№ 2739
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Н. В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208262 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба подадена от Р. К. П. срещу наказателно постановление
(НП) №78/13.03.2024 г. на началника на 05 Районно управление (РУ) при
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което му е наложено
административно наказание на основание на основание чл.218 Б от
Наказателния кодекс (НК) глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за извършено
административно нарушение по чл. 194, ал.3, във вр. чл.18, ал.1 от НК.
С жалбата се оспорва да е извършено административното нарушение –
опит да отнеме чужди движими вещи – един брой дънки на стойност 89, 95 лв.
от магазин „Зара“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“№48, МОЛ
„Сердика център“. Твърдят се допуснати в административното производство
съществени процесуални нарушения при съставянето на НП, като
административното наказание му е наложено на основание чл.194, ал.3 от НК,
което визира престъпление „кражба“, както и му е вменено, че е извършил
деяние по чл.194, ал.3, във вр. с чл.218б от НК, което не можело да установи
действителната воля на наказващия орган, в НП липсвали данни за
субективния елемент, посочването, че се касае за опит не отговаряло на
изискванията на ЗАНН, дадената правна квалификация била некоректна,
липсвали мотиви за размера на санкцията, която била в границите, липсвали
1
доказателства за извършване на нарушение, тъй като не са приложени
посочените един брой дънки и фактура или друг документ, доказващ
собствеността на вещта. Твърди се, че дори да било установено, че с деянието
е извършил състав на чл.194, ал.3, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, то следвало да
се прецени наличие на предпоставките, предвидени в чл.28 от ЗАНН. Моли се
за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно, издадено при
съществени процесуални нарушения.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител,
който пледира за уважаване на подадената жалба, по изложените в същата
съображения. Счита, че не е доказано по никакъв начин извършването на
деянието от Р. П., както и че артикулът е на дружеството, разследващите
органи не са изискали записи от камерите. Претендират се сторени разноски,
за които се предоставя списък.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирано е писмено становище по същество от
процесуален представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако
същото надвишава минималния размер за предоставения вид правна помощ.
От съотносимите по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното:
С постановление от 06.03.2024 г. на СРП по пр. пр. №9923/2024 г. по описа
на СРП, преписка рег. №ЗМ-352/2024 г. по описа на 05 РУ-СДВР, е отказано
да бъде образувано досъдебно производство срещу Р. К. П. за извършена от
него опит за кражба на нехранителни продукти от магазин „Зара”, находящ се
в Търговски център „МОЛ СЕРДИКА“, гр.София, бул. „Ситняково“№48 -
един брой дънки на стойност 89,95 лв., прекратена е прокурорската преписка
и материалите по същата са изпратени на началника на 05 РУ-СДВР за
осъществяване на административнонаказателно производство.
От материалите по прокурорската преписка се установява, че на 13.02.2024
г. около 14:15 ч. жалбоподателят П. се намирал в гр. София, бул.
„Ситняково“№48 в Търговски център „МОЛ СЕРДИКА“, магазин „ЗАРА“. По
това време директор на магазина е Н. И. Р., а охрана на смяна е свидетелката
Н. М. М.. При напускането на търговския обект от жалбоподателя
свидетелката М. чула да се активира алармата на изхода. Тя го последвала и
2
помолила да отвори, носената от него хартиена чанта за проверка.
Жалбоподателят е оказал съдействие и доброволно предоставил за проверка
багажа си. В него свидетелката М. установила артикул от магазин „Зара“ –
един брой мъжки дънки. Помолила го да представи касова бележка, но той не
предоставил такава и тя подала сигнал на тел.112. На място дошли
полицейски служители. Артикулът – един брой мъжки дънки бил оставен в
магазина от жалбоподателя. Не бил съставен протокол за доброволно
предаване на вещта.
Не били предоставени документи за собственост на посочения артикул –
един брой мъжки дънки, нито за тяхната стойност към 13.02.2024 г. от
собственика на магазин „ЗАРА“ – „АЙ ТИ ЕКС БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с
управител Карлос Мато Лопес, нито записи от охранителни камери на обекта.
Такива няма данни да са били иззети и при предварителната проверка,
приключила с отказ да се образува ДП.
Разпитана в качеството на свидетел Н. М. М. твърди, че не си спомня
случая. Тя работела с устройства, които сигнализират, че артикула е на
магазина, всеки артикул имал вътрешна аларма, че се води на конкретен
магазин.
Жалбоподателят е неосъждан и за същия няма въведени данни в
информационните масиви на МВР, относно водени и незавършени
производства, като извършител на престъпления от общ характер и няма
налагани административни наказания по чл.218б от НК, както и няма
регистрирани прояви по УБДХ.
Издадено е НП №78/13.03.2024 г. от началник на 05 РУ-СДВР, като
оправомощено длъжностно лице въз основа на т.2.5 от Заповед №812з-
694/07.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, който е назначен
временно на тази длъжност със Заповед №8121К-13558/25.11.2022 г. на
министъра на вътрешните работи, а считано от 15.03.2024 г., съгласно Заповед
№8121К-2609/07.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи е назначен на
длъжност началник на 05 РУ-СДВР, с което на Р. К. П. на основание чл.218 Б
от НК е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 194, ал.3, във вр. с чл.18, ал.1
от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
3
писмени доказателства: материалите по пр.пр.№ 9923/2024 г. на СРП, пр.
№ЗМ-352/2024 г. на 05 РУ-СДВР, постановление на СРП, заповеди, справки,
заявление, писмени сведения, справка за съдимост. Съдът кредитира
доказателствата, които са относими към фактите от предмета на доказване,
като обективни, логични и непротиворечиви.
Относно гласните доказателства – показанията на свидетеля М. от същите
не може да се извлече относима информация относно фактите от предмета на
доказване, тъй като същата твърди, че у нея липсват спомени относно
конкретното и излага твърдения по принцип как извършва своята работа като
охрана на търговски обект.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния
четиринадесетдневен срок, доколкото НП е връчено на 07.05.2024 г., а жалбата
е депозирана чрез наказващия орган до съда по пощата на 20.055.2024 г. и от
лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление, като същата
се явява и основателна по следните съображения:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността
на административнонаказателната процедура и във връзка с изложените от
жалбоподателя съображения, като разгледа издаденото наказателно
постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните
реквизити на този акт и редът за съставянето му, счита, че е
незаконосъобразно съставен и при допуснати съществени процесуални
нарушения от административнонаказващия орган.
На първо място е нарушена императивна разпоредба – чл.57, ал.1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като в наказателното постановление липсва описание на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено. Липсва пълно
описание на осъщественото нарушение, както и предмета на престъплението
не е описан по прецизен начин, а именно: освен вид на продукта – дънки и
неговото количество – един брой, не е посочена марка на същото, размер,
номер на артикула. На следващо място се твърди в НП, че се касае до опит за
кражба на процесната вещ. Съгласно чл.9, ал.2, б. „б“ от ЗАНН се наказва
опитът по чл.218б, ал.1 от НК, но липсва описание по изискуемия начин какви
са причините опитът да не бъде довършен. Съгласно разпоредбата на чл.10 от
4
ЗАНН: „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго.“ В разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК е предвидено, че
„Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което
изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици на това престъпление“. По изискуемия от тази разпоредба начин
конкретния опит за осъществяване на кражба не е описан в процесното НП.
На следващо място съгласно чл.218б, ал.1 от НК: „За деяния по чл. 194, ал.
3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква „а“, чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно
укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на
две минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана
по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или
заместен.“
Не се сочи в наказателното постановление пълният състав на
нарушението, а именно от чие владение е отнета вещта и без чие съгласие, не
се сочи, че стойността на движимата вещ е до две минимални работни заплати
за страната, установени към датата на извършване на деянието, както и че
деянието съставлява маловажен случай, за да бъде квалифицирано по чл.194,
ал.3 от НК. Посочена стойност на предмета е както се посочи по-горе при
липса на каквито й да било доказателства, че на първо място е собственост на
търговеца, като както се посочи по-горе не е посочено от чие владение и чия
собственост е вещта в НП, а на следващо каква е била неговата стойност към
датата на деянието.
Ето защо в случая е налице нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият има право да научи всички обстоятелства и
факти във връзка с повдигнатото му обвинение за извършено
административно нарушение, за да може ефективно да организира защитата
си.
От друга страна наложеното наказание от административно-наказващия
орган глоба в размер на 100 лв. е без посочване на алинеята на чл.218б от НК,
т.е. санкционната норма, която се сочи от административно-наказващия орган
5
е непълна.
Не на последно място следва да се посочи, че се установи, че издалия
процесното НП не е началник на 05 РУ-СДВР, а временно изпълняващ тази
длъжност към датата на издаването му, което като факт е подминат.
Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е издадено при
съществени нарушения на процесуалните норми, тъй като с непосочване на
съставомерните признаци на нарушението, както и при липса на описание на
обстоятелствата, при които същото се твърди да е извършено, както и непълно
посочване на санкционната норма, е нарушено правото на защита на лицето,
което се сочи в НП като нарушител и поради изложените по-горе основания
като незаконосъобразно следва да бъде отменено с произтичащите от това
последици.
За пълнота следва да се посочи, че твърдяното в жалбата нарушение –
некоректно посочване на правната квалификация на деянието е
неоснователно. В процесното НП прецизно е посочена правна квалификация
на същото: чл.194, ал.3, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, но не е посочена точно и
ясно санкционната норма на чл.218б от НК, която има няколко алинеи.
На следващо място и по същество не се установи, че е осъществен състава
на административно нарушение по чл.194, ал.3, във вр. с чл.18, ал.1 от НК,
тъй като липсват каквито й да било доказателства, от които съдът да стигне до
извод, че е налице опит за кражба на един брой дънки и то на посочената
стойност в атакуваното НП от 89, 95 лв., извършена от жалбоподателя.
Горното обуславя незаконосъобразност на издаденото НП и същото следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв.,
съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния
представител на жалбоподателя в размер на 650 лв., се явява над границите,
определени в Наредбата, но нейния размер не е прекомерен, тъй като поради
необходимостта от събиране на доказателства производството е продължило
повече от две съдебни заседания и то поради непредставяне на изискани от
съда и уважени доказателствени искания, направени от процесуалния
представител на жалбоподателя, поради което следва да се възложат
заплатените от жалбоподателя разноски в размер от 650 лв. за процесуалното
6
представителство пред въззивната инстанция по делото, независимо от
направеното възражение за прекомерност на същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №78/13.03.2024 г. на началник на
05 РУ-СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на Р. К. П., с ЕГН
********** от гр. София, **********, сумата в размер на 650 (шестстотин и
петдесет лева) лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7