Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1664                            29.10.2012 година                       гр. Бургас

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                            наказателен състав

На петнадесети октомври                                                                    2012 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                    Председател: ЯНА КОЛЕВА

                                                                    Членове:

                                                       Съдебни заседатели:

Секретар: Женя Мамулова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Колева

административно-наказателно дело номер 2975          по описа за 2012 година

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А.Г.Ф., ЕГН **********, живущ *** против наказателно постановление №775 от 08.02.2011г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Не представя нови доказателства.

            За наказващия орган, редовно уведомени, представител не се явява и не изразява становище по основателността на жалбата. Ангажира доказателства.

            По делото в качеството му на свидетел е бил разпитан актосъставителя Р.Й.И..

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, според чл.189, ал.6 от ЗДвП, жалбата е подадена в срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред Районен съд – гр.Бургас.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №955160/24.01.2011 г., за това, че на 31.03.2010 г., около 17,12ч., по ПП- ІI-99, гр.Созопол посока гр.Бургас, на кръстовище с.Атия, управлява лек автомобил, марка “” с регистрационен номер, със скорост от 98 км/ч, при разрешена за извън населено с пътен знак В-26-60 км/ч. Нарушението е установено след преглед на снимковия материал. В акта, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП и същият е подписан от актосъставителя, един свидетел.

Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателното постановление № 775/11 от 08.02.2011г., издадено на началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Нарушението е констатирано след преглед на снимковия материал на горецитираната камера. Видно от приложената по делото призовка, връчена на 30.10.2010г. А.Г.Ф. е призован за връчване на акт за нарушение на 03.11.2010г. за извършено нарушение на чл. 21 от ЗДвП на 31.03.2010г. На 03.11.2010г. жалбоподателят не се е явил за съставянето и връчване на акт за нарушение. Жалбоподателят не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП и не е посочил водачът на МПС-то, който е управлявал на 31.03.2010 г Предвид бездействието на жалбоподателя на 24.01.2011г. е съставен акт за нарушение против него. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Нарушителят, в хипотезата на заснето превозно средство от стационарна видеокамера, ще бъде открит едва в момента на явяване на ползвателя на автомобила в полицията и деклариране на горните обстоятелства, до тогава службата за пътен контрол ще има данни единствено за преминаване на конкретно МПС, в конкретен пътен участък с превишена скорост. Като не е предоставил такава информация на наказващия орган, Ф. е отказал да даде данни относно това лице. Следователно от деня, следващ датата, на която последният е трябвало да се яви в ПП към ОДМВР-Бургас започва да тече тримесечния преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН от 04.11.2010г. В този смисъл АУАН е трябвало да се изготви най-късно до 04.02.2011г. Актът въз основа, на който е изготвено обжалваното НП, е съставен на 24.01.2011г. преди изтичането на тримесечния срок от установяване на нарушителя.

Административно-наказателното производство е започнало при съществено нарушение на процесуалните правила. Актът за нарушение е съставен в отсъствие на жалбоподателя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, но не му е връчен. В графата, където е следвало да  се подпише нарушителя, след предявяването на акта за нарушение е направено е отбелязване чл.40 ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН регламентира случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Тази разпоредба не предвижда процедура актът за нарушение да не бъде предявен на нарушителя. В чл.43 от ЗАНН са регламентирани случаите, касаещи предявяването на акта за нарушение, но сред тях не е предвидено продължаване на производството в отсъствие на нарушителя без да му се предяви акта за нарушение. В ЗАНН изрично е регламентирана процедурата, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, а именно той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване, а когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Предвид изложените съображения Съдът счита, че непредявяването на акта за нарушение е съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушава при всички случаи правото на защита на жалбоподателя, защото той не знае, че срещу него е образувано административно-наказателното производство и по какво обвинение, за да се възползва от правото си да се защити. Съдът счита, че поради допуснатото съществено нарушение на процедурата наказателното постановление следва да бъде отменено.

По същество: Установената с акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитания по делото актосъставител, които съдът кредитира изцяло, като непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал- снимка № 0052, фиксирана с видеосистема ЕRS 400 №003059049644. От същите безспорно се установява, че на 31.03.2010 г., около 17,12ч., по ПП- ІI-99, гр.Созопол посока гр.Бургас, на кръстовище с.Атия, е преминал лек автомобил, марка “” с регистрационен номер, със скорост от 98 км/ч при разрешена за извън населено с пътен знак В-26-60 км/ч.

Нарушението е констатирано след преглед на снимковия материал на горецитираната камера. Видно от приложената по делото справка автомобилът е собственост на А.Г.Ф..

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водачът на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта сигнализирана с пътен знак, в случая В-26 и определената с него максимална скорост на движение от 60 км/ч, видно от изложената фактическа обстановка жалбоподателят е нарушил тази разпоредба.

От обективна страна е осъществен състава на нарушение визиран в чл.182  ал.2 т.4 вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП, за  това че на 31.03.2010г. жалбоподателят, в качеството си на собственик на лек автомобил       , с регистрационен номер       е преминал със скорост 98 км/ч, в зоната на действие на пътен знак В-26 с ограничение 60 км/ч извън населено.  Собственикът не е представил декларация, посочваща лице, на което е предоставено моторно превозно средство, поради което на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП отговаря за извършеното с него нарушение.

Независимо, че по същество се установява извършеното нарушение, поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя наказателното постановление следва да бъде отменено.

           

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №775 от 08.02.2011г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на А.Г.Ф., ЕГН **********, живущ *** .

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева