Р Е Ш
Е Н И Е
№260032
гр. Пловдив, 18.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2589/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№20-1030-002844/23.03.2020
г., издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция, с което на П.Б.Б. с ЕГН: **********
е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева, за
извършено от него нарушение по чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР са били отнети 8 броя контролни точки.
***** обжалва процесното наказателно
постановление, като иска неговата отмяна. Излага съображения, че в хода на
производството са допуснати нарушения. Не е съществувало задължение за него да
спре на светофара, а единствено да даде предимство на пешеходците, ако е имало
такива. Твърди, че актосъставителят не е бил пряк очевидец на извършване на
нарушението.
Въззиваемата страна, редовно уведомена
за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил, като депозира
становище по съществото на спора. Намира подадената жалба за неоснователна,
поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Пловдивският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено
следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
В конкретния
случай ***** е бил санкциониран за това, че на 02.03.2020 г. около 10:40 часа в
гр. П. на бул. ,,К.М.Р до № ** в посока ,,И.‘‘, като водач на лек автомобил
,,Линколн МКХ СИ‘‘ с рег. ** * **** **извършва следното нарушение, а именно на
пешеходна пътека, сигнализирана с пътен светофар, не спира и преминава на
забраняващ /червен/ сигнал, като по този начин е извършил нарушение по чл. 120,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В хода на
съдебното следствие беше разпитан актосъставителят К.П., който потвърди
отразеното от него в АУАН. Добави, че ***** е излизал от ул. ,,Родопи‘‘, след
което е направил десен завой по бул. ,,М.Р‘‘. След кръстовището имало пешеходна
пътека, сигнализирана с пътен светофар.
Съдът
кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. Въз основа на тях се установяват следните
обстоятелства, а именно, че на процесния ден актосъставителят се е работил по
процесния ден по повод извършвани нарушения по ЗДвП. Установи се също така, че
процесният светофар е бил пешеходен, но той е разполагал и със секции за
автомобили.
Следва да се отбележи, че и процесният АУАН с
бл. номер 714255 от 02.03.2020 г. е редовно съставен и съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че ***** е
правоспособен водач, като до преди процесния случай по отношение на същия има
издадени и влезли в сила 12 броя наказателни постановления и девет броя фиша.
Въз основа
на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено, че когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаване на
сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека.
В
конкретния случай ***** Б. ***,,Б.‘‘, след което е завил надясно по бул. ,,К.М.Р‘‘,
където е има светофарна уредба, която към този момент е била със забранителен
червен сигнал за автомобили. Въпреки, че на самото кръстовище на ул. ,,Б.‘‘ с
бул. ,,М.Р‘‘ няма поставена светофарна уредба, то в близост до него има такава,
която в случая е светела при червен забранителен сигнал и нарушителят е бил
длъжен да съобрази поведението си с нея. Друг би бил случая, ако на самото
кръстовище между ул. ,,Б.‘‘ и бул. ,,К.М.Р‘‘ имаше поставена светофарна уредба,
която да светеше със зелен сигнал за идващите от ул. ,,Б.‘‘, тогава ***** би
могъл да премине. След като, обаче светофарът не е постановен на самото
кръстовище, а малко след това на бул. ,,К.М.Р‘‘ то той важи за идващите по този
път и след като ***** се е движела по него е трябвало да съобрази поведението с
червения забранителен светофар и да спре.
Полицейският
служител описа извършеното от нарушителя деяние, поради което се явява
неоснователно наведеното възражение, че същият е бил обърнат с гръб към
жалбоподателя.
Неоснователно
се явява наведеното възражение, че за жалбоподателя не е съществувало
задължение да спре на процесния светофар, тъй като не е имало пешеходци,
доколкото това би било така, ако от ул. ,,Б.‘‘ светеше зелен сигнал за него и
същият завиваше надясно при също светещ зелен сигнал за пешеходците.
Размерът на
наложеното наказание глоба в размер от 100 лева е правилно ориентиран в
единствено възможният такъв санкционната норма по чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП.
Следва да
се отбележи, че има произнасяне и по идентичен случай на Административен съд
гр. П., отнасящ се за същото кръстовище, като в този смисъл е Решение № 1301 от 21.07.2020 г., постановено
по КНАД № 656 по описа за 2020 г.
Не са
налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на
размера на санкцията. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност
не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и
процесното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен
случай", като от страна на жалбоподателката са налице и предходни
извършени от нея нарушения по ЗДвП.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид
всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се
явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди изцяло.
Ето защо,
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
По
изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление
№20-1030-002844/23.03.2020 г., издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна
полиция, с което на П.Б.Б. с ЕГН: ********** е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева, за извършено от него нарушение по чл.
120, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са били
отнети 8 броя контролни точки. Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.