Решение по дело №96/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             11.6.2020 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и шести май                                               две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 96 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на В.П.П. срещу А.П.Б. за осъждането на ответницата за сумата от 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени дискомфорт, стрес и страх в резултат от неправомерно поставена видеокамера в общите части на сграда, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „Д. Б.” № 6, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ищецът твърди, че е собственик и живее в апартамент, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Д. Б.” № 6, Вх. Г, а ответницата е собственик на съседния апартамент. Заявява, че в началото на м. декември 2018 г. последната е монтирала камера за видеонаблюдение в общите части на сградата, която камера е била разположена между входната врата на неговия апартамент и тази на апартамента на ответницата, като по този начин устройството е заснемало и записвало всяко влизане и излизане на него и на семейството му от дома им, респ. че ответницата е разполагала с данни кога жилището е обитавано и кога не. Твърди, че в резултат на горното е започнал да се притеснява въпросната информация да не бъде разпространена на трети лица, да се страхува за своето здраве и за това на семейството си, както и за собствеността си. Заявява, че многократно е молил ответницата да премахне устройството, но същата не само е отказала, но го е уведомила, че освен запис камерата възпроизвежда и звук и че може да чува какво си говорят в коридора на имота му. Заявява, че по подадена от него жалба до Комисия за защита на личните данни на ответницата е разпоредено да преустанови неправомерното видеозаснемане, като решението на Комисията е влязло в сила и ответницата е демонтирала устройството. Твърди, че това устройство е записвало видеоизображение и е възпроизвеждало звук до края на 2019 г., като периодът от монтирането до демонтирането му е бил изпълнен с негативни за него и за семейство му емоции и напрежение. Заявява, че в резултат на това са започнали смущения на съня му, сърцебиене, чувство на страх, напрежение и дискомфорт, стрес, страх от възможността записите от камерите да бъдат използвани за опозоряването му, страх от злоупотреба с информацията, че жилището му остава без надзор, че е нарушена семейната атмосфера в дома му и пр., като в тази връзка е посетил лекар, който му е предписал успокоителни медикаменти.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата оспорва претенцията. Заявява, че причина за поставянето на охранителните камери са кражба на колело от кооперацията, в която страните живеят, наличието на данни за опити за посегателство над жилища и проблеми с кучето й, съчетани с обстоятелството, че същата живее сама. Твърди, че между нея и ищеца от години е налице неразбирателство, като тя често е ставала жертва на сприхавия му характер и е получавала обиди, което пък е още една причина да се страхува, когато се прибира или излиза. Заявява, че по никакъв начин не е коментирала възможностите на камерата, както и че не знае, респ. че не е казвала на ищеца какво се чува от нея, както и че няма технически познания да борави със същата и със записващото устройство. Твърди, че ответникът по принцип е сприхав и нервен, като това му състояние е от години и няма нищо общо с поставените камери, а от оплакванията му прозира единствено желание да й навреди, използвайки съда за това си намерение. Определя като абсурдно твърдението, че камера, чиято цел е да охранява, да улеснява разследвания и да възпира от посегателства, може да е заплаха за здравето на ищеца и семейството му, като твърди, че липсват данни за връзка между камерата и приема на успокоителни от страна на ищеца. В заключение посочва, че известно време след премахване на камерата от входната врата на апартамента й общото събрание на етажната собственост е взело решение да се поставят и са поставени охранителни камери на входа и на фасадата на блока.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Заявява, че от събраните доказателства са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата за заплащане на обезщетение за причинените на доверителя й неимуществени вреди. Счита за установено, че е нарушена личната неприкосновеност на ищеца, в резултат на което у него се е породило чувство на напрежение и безпокойство и е нарушена семейната му атмосфера.

В лично изявление ищецът заявява, че в резултат от действията на ответницата се е чувствал несигурен в собствения си дом, че е бил нарушен сънят му, което обстоятелство е оказало влияние върху общото му здравословно състояние.

Процесуалният представител на ответницата поддържа заявеното с отговора на исковата молба оспорване на иска. Не оспорва, че от формална гледна точка решението на Комисията за защита на личните данни е правилно, както и че поставянето на камерите е административно нарушение, но заявява, че същото не може да доведе до твърдяните от ищеца вреди. Заявява, че в множество сгради има монтирано видеонаблюдение и ако дадено лице има проблем да посещава въпросните сгради, то този проблем трябва да се търси в неговото психично състояние, а не в самите камери. Изразява становище, че разпитаните по искане на ищеца свидетели са негови близки и същите са дали угодни за него показания, както и че доколкото кв. „Бузлуджа” е най-проблемният в гр. Велико Търново от гледна точка на посегателства над частната собственост и над личността, най-логичното за сина на една сама жена е да предприеме действия, за да я защити.

В лично изявление ответницата заявява, че поставянето на камерите няма нищо общо с ищеца, както и че същите просто са й осигурявали сигурност, поради което и счита, че ситуацията е преекспонирана. Твърди, че винаги е държала в отношенията да има откритост и въпросните камери малко или много са защитавали и ищеца.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД.

За да е основателна предявената претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД, ищецът следваше да ангажира доказателства относно фактическия състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение от страна на ответницата, претърпени вреди, както и причинна връзка между поведението на ответницата и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя е виновно, т.е. вината се предполага до доказване на противното. В частност ищецът следваше да установи, че в резултат от неправомерно осъществено от ответницата видеонаблюдение и видеозаснемане са причинени смущения на съня му, чувство на страх, напрежение, дискомфорт и стрес, нарушена е семейната му атмосфера и пр., включително че по този повод са му предписани успокоителни медикаменти.

Според представеното решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), след извършена проверка в жилището на ответницата е установено, че през 2018 г. последната е изградила система за видеонаблюдение, състояща се от две видеокамери и записващо устройство, свързано към видеодисплей за наблюдение на изходящия образ от същите. В решението е посочено, че записващото устройство и видеодисплеят се намират в нейното жилище, както и че посредством видеорекордер системата позволява извършване на постоянен запис и звук за срок от около три месеца, след което записите автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване. Посочено е също, че достъп, включително и отдалечен такъв, до изходящия образ от системата за видеонаблюдение имат единствено ответницата и нейният син, посредством идентификация чрез потребителско име и парола. При извършения оглед на място служителите на КЗЛД са констатирали, че едната камера е разположена над входната врата на апартамента на ответницата и че същата заснема прилежащата част от етажната площадка, входната врата към жилището на ищеца и подстъпа към входната врата на друг апартамент на същия етаж, както и че камерата е снабдена с микрофон и извършва възпроизвеждане и запис на звук. Констатирано е и наличието на втора камера, разположена на балкона на жилището на ответницата, както и че същата заснема балкона и прозорци на съседен апартамент, покрив на гаражи, както и подстъпа към входната врата на жилищната сграда. В решението на КЗЛД е отразено, че липсва решение на общото събрание на етажната собственост, което да възлага на ответницата извършването на видео-наблюдение в общите части на етажната собственост, предвид на което не е налице обработване на личните данни за изпълнение на нормативно установеното задължение в изпълнение решение на етажната собственост. Прието е, че е налице колизията между правата на ответницата и тези на ищеца, при което не е доказан легитимният интерес на първата да има преимущество пред основните права и свободи на втория, както и че не са налице останалите условия за обработване на лични данни - съгласие на субекта на данни (напротив – прието е, че е налице изрично негово несъгласие), за изпълнение на задължение по договор, по който субектът е страна, за защита па жизненоважни интереси на субекта или на друго физическо лице, за изпълнение на задача от обществен интерес или при упражняване на официални правомощия. С взетото решение КЗЛД е разпоредила на ответницата да преустанови видеозаснемането на общите части от етажната собственост, на обществени територии и имоти на трети лица, като на същата е даден 14-дневен срок за изпълнение.

Между страните не е спорно, а и се установява от ангажираните гласни доказателства, че след взетото решение на КЗЛД ответницата е премахнала поставените камери.

Представеното решение на КЗЛД, в частта относно констатациите на нейните служители, посетили адреса на ответницата, е официален свидетелстващ документ и същото се ползва с материална доказателствена сила, поради което обвързва съдът да приеме, че посочените в него факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил неговият издател. По тази причина и доколкото решението на Комисията, включително в посочената част, не беше оспорено от ответницата, съдът приема за недостоверни и не кредитира показанията на св. Мартин Ташев в частта относно твърденията на последния, че достъпът до камерата е бил единствено през неговия телефон и че ответницата не е имала възможност да оперира със същата. Съдът приема, че в своята съвкупност твърденията на св. Ташев - че той е предложил поставянето на камерата, че впоследствие е наел фирмата, която я е монтирала, както и че само той е имал достъп до данните от нея, представляват своеобразен опит на свидетеля да защити своята майка от последиците от настоящия съдебен процес, именно поради което и съдът не дава вяра на същите в тази има част.

Доколкото с решението на Комисията за защита на личните данни е прието, че видеозаснемането, осъществявано от ответницата, представлява административно нарушение (като този факт не се и спори от последната), то и поведението на същата се явява противоправно, а по презумпция – и виновно. 

От показанията на св. Полина Г.и от тези на св. Тодор Т. се установява, че след поставянето на камерата ищецът е станал неспокоен и нервен, при него са се появили проблеми със съня, което е наложило прием на медикаменти, че същият се е притеснявал за имуществото в дома си, което го е карало да съобразява работните си смени така, че в жилището винаги да има човек, както и че е отказвал гостувания у приятели под предлог, че не желае да оставя дома си без надзор. Според свидетелите, след премахването на камерата ищецът е станал доста по-спокоен и към момента не приема успокоителни медикаменти.

Според съда обаче, недоказан остана последният елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане - причинна връзка между поведението на ответницата и настъпилия вредоносен резултат.

По повод установяване причинната връзка между поведението на ответницата и проблемите на ищеца бяха ангажирани показанията на св. Г.и св. Т., които обаче съдът цени при условията на чл. 172 ГПК – с оглед всички данни по делото, като има в предвид, че същите са дадени от лицето, с което ищецът живее на семейни начала, и от негов близък приятел.

Във връзка с показанията на св. Г.и св. Т., при съпоставка между последните и представените с исковата молба рецепти не може да се направи извод, че медикаментите, предписани със същите, реално са закупени от ищеца. Така, в представените рецептурни бланки за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, липсва отбелязване същите да са изпълнени – не е попълнен номерът на аптека, изпълнила рецептата, не е посочена сумата за плащане, липсва отбелязване за изпълнилия рецептата фармацевт, дата на изпълнение и неговия подпис, както и подписът на получилото медикаментите лице. Останалите две рецептурни бланки пък са без посочена дата, респ. не може да се направи извод за относимостта на същите към процесния случай. Отделено от това, към никоя от рецептите не е приложен касов бон, свидетелстващ, че въпросните лекарства са били закупени, но все пак това обстоятелство може да бъде обяснено с изминалия период от време. В тази връзка обаче, следва да се има в предвид също, че нито в исковата молба, нито в показанията на св. Г.и на св. Т. се споменава, че ищецът е приемал лекарствата, предписани му със зелена рецепта – в исковата молба се твърди, че такива лекарства са предписани, но не и че са приемани, като в този смисъл са и показанията на св. Г., а св. Т. заявява, че лично не е виждал ищецът да пие лекарства. Тук прави впечатление и дългият период от изписването на медикамента по първата зелена рецепта – 11.2.2019 г., приемът на който е едва 15 дни, и предписването на медикамента по втората зелена рецепта – 18.10.2019 г., като в тази връзка следва да бъде възприет аргументът на процесуалния представител на ответницата, че едва ли заболяване (очевидно почиващо на психическа основа), чието лечение изисква прием на лекарства по зелена рецепта, може да бъде преодоляно за такъв кратък период.  

На следващо място, съдът намира, че дори да приеме за доказана нуждата от прием на успокоителни медикаменти, по делото остана недоказано, че безпокойството при ищеца е вследствие именно от поведението на ответницата. По този повод следва да се има в предвид, че времевото съвпадение между поставянето на камерата над входните врати на техните жилища и появата на чувство на безпокойство при ищеца не означа непременно, че последното се дължи на видеозаснемането. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че едва няколко месеца след поставянето на камерата на общо събрание на етажната собственост самият ищец е гласувал да се съберат суми за поставяне на камери за видеонаблюдение, т.е. последният сам се е съгласил да бъде записван, което несъмнено поставя под съмнение връзката между соченото безпокойство и поставянето на видеокамерата от ответницата.   

По повод твърдяното от ищеца притеснение за имуществото в жилището му следва да се отбележи, че по същество съдът не намира разлика между това дали видеозаснемането ще бъде извършвано пред входната врата на жилището му, или на входната врата на самата жилищна сграда, тъй като и в двата случая дадено лице би имало достъп до видеозаписите и хипотетично би могло да даде информация на трети лица относно това дали към даден момент в жилището на ищеца има някой. Очевидно е в случая, че самият ищец прави разлика кое е лицето, което ще разполага с тази информация – дали ответницата, или друго лице от жилищния вход, като тази разлика бива обяснявана с възникналото в края на 2018 г. пререкание между ответницата и семейството на ищеца, което пререкание е подробно описано от св. Г. Доколкото обаче ищецът не твърди ответницата да е споделила пред него или пред друго лице за свое намерение да разпространи подобна информация, то посоченото опасение не почива на реална основа и на практика остава едно предположение. По този повод безспорно внимание заслужава аргументът на ответницата, че липсва всякаква логика същата да записва своето евентуално отмъщение, ако се приеме, че същото би се изразило в предоставяне на въпросната информация на трети лица. Тук следва да се има в предвид и споделеното от св. Ташев относно причината за поставянето на видеокамерата – притесненията на ответницата по повод собствената й сигурност и в частност сигурността на нейното жилище, което свидетелства за това, че същата не е целяла да събира информация за ищеца и семейството му, а да защити себе си и дома си. А както на практика сам признава ищецът чрез своя вот на проведеното през м. юни общо събрание на етажната собственост и чрез представената извадка от фейсбук – подобни опасения на ответницата не са лишени от основание.

В заключение, съдът приема, че макар и формално поставянето на въпросната видеокамера да представлява административно нарушение, същото не се намира в пряка причинно-следствена връзка с проблемите на ищеца, което налага извод за неоснователност на предявения иск.

По разноските:

Предвид изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответницата сумата от 500.00 лева - разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

                                              

          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на В.П.П., ЕГН ********** за осъждането на А.П.Б., ЕГН ********** за сумата от 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени дискомфорт, стрес и страх в резултат от неправомерно поставена видеокамера в общите части на сграда, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „Д. Б.” № 6, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН ********** да заплати на А.П.Б., ЕГН ********** сумата от 500.00 (петстотин) лева – разноски за заплатен адвокатски хонорар.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: