Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………..
гр. Варна, .…………2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в
публично съдебно заседание на десети ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Камелия
Александрова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
Пеловски КАНД № 2324/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, чрез процесуален
представител - ст. юрисконсулт Д.Ф., против Решение № 1173/01.09.2022 г. по АНД № 2433/2022г. на
ВРС, ХІІІ състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 8-9650/05.12.2008
г. на Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на З.Х.К., ЕГН **********, в качеството му на управител на „С.С.И.“ ООД, ЕИК *** за
нарушение по чл. 92 ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за корпоративно и подоходно
облагане (ЗКПО) е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв.,
на основание чл. 264 ал. 1, вр. чл. 261 ал. 1, ЗКПО.
Касаторът
навежда възражения за нарушение на материалния закон, като твърди, че
неправилно първоинстанционният съд се е позовал на изтекла давност по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс (НК) и не е съобразил решението си с
видовете давности по отношение както на ангажиране на отговорността на
дружеството, така и относно изпълнителската давност. Счита, че в случая е
приложима нормата на чл. 82, ал. 1 ЗАНН и доколкото в конкретния казус
оспореното НП е обжалвано, то същото не е влязло в сила. На изложените
основания претендира отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго по
съществото на спора, с което да се потвърди НП.
В съдебно
заседание не се явява представител. Депозирани са писмени бележки, в които
жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация – З.Х.К., лично в съдебно заседание, оспорва жалбата като счита
същата за неоснователна. Счита въззивното решение за правилно и
законосъобразно. Моли да се остави в сила решението.
Представителят на ВОП дава
заключение, че касационната жалбата е неоснователна. Моли обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно, да се потвърди.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на З.Х.К., против гореописаното НП. ВРС
е приел от фактическа страна, че на 20.10.2011 г. инспектор по приходите в ТД
на НАП – Варна установил, че Димитър Николов в качеството си на управител на „С.С.И.“
ООД, ЕИК *** не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна
декларация по чл. 92 ЗКПО за 2007 г. в законоопределения срок – до 31.03.2008
г. На 03.12.2008г. бил съставен и връчен АУАН, който бил предявен и подписан на
лицето без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Като възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна
квалификация, административно-наказващият орган (АНО) издал оспореното НП.
За да отмени НП
съдът е приел в мотивите си, че независимо от това, че АУАН и НП са издадени в
сроковете по чл. 34 ЗАНН, то в случая следва да се приложи института на
абсолютната давност визиран в нормата на чл. 81, ал. 3, във вр. 80, ал. 1, т. 5 НК, която намира приложение, тъй като ЗАНН не предвижда изрична регламентация
на института на давността за погасяване на административно-наказателното
преследване. Приел е, че съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81 НК абсолютният
давностен срок за административно-наказателно преследване в случая е три години
и при извършено нарушение на 01.04.2008 г., същият е изтекъл.
Касационният състав намира
постановеното решение на ВРС за валидно, допустимо и законосъобразно,
постановено при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на
материалния закон. На основание чл. 221,
ал.2, изр. 2 АПК
настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на
въззивния съд, поради което и не е
необходимо да ги преповтаря.
Соченото
в жалбата касационно основание не е налице, а наведените възражения се явяват
неоснователни. Правилно касаторът е развил съображения, за два вида давност,
регламентирани в ЗАНН: погасителна, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН), която настъпва
преди влизане в сила на правоохранителния акт, и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да осъществи
изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН), която
настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От своя страна,
изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл.82,
ал.1 ЗАНН) и абсолютна такава (по чл.82, ал.3 от ЗАНН).
В
ЗАНН обаче липсва
изрична регламентация на института на давността за погасяване на
административно-наказателното преследване. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело
№ 1/2014г., (което не е изгубило своето приложение и значение, въпреки
настъпилите законодателни изменение в ЗАНН). В мотивите на същото Общото
събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на
съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели, че в чл. 34 ЗАНН няма разпоредба,
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност,
като по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, тази празнота се
преодолява именно с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т.
5 НК. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК регламентира, че наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години за всички останали случаи. А съгласно чл. 81, ал. 3 НК, приложима
също на основание чл.11 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Изхождайки от
задължителното за съдилищата тълкувателно постановление, за процесното
административно наказание - глоба, не се образува административно-наказателно
производство, съответно не се налага административно наказание при изтекла
абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3 НК, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в
чл.80, ал. 1, т. 5 НК.
Нарушението,
за което на Д.С.Н.е
наложено административно наказание „глоба“ е било извършено на 01.04.2008 г. –
денят следващ датата, до която е следвало да бъде подадена декларацията по чл.
92 ЗКПО. Считано от тази дата, абсолютната погасителна давност от 4 години и 6
месеца по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложими на основание чл.
11 ЗАНН е изтекла на 01.10.2012 г. Тоест, преди да бъде постановено въззивното
решение административно-наказателната
отговорност на Николов е била погасена по давност, с което е преклудирана
възможността за налагане на определеното с НП административно наказание.
Връчването и оспорването на процесното НП много след изтичане на този срок, не
могат да доведат до възобновяване на
същия (в каквато насока са твърденията в жалбата) и не променят горните изводи.
Отчитайки
последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, ВРС е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в
касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.
221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административният съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1173/01.09.2022 г. по АНД № 2433/2022 г.
на ВРС, ХІІІ състав, с което е отменено НП № 8-9650/05.12.2008 г. на Директор
Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на З.Х.К., ЕГН **********, в
качеството му на управител на „С.С.И.“ ООД, ЕИК ***, за нарушение по чл. 92,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 250
лв., на основание чл. 264, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 1 ЗКПО
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.