Р Е Ш
Е Н И Е №…..
30 Януари 2015
година
гр.***
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I-16 състав, в о т к р и т о
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело
№14625 по описа на съда за
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК.
С исковата си
молба "Б.Д." ЕАД ***, чрез К.Н.М.
- гл. юрисконсулт, упълномощена с рег.№ **51/10.05.2011 и рег.№3481 т.1, акт 77
**52/10 05
Поддържа се, че вземането
им е възникнало от Договор за ипотечен
кредит от 18.05.2004 г. година, по
силата на който предоставили на ответниците
банков кредит в размер на 154 800 лв., при лихва и условия, посочени в
договора. За обезпечаванае на вземането на Б.та била вписана законна ипотека
върху апартамент №”А”, находящ се в гр.С.,
район С., ж.к.”Я.”, етаж 3, в блок №**,
ведно с мазе №10 и таван №3, както и съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото.
„Б.
ДСК"-ЕАД твърди, че е изпълнила
задълженията си по договора за кредит и е предоставила сумата по т.1 от
същия и че кредитът е усвоен в пълен размер – 154 800 лева, съгласно условията
на т.3 от Договора. Съгласно клаузите на Договора, кредитът следвало да се
издължава чрез плащания от разплащателна сметка на С.Ч., на месечни вноски на
всяко 29-то число от месеца. Поддържат, че вземането им е станало автоматично предсрочно изискуемо към 12.08.2010 г., когато е била дължима
сума равна на три месечни анюитета за месеците май, юни и юли
Към датата на подаденото от „Б. ДСК"-ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение -15.07.2011 г. кредитното задължение на ответниците,
което е отразено и в извлечението от
счетоводните книги, е било както
следва: 142 862, 04 лв.- главница, 27 099, 33 лв. дължими лихви за периода
от 02.08.2010 г. до 14.07.2011 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.07.2011 г. и също така им дължали съдебни разноски
5 548, 86 лв. в заповедното
производство и за тези
суми е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, като се предявява ИСКАНЕ
да се приеме за установено по отношение на
ответниците съществуването на тези вземания. Претендират разноски.
С писмен отговор в срока по 367 от ГПК, ответницата
Т. оспорва иска изцяло по основание и размер и поддържа, че не дължи сумите по договора за
кредит. Твърди, че тя в действителност
нямала волята да подпише договора, както и не била получила и използвала
предоставената от Б.та сума. Прави възражение, че сключеният договор за
банков кредит е нищожен поради липса на съгласие. Излага доводи, че в
действителност с договора за кредит се прикрива друга сделката- договор за
кредит, сключен между Б. “ДСК” и ответника С.Ч., както и че продавача на
недвижимия имот в действителност искал да го ипотекира в полза на Б.та
–кредитор, а не да го продаде. Изтъква, че ответникът Ч. е направил изрично
изявление в този смисъл, като представя подписано споразумение по чл.51 от
Семейния кодекс. С тези доводи поддържа, че договорът за банков кредит е
нищожен, като привидно сключен и не поражда сочените в него последици и
задължение за нея да върне заетата сума,
лихвите и разноските.
С писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК, ответникът
С.Ч., чрез назначения по реда на 47, ал.6 от ГПК особен представител адвокат А.,
оспорва иска като недоказан и неоснователен. Оспорва, че е настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на кредита, като основание за допускане на
незабавно изпълнение и издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК, като изтъква, че нито в договора за кредит, нито в Общите условия е
била уговорена клауза за настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на
целия кредит и за да постави длъжника в забава Б.та е следвало да упражни
правото си по чл.60, ал.2 от ЗКИ и да обяви това на длъжника. Поддържа, че
представеното извлечение от сметка не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане към длъжниците и дори не съдържа данни кои три анюитетни вноски не са
били внесени и при какви условия кредитът е предсрочно изискуем.
Съдът, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:
Правоотношенията между
страните се уреждат от Договор за ипотечен
кредит от 18.05.2004 г. и Анекс от
06.10.2008 г., по силата на който Б.та кредитор е предоставила на ответниците –кредитополучатели, кредит за
покупка на недвижим имот – Апартамент №А,
находящ се в гр.С., ж.к.”Я.”, бл.**,
вход А, етаж 3, със застроена площ от
105 кв.м., ведно с избено помещение №10 с площ от 6, 80 кв.м. и таван №3 с площ
от 25 кв.м., заедно с 2, 202 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, в размер на 154 800 лв., при лихва и
условия посочени в договора. Срокът за издължаване на кредита е уговорен на 240
месеца, считано от датата на усвояването му и превръщането му в анюитетен дълг. За обезпечаване на вземането на Б.та
била вписана законна ипотека върху апартамент
№”А”, собственост на двамата кридитополучатели – съпрузи, по силата на сключения
договор за покупко-продажба с нот.акт № 198, том I, дело №118/2004 г. на
Нотариус с рег. №066 на НК и район на
действие СРС Ваня Кайтазка и съгласно презумпцията на §4 от ПЗР и чл.21, ал.3
вр. с ал.1 от Семейния кодекс, както и по действалата в този момент разпоредба на чл.19, ал.3 вр. с
ал.1 от СК от
Ето
защо, и на основание чл. 32, ал.2 от Семейния кодекс, ответницата Т. е
задължена за поетите по време на брака задължения и отговорността й е
солидарна, заедно с кредотополучателя Ст.Ч.. С решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на IV г. о. на ВКС е прието,
че с оглед установената в чл.127, ал.1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост
във вътрешните отношения между солидарните длъжници - когато е поето солидарно
задължение се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен.
По силата на сключения договор за
покупко-продажба, тя е и съсобственик на недвижимия имот, придобит със
средства, получени от кредита и върху
който е вписана законна ипотека като обезпечение на поетото задължение. С
оглед на това, както и като прецени събраните по делото доказателства и
тежестта на доказване, която в случая е на ответницата, съдът намира, че
законовата презумпция не бе оборена.
Възражението
на ответницата Т., че сключеният договор за кредит е нищожен поради липса на съгласие
и като привиден, не бе доказано посредством посочените и събрани по делото
доказателства. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД е основание за нищожност на договорите, за да е налице тя трябва да бъде
съзнателна. В случая по никакъв начин не се доказаха твърденията на отв.Т. за липса на съгласие за сключване на сделката-напротив
тя не оспорва, че е подписала договора и е знаела за съдържанието му и
последиците му, тъй като в отговора си сама твърди, че “Неведнъж съм му
говорила, че това ме притеснява, включително имали сме сериозни пререкания.” и
е изразявала опасения от тях пред съпруга си Ст.Ч.. Изразеното съгласие към
момента на сключването на сделката на ответницата не е засегнато от порок на
волята й, защото е налице пълно и взаимно съответствие между съзнаваното
желание и неговото външно проявление. Не се установи ответницата да е била в
състояние, изключващо въобще формирането на воля. Ето защо съдът намира, че не
е налице твърдяната пълна липса на съгласие за сключването на договора за кредит
за покупка на имот, като основание за обявяване на неговата нищожност.
За да е налице привиден
договор, който законът обявява за нищожен, следваше да се установи по делото,
че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го
сключили само за да създадат привидни и нежелани от самите тях правни последици.
Тези твърдения на ответницата Т., възоснова на които предявява възражението си
за нищожност на договора за банков кредит на това основание са абсолютно
недоказани. Представеното писмено споразумание по чл.51 от СК не е годно
доказателство за установяване на симулативно съглашение- то е подписано от
двамата съпрузи, не и от другата страна по сделката. Освен това съдържанието
му, че участието на ответницата “ ... е било единствено по настояване на
съпруга й.” не променя направените по-горе изводи за липсата на основания за
нищожност на договора за кредит. По делото не бе установено дали споразумението
е одобрено от съда и дали урежда имуществените отношения между съпрузите по
повод прекратяване на брака, както и от кой момент. Поради това това писмено
доказателство не окозва значение и върху пасивната легитимация по иска.
От представените писмени доказателства и
от заключението на вещото лице по допусната ССЧЕ се установи, че „Б.ДСК"-ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за
кредит и е предоставила сумата по т.1 от същия и че кредитът е усвоен в
пълен размер – 154 800 лева, съгласно условията на т.3 от Договора за ипотечен
кредит. Съгласно клаузите на Договора кредитът следвало да се издължава чрез
плащания от разплащателна сметка на С.Ч., на месечни вноски на всяко 29-то
число от месеца. Поддържат, че вземането им е станало автоматично предсрочно изискуемо към 12.08.2010 г. Б.та –
ищец е изправна страна по договора, тъй като е предоставила сумата и кредитът е
усвоен. Страните не спорят, а и по делото са представени писмени доказателства,
че възоснова на документа по чл.417, т. 2 от ГПК извлечение от сметка към
15.07.2011 г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№31157/2011 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав
срещу кредитополучателите и е издаден изпълнителен лист, против която те са
подали възражение в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Спорно по делото е
наличието на валидно и изскуемо вземане на ищеца, към датата посочена в извлечението, като
ответната страна се позавава на липсата на предпоставки за
издаване на заповед за незабавно
изпълнение, поради ненастъпването на предсрочната
изискуемост на вземането при условията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и неуведомяване на
длъжника. В случая – и в извлечението от сметка, както и в исковата молба ищцовата страна се позовава на настъпила
автоматична предсрочна
изискуемост на вземането, поради това че дължими
вноски за месеците май, юни и юли 2010 година са останали непогасени, и на чл.18 от ОУ. Предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжниците и уведомление в такъв смисъл не е било отправяно и
получавано от тях. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда
по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което
сочи употребата на минало страдателно причастие "обявен" в
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на
изискуемостта по ал.3 на чл.418 от ГПК. Така
– понеже предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на
представения документ - извлечението от счетоводните книги на Б.та за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му, то и ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. При
така даденото от ВКС, ОСГТК задължително тълкуване на въпроса изискуемо ли е, в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземане, произтичащо от договор
за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Б.та-
кредитор по реда на чл.418, вр. с чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ, в т.18 на
цитираното тълкувателно решение, не може да се приеме, че вземането е било
изискуемо и съществувало към датата на представеното извлечение от сметка.
При тези данни, от правна страна Софийският граД.и съд прие следното: За да бъде уважен искът за съществуване на вземането, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да бъде установено безспорно, че искът е допустим и че претендираното от ищеца вземане съществува в размера, който е посочен в исковата молба. Предявеният за разглеждане иск е допустим, тъй като е подаден с оглед възражението на длъжниците срещу вземането, подаден е в едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК от легитимиран ищец – заявителя в заповедното производство и срещу легитимирани да отговаря по него ответници– длъжници по заповедта за незабавно изпълнение, които са възразили срещу вземането. Разгледан по същество искът е неоснователен. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е иск за установяване на вземането и с него се цели да се установи съществуването му към момента на подаване на заявлението пред съда, тъй като длъжникът е подал възражение и така го е оспорил, както и да запази действието на издадената заповед за изпълнение, защото при неподаването му тя подлежи на обезсилване (срв. чл.415, ал.2 от ГПК). Тази спорност на вземането блокира развитието на заповедното производство до разрешаването на въпроса за съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо, тоест до разрешаване на правния спор и само ако се снабди с положително решение по същия, заявителят ще може да се ползва от изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. В случая се оспорват вземанията по ЗНИ и искът има за предмет установяване на същото, като в хода на делото и по изложените по-горе съображния се установи, че вземането не е изискуемо и не съществува в размерите, посочени в заповедта за НИ, поради което искът се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право да им се присъдят разноски, направени в настоящето производство, но тъй като такива не са направени и не са представени доказателства, не следва да се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Б.Д."
ЕАД С., със седалище и адрес на управление гр.С.
**** СО Район „О.",
ул."М." № **, с ЕИК
**********, чрез К.Н.М., гл. юрисконсулт упълномощена
с рег.№ **51/10.05.2011 и рег.№3481 т.1, акт 77 **52/10 05
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: