№ 458
гр. София, 31.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600502 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , по реда на глава Двадесет и втора
от НПК.
Образувано е по жалба на лишения от свобода Ц. Д. Н., срещу протоколно
определение № 1768 от 11.05.2022 г. по ЧНД № 1539/2022 г. на Софийски градски съд,
НО, 7 състав, с което е оставена без уважение молбата му за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”, наложено му с присъда № 87 от 18.04.2016 по НОХД№
98/2015 г. на ВКС, НЧД № 92/2018 г. на ВС София.
Жалбата на осъдения е бланкетна, не се сочат конкретни оплаквания срещу
атакуваното определение.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото
и служебно извърши цялостна преценка на правилността на постановеното
определение, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на
предпоставките, визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал със
затворното досие на осъдения Н. и останалите писмени доказателства- становища на
администрацията, доклади и оценки, план за изпълнение на присъдата, както и
справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че към момента на своето произнасяне
1
изтърпяната част от наказанието е в размер на 6 години 6 месеца и 22 дни, от които
фактически- 5 години, 9 месеца и 7 дни и от работа -9 месеца и 16 дни, съответно с остатък
за изтърпяване – 3 години, 5 месеца и 7 дни. Следователно налице е едната от кумулативно
изискуемите предпоставки на закона за допускане на УПО, както обосновано е счел първият
съд.
При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка
за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на
искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е възприел в съдебния си акт
констатациите на първоначалния и последващи доклади за оценка на риска от рецидив
по чл.155от ЗИНС, представени по делото, като фактически е развил собствените си
мотиви в тази им част, чрез цитиране на доводите на инспектора по социални дейности
и възпитателна работа в администрацията на затвора. Като се е основал на
установените в цитирания доклад обстоятелства, СГС е достигнал до правилен краен
извод- че не са налице доказателства в достатъчен обем, за поправянето на лишения от
свобода в процеса на изтърпяване на наказанието.
САС напълно споделя този решаващ извод, като за да се произнесе, извърши
собствена проверка и анализ на данните, находящи се в затворното досие на л.св.Ц.Н.
Избраният от окръжния съд подход – да се извърши сравнение между
констатациите и оценките на риска, извършени при постъпване на осъденото лице, с
последващите такива към момента на съдебното произнасяне е правилен и се споделя
от въззивния съд. Така става възможно да се установи тенденцията в личностното
развитие на лишения от свобода, която в конкретния случай безспорно се наблюдава в
положителна посока.
САС отчита, че през периода на изтърпяване на наказанието лишеният от
свобода е започнал да проявява старание за участие в корекционния процес. За това
негово последователно поведение влияние са оказали добрите му ресурси за
ресоциализация, пълноценно съобразени и от първостепенния съд при произнасянето
му. Л.св. Н. е бил трудово ангажиран, като е изпълнявал възложените му задачи. Това
обстоятелство сочи на положителна тенденция в поведението на лицето. Променени са
и стойностите на оценката на риска от рецидив – от първоначалните 64 точки са
извършени снижения, съответно на 44 точки, след това на 40 точки, както актуалната
оценка е 35 точки. Като положителна проява следва да се отчете и дистанцирането на
лишения от свобода от контакти с криминална субкултура, положените усилия за отказ
от зависимости към психоактивни вещества и алкохолна употреба.
Същевременно, не може да се неглижират данните, свързани с наличието на
проблемна зона, по която администрацията на пенитенциарното заведение изтъква, че
2
следва да се работи – отношението на осъдения към правонарушението и частичното
приемане на присъдата, съответно- наказанието, за справедливи. Въззивната инстанция
счита, че при констатирана липса на промяна в отношението, както към
правонарушението, така и към наказанието, от страна на осъденото лице не може да се
защити успешно твърдението му за постигнато поправяне, доколкото не е постигната
основната поправително-възпитателната цел на наказанието, визирана в чл.36 от НК.
Наред с наличието на тези проблемни зони, следва да се отчете и немалкия остатък за
изтърпяване – повече от една трета от общия срок на наказанието.
Съдът в първата инстанция с основание е съобразил данните относно трудовата
заетост на лицето. Л.св.Н. очевидно последователно проявява желание да извършва
трудова дейност. САС намира, че осъденият проявява положително отношение към
труда, но действително, както правилно е обобщил първостепенният съдебен състав на
СГС, поправителният процес по отношение на него не е завършен.
Въззивният съд счита, че по отношение на лишения от свобода поправяне и
превъзпитание могат да се постигнат чрез придържане към изготвения и препланиран
план за изпълнение на присъдата. Такива усилия, съвместно от осъденото лице и от
администрацията на затвора обективно се наблюдават при запознаване със
затворническото досие на л.св.Н.. Видно е, че с този лишен от свобода се извършва
корекционна дейност и тя постига търсените резултати, в рамките на
продължителността на определеното наказание за изтърпяване. Все още не са налице
основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на л.св. Н., а само на начало и напредък на такъв личностен процес,
който следва да продължи в условия на лишаване от свобода и съвместна работа между
осъдения и компетентните органи на пенитенциарното заведение.
В обобщение, САС достигна до краен извод, че не може да се приеме лишеният
от свобода Ц.Н. напълно да е постигнал изискуемите критерии, за да се установи
наличието на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. До такъв извод
правилно и обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание
„лишаване от свобода” настоящият съд намира за правилно като краен резултат,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.05.2021 г. по ЧНД №
1539/2022 г. на Софийски градски съд, НО, 7 състав, с което е оставена без уважение
3
молбата на Ц. Д. Н. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4