Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 975 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 512031 от 22.10.2018г., постановено по гр.д.№ 17209/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 153ти състав, „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, вр. 79 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД сумата 242.75 лева, представляващо регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „За дома“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 13.08.2017г., вследствие на което е увредено домашно имущество в застрахован обект, находящ се в село Студена, общ. Перник, ул. „******, ведно със законна лихва върху главницата от датата на  исковата молба – 14.03.2018г. до окончателното и изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 610 лева разноски по делото.

От името на ответника „Ч.Р.Б.“ АД в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е обжалвано първоинстанционното решение в цялост като неправилно. В жалбата се излагат твърдения, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, като неправилно е приложена разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Сочи се, че съдът е тълкувал превратно част от събраните по делото доказателства, а друга част от тях не бил обсъдил. Въззивникът твърди, че съдът е приел за установено, че вредите са настъпили за застрахованото лице на 13.08.2017г. от токов удар вследствие спиране на електрозахранването, като неправилно е счел, че спирането е настъпило поради нарушение на задълженията на „Ч.Р.Б.“ АД без да конкретизира в какво се състои това нарушение. Поддържа се, че в хода на производството не било доказано настъпването на юридически факти, обуславящи отговорността на „Ч.Р.Б.“ АД. Предвид това се посочва, че вредите не са причинени от ответното дружество чрез виновно поведение на натоварено от него лице, т.е ответникът не е причинил вредата. Неправилно според въззивника съдът е тълкувал приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която се установявало, че мрежата на въззивника е изцяло защитена. Твърди се, че от страна на ищеца не било доказано и че електроуредите на застрахованото лице са били в изправност и че е имало инсталирана защита. Подчертава се, че причина за настъпване на застрахователното събитие може да бъде и износване на уредите в следствие на дългата им употреба. Поддържа се и твърдението, че поради лошата метеорологична обстановка и неинсталирана защита от страна на застрахованото лице, е настъпило и застрахователното събитие. Поради форс мажорни обстоятелства според въззивника, същият не може да носи отговорност за причинените вреди. С оглед всичко изложено се моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен, като в полза на въззивника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от името на ЗАД „Б.В.И.Г.“ е депозиран отговор на въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и е постановено при извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на които категорично се установява, че на 13.08.2017г. в с.Студена поради многократно прекъсване на електрозахранването от страна на въззивника е настъпил токов удар и са причинени вреди на застрахованото от въззиваемото дружество лице. Поддържа се, че по делото е доказано наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 410 от КЗ, в това число наличието на валидна застраховка, настъпване на застрахователното събитие и заплащането на обезщетение в размер на 242.75 лева. Сочи се, че от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, приета от първоинстанционния съд, категорично се установявало наличието на пряка причинно-следствена връзка между увреждането на застрахованото имущество и прекъсването на електрозахранването. Твърди се, че е налице и противоправно поведение на въззивника, изразяващо се във виновно неизпълнение на задължението му по чл. 89, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и чл. 42 от Общите условия на ответното дружество. От „Ч.Р.Б.“ АД според въззиваемия не са ангажирани доказателства за твърденията, че повредата се дължи на износеност на уредите и на ел. инсталацията. Поддържа се, че не е налице и непреодолима сила по смисъла на чл. 306 от ТЗ, доколкото лошите метеорологични условия – силен вятър и дъжд, са нещо нормално за територията на Република България. Ето защо се моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемото дружество да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 153ти състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда в тази насока с оглед доводите, изложени във въззивната жалба, са следните:

Между страните е безспорно, че ищцовото дружество е имало сключен договор за имуществена застраховка „Застраховка за Дома” с Е.К.Б.за обект – къща, с адрес с.Студена, общ.Перник, ул. „******, валиден към датата на застрахователното събитие. В полицата е отбелязано, че застрахованият е избрал вариант № 4 от предлаганите лимити на отговорност, в който е включено и застрахователно покритие по клауза Й „Късо съединение и токов удар“. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица № 221916 48163, с посочен срок на валидност от 08.09.2016г. до 07.09.2017г. Представени по делото са и общите условия на ищцовото дружество по „Застраховка за дома“, съгласно които застрахован обект е описаният в полицата недвижим имот, намиращ се на територията на Република България, включващ жилището, друго недвижимо имущество, разположено на адреса на застраховане, движимо имущество, находящо се в жилището, като изключени от застрахователното покритие са само движими вещи, които се съхраняват в общите части в етажна собственост и тавани, мазета и други подобни помещения. В общите условия е посочено, че по условията на клауза Й застрахователят покрива частична или пълна загуба на застраховано имущество, причинена от индукция на електрически ток в преносната мрежа, свръхнапрежение, непряко попадение на мълния.

Представено по делото е заявление за възникване на събитие с вх.№ 49/16.08.2017г., подадено от Е.К.Б.до ЗАД „Б.В.И.Г.“, с което е уведомен застрахователя, че на 13.08.2017г. е настъпил токов удар на адрес с.Студена, ул. „******, в следствие на което не работят два електро уреда – телевизор и рутер. Предвид това, е отправила искане за заплащане на застрахователно обезщетение.

Към исковата молба е представен и протокол от 17.08.2017г. от извършен обстоен оглед в с. Студена, ул. „****** от комисия на застрахователното дружество, пред която застрахованото лице Е.Б.е съобщила, че на 13.08.2017г. е настъпил токов удар и е нанесъл щети на 2 ел.уреда. При огледа комисията е констатирала, че са причинени вреди на 1 брой рутер „TP-LINК“ и 1 брой телевизор „Blaupunkt“ 32’’ LED, които не работят. Комисията е посочила, че повреденият рутер не подлежи на ремонт, а телевизорът ще бъде отремонтиран в сервиз. След извършването на ремонт на телевизора, застрахованото лице е представило на застрахователя документи за извършен ремонт, а именно гаранционна карта за телевизор „Blaupunkt“ 32’’ LED, закупен на 21.02.2014г., ведно с касов бон за заплащане на цената при покупката, и поръчка № 1128707/21.08.2017г.  за извършване на ремонт.

Въз основа на така представените документи от застрахователя е изготвен доклад по щета № **********/1191-17 по застрахователна полица № 22191648163 със застраховано лице Елеонора Красимирова Богданово за настъпило на 13.08.2017г. застрахователно събитие – токов удар и късо съединение вследствие на разразила се буря, при което за застрахования са настъпили вреди – повреда на телевизор и на рутер. В доклада е посочено, че е изготвена пазарна справка за стойността на увредената техника към датата на събитието, както следва – телевизор – 212.85 лева. Отбелязано е, че за рутера е представена касова бележка за закупуване на нов рутер за сумата от 29.90 лева. С оглед на това е предложено да бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на 242.75 лева.

По делото не се спори и че определеното от застрахователя обезщетение е било заплатено на Е.К.Б., като това обстоятелство се установява и от представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод № 20171117029970026101/17.11.2017г., видно от което по сметка на застрахованото лице от ЗАД „Б.В.И.Г.“ е преведена сума в размер на 242.75 лева с посочено основание за превод именно номера на образуваната при застрахователното дружество преписка по щета – „**********/1191-17“.

От ищцовото дружество е представена и регресна покана, отправена от застрахователя по имуществената застраховка до „Ч.Р.Б.“ АД във връзка с образувана преписка по щета № **********/1191-17, с която ответното дружество е поканено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ сума в размер на 242.75 лева в петнадесет дневен срок от получаване на поканата. Застрахователно дружество е посочило, че претендираната сума представлява заплатено от него застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие на 13.08.2017г. вследствие на прекъсване на електрозахранването на обект в с.Студена, ул. „******, собственост на Е.К.Б.. Поканата е била получена от ответника, видно от представена обратна разписка.

Представено по делото е писмо с изх.№ *********/09.10.2017г., адресирано до нея, с което уведомяват Е.Б.в качеството и на клиент на дружеството, че на 12.08.2017г. в диспечерския дневник има регистрирани прекъсвания на подаваната електрическа енергия по мрежата, в това число на адрес с.Студена, ул. „******, което се дължи на авария в съоръженията поради тежки метеорологични явления – бурен вятър, мълния, дъжд, а отстраняването на аварията е било извършено във възможно най-кратък срок. Отбелязано е изрично, че в случая е била налице непреодолима сила, като е препоръчано на клиента да инсталира резервни източници на захранване и добра защита на собствените си съоръжения след границата на собствеността си и добра защита на използваните битови уреди, компютри и друга техника.

Приложени по делото са и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД, одобрени на 19.11.2013г. Съгласно чл. 42, т. 3 от Общите условия е предвидено, че електроразпределителното дружество носи имуществена отговорност за вреди, нанесени на потребителите, по вина на електроразпределителното предприятие, в случай при определена от категорията на осигуреност на захранване. Отговорността на ответното дружество съгласно чл. 46, ал. 1 от Общите условия електроразпределителното предприятие не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа в случаите по чл. 34 и чл. 36 от същите, а според чл. 34, т. 1 от ОУ ответникът има право временно да прекъсва снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на потребителите и без ограничение във времето в случай на обстоятелства на непреодолима сила.

Приложено по делото е и писмо от Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Кюстендил, към което е представена справка за метеорологичната обстановка от климатична станция Перник за периода от 12.08.2017г. до 14.08.2017г., представителна за района на с.Студена, общ.Перник, от която е видно, че на 13.08.2017г. е валял силен дъжд от нощта, и дъжд от сутринта до 15.00 часа, като количеството на валежите е било 34 л/кв.м. Дъждът е бил придружен и от силен вятър.

Пред Софийски районен съд е прието и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно което при прекъсване на ел. захранването или оперативни превключвания може да се получи по-високи пускови токове на включените в мрежа консуматори, като е възможно и получаване на пренапрежение, към което уредите са по-уязвими. По отношение на наличието на причинно-следствена връзка между причинените вреди и прекъсване на ел. захранването вещото лице е посочило, че при тежки метеорологични условия е възможно получаване на пренапрежение от мълния или от превключвания. Експертът е констатирал, че е възможно електроуредите да бъдат увредени, поради процеси възникнали в съоръженията на застрахованото лице след границата на собствеността – при неизправности и неинсталирана защита, като е посочило, че по делото няма данни дали такава защита е имало или не инсталирана на в съоръженията на застрахованото лице след границата на собствеността към датата на събитието. Вещото лице е посочило, че вероятността да настъпят вреди при наличието на защити срещу пренапрежение ли ниско напрежение е минимална, като винаги е възможно да настъпят повреди на електроуредите, поради нормалното им износване вследствие на дълга употреба. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че електропреносната мрежа задължително е защитена в трафопостове при преобразуване от средно на ниско напрежение, като с това се целяло да бъдат предпазени и двете мрежи и крайните потребители. То е посочило, че телевизори, компютри, рутери, монитори, микровълнови печки, перални са много чувствителни към пренапрежението и могат да изгорят, но не е задължително, като в конкретния случай е възможно телевизорът и рутерът да са изгорели от промените в напрежението.

Въззивната инстанция кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК приетото от Софийски районен съд заключения по съдебно-техническата експертиза, като изготвено от вещо лице, притежаващо нужната професионална квалификация и специални знания, въз основа на представените по делото доказателства.

С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, следва да се установи съгласно правилата на чл. 154 от ГПК при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредените уреди, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер и 3. да са налице предпоставките за възникване на договорно отговорност за „Ч.Р.Б.“ АД, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение за използване на ел. мрежа между увреденото лице и „Ч.Р.Б.“ АД, неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение и настъпване на имуществени вреди в твърдения размер в следствие на неизпълнението на договорното задължение.

Пред въззивната инстанция с оглед наведените от въззивника доводи спорът се съсредоточава единствено върху това дали „Ч.Р.Б.“ АД носи отговорност за причинените на Е.Б.имуществени вреди. Наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и увреденото лице, както и че от страна на застрахователя е било заплатено застрахователно обезщетение в претендирания размер се установява и от представените по делото доказателства – застрахователна полица № 221916 48163 и платежно нареждане за сумата от 242.75 лева. Не се спори и че твърдяното застрахователно събитие – токов удар и прекъсване на електрозахранването, попадат в обхвата на покритите застрахователни рискове по сключената имуществена застраховка между Е.Б.и ЗАД „Б.В.И.Г.“ – „Застраховка за дома“ съобразно клауза Й.

При извършване на преценката си дали именно „Ч.Р.Б.“ АД е материално легитимирано да отговаря за причинените на Е.Б.вреди, следва да се установи дали по отношение на него са налице елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно общата норма на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на задължения произтичащи от договор, изправната страна има право да иска от неизправната изпълнението на задължението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му. В съдебната практика се поддържа становището, че при виновно неизпълнение на сключен договор изправната страна има право на обезщетение за претърпените от нея имуществените вреди, които са определени по обем и съдържание съобразно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. От общия смисъл на разпоредбата следва, че дължащото се обезщетение при неизпълнение на едно договорно задължение обхваща онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или респективно - не увеличават същото, т.е. имуществените вреди, които се изразят в претърпяна загуба или пропусната полза. С оглед на това, за да иска ангажиране на договорната отговорност на „Ч.Р.Б.“ АД, изцяло в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът - не е изпълнил задълженията си за използване на ел. енергия с определено качество по сключен с Е.Б.договор, от което за нея са произлезли вреди, размера и връзката на вредите с неизпълнението на ответника.

Между страните е безспорно, че „Ч.Р.Б.“ АД и Е.Б.са обвързани от договор за използване на електроразпределителните мрежи на ответника. Това обстоятелство се установява и от изрично направеното извънсъдебно признание от страна на ответното дружество, ценено от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК, в писмо с изх.№ **********/09.10.2017г., в което е посочено, че Е.Б.е клиент на ответника и то именно за обект в с.Студена, ул. „******. Договорът за използване на електроразпределителните мрежи е сключен при общи условия, съгласно чл. 12, т. 2 от които електроразпределителното предприятие се задължава да осигурява на потребителите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност. Същевременно в чл. 12, т. 3 от общите условия ответникът се е задължил да обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия, както и съхраняването на собствеността на гражданите. Именно с оглед така посочената, разпоредба в чл. 42, т. 4 от общите условия на ответното дружество е предвидено, че електроразпределителното предприятие носи имуществена отговорност за вреди нанесени на потребителите, по вина на дружеството при доставка в мястото на присъединяването на електрическа енергия с качество и показатели, несъответстващи на действащата нормативна уредба.

Настоящият състав намира, че по делото е безспорно доказано, че на процесната дата 13.08.2017г. на Е.Б.са били причинени имуществени вреди – повредени два броя електро уреда – телевизор и рутер, като това се установява от представения протокол за извършен оглед от комисията на застрахователя от 17.08.2017г., неоспорен от ответника. Спорно обаче е дали „Ч.Р.Б.“ АД е изпълнило задълженията си на 13.08.2017г. да осигури непрекъснато електро подаване и то с нужното качество и дали това неизпълнение на задълженията се намира в причинно-следствена връзка с причинените на застрахованото лице вреди.

В приетото по делото писмо с изх.№ **********/09.10.2017г., въззивното дружество изрично признава, че има регистрирани прекъсвания на подаването на електро енергията на адрес с.Студена, ул. „******, дължащо се на авария в съоръженията поради тежки метеорологични явления – твърдение, което въззивният състав цени по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание. Посочената обаче дата в писмото на регистрираното прекъсване на електроподаването е 12.08.2017г., а не 13.08.2017г. Същевременно в представената от „Ч.Р.Б.“ АД справка за метеорологичната обстановка се установява, че тежки метеорологични условия е имало единствено на 13.08.2017г., а не и на 12.08.2017г. Поради което, настоящият състав приема, че прекъсването на електрозахранването на процесния имот в действителност е осъществено на 13.08.2017г. Същевременно от изслушаното по делото заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че при прекъсване на ел. захранването, каквото е установено, че е имало на 13.08.2017г. в имота на застрахованото лице, може да се получат по-високи пустови токове на включените в мрежата консуматори, в това число и получаване на пренапрежение. Предвид това, настоящият състав приема за установено, че поради аварийното прекъсване на електро захранването от въззивното дружество по електропреносната мрежа е било подадено електричество с качествени характеристики довели до пренапрежение, с което „Ч.Р.Б.“ ЕАД е нарушило договорното си задължение по чл. 12 от Общите си условия.

Установено според въззивният състав е и обстоятелството, че причинените на застрахованото от ищеца лице имуществени вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на ответника да доставя електро енергия с законоустановеното качество. В тази насока е именно заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, което е посочва, че електро уреди като тези на Е.Б.– телевизор и рутер, са много чувствителни към пренапрежение и могат да изгорят при наличието на промяна в напрежението.

Не може да бъде прието за основателно поддържаното по делото твърдение, че причина за причинените на застрахованото лице вреди е износването на уредите му. Доказателства, че повредите в процесните рутер и телевизор се дължат на износване не са ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест за доказване на релевираните от него възражения. Напротив това твърдение се опровергава и от представената гаранционна карта на увредения телевизор, от която се установява, че същият е закупен само три години преди процесното застрахователно събитие.

Неоснователно според въззивния състав е и твърдението на въззивника, че причината за настъпване на вредите е липсата на поставени защити срещу пренапрежение или ниско напрежение в съоръженията на застрахованото лице. Е.Б.не е имала задължение да поставя подобни защити срещу пренапрежение, нито като страна по договор с ответника „Ч.Р.Б.“ ЕАД, нито като застрахован по договора с ищеца. Поставянето им видно и от писмото изпратено от ответника до Е.Б.е препоръчително, но не и задължително.

По отношение на направеното възражение, че са налице изключващи отговорността на „Ч.Р.Б.“ ЕАД обстоятелства по смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД каквото е „непреодолимата сила“, настоящият състав приема следното:

Нормативно определение на непреодолима сила е дадено в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ и според него това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което е пречка за изпълнение на задълженията на длъжника по договора. В действителност от приетата по делото справка от Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Кюстендил се установява, че на 13.08.2017г. в района на с.Студена е имало лоши метеорологични условия – обилен дъжд и силен вятър, същите обаче не са извънреден характер, като не могат да се приемат и за непредвидими. Очевидно именно поради обстоятелството, че за територията на Република България е характерно падането на обилни валежи и наличието на силен вятър, електропреносната мрежа на електроразпределителното дружество съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза задължително е защитена в трафопост при преобразуване от средно на ниско напрежение. Поддръжката на тези защити обаче е задължение на въззивното дружество, което следва да подава ел. енергия на потребителите с определено качество. Предвид това за неоснователен следва да се приеме и доводът на въззивника, че не носи отговорност за причинените имуществени вреди поради наличието на непреодолима сила.

С оглед изложеното настоящият състав счита, че от ищеца при условие на пълно и главно доказвана са установени елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, съобразявайки че въззивникът не спори относно размера на причинените вреди на Елеонора Богданова,а именно вреди на стойност 242.75 лева.

Предвид съвпадението между изводите на въззивната инстанция и на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при правилна правна квалификация на предявения иск, а именно по чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр.с чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски пред Софийски градски съд има ЗАД „Б.В.И.Г.от името на което е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. С оглед разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС от въззивника са представени доказателства за извършено плащане на претендирания адвокатски хонорар, а именно фактура № 608/22.01.2019г. и извлечение от банкова сметка, ***, че посочената сума по фактурата е била заплатена.

Настоящият състав намира направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна за неоснователно, доколкото в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че при материален интерес до 1000 лева, какъвто е настоящия случай, минималният размер на възнаграждението на адвоката е 300 лева. Същевременно в § 2а от ДР на НМРАВ изрично е посочено, че към посочените минимални размери на адвокатските хонорари е включен ДДС. Предвид това минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай е 360 лева с ДДС. Ето защо претенцията за разноски на застрахователното дружество следва да бъде изцяло уважена и въззивникът следва да бъде осъден да заплати 360 лева на ЗАД „Б.В.И.Г.“.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 512031 от 22.10.2018г., постановено по гр.д.№ 17209/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 153ти състав, с което „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр.с чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 242.75 лева, представляващо регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „За дома“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 13.08.2017г., вследствие на което е увредено домашно имущество в застрахован обект, находящ се в село Студена, общ. Перник, ул. „******, ведно със законна лихва върху главницата от датата на  исковата молба – 14.03.2018г. до окончателното и изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 610 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК *****, с адрес на управление ***, Бенчмарк бизнес Център, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК *****, с адрес на управление ***, пл. „*****, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                                    2.