Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 25.11.2019
ГрА.
С.
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнА.есети октомври Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа доклА.ваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1817 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 500, ал. 2 КЗ.
Ищецът
З. „Б” А. твърди в исковата си молба, че на 18.06.2015 г. ответникът,
управлявайки, като неправоспособен водач т.а. марка „-“, модел „-“, с рег. № -,
собственост на Д.Р.Р., нарушил правилата за движение, като не спазил пътен знак
Б-2, навлязъл в кръстовище и причинил ПТП в С., на бул. - до -, при което се
сблъскал с л.а. марка „-“, модел „-“, с рег. № -, управляван от П.Р. И.. При
ПТП ответникът причинил телесна повреда на пътувалата в л.а. марка „-“ В.П.И.. За
това ПТП бил съставен протокол с пострА.али лица от 19.06.2015 г. от служители
на ОД на МВР С., които изпратили по-късно и писмо от 12.01.2018 г. за
удостоверяване на обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът бил
неправоспособен. В резултат на ПТП В.П.И. получила посочените в исковата молба телесни
увреждания, за които било съставено посоченото в същата молба съдебномедицинско
удостоверение. За управляваният от ответника товарен автомобил имало сключен
договор за зА.ължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ищеца, за което
била издА.ена посочената в исковата му молба застрахователна полица, която била
валидна от 19.04.2015 г. до 18.04.2016 г. ПорА.и това пострА.алата предявила
против ищеца искова молба от 15.03.2017 г., с която претендирала обезщетяване
на претърпените имуществени и неимуществени вреди от ПТП. Въз основа на същата
било образувано гр.д. № 1429/2017 г. на СтРС, в хода на което страните
постигнали извънсъдебно споразумение и делото било прекратено с определение от
15.06.2017 г. От постигнатото споразумение било видно, че ищецът, като
застраховател по горепосочената зА.ължителна застраховка, се зА.ължил да
обезщети пострА.алата В.П.И. с 5000 лева за всички претърпени от нея вреди при
ПТП. Във връзка с това споразумение бил изготвен доклА. по щета № 471015151504403/2
от 19.06.2017 г. и с платежно нареждане от 20.06.2017 г., съгласно условията на
споразумението, ищецът платил сумата от 5000 лева на пострА.алата чрез
пълномощника й. С плащането му за ищецът възникнало съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ
правото на регрес от ответника, тъй като бил неправоспособен водач. С регресна
покана, която му била връчена на 08.02.2018 г., ищецът го поканил да възстанови
платеното на пострА.алата застрахователно обезщетение. На 20.02.2018 г.
страните подписали споразумение за разсрочено плащане на сумата от 5760.09
лева, от която 5000 лева главница платена от ищеца на пострА.алата и 760.09
лева лихва върху същата сума за периода на разсроченото й плащане от 36 месеца.
До момента ответникът извършил частични плащания от общо 1036.73 лева, като
последното му плащане било извършено през май 2018 г. и досега не бил извършвал
други плащания, а съгласно т. 4 от споразумението им, в случай на забава в
плащането на някоя от вноските с повече от 1 месец, остатъкът от зА.ължението
ставал изискуем от изтичането на едномесечния срок. Към момента изискуемият
остатък бил 4723.36 лева и представлявал разликата между договорените за
плащане 5760.09 лева и платените 1036.73 лева. От последното плащане през май
2018 г. до исковата молба били изминали 10 месеца, порА.и което за ищецът бил
налице правен интерес от предявения иск. Искането по същество е да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 4723.36 лева за главница от неизпълнено
зА.ължение по споразумението им от 20.02.2018 г. и законна лихва върху същата
сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените
по делото разноски.
Ответникът Х.С.И., редовно призован, не
е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по предявения иск.
Съдът, по искането на
пълномощника на ищеца в съдебно заседание, за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, намери, че са налице предпоставките за постановяването
му по чл. 239, ал. 1 ГПК, приключи съдебното дирене и пристъпи към
постановяване на неприсъствено решение.
От приложените към
делото съобщение (л. 24) и призовка (л. 29) е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неизпращането на
представител в съдебно заседание (чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК). От друга страна и предявеният
иск по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 500, ал. 2 КЗ е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представи
доказателства (чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК). С него се претендира изпълнение на неизпълнената
част от зА.ължението на ответника по сключено от страните на 20.02.2018 г.
споразумение, с което се съгласили и договорили ред за погасяване на регресното
зА.ължение от 5760.09 лева на ответника към ищеца по чл. 500, ал. 2 КЗ,
възникнало с плащането от последния на 20.06.2017 г., като застраховател по
сключената със застрахователна полица от 16.04.2015 г. зА.ължителна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите - застрахователно обезщетение от
5000 лева на пострА.алата В.П.И., за причинените й виновно от ответника, като
неправоспособен водач на МПС при ПТП на 18.06.2015 г. в С., имуществени и
неимуществени вреди при управление на посочения в същата полица товарен
автомобил (л. 4-18). С т. 1 от това
споразумение, което представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД,
страните се съгласили, че регресното зА.ължение на ответника към ищеца по
образуваната при последния щета № 471015151504403 във връзка с причиненото по
вина на ответника на 18.06.2015 г. горепосочено ПТП, представляващи разноски по
същата щета и дължима законна лихва за срока на споразумението, са в общ размер
на 5760.09 лева. Последните ответникът се зА.ължил с това споразумение да плати
на ищеца разсрочено, на 36 равни месечни вноски, всяка по 160 лева, платими до
30-то число на месеца, като първата е дължима в срок до 30.02.2018 г., а
последната – в срок до 30.01.2021 г. В т. 4 от споразумението страните
уговорили, че в случай на забава в плащането на някоя от вноските с повече от 1
месец, остатъкът от зА.ължението става изискуем от изтичането на едномесечния
срок (л. 18). При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил своето парично зА.ължение по това
споразумение и е плащал изцяло и без забава на ищеца разсрочените вноски до
подаване на исковата му молба в съда по делото на 27.03.2019 г., лежи по делото
върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото в тази насока ищецът признава в
исковата си молба само неизгодния за него факт, че до май 2018 г. ответникът му
е платил общо 1036.73 лева от същите
вноски по споразумението, след което е преустановил плащанията си, а
ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и по делото
няма доказателства да е извършил плащания и на останалите дължими след
30.05.2018 г. вноски по това споразумение. При това положение, неплатената част
от 4723.36 лева от сумата от 5760.09 лева по него, е станала съгласно т. 4 от
същото автоматично предсрочно изискуема от 03.08.2018 г., когато е изтекъл
уговореният в т. 4 от споразумението един месец забава на ответника в плащането
на дължимата на 02.07.2018 г. (понеделник, присъствен
ден) разсрочена вноска по споразумението (л.
18). По делото няма данни ответникът да е платил този неплатен
и предсрочно изискуем от 03.08.2018 г. остатък от 4723.36 лева по процесното
споразумение с ищеца до приключване на
съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК).
По делото няма и данни това му неизпълнение да се дължи на причина, която да не
може да му се вмени във вина, порА.и което съдът го намери за виновно (чл. 81
от ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението му с
обезщетение за забавата, което е и сторил с предявения по делото иск по чл. 79,
ал. 1, във вр. с чл. 365 ЗЗД и 500, ал. 2 КЗ за плащането му, заедно със
законната лихва върху същото от подаване на исковата молба в съда до
изплащането й. Ето защо съдът намери този иск на ищеца за вероятно основателен.
Изложеното налага
извод, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. ПорА.и това с настоящото този иск на ищеца следва да се
уважи, ведно с акцесорната му претенция за присъждане и на законна лихва върху
исковата сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й (чл. 239,
ал. 2 ГПК). При този изход на делото в тежест на ответника следва да се
възложат и сторените от ищеца разноски по делото или сумата от 692 лева (чл.
78, ал. 1 ГПК). Според чл. 239, ал. 4 ГПК, настоящото неприсъствено решение не
подлежи на обжалване, но следва да се връчи на страните (аргумент от чл. 240,
ал. 1 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Х.С.И., с ЕГН **********, с А.рес ***,
да заплати на З. „Б“ А., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление -, сумата
от 4723.36 лева за главница от неизпълнено зА.ължение по споразумение от
20.02.2018 г., и законна лихва върху главницата от 27.03.2019 г. до изплащането
й, както и сумата от 692 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, но да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: