МОТИВИ към Присъда №41/08.08.2017г.,
постановена по НОХД №401/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Повдигнато
е обвинение срещу украинския гражданин М.В.
- роден на *** год. в с. Д. Р У., паспорт № *** за това, че
- на 24/25.06.2017г. в гр. Г.,
общ. Г., обл. С. е
дал подкуп – пари – банкнота с номинал
от 50 евро със сериен № S
38388568462 и банкнота с номинал от 20
евро със сериен № SB ********** на полицейски орган - М.К.К.
– разузнавач в Участък – Г. при РУ – К.,
за да не извърши действие по служба - да
не го задържи за срок от 24 часа на осн. чл.72 ал.1 т.1 от Закона за МВР – престъпление
по чл.304а предл. трето във вр. с чл.304 ал.1 от НК и за това, че
- на 24./25.06.2017г.
в гр. Г.,
по хулигански подбуди е причинил средна телесна повреда на П.В.К. с ЕГН:
**********, изразяваща се в „счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито“, причинило трайно затрудняване на движението на лявата ръка – престъпление
по чл.131 ал.1 т.12 предл. първо вр. с чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдебното производство се проведе по
реда на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и даде съгласие съдът да не събира доказателства за тези
факти. С протоколно определение по реда на чл.372 ал.4 НПК съдебният състав,
като се убеди, че събраните по ДП доказателства подкрепят направеното
самопризнание, обяви, че ще ползва същото, без да събира доказателства за
изложените в обвинителния акт обстоятелства.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение и счита, че
фактическата обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по ДП
доказателства – протокол за оглед, показания на разпитаните свидетели,
съдебно-медицински експертизи, медицинска документация, длъжностна
характеристика. Моли за всяко от двете престъпни деяния на подсъдимия В. да се
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства –
четири години лишаване от свобода, което да се намали с една трета, а за
престъплението подкуп и да му се наложи глоба в размер на три хиляди лева. Счита,
че са налице условията на чл.23 ал.1 НК за определяне на едно общо наказание,
чието изпълнение намира, че следва да се отложи за изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила. Моли да бъдат отнети в полза на
държавата веществените доказателства – банкнота от 20 евро и банкнота от 50
евро.
Защитникът на подсъдимия – адв. И.Ч. ***
намира, че фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и призната
изцяло от подсъдимия, се установява по безспорен начин от събраните по ДП
доказателства. При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия М.В. моли съда да съобрази, освен чистото му съдебно минало,
критичното отношение към извършеното и заплатеното обезщетение на пострадалия –
досежно причинената средна телесна повреда по хулигански подбуди, още и тежкото
семейно и материално състояние. Изтъква, че В. е единственият работещ в
семейството, като издържа съпругата си, малолетната си дъщеря, както и полага
непосредствени грижи за майка си, която страда от сърдечно заболяване. Сочи
още, че към момента е предприет основен ремонт на покривната конструкция на
къщата, в която живее семейството на подсъдимия, който е неотложен и изисква
допълнително много средства. Ето защо моли за всяко от деянията да се наложи
наказание от по три години, което да бъде намалено с една трета и изпълнението
на наложеното общо наказание да се отложи за минималния изпитателен срок от три
години. Моли за престъплението подкуп да се наложи глоба в размер на 500 лв.
Подсъдимият М.В. чрез преводача Л.К.
заяви, че поддържа доводите на защитника си. Потвърждава, че финансово
семейството му разчита единствено на неговата заплата, като заявява, че
изплатеното обезщетение е събрал с помощта на приятели и роднини.
В последната си дума подсъдимият М.В.
изразява дълбоко съжаление за извършеното и заявява, че няма да се повтори
занапред. Моли да бъде освободен, за да се прибере при семейството си.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
На 24.06.2017 год. около 20.00
часа пострадалият П.В.К., който работел
като шофьор на товарен автомобил във фирма „***“ ЕООД гр. С., паркирал управлявания от него товарен
автомобил на ТИР – паркинг „***“, находящ се
в гр. Г., и влязъл да вечеря в намиращия се в съседство
ресторант „***“.
По същото време подсъдимият М.В.
/работещ като шофьор на товарен автомобил във фирма „***“ Р У/, паркирал
управлявания от него товарен автомобил на същия ТИР – паркинг и влязъл в
ресторант „***“. В. седнал
до масата на пострадалия – бил гол
до кръста и разговарял на висок тон на
руски език с друг мъж /неустановен в хода на разследването/. След известно
време събеседникът на подсъдимия напуснал заведението. След като останал сам, В.
започнал да крещи, а в ръцете си държал
купа със супа. Със спокоен тон К. го
помолил да говори по – тихо. Подсъдимият реагирал остро на отправената
забележка, като изсипал супата върху масата, на която седял и посегнал да удари
с купата пострадалия. Свидетелките К.Д.С. и И.С.Д., които работели в заведението като сервитьорки, се
намесили и успели да предотвратят удара. Тогава В. изблъскал свидетелките, взел
един стол и ударил с него пострадалия П.К. в областта на китката на лявата
ръка. След това оставил стола и
продължил да му нанася удари по цялото тяло. Съборил пострадалия на пода и
продължил да го удря с юмруци в областта
на главата и гърба и му нанесъл и няколко удара с крака. В заведението влязла и
свидетелката Пенка Тодорова Кънева – охранител на ТИР - паркинга и заедно със
свидетелките К.С. и И.Д. успели да
издърпат подсъдимия и да го изведат от заведението. Сигнализирали за случилото
се на тел. 112. На място пристигнал екип
на участък Г. при РУ К. - свидетелите М.К.К. – на длъжност разузнавач, Ж.И.Ж. на длъжност
мл. полицейски инспектор и Н.С.Г. на длъжност мл. полицейски инспектор.
Свидетелят К. отишъл до подсъдимия, установил самоличността му
и докладвал в ОДЧ К..
Свидетелите К., Ж. и Г. предприели
действия по задържане на лицето и отвеждането му в РУ К.. Докато свидетелят Ж.Ж. поставял белезници на дясната ръка на В., последният с
лявата си ръка извадил от джоба на панталона си няколко банкноти и ги подал на
свидетеля К., като помолил да го
освободят. К. казал на
обвиняемия на български и на руски език да си прибере парите. Подсъдимият
разбрал предупреждението, но, въпреки това продължил да настоява свидетеля да
вземе парите и да го освободи. К. отново го
предупредил, но подсъдимият продължил да държи банкнотите в лявата си ръка. В. продължавал да буйства и
при поставяне на белезниците, поради което бил отведен в една от залите на
ресторанта. Там подсъдимият отново предложил на свидетеля Караиванов да вземе
парите и да го освободи, след което се
обърнал към него и пуснал в краката му 2 банкноти - една с номинал 50 евро и
една банкнота с номинал 20 евро.
Свидетелят К. уведомил ОДЧ при РУ Казанлък и подсъдимият В. бил
откаран в РУ К., където бил задържан и била
издадена Заповед за задържане на лице от 25.06.2017 год. от 00,10 часа.
В резултат на нанесения от подсъдимия
побой пострадалият П.В.К. получил счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито, което е причинило трайно затрудняване на движението на лявата ръка за
повече от 30 дни. Наред с това увреждане, К. е получил още „Контузия, оток и
болезненост на носа със следи от кървене в ноздрите. Охлузване на лявата
подбедрица“.
Изложената фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от направеното от подсъдимия самопризнание,
което се подкрепя от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към
него, от показанията на свидетелите П.В.К., К.Д.С., И.С.Д., П.Т.К., М.К.К., Ж.И.Ж. и Н.С.Г., от заключенията на първоначалната и допълнителна
СМЕ, както и от веществените доказателства, иззети от местопроизшествието - банкнота с номинал от 50 евро със сериен № S
38388568462 и банкнота с номинал от 20
евро със сериен № SB **********.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА
По описания начин подсъдимият М.В. е осъществил от
обективна и субективна страна в реална съвкупност съставите на чл.131 ал.1 т.12 предл. първо вр. с
чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и на чл.304а предл. трето във вр. с чл.304
ал.1 от НК.
Относно деянието по чл.131 ал.1 т.12 предл. първо вр. с чл.129 ал.2 вр. ал.1
от НК:
От
обективна страна се установява по несъмнен начин, че при нанесените удари –
първоначално със стол, а след това с юмруци по главата и тялото, както и с
няколко ритника, подсъдимият е причинил на пострадалия К. „Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито“, причинило
трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от 30 дни. Това
увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК. Наред със същото са причинени и няколко по-леки увреждания -
Контузия, оток и болезненост на носа със следи от кървене в ноздрите. Охлузване
на лявата подбедрица“, съставляващи разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, при
евентуален умисъл, тъй като подсъдимият В. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и във
волево отношение ги е допускал, като се е отнасял безразлично към тях. В случая
е налице и визираният от разпоредбата на чл.131 ал.1 т.12 НК субективен елемент
на състава – деянието е извършено по хулигански подбуди. Подсъдимият и
пострадалият не са се познавали и причината В. да се нахвърли на св. К. е
отправената му със спокоен тон забележка да говори по-тихо. Несъмнено същата е
била уместна, тъй като подсъдимият е крещял в ресторанта, под въздействието на
употребения алкохол, докато пострадалият е вечерял след натоварен трудов ден. С
извършеното спрямо личността на св. К. подсъдимият е изразил грубо незачитане
на установения в страната ни правов ред, както и на моралните норми – проявил е
необуздана физическа агресия спрямо свой колега, докато последният вечерял.
Относно деянието по чл.304а предл. трето във вр. с
чл.304 ал.1 от НК:
От обективна
страна подсъдимият е дал подкуп
– пари – банкнота с номинал от 50 евро
със сериен № S
38388568462 и банкнота с номинал от 20
евро със сериен № SB ********** на полицейски орган - М.К.К.
– разузнавач в Участък Г. при РУ К.,
за да не извърши действие по служба - да
не го задържи за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от Закона за МВР.
Деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.
При това В. на няколко пъти е предложил сумата на св. Караиванов, като същият
го предупредил да си прибере парите и продължил да изпълнява служебните си
задължения. Въпреки това подсъдимият, проявявайки упоритост и под въздействието
на алкохола, пуснал банкнотите на пода в една от залите на ресторанта, в
краката на Караиванов, за да не се осъществи полицейското му задържане.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
Разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК
предвижда в случаите на проведено съдебно производство при условията на чл.371
т.2 НПК наказанието да се определи при условията на чл.58а НК. Съгласно последната
норма, съдът, след като определи наказанието лишаване от свобода, ръководейки
се от Общата част на този кодекс, следва да намали същото с една трета.
За престъплението по чл. чл.131 ал.1 т.12
предл. първо вр. с чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години. При определяне наказанието на
подсъдимия съдът отчете като смекчаващи наказателната му отговорност
обстоятелства чистото съдебно минало, искреното съжаление за извършеното,
изразено още от ДП, трудовата му ангажираност, тежкото семейно и материално
състояние, както и своевременното изплащане на договореното обезщетение за неимуществени
вреди на пострадалия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха
съобразени употребата на алкохол и причинените множество несъставомерни
увреждания, които допълнително са утежнили състоянието на св.К.. Спрямо
последния е била упражнена физическа агресия, която, ако не е била намесата на
трите свидетелки, работещи на място, би могла да доведе до много по-тежък
резултат. При така изложеното съдът определи на подсъдимия наказание при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – три години
лишаване от свобода, което намали с една трета и наложи на подсъдимия за това
деяние наказание две години лишаване от свобода.
За престъплението по чл.304а предл. трето във вр. с чл.304 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. При определяне
наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи наказателната му
отговорност обстоятелства чистото съдебно минало, искреното съжаление за
извършеното, изразено още от ДП, трудовата му ангажираност, тежкото семейно и
материално състояние, както и сравнително невисокия размер на дадената сума – общо
70 евро. Като отегчаващо отговорността обстоятелство беше съобразена употребата
на алкохол. При така изложеното съдът определи на подсъдимия наказание при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – три години
лишаване от свобода, което намали с една трета и наложи на подсъдимия за това
деяние наказание две години лишаване от свобода. Преценяйки тежкото семейно и
материално положение на подсъдимия М.В. – единствен работещ в семейството,
грижите за малолетно дете, финансовата подкрепа и на майка с влошено
здравословно състояние, наред с невисокия размер на дадената в подкуп сума,
съдът наложи на същия кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в
размер на 500 лв.
На основание чл.23
ал.1 НК съдът определи на подсъдимия М.В. едно общо наказание две години
лишаване от свобода, като прецени, че за поправянето и превъзпитанието на същия
не се налага наказанието да бъде ефективно изтърпяно. Случилото се се очертава
като прецедент в живота на подсъдимия, който с труд издържа семейството си. Ето
защо на основание чл.66 ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наказанието за
минималния изпитателен срок от три години. На основание чл.23 ал.3 НК съдът
присъедини към определеното общо наказание лишаване от свобода и наказанието
глоба в размер на 500 лв.
На основание чл.307а НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства - банкнота с номинал от 50 евро със
сериен № S 38388568462 и банкнота с номинал от 20 евро със сериен №
SB **********.
Съответно постанови приложеното
по ДП веществено доказателство – марлен тампон да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият М.В. беше осъден да заплати на Държавата по приходната сметка на ОД на МВР Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 271,60 лв., както и да заплати на
Държавата по сметка на Старозагорски окръжен съд направените деловодни разноски
за преводач в съдебното производство в размер на 96 лв.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: