РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5383
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Наказателно дело
частен характер № 20211110211914 по описа за 2021 година
Днес, 25.04.2025г., в закрито заседание, подписаният Николай Василев – районен
съдия при СРС и определен за съдия-докладчик, след запознаване с подадената от Г. В. Г.
тъжба вх. № 42133/18.08.2021г. (опис на СРС) и повдигнатото с нея обвинение срещу М. О.
Л. за твърдяно извършване на престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, и след извършването на служебната проверка по чл.247б, ал.2, т.1
от НПК (ред., ДВ, бр.39 от 2024г.) намирам следното:
Делото е принципно подсъдно на СРС като първоинстанционен съд (чл.247б, ал.1 от
НПК), като не са налице основания за спиране на наказателното производство по чл.251 от
НПК, но са налице основания за прекратяване на наказателното производство по чл.250 от
НПК, при следните аргументи:
Производството е образувано по повод тъжба вх. № 42133 от 18.08.2021г. на Г. В. Г.
срещу М. О. Л., която била уточнена с молба вх. № 54683/15.09.2021г. (вж. л.159-161 от
съд. д.), от чието съдържание е видно, че тъжителят Г. твърди, че посоченото като подсъдим
лице било извършило състав на престъплението клевета, защото чрез следните деяния Л.
разгласил публично позорни за частния тъжител обстоятелства и публично му е преписал
престъпление:
- на 20.05.2021г., в 10:47 часа, в регистриран профил в социална мрежа „Facebook” –
„М. Л.”, лицето М. О. Л. публикувало следния текст: „Който не работи ..., извършва
документно престъпление. Поне така е в случая с общинските съветници Г. Г. от ****-***,
В. Т. от ***, И. П. от ****-*** и М. П. от **** (на снимките долу), които изцяло или
частично не се явиха на работа в процедурата по избор на съдебни заседатели към
Специализирания наказателен съд (СпНС), а след това съставиха документ с невярно
съдържание ….”;
- на 20.05.2021г., в 10:47 часа, в регистриран профил в социална мрежа „Facebook” –
„М. Л.”, лицето М. О. Л. публикувало следния текст: „Оставка, разследване и съд за вас,
„колеги” общински съветници! Това, което направихте не е просто мърлявщина, това е
престъпление”;
- на 20.05.2021г., на онлайн заседание № 33 на Столичния общински съвет (СОС)
публично М. О. Л. заявил по адрес на Г. В. Г. следното: „ ... страшното е в случая, че
колегите, които изброих (вкл. Г. В. Г.) си позволиха да съставят документ с невярно
1
съдържание, официален документ, което, колеги, е престъпление”;
- на 20.05.2021г., на онлайн заседание № 33 на Столичния общински съвет публично
М. О. Л. заявил по адрес на Г. В. Г. следното: „ ... Попитайте председателят на Комисията
по финанси и бюджет изброих (вкл. Г. В. Г.), как подписа документ с невярно
съдържание”;
- на 20.05.2021г., на онлайн заседание № 33 на Столичния общински съвет публично
М. О. Л. заявил по адрес на Г. В. Г. следното: „ ... и имат ли очи и основание тези четири
общински съветници (вкл. Г. В. Г.) днес да продължат да гласуват, след като подписват
документ с невярно съдържание”;
- на 20.05.2021г., на онлайн заседание № 33 на Столичния общински съвет публично
М. О. Л. заявил по адрес на Г. В. Г. следното: „Проблемът е в това, че първо не си
свършихте работата, която Ви възложи съвета, но по-големият проблем е, че съставихте
документ с невярно съдържание”;
- на 20.05.2021г., на онлайн заседание № 33 на Столичния общински съвет М. О. Л.
публично заявил по адрес на Г. В. Г. следното: „Господин Г., Вие извършихте престъпление
и се опитвате да хвърляте кал върху мен. Прокуратурата, ако е на място, ще Ви потърси
отговорност в скоро време”;
- на 20.05.2021г., на онлайн заседание № 33 на Столичния общински съвет М. О. Л.
публично заявил по адрес на Г. В. Г. следното: „… неслучайно, за съжаление, се налага да се
занимавам с господин Г., тъй като той в конкретния случай не е просто безобразник, ами
извърши престъпление. Премерил съм всичко и съм премислил всичко, което правя, тъй
като съзнавам каква репутационна щета ще нанесе поведението на господин Г. и
останалите трима съветници за общинския съвет”;
- на 20.05.2021г., на онлайн заседание № 33 на Столичния общински съвет М. О. Л.
заявил публично по адрес на Г. В. Г. следното: „ ... Вие си позволихте да отсъствате и да
дадете пример за това, че можете да подпишете с лека ръка един документ с невярно
съдържание”;
- на 22.05.2021г., в 08:51 часа, в регистриран профил в социална мрежа „Facebook” –
„М. Л.”, лицето М. О. Л. публикувало следния текст: „Да напусне (Г. В. Г.) Столичния
общински съвет, за да може мястото му да бъде заето от човек, който няма девиантно
поведение”.
В тъжбата се сочи, че подписаният от тъжителя доклад (вж. л.136-137 от съд. д.) има
характер единствено и само на проект на документ, който няма функциите на официален
документ, поради което твърдението, направено от посоченото като подсъдимо лице М. Л.,
че тъжителят е подписал официален документ с невярно съдържание, било категорично
невярно. В подкрепа на този аргумент в тъжбата се твърди, че нито в ЗСВ, нито в
Правилника за организацията и дейността на СОС (ПОДСОС) имало изискване всички
членове на комисията да присъстват при изслушването на кандидатите за съдебни
заседатели. Посочено е в тъжбата, че бил осъществен квалифицираният състав на
престъплението клевета, защото деянията, извършени от сочения като подсъдим М. О. Л.,
били осъществени публично, станали са достояние на всички потребители на социалната
мрежа, които имат достъп до официалния профил на М. Л. във „Facebook”.
С разпореждане № 3734/01.09.2021г. (вж. л.151-152 от съд. д.) докладчикът по делото,
като преценил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, оставил
същата без движение, като е указал на частния тъжител в седмодневен срок от получаване
на разпореждането да изпълни дадените в мотивната част на същото указания, така че да
приведе тъжбата в съответствие с нормативните изисквания на НПК, като е посочил и че
при неизпълнение в срок или при ненадлежно изпълнение на указанията, производството ще
бъде прекратено.
2
С писмена молба вх. № 54683/15.09.2021г. от адв. Ж. Ж. (повереник на тъжителя Г. В.
Г.), съгласно дадените му с горепосоченото разпореждане указания направил уточнения
към подадената от него тъжба относно инкриминираното престъпление, което се твърди
да е осъществено.
В депозирана по делото нова писмена молба вх. № 63374/01.10.2021г. (вж. л.161 от
съд. д.) от адв. Ж. Ж. (повереник на частния тъжител) били уточнени обстоятелства
относно сочения за извършител на престъплението от частен характер
В депозирана по делото писмена молба вх. № 41577/15.02.2023г. от повереника
адв. Ж. Ж., заведена деловодно в СРС на 15.02.2023г., частният тъжител заявил, че желае
производството по НЧХД № 11914/2021г. да бъде прекратено на осн. чл.24, ал.5, т.4 от
НПК, защото оттегля тъжбата си срещу М. О. Л..
На първо място, следва да бъде отбелязано, че в правомощията на докладчика е да
прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление и в случай, че това не е
така – да прекрати наказателното производство, поради липса на тъжба. Когато тъжбата
отговаря формално на изискванията, посочени в чл.81 от НПК – подадена е в срок и е в
писмена форма, и в която се съдържат данни за подателя и негов подпис, данни за лицето,
срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението и към нея е приложен
документ за внесена държавна такса, но в нея е описано несъставомерно поведение, съдът е
длъжен да прекрати наказателното производство. Оценъчната дейност на съдията-
докладчик дали е налице тъжба, включва преценка дали посочените в нея факти могат да
се субсумират под конкретен престъпен състав. Такова съотнасяне на описаните от
частния тъжител факти към материалния закон, гарантира, че в съдебното заседание ще
биват разглеждани единствено и само обвинения, които обективно могат да ангажират
наказателната отговорност на дадено лице. В процесния случай обаче, по мнението на
настоящия съдебен състав, описаните в тъжба от частния тъжител деяния не съставляват
престъпление по следните съображения:
Първо, както е известно, непосредствен обект на престъплението „клевета” са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека
в обществото и на положителната обществена оценка за неговата личност.
Изпълнителното деяние на въпросното престъпление се изразява в разпространяване на
позорни обстоятелства за честта на пострадалия, които не са истински, или в приписване на
престъпление, което той не е извършил.
Първата, алтернативно предвидена в чл.147, ал.1, предл.1 от НК, форма на
изпълнително деяние на престъплението „клевета” – разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго, се осъществява, като до знанието на трети лица се довеждат
твърдения за съществуването на определени факти, които са свързани с личността на
пострадалия – относно неговото минало или настояще поведение, което е неодобрено от
гледна точка на господстващия в обществото морал, прояви от личния му живот, негови
служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са, от една страна,
неверни, защото не отговарят на обективната действителност, а от друга страна – са от
естество да накърнят доброто му име в обществото, т. к. характеризират отрицателно
личността на частния тъжител и доведени до знанието на трети лица, членове на
обществото.
Въпреки, че от приложените към тъжбата писмени материали несъмнено се
установява, че инкриминираният израз „девиативно поведение” е отправен от соченото като
подсъдим лице М. Л. и е насочен срещу частния тъжител, а и е бил доведен до знанието на
трети лица с публикацията в социалната мрежа „Facebook”, то не се твърдят никакви факти,
от които да бъде правен извода, че тъй като е бил публикуван от лице с имената „М. Л.” в
някакъв профил с името „М. Л.” във въпросната социална мрежа, за да формира
заключението, че именно соченото лице в тъжбата е автор на въпросния израз. На следващо
3
място, този състав на съда счита, че същият не може да бъде приет и като описание на
факти и обстоятелства, които имат позорен характер. В наказателно-правната доктрина
и в съдебната практика е безспорно прието, че „позорни обстоятелства” са конкретни
факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човек сред
останалата част от обществото, като не всеки израз, който съдържа негативна
оценка, мнение, твърдение, общо съждение или субективна оценка осъществява
състава на соченото престъпление. Нещо повече, за да е налице престъплението клевета,
извършено чрез „разгласяване на позорно обстоятелство”, е необходимо соченият като
подсъдим да е съобщило за конкретни факти, за които да твърди, че съществуват в
обективната действителност, като тези факти следва да имат позорящ ефект спрямо
доброто име на тъжителя в обществото и на положителната обществена оценка за
неговата личност. Поради това тези твърдения за факти следва да бъдат различени от
оценъчните, емоционални съждения, чрез които се изразява единствено недоволство от
дейността на конкретно лице, поради което не могат да бъдат предмет на престъплението
„клевета”, т. к. не представляват „обстоятелство за другиго”, както изисква чл.147, ал.1,
прeдл.1 от НК, а демонстрират единствено лична субективна оценка. Процесният случай е
именно такъв, защото инкриминираният словесен израз „девиативно поведение” не
съдържа конкретни позорящи факти, а отразява единствено мнението на соченото като
автор лице по отношение на поведението на частният тъжител. Въз основа на
гореизложеното и доколкото изразяването на мнение не осъществява състава на
престъпление клевета, а напротив представлява упражняване на едно от фундаменталните
демократични права – правото на изразяване на мнение и неговото разпространяване,
гарантирано в чл.39 от Конст., настоящият съдебен състав намира, че с публикуването на
въпросния израз на 22.05.2021г., в 08:51 часа, през регистриран профил в социалната мрежа
„Facebook”, за който няма никакви данни да принадлежи на М. О. Л., последния, сочено и
като подсъдим по делото, не е осъществил състава на престъплението клевета в първата
форма на изпълнителното деяние.
Втората, алтернативно предвидена в чл.147, ал.1, предл.2 от НК, форма на
изпълнително деяние на престъплението „клевета” – приписване на престъпление, се
осъществява при направено твърдение, че дадено лице е извършило конкретно
престъпление, когато в действителност това не е вярно. По същество, преписването на
неизвършено престъпление е частен случай на разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство, което винаги се отразява отрицателно на доброто име и честта на този, за
когото се твърди, че е извършил престъплението. В такива случаи, за да бъде осъществен
състава на клеветата е необходимо частният тъжител да не е извършил преписаното
престъпление, защото деецът не се наказва, ако се докаже истинността на приписаното
престъпление (чл.147, ал.2 от НК), като не е необходимо приписваното престъпление да
бъде установено чрез влязла в сила присъда, за да не е налице престъплението клевета.
Поради гореизложеното, за да бъде даден отговор на въпроса дали соченото като
подсъдим лице М. О. Л. е извършил престъплението, в което е обвинен с тъжбата,
настоящият съдебен състав, счита, че следва да бъде обсъдено дали е налице твърдяното от
него документно престъпление. Видно от приложените към тъжбата писмени материали,
лицето М. Л. твърди, че частният тъжител Г. Г. бил извършил престъпление, изразяващо се в
съставяне на официален документ с невярно съдържание, защото в доклада относно
дейността на комисията на СОС за кандидати за съдебни заседатели, е удостоверил лъжливо,
че участвал през цялото време в процедурата по подбора, изслушването, оценяването и
одобряването на кандидати за съдебни заседатели. Съгласно Пост. № 3 от 23.III.1982г. по
н. д. № 12/1981г. на Пл. на ВС, документът съдържа факти или обстоятелства, или пък
твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или
обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и
задължения или правоотношения. В конкретния случай, предмет на твърдяното от Л.
4
документно престъпление е доклад, издаден от комисия, избрана от СОС, със задача да
организира и проведе процедура за определяне на кандидати за съдебни заседатели към
Специализиран НС за мандат 2021г. – 2025г. Горепосоченият доклад, съдържа твърдения за
съществуването на факти, които пораждат права, доколкото удостоверява, че комисията
е разгледала документите на лицата, кандидатствали за съдебни заседатели, изслушала е
допуснатите до събеседване кандидати и е направила предложение, отправено до СОС, да
приеме решение за определяне на кандидатите за съдебни заседатели към СпНС,
предложени от комисията, като този документ бил подписан от всички членове на
комисията, въпреки че според разпространената от М. Л., който е и член на въпросната
комисия, информация и от казаното от частния тъжител Г. Г. в хода на заседание № 33 на
СОС, проведено на 20.05.2021г., в по-голямата част от проведената процедура по определяне
на кандидати за съдебни заседатели, не е присъствал целият състав на комисията. Сред
подписалите доклада е бил и частният тъжител, въпреки че същият не е присъствал в хода
на цялата процедура, а само в част от нея, поради което М. Л. го упрекнал, че е създал
официален документ с невярно съдържание.
В наказателно-правната доктрина и в съдебната практика е трайно установено, че
съставянето на документ с невярно съдържание се изразява в съставяне на истински
удостоверителен (официален или частен) документ, в който удостоверените факти или
обстоятелства не съответстват на обективната действителност. Легално
определение на официален документ, от друга страна, е дадено от законодателя в
разпоредбата на чл.93, т.5 от НК, според която официален документ е този, който е издаден
по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на неговата служба или от
представител на обществеността в кръга на възложената му работа. Субект на
престъплението (по чл.311, ал.1 от НК) може да бъде само длъжностно лице по смис. на
чл.93, т.1 от НК, което действа в кръга на службата си. Доколкото тъжителят Г. Г. като
общински съветник, действащ като длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „а” от НК, не е
присъствал през цялото време, през което се е провеждала процедурата по определяне на
кандидати за съдебни заседатели, а само в част от нея, с полагането на своя подпис върху
доклада, той е извършил изготвяне на официален документ, в който като съществуващи се
удостоверяват обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност.
Следва да се има в предвид, че за възникване на отговорността за престъплението по чл.311,
ал.1 от НК не се изисква документът да е използван, а е достатъчно да е съставен с такава
цел. Поради това и въз основа на приложените към тъжбата писмени материали, се
установява истинността на твърдяното от М. Л., доколкото са осъществени признаците от
обективната страна на състава по чл.311, ал.1 от НК. Това изключва по дефиницията
реализиране на състав на престъплението „клевета” в посочената нейна форма.
Независимо от това, че деянието, сочено в тъжбата, не е осъществено от обективна
страна, съдът намира за необходимо да отбележи, че липсва и субективната му страна,
като този извод се формира на базата на соченото в тъжбата и приложените към нея
документи и други писмени материали. По правило, престъплението „клевета” е
съставомерно от субективна страна, само когато е осъществено умишлено в двете форми
на умисъла – пряк или евентуален. В интелектуалния аспект на умисъла се включва
знанието на дееца, че обстоятелствата, които съобщава, са позорни и са неистински, а
във волеви аспект – желанието му да опозори личността на лицето, за което се разгласяват
обстоятелствата. В случая не е изпълнен нито интелектуалния, нито волевия момент на
деянието, което се твърди от частния тъжител да е осъществено. Лицето М. Л. не е считало,
че публикува позорни и неверни обстоятелства за тъжителя Г. Г., а напротив – видно от
приложените към тъжбата материали, деецът действа със съзнанието, че изпълнява
граждански дълг, като съобщава за обстоятелства, които е възприел непосредствено. Не
следва да се пропуска тук, че соченото като подсъдим лице М. О. Л. е присъствало като
член на въпросната комисия на заседанието , на което тъжителят е отсъствал, а това
5
означава, че М. Л. е субективно убеден във видяното на заседанието на комисията – липсва
членът на комисията Г. Г..
На второ място, неговата цел не е била да опозорява тъжителя Г. Г., а единствено
обективно да представи информацията по случая и по този начин да информира не само
останалите членове на СОС, но и обществото. Дори нещо повече – лицето М. Л. е заявило
Увереността на дееца, че разгласените обстоятелства, както се твърди в случая, са
истински и отговарят на действителността, основаваща се на обективни факти (неговото
участие в същата комисия по подбор на кандидатите на съдебни заседатели), изключва
субективния елемент на престъплението „клевета”. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че така отразените в тъжбата факти и обстоятелства не сочат на реализиране нито
на обективните признаци на състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, нито на
неговите субективни особености, предвид увереността у сочения като подсъдим за
изложените верни обстоятелства.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав установи, че тъжбата от Г. В.
Г., с която е сезиран, не съдържа описание на извършено престъпление от частен характер.
Този извод се формира с оглед анализа на писмените материали, приложени към тъжбата и
които според тъжителя Г. Г. описват дори два отделни състава на престъплението клевета,
което с оглед на изложеното не се споделя от настоящия съд – предвид изложените факти
нито обективни, нито субективни признаци са установени.
На трето място, доколкото в депозираната по делото писмена молба от 15.09.2023г.
частният тъжител Г. В. Г., чрез своя повереник адв. Ж. Ж., е заявил, че оттегля тъжбата
си срещу М. О. Л., то е налице основание наказателното производство по настоящото дело
да бъде прекратено и на осн. чл.24, ал.5, т.4 от НПК, която норма сочи, че не се образува
наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
образуваното се прекратява и когато частният тъжител оттегли тъжбата си, което
е достатъчно основание на осн. чл.250, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство по
делото да бъде прекратено, защото деянието, описано в тъжбата, не съставлява
престъпление.
Съобразно разпоредбата чл.24, ал.5, т.2 от НПК не се образува наказателно
производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното
се прекратява, когато тъжбата не отговаря на посочените в закона изисквания.
Настоящият съдебен състав намира, че тъжбата, с която е сезиран, не отговаря именно на
изискванията на чл.81, ал.1 от НПК и недостатъкът е непреодолим, доколкото като
посочените от частния тъжител фактически обстоятелства не могат да бъдат
субсумирани под хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по
тъжба на пострадалия, в частност – такова по чл.147, ал.1 от НК. Това е достатъчно на осн.
чл.250, ал.1, т.1, предл.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК образуваното по частната тъжба на Г. Г.
наказателно производство да бъде прекратено.
По горните съображения и на осн. чл.250, ал.1, т.1, предл.2 и т.2 вр. чл.24, ал.5, т.2 и
т.4 от НПК, като съдия – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. Ч. Х. ДЕЛО № 11914
по описа на СРС – НО, 102-ри състав за 2021 година.
ПРЕПИС от разпореждането за прекратяване на наказателното производство да се
изпрати на частния тъжител Г. В. Г., както и на неговия повереник адв. Ж. Ж. – за
сведение.
6
Разпореждането може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на
горепосочените лица пред Софийски градски съд по реда на Глава XXII от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7