РЕШЕНИЕ
№ 887
Хасково, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от
съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно
дело № 20237260701076 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, депозирана от С. Х. Х.,
[ЕГН], адрес: [населено място], [жк], чрез адвокат Д. С., срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0247-000052/24.07.2023
г., издадена от Началник на Районно управление - Бяла към ОД на МВР –Русе.
Жалбоподателят счита обжалваната заповед за
незаконосъобразна. Посочва, че никога не е употребявал наркотични вещества или
техните аналози и именно затова дал кръвни проби и урина за изготвяне на
необходимите изследвания. Резултатът от тях не бил изготвен нито към датата на
издаване на заповедта, нито към момента на нейното връчване. Ноторно известни
били фалшиво положителните резултати при отчитане на употребата на наркотични
вещества и техните аналози с конкретно използваното от служителите на МВР
техническо средство. Издаването на ПАМ единствено въз основа на резултата от
изследването с това техническо средство било необосновано и противоречало на
целите на закона. Същевременно, видно от обстоятелствената част на процесната
заповед, административният орган твърдял, че Х. е управлявал МПС на 22.07.2023
г., а пробата, с която бил отчетен положителен резултат за употреба на
амфетамин, била извършена на 20.07.2023 г. в 13:53 часа. С оглед на така
изложеното моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменен
оспорвания административен акт.
Ответникът - Началник на Районно управление -
Бяла към ОД на МВР – Русе, в представени чрез процесуален представител писмени
бележки посочва, че жалбата е неоснователна. Развива подробни доводи,
обосноваващи липсата на пороци, водещи до нищожност или унищожаемост на
заповедта, които да съставляват основания за отмяната й. Прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна в случай, че се претендира
възнаграждение в размер по-висок от 1 000 лева. Прави искане за присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2023 г. около 13:30 часа в [населено
място], обл. Русе, на [улица]срещу № 9, при управление на товарен автомобил
"Мерцедес Спринтер" с рег.номер [рег. номер], собственост на
"ПМ-Ауто-Рент" ООД [населено място], водачът на МПС - жалбоподателят
С. Х. Х. е спрян за проверка от служители на Районно управление – Бяла към ОД
на МВР – Русе. При извършване на проверката жалбоподателят е тестван за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство
"Draeger DrugTest 5000" с фабричен номер ARND - 0002 със стикер за
валидност до месец април 2024 г., който чрез анализ на напоен тампон със слюнка
е отчел положителен резултат за наличие на амфетамин. На жалбоподателя е
издаден талон за медицинско изследване № 073610 и връчени 7 броя стикери.
Съставен е Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози peг. № 247р-5542/22.07.2023 г. по описа на РУ -
Бяла. От медицински специалист от ФСМП - Б. Й. Е. са иззети проби от кръв и
урина от жалбоподателя, видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози амб. № 2047/22.07.2023 г.
Във връзка с извършената проверка са издадени АУАН
серия GA № 892381/22.07.2023 г., както и Заповед № 23-0247-000052/24.07.2023 г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"б" от Закона за движението по пътищата, с която на С. Х. е наложена
принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“. Видно от инкорпорираната в текста на заповедта разписка,
заповедта е връчена на Х. на 18.08.2023 г. Оспорването й е осъществено на
28.08.2023 г. с подадена чрез Началника на РУ – Бяла до Административен съд –
Русе жалба.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК
преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151
от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните правни съображения:
Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е
издадена от компетентен административен орган – началник на Районно управление
– Бяла при ОД на МВР - Русе. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед №
336з-3170 от 31.12.2021 г. на ВПД Директор на Областна дирекция на МВР - Русе,
цитирана изрично в акта.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма
и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, посочено е
фактическото основание за упражненото от началника на РУ - Бяла правомощие –
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправни предпоставки за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен
акт.
Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка обаче е постановена при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
(изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, съответно – следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.
23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗПАМ е
посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, предвиждаща
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Като материалноправна предпоставка за издаването
на заповед на основание чл. 171, т. 1 б. "б. " от ЗДвП - за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
законодателят е предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като
самостоятелно основание е и употребата на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи, без изискуема кумулативност, с което и да било друго основание по
същия законов текст. Административният орган е приел за осъществена именно тази
хипотеза, като е посочил в заповедта, че е установено, че лицето управлява МПС
под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. По делото е
представен резултата от направеното с техническото средство тестване, а именно
положителен резултат – амфетамин. В действащата нормативна регламентация
начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните
аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно – чрез медицинско
(химико-токсикологично лабораторно изследване) или с тест. В приложимата
Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидено,
че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употреба на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване
от кръвна проба установените стойности са определящи.
В случая не е спорно, че при извършената на
място проверка, водачът е бил тестван с техническо средство "Draeger
DrugTest 5000" с фабричен номер ARND - 0002, както и че уредът е отчел
положителен резултат за амфетамин. От доказателствата по делото безспорно се
установява също, че въз основа на издадения съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. на С. Х. талон за изследване № 073610, връчен на 22.07.2023
г. в 15:15 ч. лицето е дало кръвна проба за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, когато с тест е установено наличие на
наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Доказателствата еднозначно сочат,
а и не се спори по делото, че водачът на МПС е дал кръвна проба за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е възложено
изготвянето на експертна справка, каквато, включително към датата на приключване
на съдебното дирене, не е представена. Анализът на приложимата нормативна
редакция на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и във вр. чл. 5, ал. 1 от
Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обуславя
извод, че начините на установяване употреба на наркотични вещества от водачите
на МПС са регламентирани алтернативно – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест. При наличие на показания на техническо
средство или тест, с което се установява употребата на наркотични вещества и
аналози и при лично явяване на лицето и липсата на предпоставките на чл. 12,
ал. 3 от Наредбата, задължително се извършва медицинско изследване по реда на
чл. 12, ал. 1. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата при медицинското изследване
медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 описва състоянието на изследваното
лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и
абстинентните му прояви, когато има такива, а съгласно ал. 2, резултатът от
изследването, събраните анамнестични данни за налични заболявания (диабет,
епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през
последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4.
Протоколът се подписва от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1, извършил
изследването. Доколкото при дадена биологична (кръвна) проба за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, законът регламентира именно резултатът от това изследване да
е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества,
при липсата на резултат от възложеното изследване, противоправното поведение на
водача на МПС, като основание за налагане на ограничителната мярка по чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП се явява недоказано. След като законът
постановява, че именно резултатът от това изследване е определящ по отношение
констатацията за употреба на наркотични вещества, то административният орган е
бил длъжен да съобрази соченото обстоятелство и да издаде ЗППАМ по чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП след получаване резултат от това изследване, тъй
като именно той е определящ по отношение констатацията за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Предвид така установените по делото факти, съдът
намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от
гледна точка на закона административният орган е приел, че към датата на
издаване на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателя по безспорен и
несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане
на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон.
Обжалваната заповед е издадена и при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до
фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от
правоприлагащия орган извод за наличието на основанието за налагане на ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Преди постановяването на заповедта не
са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не
е съобразено, че водачът е дал кръвни проби за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а именно резултатите от извършеното
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване по аргумент от чл.
14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. биха били определящи за
съществуването на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е
основателна и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Разноски от жалбоподателя не се претендират,
поради което съдът не дължи произнасяне за присъждането им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на С. Х. Х., [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0247-000052/24.07.2023 г., издадена
от Началник на Районно управление - Бяла към ОД на МВР –Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
|
Съдия: |
||