№ 365
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20203100901133 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от ИГ. Ц., гражданин на
Украйна, роден на **********г., с постоянно местоживеене в ******, със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.”Яне Сандански” №1, вх.В, ет.1, ап.64, чрез: адв.О.А., против ”Силвър Инвест”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Цар Асен”
№46, ет.2, ателие 2, представлявано от П. Ц., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Христо
Попович” №37, ет.1, офис 1, чрез адв.Д.М. П., с която са предявени искове, както следва:
-с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.152 от ЗЗД, евентуално в чл.26, ал.2,
изр.1, пр.5 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че
сключеният между С. Ц. и ответното дружество Договор за паричен заем от 21.08.2017г., е
нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.152 от ЗЗД, тъй като със същият се цели
заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение от
дружеството, което е собственик на недвижимия имот, който начин е различен от
предвидения в закона, или евентуално на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД, тъй като
въпросният договор е симулативна сделка, като със същата се е целяло заплащането на част
от цената на Ателие №2, което е включено като актив на ответното дружество, а не
получаването на заемни средства имащи отношение към предмета на дейност на
дружеството;
-с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца, сумата от 30000 евро,
1
представляваща предоставен на 21.08.2017г. заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба-07.10.2020г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2017г. ищецът е предоставил на ответника,
паричен заем в размер на 30000 евро. Твърди се, че договорът за заем е сключен, чрез
реалното предаване на заемна сума, посредством извършен от ищеца банков превод от
личната му сметка по фирмената сметка на ответното дружество с номер
BG51STSA930000238143. Сочи се, че към датата на предоставянето на заема, ответното
дружество било собственост на Г.К.Т., като на 05.07.2018г., чрез Договор за покупко-
продажба на дружествен дял, собствеността му е преминала в С. Ц., която е съпруга на
ищеца. Сочи се, че на 062.2020г., чрез Договор за дарение на дружествен дял, собствеността
на дружествените дялове е прехвърлена на П. Ц., който е и настоящия управител на
ответното дружество. Поддържа се, че до датата на подаването на исковата молба заемната
сума не е върната на ищецът. Сочи се, че към датата на предоставяне на процесния заем,
ищецът и С. Ц., са били в брак, но в последствие предвид влошаване на отношенията между
тях е иницииран процес на развод пред Районния съд на гр.Черновци, Украйна. Сочи се още,
че влошаване на отношенията е настъпило и между ищецът и настоящия собственик на
капитала на ответното дружество, който е нанесъл побой и причинил средна телесна
повреда на първия. Поддържа се, че при даването на заема, страните не са уговорили лихва,
поради което и по правилото на чл.240, ал.2 от ЗЗД, такава не се дължи и съответно не се
претендира. Поддържа се още, че срок за връщането на заемната сума, също не е уговорен,
поради което и на основание чл.240, ал.4 от ЗЗД на 18.09.2020г. ищецът е изпратил до
ответното дружество писмо, чрез ползване на услугата “Телепоща“ на “Български пощи“
ЕАД със заверка на съдържанието, с което писмо е поискал връщане на заема в срок от един
месец. Сочи се, че според съобщението на пощата, писмото не е получено и се е върнало на
24.09.2020г. обратно при изпращала с отбелязване “Непотърсена пратка“.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответникът е депозиран писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорва
сключването на твърденият от ищеца договор за заем. Не се оспорва, че на 21.08.2017г. по
банковата сметка на ответното дружество в “Банка ДСК“ ЕАД е постъпила сумата от 30000
евро, с наредител-ищеца, но се поддържа, че основанието на плащането не е договор за заем
между страните. Твърди се, че ищецът е само наредител, а действително задълженото лице
по договор за заем е съпругата му-С. Ц.. Поддържа се, че между ответното дружество и С.
Ц. е сключен писмен Договор за заем от 21.08.2017г. Поддържа се още, че простото
предаване на парична сума от ищецът на ответното дружество, не представлява сключване
договор за заем, тъй като между страните няма постигнато съгласие за даване на заем, като
са развити подробни съображения и се сочи относима съдебна практика. На следващо място
се твърди, че със сключването на Договор за заем от 21.08.2017г. С. Ц., е поела свое изцяло
лично задължение към ответното дружество, както и че ищецът не страна по този договор,
2
съответно той не е задължен нито с личното си имущество по него като кредитор, нито със
семейното имущество. Сочи се, че на основание чл.25 от СК всеки от съпрузите може да
сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.
Твърди се, че в договора сключен от С. Ц. не е посочено, че средствата, които тя ще
предостави в заем ще са със семеен произход, като и ищецът не твърди, че те са такива. Ето
защо се поддържа, че с подписването на договора за заем С. Ц., е сключила сделка на
разпореждане с личното си имущество, което не прави съпругът ищец солидарен кредитор
по договора за заем. Сочи се, че направеното от ищецът плащане по договора сключен от С.
Ц. и то с негови лични средства е негово лично решение, като причините за това му
действие могат да бъдат много, например заем към съпругата, дарение към съпругата, личен
интерес от изпълнение на договора за заем. Поддържа се, че която и от хипотезите да е
налице, то ищецът не се явява кредитор на ответното дружеството, съответно дружеството
не носи отговорност към него за връщането на постъпилата по договора за заем сума.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че
представения от ответното дружество Договор за паричен заем сключен със С. Ц., е
антидатиран и съставен специално за настоящото съдопроизводство, както и че същият е
нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че страните по този договор за заем, са
сключили и договор за продажба на дружествените дялове на ответното дружество, в чийто
актив има включен недвижими имот. Ето защо се поддържа, че се касае за своеобразна
фидуциарна сделка, която е структурно близка до симулативната, тъй като страните не са
желали отношенията между тях да се развият на плоскостта “заемодател-заемополучател“, а
са преследвали друга цел-заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на
удовлетворение на ответното дружеството-собственик на недвижимият имот, който начин е
различен от предвидения в закона. Поддържа се, че този порок на сделката води до нейната
нищожност, поради противоречие със забраната по чл.152 от ЗЗД, като се сочи относима
съдебна практика. На следващо място се поддържа, че въпросният договор е нищожен на
основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД, тъй като сделката представена като договор за
паричен заем, е симулативна. Твърди се, че с договора за паричен заем, се е целяло
заплащането на част от цената за Ателие №2, което е включено като актив на ответното
дружество, а не получаването на заемни средства имащи отношение към предмета на
дейност на дружеството.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът оспорва предявените с ДИМ
искове за недействителност на договора за заем сключен между него и С. Ц., както и
развитите в тяхна подкрепа доводи. Поддържа се, че твърденията на ищеца за антидатиране
и за незнание от негова страна за наличието на въпросния договор, противоречат с
представеното от него извлечение от банкова му сметка. Сочи се, че извлечението съдържа
изявление на ищецът, че при извършване на банковия към сметката на ответното дружество,
той е превел дължимата от С. Ц. сума по същата дата-21.08.2017г. договора за заем с
ответното дружество. В този смисъл се поддържа, че ищецът не само е знаел за договора за
3
заем сключен от С. Ц., но и дори е съдействал за изпълнението на заемодателя към
заемополучателя. На следващо място се оспорват твърденията на ищеца за нищожност на
договора за заем като противоречащ на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, евентуално като
симулативен. Твърди се, че от съдържанието на Договор за заем от 21.08.2017г. и Договор за
продажба на дружествени дялове от 05.07.2018г., не може да се направи извод, че тези две
сделки са взаимосвързани и обуславящи една и съща икономическа цел, или че с тях се
заобикалят законови разпоредби и се прикриват други съглашения. Поддържа се, че
посочените две сделки са напълно самостоятелни и икономически независими, без правна
връзка помежду им. Доказателство за това са лично действията на ищеца, изразяващи се в
плащане на сумата по договора за заем от името на С. Ц.. Поддържа се още, че текста на
Договора за продажба на дружествени дялове, опровергава доводите на ищецът за
симулативност, тъй като цитираният договор съдържа удостоверително изявление на
страните, че всичките 5 дружествени дяла, всеки от които по 2 лева на обща стойност от
10лв., се продават на цена от 54750лв. и че тази цена е платена предварително от купувача
по специалната банкова сметка на нотариуса. Твърди се, че този договор безспорно
установява, че дружествените дялове на ответното дружество, не са продадени формално и
на символична цена, а е отчетена действителната стойност на наличните активи в капитала
на дружеството, изразяващи се в недвижим имот-Ателие №2. Твърди се, че именно тази
действителна стойност е напълно и реално заплатена като цена за дружествените дялове,
включващи недвижимия имот. Поддържа се още, че е налице реално изпълнение на
договора за заем и на договора за продажба на дружествени дялове, като при нито една от
двете сделки не се съдържат уговорки, които да навеждат на мисълта, че те са
взаимосвързани и симулативни.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки
доразвива съображения в подкрепа на исковите претенции и относно оспорванията на
доводите на ответника.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва претенциите и поддържа становището си
изложено в отговорите. Моли за отхвърляне на претенциите, като с писмени бележки излага
подробни съображения за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
на 21.08.2017г. по сметката на ответното дружество в “Банка ДСК“ ЕАД-клон Варна
BG51STSA930000238143, е постъпила сума в размер на 30000 евро с наредител ИГ. Ц.,
както и че тази сума не е върната от дружеството на ищеца или на друго трето за спора
лице.
4
Видно е от представеното извлечение от въпросната сметка на ищеца в “Банка ДСК“
ЕАД и от Операционна бележка пореден №13 от 21.08.2017г., че посоченото от наредителя
основание за превод на въпросната сума е “заем по договор от името на С. Цвиркот“.
Не е спорно по делото и от приетият препис от НА №63, том IV, рег.№5110, дело
№524/2016г. по описа на Варненски нотариус с рег.№224 в РНК и от приложената към
тричленна съдебно оценителна експертиза Служебна бележка издадена от Община Варна, се
установява, че ответното дружество е собственик на недвижим имот-Ателие №2 за
творческа дейност с идентификатор 10135.2557.2903.2, с адрес: гр.Варна, ул.”Цар Асен”
№46, ет.2, със застроена площ от 39.81 кв.м.
По делото е представен препис от Писмо-покана изпратено на 18.09.2020г. чрез
услугата “Телепоща“ на “Български пощи“ ЕАД със заверка на съдържанието, с което писмо
ищецът е поискал от ответното дружество връщане в едномесечен срок на предоставена в
заем сума на 21.08.2017г. с банков превод в размер на 30000 евро, като няма данни
въпросното писмо да е достигнало да адресатът си.
Представен е по делото заверен от страната препис от Договор за заем от
21.08.2017г., сключен между С. Ц. и ответното дружество, според който договор
физическото лице е поело задължение да предостави на дружеството, чрез банков превод
паричен заем в размер на 30000 евро за срок от 5 години.
Установява се от представеният заверен от страната препис от Договор за покупко-
продажба на дружествен дял от 05.07.2018г., че на посочената дата Г.К.Т. е прехвърлила на
С. Ц. собствеността върху дружествените дялове в ответното дружество за сумата от
54750лв. В последствие с Договор за дарение на дружествен дял от 06.02.2020г., препис от
който е приет по делото, собствеността върху капитала на дружеството е преминала
безвъзмездно в П. Ц..
По делото са ангажирани доказателства удостоверяващи сключването на граждански
брака между ищеца и С. Ц. на 27.07.2017г., съответно за разтрогването му с решение от
29.09.2020г.
Определената от в.л.П.М., по назначената по делото СОЕ, пазарна стойност на
процесния имот-Ателие №2 за творческа дейност с идентификатор 10135.2557.2903.2, с
адрес: гр.Варна, ул.”Цар Асен” №46, ет.2, към 05.07.2018г.-момента на прехвърляне на
дружествените дялове в ответното дружество, е в размер на 84500лв.
Според приетото заключение на вещите лица по назначената тричленна СОЕ
пазарната стойност на гореописаният имот към 05.07.2018г. възлиза на 72260лв. Вещите
лица заключват, че в разглежданият случай степента на завършеност на недвижимият имот
не влияе на пазарната му стойност.
5
В показанията си свидетелят В.Д. сочи, че семейството на ищеца решило да
инвестира, чрез закупуването на недвижим имот във Варна, в резултат, от което се е
стигнало до закупуването на процесният имот. Сочи, че покупката е станала със средства
реализирани от развиваният от ищеца бизнеса в Украйна, като същия е заплатил цената на
имота на два транша. Сочи още, че плащането на цената е станало единствено със средства
на ищеца, тъй като съпругата му /вече бивша/ към този момент не е работила и не е
притежавала имущество, от което да реализира доходи.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
В разглежданият случай ищецът основава осъдителната си претенция на твърдения,
че има качеството на заемодател по договор за паричен заем от 21.08.2017г., заемател по
който е ответното дружество. Като същевременно отрича конкуриращите го права на С. Ц.,
оспорвайки действителността на договора за заем сключен между нея и дружеството.
Твърденията обосноваващи последната теза на ищеца, са че с договора за заем се цели
заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин за удовлетворение на
кредитора, който е различен от предвидения в закона, или евентуално защото договора е
симулативна сделка, целяща заплащането на част от цената на Ателие №2, а не
получаването на заемни средства от ответното дружество.
В атакуваният договор за заем сключен между С. Ц. и ответното дружество, не се
съдържат никакви уговорки, който биха могли да обосноват извод за нищожността му по
смисъла на чл.152 от ЗЗД, доколкото същия не визира нищо различно от връщане на
заемната сума като задължение на земодателя. Дори целта на въпросния договор да е била
генериране на дълг, посредством който в последствие да се придобие собствеността върху
капитала на ответното дружество и от там върху собствен на дружеството недвижим имот,
то недействителна в процесната хипотеза би могла да е сделката по прехвърляне на
дружествените дялове, но не и договора за заем. Ето защо претенцията на ищеца за
прогласяване на нищожността на договора за заем по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.152 от ЗЗД, се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
Предвид сбъдването на вътрешно процесуално условие-неоснователност на главният
иск, следва да се разгледа евентуалната претенция за установяване на симулативността на
договора за заем, който всъщност прикрива заплащането на част от цената на Ателие №2,
съставляващо актив от капитала на ответното дружество. В контекста на изложените от
страната твърдения, на първо място следва да се направи разграничение между придобиване
на собственост върху капитал на търговско дружество и придобиване на имот, собственост
на дружество. В този смисъл, следва да се има предвид, че за придобиването на имота не е
непременно задължително да се придобие капитала на дружеството и обратното, както и че
стойностите на двата актива не са еквиваленти. Действително в случая заемодателката С. Ц.
в последствие, е придобила и капитала на ответното дружество, но сам по себе си този факт
6
не е достатъчен да обоснове симулативност на атакуваната сделка, доколкото това не води
автоматично до погасяване на задължението по договора за заем, а няма данни
задължението да е опростено или погасено по друг безвъзмезден начин.
Извод за симулативност на заемната сделка, не може да се извлече на база съпоставка
на установената от заключенията на СОЕ цена на процесният имот и сбора от заетата сума и
цената, за която са придобити дружествените дялове в ответното дружество. На първо място
както вече се посочи не е задължително стойността на имота и тази на капитала на
дружеството, да са тъждествени, с оглед факта, че последния включва не само активи, но
пасиви. На следващо място даването в заем на сума на търговското дружество, не прави
тази сума собственост на притежателя на капитала на дружеството, респективно същия не
може да се разпорежда в лично качество с нея, така както може да направи това със
средствата от продажбата на дружествените дялове. В този смисъл правно неиздържана, се
явява тезата, че заетата на дружеството сума е послужила за придобиване на капитала на
ответното дружество, респективно на процесният имот.
Изводи за симулативност на заемната сделка, не могат да се извлекат и от
показанията на свидетеля Дорочевский, тъй като същите не съдържат никаква конкретика
относно предприетите действия от семейство Ц. за придобиване на процесния имот.
По изложените съображения съдът намира, за недоказан иска на ищеца за
установяване на нищожността на атакуваният Договор за заем от 21.08.2017г., тъй като
същият е симулативна сделка, се която се е целяло заплащането на част от цената на Ателие
№2.
По претенцията за връщане на заем:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. По своята
правна природа договорът за заем е неформален, тъй като законът не изисква съгласието на
страните да бъде облечено в определена форма, с оглед действителност на облигационното
правоотношение, като за валидността на същия е достатъчно постигане на съгласие между
страните за съществените елементи на облигационната връзка, придружено с предаване на
заемната парична сума.
В разглеждания случай липсва двустранен документ, в който да е обективирано
съгласието на страните по делото за сключване на договор за заем за сумата от 30000 евро,
като доводите за наличието на такъв, се подкрепят с доказателства за извършен банков
превод от страна на ищеца с получател ответното дружество. Само по себе си наличието на
банков превод не е достатъчно да установи сключването на договор за заем, доколкото
нареждането за плащане на парична сума, е едностранен акт на наредителят, който няма
обвързващо действие за получателят и който не може да удостовери кореспондираща воля
на тези две лица. Ето защо и предвид факта, че в случая самият наредител на банковото
7
плащане е посочил, че превода е в изпълнение на чуждо задължение, липсва каквото и да
било основание за формиране на извод, че страните са обвързани от договор за заем. В тази
връзка следва да се посочи, че Операционна бележка пореден №13 от 21.08.2017г., с която е
нареден процесния банков превод на сумата от 30000 евро и която носи подпис на ищеца,
съставлява частен документ, установяващ по обвързващ за страната начин неизгодният
факт, че въпросната сума, е преведена от него в изпълнение на чуждо задължение, а именно
предоставянето на заем от С. Цвиркот.
В заключение съдът приема, че ищеца не съумя да докаже сключването на договор за
заем между него и ответното дружество, респективно, че претенцията му за връщане на
заемна сума от 30000 евро, следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се
дължат разноски според представените доказателствата за направени такива, чиито размер
възлиза на 4048лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ИГ. Ц. , гражданин на Украйна, роден на **********г., с
постоянно местоживеене в ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Яне Сандански” №1,
вх.В, ет.1, ап.64, против ”Силвър Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.”Цар Асен” №46, ет.2, ателие 2, представлявано от П. Ц., за
приемане на установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем от
21.08.2017г., сключен между С. Ц. и ответното дружество, е нищожен на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.152 от ЗЗД, тъй като със същият се цели заобикаляне на забраната за
предварително уговаряне на начин на удовлетворение от дружеството, което е собственик
на недвижимия имот, който начин е различен от предвидения в закона, като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ иска на ИГ. Ц. , гражданин на Украйна, роден на **********г., с
постоянно местоживеене в ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Яне Сандански” №1,
вх.В, ет.1, ап.64, против ”Силвър Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.”Цар Асен” №46, ет.2, ателие 2, представлявано от П. Ц., за
приемане на установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем от
21.08.2017г., сключен между С. Ц. и ответното дружество, е нищожен на основание чл.26,
ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД, тъй като същия е симулативна сделка, с която се е целяло
заплащането на част от цената на Ателие №2, с идентификатор 10135.2557.2903.2, с адрес:
гр.Варна, ул.”Цар Асен” №46, ет.2, съставляващо актив от капитала на ответното дружество,
а не получаването на заемни средства, имащи отношение към предмета на дейност на
дружеството, като неоснователен.
8
ОТХВЪРЛЯ иска на ИГ. Ц., гражданин на Украйна, роден на **********г., с
постоянно местоживеене в ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Яне Сандански” №1,
вх.В, ет.1, ап.64, за осъждане на ”Силвър Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Цар Асен” №46, ет.2, ателие 2, представлявано от П.
Ц., да заплати сумата от 30000 евро, представляваща предоставен на 21.08.2017г. заем,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба-
07.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ИГ. Ц. , гражданин на Украйна, роден на **********г., с постоянно
местоживеене в ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Яне Сандански” №1, вх.В, ет.1,
ап.64, да заплати на ”Силвър Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.”Цар Асен” №46, ет.2, ателие 2, представлявано от П. Ц., сумата
4048лв., представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9