Р Е Ш Е Н И Е
№………./……...10.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
П. АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело №956 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, “Бизнес парк София“, сграда 6,
представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, действащ чрез адв.В.П.Г.,***, против
Решение №1169/20.03.2019г. по гр.д.№3182/2018г. на PC Варна, в частта, с която
са отхвърлени предявените от жалбоподателя, против П.С.С., с ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван от особен представител адвокат М.Д., със съдебен
адрес:***, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззиваемия
дължи на въззивника сумата от 167.80лв., представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, за периода от 05.07.2015г. до 04.11.2015г. по Договор
за далекосъобщителни услуги от 20.04.2013г., обективирани във фактура
№**********/05.11.2015г., с падеж до 20.11.2015г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-26.10.2017г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадената Заповед №8866/27.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№16325/17г. на РС Варна, и иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.205 от ЗЗД за осъждане на въззиваемия да заплати на
въззивника сумата от 523.79лв,. представляваща сбора на дължими лизингови
вноски по договори за лизинг от 11.08.2014г. и от 25.07.2015г., съответно за
мобилно устройство “Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“ и за устройство
“Lenovo“ модел “S60 Grey“.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на размера вземането за далекосъобщителни услуги, на
неизправността на ответника и че към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, е бил настъпил падежа за плащане на крайната фактура №**********
от 05.11.2015г., са неправилни. Сочи се, че сумата за неплатени услуги в размер
на 167.80лв, обективирана във фактура №********** от 05.11.2015г., обхваща
периода от 05.07.2015г. до 04.11.2015г., през който мобилният оператор, е издал
и две месечни фактури-от 05.08.2015г. и от 05.09.2015г., и Кредитно известие от
05.10.2015г. Сочи се, че поради пропуск с исковата молба е представена само
месечната фактура от дата 05.09.2015г., а тази
от 05.08.2015г. не е представена, но втората фактура, е предоставена на
вещо лице и тя е обследвана при изготвяне на заключението по назначената ССЕ
относно процесния период от 05.07.2015г. до 04.11.2015г. Поддържа се, че сумата
от 167.80лв., съставлява сбор от цената на абонаменти по три договори за
мобилни услуги през процесният период и месечни лизингови вноски за две мобилни
устройства, а имено: -19.99лв. за абонамент Резерв Стандарт за номер 0892/331218;
-5.90лв. за абонамент Go Web Start за номер 0899/344106; -19.99лв. за абонамент
Резерв Стандарт за номер 0899/368529; -12.50лв. за лизингова вноска към номер
0899/344106; -18.99лв. за лизингова вноска към номер 0892/331218, или общо
77.37лв. на месец за ползвани услуги по договор. Сочи се, че от заключението на
вещото лице, се установява, че във фактурите от 05.08.2015г. и от 05.09.2015г.
за първия и втория отчетни месечни периоди, е включена само цена на дължимите
месечни абонаменти за всеки от ползваните три мобилни номера заедно с цената
месечните лизнгови вноски за двете мобилни устройства /фактуриран лизинг/.
Твърди се, че за първия отчетен период, за който е издадена фактура №**********
от 05.08.2015г., се дължи сумата от 75.39лв., от която 43.90лв.-за месечни
абонаменти и 31.49лв.-за две лизингови вноски за всяко от мобилните устройства.
За втория отчетен месечен период, за който е издадена фактура №********** от
05.09.2015г., се дължи сумата от 73.92лв., от които 42.43лв.-за месечни
абонаменти и 31.49лв.-за фактурирани две лизингови вноски за всяко от мобилните
устройства. За третия отчетен месечен период, за който е издадено Кредитно
известие №********** от 05.10.2015г., се дължи сумата от 31.49лв.-за две
лизингови вноски за всяко мобилно устройство, а за месечни абонаменти е
приспадната сума в размер на 13лв. Ето защо се поддържа, че в претендираната
цена на неплатени услуги в размер на 167.80лв., не е включен баланс от
предходни периоди, който да не обхваща процесния-от 05.07.2015г. до 04.11.2015г.,
като фактурираната стойност включва само
дължимите от абоната суми за абонаментите и договорите за лизинг. Относно
претендираната цена на неплатени лизингови вноски по сключени с мобилния
оператор два договора за лизинг от 11.08.2014г. и от 25.07.2015г., съответно за
мобилно устройство “Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“ и за устройство
“Lenovo“ модел “S60 Grey“, в общ размер на 523.79лв., се поддържа, че
неправилно и в отклонение с доказателствата решаващият съд, е приел, че
претендираните суми не се дължат от ответника, тъй като вноските били
фактурирани за друг-трети номер 0899/368525. Твърди се, че според
доказателствата по делото месечната лизингова вноска за устройство “Lenovo“
модел “S60 Grey“ е в размер на 18.99лв. и тя е фактурирана към потреблението на
номер 0892/331218, а месечната вноска
мобилно устройство “Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“ е в размер на
12.50лв. и тя е фактурирана към потреблението на номер 0899/368529. Поддържа
се, че абоната-ответник дължи процесната цена по силата на сключените договори
за лизинг и предоставените за ползване мобилни устройства, които не са върнати
на оператора и не е платена цената им. Поддържа се още, че мобилният номер, във
връзка с който е сключен лизинговия договор, не е релевантен факт за основателността
на претенцията, респективно ирелевантно е обстоятелството дали е посочен друг
мобилен номер, за който са фактурирани вноските. Твърди се, че абонатът не е
върнал процесните мобилни устройства на оператора, не е заплатил месечните
лизингови вноски за периода на 3-те процесии фактури и не платил цената на
предсрочно изискуемите лизингови вноски. Ето защо се моли за отмяна на
решението в обжалваната му част и уважаване на предявените претенции, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемият, чрез назначеният му особен представител, е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите и оплакванията
изложени в същата. Поддържа се, че решение в атакуваната му част, е правилно,
законосъобразно и мотивирано. Поддържа се, че правилен е извода на
първоинстанционният съд, че в процесната фактура липсва индивидуализиране по
основание и период, на вземането за сумата от 167.80лв. Сочи се, че ищцовото
дружество не е доказало, че е изправна страна и че ответника не е изправна
страна по договора за далекосъобщителни услуги от 20.04.2013г., както и че е
настъпил падежа за плащане на претендиралата сума. Поддържа се още, че
претенцията за сумата от 523.79лв. не е доказана, доколкото фактурата от
05.11.2015г., не съдържа данни относно размера и основанието на задължението.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционно решение, като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание
въззивника, не изпраща представител.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно съединени искове, първият, от които с правно
основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължение на П.С.С. към “Теленор
България“ ЕАД по издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№16325/17г. на РС Варна, а именно на сумата от 167.80лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, за периода от 05.07.2015г. до
04.11.2015г., по Договор за далекосъобщителни услуги от 20.04.2013г., за което
е издадена фактура №********** от 05.11.2015г., платима в срок до 20.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-26.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, и два
осъдителни с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.205 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 937.10лв., представляваща неустойка по
договори за мобилни услуги от
20.04.2013г. и от 25.07.201 г. с аб.№********* и сумата 523.79лв.,
представляваща сбор от дължими лизингови вноски по договори за лизинг от
11.08.2014г. и от 25.07.2015г., съответно за мобилно устройство “Alcatel“ модел
“One Touch Idol 2 Grey“ и за устройство “Lenovo“ модел “S60 Grey“.
В исковата молба се
твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 20.04.2013г.,
по силата на който ответникът е придобил качеството на абонат на ищцовото
дружеството-доставчик на мобилни услуги, с абонатен номер №********* и титуляр
по мобилен номер 0892/331218 по програма Generation Globul с месечна такса от
13.90лв. Сочи се, че на 25.07.2015г. между страните е подписано Допълнително
споразумение от страните, с което абонатът е избрал абонаментна програма Резерв
Стандарт, с месечна такса от 19.99лв. и е получил мобилно устройство марка
“Lenovo“ модел “S60 Grey“ на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на по 18.99лв. Сочи се, че абонатът се е възползвал от
преференциалната възможност да ползва втори мобилен номер, поради което на
11.08.2014г. е сключен Договор за мобилни услуги по програма Go Web Start с
такса от 5.90лв. с номер 0899/344106 , като е получил и мобилно устройство марка
“Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“, чиято цена е следвало да се заплати,
чрез 23 месечни лизингови вноски в размер на по 12.50лв. Твърди се, че на
05.03.2015г. е сключено допълнително споразумение, с което са новирани
отношенията между страните по повод мобилен №0899/368529, като е избрана
абонаментна програма Резерв 24.99 промо 19.99. Сочи се, че за потребените от
ответника услуги за мобилни номера 0892/331218, 0899/344106 и 0899/368529 за
период на потребление 05.08.2015-04.09.2015г. е издадена фактура
№**********/05.09.2015г. на стойност 149.31лв., платима в срок
20.09.2015г. Сочи се, че с кредитно
известие №********** от 05.10.2015г. е извършена корекция по дълга, като е
сторнирана сумата от 13лв. и са начислени лизингови вноски в общ размер на
31.49лв., като е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в
размер на 149.31лв., в резултата от което общото задължение за плащане възлиза
на 167.80лв., платими в срок 20.10.2015г. Твърди се, че в резултат от
неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на основание чл.75, вр. с чл.196, в) от ОУ, ищеца е прекратил
едностранно индивидуалния договор на абоната и е издал крайна фактура
№********** от 05.11.2015г. за абонатен №*********, с начислена обща сума за
плащане в размер на 1628.69лв. Твърди се, че въпросната сума е формирана, като
сбор от незаплатения остатък от 167.80лв. и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване, в размер на 937.10лв., както и незаплатени лизингови вноски в
размер на 523.79лв. Твърди се, че поради прекратяване на договорите на мобилни
услуги и на основание т.12, ал.2 от ОУ, дължимите месечните вноски по
лизинговите договори за предоставените на абоната устройства марка “Lenovo“
модел “S60 Grey“ и марка Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“ са обявени за
предсрочно изискуеми. Сочи се, че според чл.20 от ОУ всички услуги се заплащат
в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова
листа на оператора, а съгласно чл.23, б) месечния абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избраният абонаментен план/програма/пакет.
С отговора на
исковата молба се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Оспорва
се твърдението на ищеца, че ответника е ползвал услугите, включени в процесните
фактури, поради което се поддържа, че посочените в тях суми са начислени без
основание и недължими. Оспорва се претенцията за неустойка за предсрочно
едностранно прекратяване на договора, с твърдения за липса на предпоставките за
начисляването на такава. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл.111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност по отношение на
вземанията за периодични платежи и за неустойки от неизпълнен договор. Твърди
се, че дори да се приеме, че операторът е изправна страна по процесните
договори и макар и да е уговорено прекратяване на облигационната връзка без
предизвестие, поради неизпълнение, във всички случаи е необходимо волеизявление
на изправната, което да е получено от неизправната страна. Твърди се, че с
получаване на изявлението, облигационната връзка, следва да се счита прекратена
без предоставяне на срок, след изтичане на който, да настъпи и прекратителният
ефект. Сочи се, че ищеца не е ангажирал доказателства за упражняване на правото
за прекратяване на договора по надлежния ред, поради което за ищеца не е
възникнало вземане за неустойка. На следващо място се поддържа, че претендираната
неустойка, в размер на всички абонаментни такси до края на договора, надхвърля
присъщите на неустойката функции-обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, което води до нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване
на добрите нрави и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП
вр. с чл.143 от ЗЗП. Сочи се още, че уговорката за неустойка излиза извън
посочените по-горе функции, тъй като мобилният оператор по вече развален
договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше развален, но без да предоставя ползването на
мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава
принципа за справедливост.
Ето защо се моли за отхвърляне на претенциите.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията
на въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд, за
недоказаност на размера на претендираното вземането за далекосъобщителни
услуги, за неизправността на ответника и че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, не е бил настъпил падежа за плащане.Така
направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Видно от
материалите по ч.гр.д.№16325/2017г. на РС Варна е, че в полза на ищеца е издадена Заповед №8866
от 27.10.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, за вземане от ответника в размер на 1940.37лв., от
която 1628.69лв., представляваща потребени и незаплатени услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 20.04.2013г., за периода от 05.07.2015г. до
04.11.2015г., за което е издадена фактура №********** от 05.11.2015г., платима
в срок до 20.11.2015г. и 311.68лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 21.11.2015г. до 09.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-26.10.2017г. до
окончателното изплащане на вземането.
Видно е от приетия
по делото препис от Договор от 23.04.2013г., че между страните е сключен
договор за далекосъобщителни услуги за мобилен №0892/331218 по програма
Generation Globul с месечна такса от 13.90лв. С Допълнително споразумение от
25.07.2015г., препис от което е приет по делото, е променен тарифният план на
абоната, като същият преминал на план на Резерв Стандарт с месечна такса от
19.99лв. за срок от 24 месеца.
Установява се от
представеният препис от Договор за лизинг от 25.07.2015г., че едновременно с
промяната на тарифният план, ответника е получил от ищеца мобилно устройство
марка “Lenovo“ модел “S60 Grey“, чиято цена е следвало да изплати, чрез 23
месечни вноски в размер на по 18.99лв., с краен срок 25.06.2017г.
Съгласно
представеният препис от Договор за мобилни услуги от 11.08.2014г., на ответника
е предоставена възможността да ползва услуги, чрез мобилен №0899/344106 по
програма Go Web Start с месечна такса от
5.90лв. за срок от 24 месеца.
От представеният
препис от Договор за лизинг от 11.08.2014г., се установява, че едновременно със
сключването на договора за мобилни услуги, ответника е получил от ищеца мобилно
устройство марка “Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“, чиято цена следва да
заплати, чрез 23 месечни лизингови вноски в размер на по 12.50лв., с краен срок
11.08.2016г.
Видно е от приетия по делото препис от Допълнително споразумение от 05.03.2015г. към договор за мобилни услуги, че е удължен срока на сключеният между страните договор за далекосъобщителни услуги за мобилен №0899/368529, при абонаментен план Резерв с месечна такса от 19.99лв., считано до 05.03.2017г.
Установява се от
представените от ищеца счетоводни документи, че през периода от 05.9.2015г. до
05.11.2015г. за задълженията на ответника за продажба на устройство на лизинг,
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни отстъпки и
задължения от предходен период, ищецът е издал фактура от 05.8.2015г. на
стойност 75.39лв., фактура от 05.9.2015г. на стойност 149.31лв. и фактура от
05.10.2015г. на стойност 167.80лв., както и окончателна фактура от 05.11.2015г.
на стойност 1628.69лв. С последната фактура са осчетоводени задължения на ответника
в размер на 937.10лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги, на 523.79лв., представляваща лизингови вноски след
01.01.2014г. и на 167.80лв., представляваща непогасени задължения от предходен
период.
В заключението на
ССч.Е, което съдът цени като компетентно дадено и неоспорено от страните, се
сочи, че задълженията за мобилни услуги през процесният период, след приспадане
на авансово внесените абонаментни такси възлиза на 82.76лв. Сочи, се още, че
дължимите суми за лизингови вноски за устройство марка “Lenovo“ модел “S60
Grey“ е 398.79лв. и за устройство марка “Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“
е 125лв., или общо 523.79лв.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира, следното:
По установителният
иск:
Разпределението на доказателствената тежест
в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже
възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Събраните в хода на производството писмени доказателства водят до
еднозначния извод, че в процесният период страните са били обвързани от три
договора за предоставяне на телекомуникационни услуги и пренос на данни, а
имено: Договор от 23.4.2013г.,
изменен с Допълнително споразумение от 25.07.2015г. за тел.№0892/331218 с план
Резерв Стандарт с месечна такса от 19.99лв.,
Договор от 11.08.2014г. за тел.№0899/344106 с план Go Web Start, с
месечна такса от 5.90лв. и изменен с Допълнително споразумение от 05.03.2015г.,
договор за тел.№0899/368529 с план Резерв Стандарт с месечна такса от 19.99лв.
Ето защо за ответника през въпросният период за ответника е съществувало
задължението да заплаща уговорените абонаментни такси и цена на потребените
услуги.
Бланкетното оспорване от страна на
ответника, на ползването на мобилни услуги и техният отчет, се явява
неоснователно. На първо място следва да се има в предвид, че в разглеждания
казус претенцията относно тел.№0899/344106 и тел.№0892/331218, е формирана само
на база задължения на абоната за заплащане на месечни такси за ползвани пакети
услуги, която се дължи независимо от реалното потребление. Изложеното важи и по
отношение на задълженията за тел.№0899/368529, като досежно установената от
вещото лице разликата от общо 2.92лв., съставляваща стройност на ползвани
допълнителни услуги, следва да се има в предвид, че разпоредбата на §1, т.17 от
ДР на ЗЕС дава легална дефиниция на понятието ”електронна съобщителна услуга”,
а именно услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или
предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително
услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се
включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него, а според
§1, т.47 от ДР на ЗЕС ”Повикване“ е свързване, осъществено чрез обществена
електронна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни гласови съобщения. В този
смисъл предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в
задължението на мобилния оператор да поддържа своите телекомуникационни системи
в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по
негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез
съответното устройство телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни.
Наред с това същия, освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във
възможността да се намесва в обема на заявения от потребителя трафик на
информация.
В случая ответника не твърди неправомерна
намеса от страна на мобилния оператор в отчета на трафика на услуги, чрез
ползваните от потребителя устройство. В резултат, от което потребителят има
задължението да заплати начислените /отчетените/, съответно фактурани
такси/цени.
По изложените съображения въззивният състав
на съда приема, че ответника дължи заплащането потребени и незаплатени мобилни
услуги през процесният период, в размера установен от в.л. по ССч.Е или сумата
от 82.76лв., до който размер следва да се уважи претенцията на ищеца. За
разликата до предявените 167.80лв., иска следва да се отхвърли, тъй като тази
разлика, представлява сбор от дължими лизингови вноски, т.е. задължение
произтичащо от основание, което е различно от това предмет на заповедното
производство съответно на установителният иск, а именно цена на мобилни услуги.
По осъдителната претенция:
Според доказателствата по делото едновременно с горепосочените договори
страните са сключили, съответно са обвързани и от договори за придобиване от
ответника на устройства
/мобилни апарати/ на изплащане. Разпоредбата на чл.342, ал.1 от ТЗ дава легално
определение на договора за оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода
на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод,
че страните са обвързани от договори за оперативен лизинг, като видно от отбелязването върху
хартиените носители на същите, лизингодателят е изправна страна по отношение на
задължението си да предостави за ползване лизинговите вещи за процесния период.
С оглед изложеното ответника дължи изпълнение на задължението си за
заплащане на уговорените лизингови вноски, които както се посочи по-горе в
коментара на заключението на ССч.Е възлизат общо на 523.79лв.
От друга страна ответника, в чиято тежест е това, не е ангажирал
доказателства за връщане на предадените му мобилни устройствата или погасяване
на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, поради което съдът
приема, че е същия дължи претендираните лизингови вноски, респективно, че
предявеният иска следва да бъде уважен.
Възражението на ответника за погасяване на процесните задължения по
давност, съдът намира за неоснователно, с оглед факта, че от падежа на
съответното задължение до предявяване на установителният иск по смисъла на чл.422
от ГПК-26.10.2017г., съответно на осъдителната претенция-02.03.2018г., не е
изтекъл нормативно предвиденият три годишен давностен срок.
В заключение
настоящият състав на съдът, намира, че предявените претенции са частично
основателни, респективно че решението на първоинстанционния съд, с което те са
отхвърлени следва да бъде отменено, в тези части и потвърдено в останалата
обжалвана част.
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР №4/2013г. на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца претендираните и доказани деловодни разноски в заповедното производство, които съразмерно с уважената част от иска възлизат на 11.02лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищеца се дължат деловодни разноски за исковото производство, съобразно с представените доказателствата по делото за извършването им и съразмерно с уважената част от претенциите. Изчислени по посочения начин дължимите в полза на ищеца разноски възлизат на 249.15лв. за първоинстанционното производство и на 464.83лв. за въззивното или общо 713.98лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№1169/20.03.2019г. по гр.д.№3182/2018г. на PC Варна, в частта с която е отхвърлен иска
за приемане на установено, че П.С.С.,
с ЕГН **********, дължи на “Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, разликата
над 82.76лв. до претендираните 167.80лв., представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, за периода от 05.07.2015г. до 04.11.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-26.10.2017г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадената Заповед №8866/27.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№16325/17г. на РС Варна и иска за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 523.79лв., представляваща сбор на
дължими лизингови вноски по договори за лизинг, вместо което постановява:
ПРИЕМА за установено, че П.С.С., с ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на “Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, “Бизнес парк София“, сграда 6,
представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, сумата
от 82.76лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, за
периода от 05.07.2015г. до 04.11.2015г. по договори за тел.№0899/344106,
тел.№0892/331218 и за тел.№0899/368529, за които е издадена фактура
№**********/05.11.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-26.10.2017г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадената Заповед №8866/27.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№16325/17г. на РС Варна.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Теленор България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, “Бизнес
парк София“, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 523.79лв., представляваща
сбор от дължими лизингови вноски по договори за лизинг от 11.08.2014г. и от
25.07.2015г., за мобилни устройства “Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“ и “Lenovo“
модел “S60 Grey“, както и сумата от 11.02лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 713.98лв., представляваща разноски за исковото производство, пред двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1169/20.03.2019г.
постановено по гр.д.№3182/2018г. на PC Варна, в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.