№ 7
гр. Велико Търново , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000355 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 187/17.06.2020 година по гр. д. № 491/2019 година на Окръжен съд
Русе са отхвърлени исковете на Б. Д. К. против „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за
заплащане на 50 000 лева – обезщетение по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.)
за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му Т. Д. К. при
пътнотранспортно произшествие на 4.10.2013 година, виновно причинено от С. П. Д. като
водач на лек автомобил „Хонда С 2000“, с ДК № Р 98 ****, с когото дружеството има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 4.10.2013 година до окончателното изплащане, като неоснователни и
недоказани.
С посоченото решение Б. Д. К. е осъден да заплати на „Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД сумата 515 лева – направени от ответника съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
1
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на
Б. Д. К., против Решение № 187/17.06.2020 година по т. д. № 491/2019 година на Окръжен
съд Русе в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. В жалбата са развити съображения за
неправилност решението в атакуваната част. Първоинстанционният съд неправилно е приел
въз основа на повърхностен анализ на Тълкувателно решение 1/2016 година на ОСГТНК на
Върховен касационен съд на Република България, че между ищеца и неговата сестра не е
изградена изключително близка и емоционална връзка, различна от обичайната, поради
което той няма право на обезщетение за неимуществени вреди. Процесуалният представител
на Б. Д. К. твърди, че от показанията на свидетелите безспорно се установява наличието на
изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. От ранна
детска възраст Б. Д. К. и неговата сестра били неразделни, помагали си във всичко, грижили
се за болните си родители, чували се постоянно по телефона, ищецът полагал грижи и за
малката си племенница. Жалбоподателят тежко приел смъртта на сестра си предвид
изключително близките им отношения, младата възраст и факта, че е загубил най-близкия
си човек. След нейната смърт той станал затворен, занемарил външния си вид, изпаднал в
депресия. Излага се, че е доказана изградена дълбока емоционална връзка между ищеца и
починалата му сестра, поради което на първия се дължи претендираното обезщетение, без да
е необходимо да се установява изключение от обичайно приетите отношения. Оспорва се
възражението на представителя на дружеството-ответник, че в практиката за такива случаи
се присъждат обезщетения в размер до 5 000 лева. Пълномощникът на Б. Д. К. счита, че това
твърдение е в противоречие с европейското законодателство. В подкрепа на горните доводи
е цитирана съдебна практика. Изразено е становище, че лимитите на застрахователните суми
се увеличават всяка година, именно за да репарират в пълен обем нанесените вреди от
морално естество, иначе предвидените пари за изплащане на обезщетения оставали като
печалба за застрахователите.
Направено е искане да се отмени Решение № 187/17.06.2020 година по т. д. №
491/2019 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се осъди
„Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати на Б. Д. К. сумата 30 000 лева –
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Т. Д.
К., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 4.10.2013 година, до
окончателно изплащане. Претендират се направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата с данък върху добавената
стойност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Т. П. – процесуален представител на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, в
който са изложени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново юрисконсулт Стоянов
– представител на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, поддържа отговора на
2
въззивната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Пред втората инстанция упълномощеният представител на жалбоподателят
адвокат П. К. поддържа въззивната жалба; прави уточнение, че обжалва
първоинстанционното решение в отхвърлителната част до 30 000 лева. Претендира разноски
на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 11043/2018 година на Софийски градски
съд е образувано въз основа на предявен от адвокат П. К. – пълномощник на Б. Д. К.,
против „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск за заплащане на 50 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра му Т. Д. К..
Претендира се и законна лихва за забава от 4.10.2013 година – датата на непозволеното
увреждане, до окончателното изплащане на сумата.
С Определение № 17819/16.08.2018 година на Софийски градски съд по
горепосоченото дело производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен
съд Русе на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Пред Апелативен съд София е постъпила жалба срещу постановеното
определение от адвокат П. К. – процесуален представител на Б. Д. К.. С Определение №
2074/21.06.2019 година, постановено по гр. дело № 4766/2018 година по описа на
Апелативен съд София, е потвърдено Определение № 17819/16.08.2018 година по
гражданско дело № 11043/2018 година на Софийски градски съд.
Пред Окръжен съд Русе е образувано гражданско дело № 491/2019 година по
описа на съда.
В исковата молба се излага, че на 4.10.2013 година около 1.40 часа в гр. Русе,
движейки се по ул. ****** срещу спирка „Цветница“, при управление на лек автомобил
„Хонда С 2000“, с рег. № Р 98 ****, водачът С. П. Д. нарушил правилата за движение по
пътищата –движил се с несъобразена скорост, и реализирал пътнотранспортно
произшествие, удряйки се в намиращата се в района автобусна спирка и тролейбусен стълб.
Вследствие на удара е причинена смъртта на возещата се на предна дясна седалка сестра на
ищеца Т. Д. К.. На място загинал и водачът на автомобила. По случая е образувано
досъдебно производство № 2212/2013 година на Окръжна прокуратура Русе, прекратено
поради смъртта на виновния водач. В хода на наказателното производство безспорно е
установено, че от техническа гледна точка единствената причина за настъпване на
3
пътнотранспортното произшествие е движението на водача с несъобразена скорост, както и
неговите неправилни действия, довели до нарушаване на устойчивото движение на
автомобила и последвалия удар в десния по посока на движението му метален стълб.
Твърди се, че съществува пряка причинна връзка между деянието на шофьора и смъртта на
Т. Д. К.. За увреждащия автомобил „Хонда С 2000“, с рег. № Р 98 **** има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество – Застрахователна полица №
22113000767154/7.01.2013 година, валидна от 14.03.2013 година до 13.03.2014 година.
Излага се, че между Б. Д. К. и неговата сестра, загиналата при процесното пътнотранспортно
произшествие, съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна
близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Двамата се грижили за болните
си родители, помагали си взаимно. Б. Д. К. преживявал изключително тежко смъртта на
своята сестра. Нейната загубата се отразила твърде зле на здравословното и психическото
състояние на Б. Д. К.. Моралните му страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и
нелепа загуба на единствената му сестра рефлектират изключително тежко на
емоционалното състояние на ищеца.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати на Б. Д. К. сумата 50 000 лева за
претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на сестра му Т. Д. К. при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 4.10.2013 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 4.10.2013 година, до
окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
Т. П. – пълномощник на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с който е наведено
възражение за погасяване на претенцията по давност. Искът е оспорен по основание и
размер. Изложени са доводи за отсъствието на всички елементи от фактическия състав на
отговорността на застрахователното дружество. Развити са съображения срещу описания
механизъм на пътнотранспортното произшествие, оспорват се: обстоятелството, че причина
за произшествието са единствено действията на водача С. Д., твърдените изключително
близки взаимоотношения между ищеца и починалата му сестра, надхвърлящи обичайните
такива между роднини от този кръг, болките и страдания, подлежащи на компенсиране.
Направено е възражение за съпричиняване от страна на сестрата на ищеца – Т. К. –
последната с поведението и действията си е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат – пътувала е без обезопасителен колан; шофьорът С. Д. е употребил алкохол
непосредствено преди пътния инцидент и Т. К. е знаела и не е могла да не знае, че водачът е
бил пиян, но въпреки това се е качила в колата. Развити са аргументи за прекомерност на
претендираното обезщетение. Оспорена е претенцията за лихви – същата е неоснователна
поради неоснователност на главния иск. Възразява се срещу искането за присъждане на
разноски. Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение при условие, че такова не се
претендира по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Направено е искане за присъждане на
разноски.
4
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
дружеството-застраховател е оспорил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 187/17.06.2020 година по гр. дело № 491/2019 година на Окръжен съд
Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът счита, че предявеният от Б. Д. К. против „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
С оглед на обстоятелството, че за процесното пътнотранспортно произшествие е
образувано Досъдебно производство № 2212/2013 година по описа на Окръжна прокуратура
Русе за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 и чл. 199 от НПК е прекратено поради смъртта на водача на
автомобила, ангажирането на отговорността на застрахователя предпоставя доказване на
състава на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от застрахования. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да
са налице кумулативно.
Не е спорно, че за лек автомобил „Хонда С 2000“, с рег. № Р 98 ****, е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ответното дружество към датата на инцидента – 4.10.2013 година.
От заключението на експерта доктор И. Х. С., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че получените от Т. Д. К. увреждания при
5
пътнотранспортното произшествие са вследствие действието на твърди тъпи предмети в
лявата слепоочно тилна част на главата и лявата част на гръдния кош. Такива предмети
могат да бъдат горната част на лявата седалка на водача, тялото на водача и горния ръб на
дясната врата на автомобила. По време на произшествието Т. Д. К. е била с предпазен колан.
Тежките импулсни удари в областта на главата и тялото могат да се обяснят от високата
скорост на автомобила, която е в пряка връзка с импулсните удари при произшествието.
От заключението на вещото лице инж. С. А. К. , което съдът кредитира изцяло, се
установява детайлно и безпротиворечиво механизма на пътнотранспортното произшествие.
На 4.10.2013 година около 1:30 часа лек автомобил „Хонда С 2000“, с рег. № Р 98 ****,
управляван от С. П. Д., се движил по ул. ****** в гр. Русе в посока към централната част на
града. Пътник в автомобила била Т. Д. К.. Пътната настилка била мокра, от дребнозърнест и
гладък асфалт. Между кръстовищата на улицата с ул. „Скопие“ и ул. „Битоля“ автомобилът
нарушил устойчивото си движение, при което напуснал платното за движение вдясно. От
това си движение оставил следа от задиране по десния тротоар. Насочил се с лявата си
странична част косо към крайпътно дърво, в което се ударил. В резултат от удара дървото е
изтръгнато. След това моторното превозно средство продължило движението си като
последвал удар със страничната му лява част в областта на лявата врата в стоманен стълб от
тролейбусната мрежа. Този удар бил нецентрален. Вследствие на това автомобилът се
завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, около стълба. С предната си част
моторното превозно средство се ударило в стоманена част от спирка „Цветница“.
Автомобилът продължил с ротационното си движение по тротоара и преустановил
движението си в близост до стълба и спирката на мястото, на което е намерен. В района на
произшествието ул. ****** е еднопосочна, разделена на две ленти за движение с единична
прекъсната линия. Платното в района на инцидента е широко около 8 метра, а всяка от
лентите е с широчина 4 метра. Преди мястото на произшествието е поставен пътен знак „Д
24 – Автобусна спирка“. Процесният автомобил е с две места за сядане, тип „двуместен
кабриолет“, оборудван с два предпазни триточкови колана. От снимките към протокол за
оглед е видно, че Т. Д. К. се е намирала на дясната седалка. Тялото след произшествието е
установено с поставен предпазен колан.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. И. М., И. П. П., П. К. П.,
Е. Г. И. е видно, че ищецът (жалбоподател в настоящото производство) и починалата му
сестра са имали нормални взаимоотношения, чували се често по телефона, помагали си
взаимно, грижили се за болните си родители. Няма данни, въз основа на които да се направи
категорично заключение за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка, която
да надхвърля по интензитет нормалните взаимоотношения между брат и сестра.
Въз основа на доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите. Безспорно е установено, че поведението на водача на лек
автомобил „Хонда С 2000“, с рег. № Р 98 **** С. П. Д. е противоправно – той е управлявал
6
моторното превозно средство със скорост, несъобразена с пътните условия. В резултат от
действията на С. П. Д. е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, при което е
починала вследствие получените множество травми (черепно-мозъчна, гръдни и коремни),
несъвместими с живота, Т. Д. К.. Доказана е причинната връзка между противоправното
поведение на дееца и кончината на Т. Д. К..
Спорно в настоящото производство е дали Б. Д. К. попада в кръга на лицата, на
които се дължи обезщетение, и евентуално в какъв размер.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е
уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на ВС – в него попадат лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно дело №
1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд). Обезщетение се присъжда при
доказване по несъмнен начин, че претендиращият такова е изградил приживе с починалия
особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка,
поради което вследствие на смъртта търпи продължителни болки и страдания, подлежащи
на обезщетяване по справедливост в конкретния случай. Съобразно мотивите на
тълкувателното решение в посочената хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на съответното
лице, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции поради
липсата на изключително значим близък човек. Степента на родство не е определяща за
преценката и не обуславя основателност на претенцията. Разликата във възрастта също не е
съществен критерий. Връзка с упоменатото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Тълкувателните решения не са нормативни актове, чието действие да е по
правило за в бъдеще. Дадените с тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните
правни спорове, които са висящи. Противоречието на съдебен акт с тълкувателно решение е
основание за допускане на касационно обжалване. С тълкувателните актове на Върховен
7
касационен съд на Република България не се създава ново правило, а се осъществява общо
тълкуване на конкретна правна норма, при чието прилагане е възникнала противоречива или
неправилна съдебна практика, цели се осигуряване на еднаквото и точно прилагане на
закона от съдилищата. Тълкувателните решения са свързани с прилагането на разпоредба,
чиито смисъл и съдържание са били предмет на тълкуване. Тълкуването, дадено с
първоначално приети тълкувателни решения, важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила (тя е имала съдържанието, посочено в тълкувателния акт). При условие, че
след постановяването на тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната разпоредба, в
свързани с нея други правни норми или в обществено-икономическите условия, които
обуславят неприложимост на даденото тълкуване или го правят несъответно на
действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, изоставящ даденото
вече тълкуване с оглед приемането на ново такова, няма обратното действие, присъщо на
първоначалните тълкувателни актове. В последната хипотеза тълкувателният акт се състои
от две части – с първата се дава ново тълкуване на конкретната правна норма, а с втората се
обявява за загубил сила предходен тълкувателен акт от момента на постановяване на новото
тълкувателно решение. Установеното ново тълкуване на правната норма следва да се
прилага от съответните органи, за които е задължително, по случаите, отнесени за
разрешаване от тях след постановяване на тълкувателното решение, както и по заварените
към съответната дата, но с действие занапред – в хипотезата, при която преди постановяване
на новото тълкувателно решение са се осъществили факти от значение за съществуващото
между страните правоотношение, породените от тях правни последици трябва да се
преценяват с оглед на тълкувателния акт, действащ към момента на настъпването им.
Производството по настоящото дело е инициирано на 14.08.2018 година – след приемането
на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, поради което съдът следва да
съобрази даденото с него разрешение относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие смъртта на техен близък.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че Б. Д. К. и сестра му Т.
Д. К. са били привързани един към друг и са си помагали. Не се установява при условията на
главно и пълно доказване тяхната връзка да е надхвърляла традиционните и общоприети
добри взаимоотношения между тази категория роднини. Свидетелите говорят за прояви на
подкрепа помежду им, за помощта и грижите към техните родители, за загриженост при
отглеждането на племенницата на Б. Д. К., но това не обосновава по категоричен и
убедителен начин, че връзката им е била „специална” до степен да се е приближава по
интензитет до отношенията с родителите. Съдът не поставя под съмнение изградената
близост между брата и сестрата, но за да се обоснове наличие на изключение,
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка е нужно да се ангажират
несъмнени доказателства за проявленията на тази близост. Освен на емоционално ниво
близостта може да намери израз и в очакване за материална подкрепа в бъдеще, лични
грижи и внимание, каквито в случая не се установяват. Б. Д. К. несъмнено е преживял болки
8
и страдания от загубата на своята сестра, но няма данни за интензивно присъствие на всеки
от тях в живота на другия, внезапното прекъсване на което да обуславя присъждане на
обезщетение. Първостепенният съд е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, направил е обоснован извод за липса на предпоставките за ангажиране на
отговорността на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД на основание чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) за обезщетяване на претърпените от Б. Д. К.
неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговата сестра, изложил е подробни мотиви,
които настоящият състав споделя изцяло и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените съображения, съдът приема, че на Б. Д. К. не се дължи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на неговата сестра. С
оглед наведените във въззивната жалба доводи и пълнота на изложението, съдът счита, че в
случая разпоредбата на § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 101/2018 година, в сила
от 7.12.2018 година, с която е регламентирано максимално обезщетение в размер на 5 000
лева за лицата по чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането, е неприложима.
Пътнотранспортното произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на Т. Д. К., е
станало на 4.10.2013 година. Съгласно § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на
Кодекса за застраховането за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Безспорно е, че застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Хонда С 2000“, с рег. № Р
98 **** е сключена преди влизане в сила на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр.
102/29.12.2015 година и няма данни страните по застрахователния договор да са уговорили
друго след 1.01.2016 година. Следователно приложими са нормите на отменения Кодекс за
застраховането. Материалноправните норми на действащия Кодекс за застраховането се
прилагат за събития, настъпили след влизането му в сила – 1.01.2016 година.
Независимо от изложеното съобразно чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката
„Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка без да се засягат всякакви по-
високи гаранции, които държавите членки могат да предвиждат, всяка държава членка
изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а) в случай на телесно увреждане – минимална сума 1 000 000
EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в
случай на имуществени вреди – 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите. С Решение от 24.10.2013 година на Съда на Европейския съюз по
дело С-277/12, задължително за съдилищата в държавите членки, е прието, че чл. 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно
сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
9
задължението за сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства, следва да се тълкуват в
смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при използването на
моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото
обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно
приложимото към спора по главното производство национално право. Според Съда на
Европейския съюз чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5 е необходимо да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5.
Съобразно Първа и Втора директива относно гражданската отговорност на
автомобилистите на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, а кръгът на лицата,
които имат право на обезщетение, се регламентира от националното право.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от адвокат П. К. –
пълномощник на Б. Д. К., против „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за присъждане на обезщетение в
размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сестра му
Т. Д. К., настъпила при пътнотранспортно произшествие на 4.10.2013 година, причинено по
вина на С. П. Д., управлявал лек автомобил „Хонда С 2000“, с рег. № Р 98 73 АД, за който е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 187/17.06.2020 година по гр. дело № 491/2019 година на Окръжен съд Русе
в обжалваната част е правилно – във въззивата жалба не са изтъкнати пороци, които да
обуславят неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди.
Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна –загубилата
страна я понася дори при полагане на най-голямо старание да води процеса добросъвестно.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Б. Д. К. следва да бъде осъден да
заплати в полза на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД възнаграждение за защита от
10
юрисконсулт в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 187/17.06.2020 година по гр. дело № 491/2019
година на Окръжен съд Русе в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. Д. К., с ЕГН **********, от гр. Две могили, ***** със съдебен
адрес: гр. Казанлък, ******* офис 10 – адвокат П. К., да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, сумата 100 (сто) лева – възнаграждение за защита от
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11