майка и законен представител на детето за осъждане на ответника
да заплаща чрез нея, като майка и законен представител на малолетното им дете –
И. И. Г. , месечна издръжка в размер на 300лв за изминал период от време – за периода
********г до ******** г, е основателен и
доказан до размера от 280лв месечно и
като такъв следва да бъде уважен.При определяне на така посочения размер на издръжката се взема
предвид ,че към онзи период детето е било на възраст *** години ,в период
на активен растеж , ученик в *** клас,предстояло му е
кандидатстване в ****** ,като е посещавало уроци по бълг език и математика
.Съдът приема ,че за издръжката на детето И. през този период са били нужни
около 500лв месечно ,в които се включват разходите за храна , облекло ,здравни
и образователни потребности ,развлечения в рамките на обикновените, обичайни
такива за възрастта . Приема се от настоящия състав ,че бащата е бил в състояние да осигури на детето издръжка в този размер , тъй като същият е
млад и работоспособен човек и няма
задължения към други низходящи или възходящи
. Съдът намира ,че именно този размер на издръжката съответства на
доходите на родителя и на нуждите на детето към посочения период .
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.И.Г. ЕГН **********, да заплати на сина си И. И. Г. ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител -Е.К.Г. –издръжка
в размер на 280 (двеста и осемдесет лв )
лева месечно,за изминал период от време – за периода 27 11 2017г -27 11 2018 г,
ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума , от падежа до
окончателното изплащане на сумата ,като
отхвърля иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от 300лв месечно.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА
Е. К.Г.- майка и законен представител на малолетния И. И. Г. ЕГН ********** , ПРОТИВ И.И.Г. ЕГН
********** за сумата от уважения размер до претендирания такъв от 300лв месечно.
ОСЪЖДА И.И.Г. ЕГН
********** ,да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 134,40 лв ( сто тридесет и четири лева и четиридесет ст. ) – държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с
оригинала.
И.Б.