Решение по дело №428/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                               

                      

                                                      № 636

 

                                        гр.Пловдив, 18.11.2019г

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

 

при секретаря Милена Левашка и в присъствието на прокурора ……… ................................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 428 по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:   

           

 

Обективно съединени искове на основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени от Т.Д.Т., ЕГН ********** ***, Пловдивска област против “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 000лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.07.2014г до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца болки и страдания от смъртта на неговия ***  Т.Д.Т., настъпила при ПТП на 24.07.2014г в ***, изразяващи се в проявявани продължително време болки и страдания поради особената им близост, основана на взаимна обич и уважение, помощ и разбирателство, които надхвърлят обичайните. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА.

Ответникът оспорва исковете като твърди, че между ищеца и починалия му ***  не е била налице изключителна близост в отношенията, която да надхвърля обичайната и да обосновава право за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди, което по размер и е прекомерно. Възразява по ограничаване на отговорността му до законово определения лимит от 5000лв, както и прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на обезщетението за забавено плащане за период от три години преди датата на предявяване на исковете. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор по отношение на извършване на деликта, виновното лице, настъпилата смърт на *** то но ищеца следствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Спорът е по отношение на наличието на процесуална легитимация у ищеца да предяви иска си за обезвреда на неимуществени вреди от смъртта на своя ***  в съответствие с разрешенията в приетото ТР№ 1/2016г на ОСГНТК на ВКС, както и по отношение на размера на вредата, подлежащ на обезщетяване. По това обстоятелство веднъж ответното дружество е възразило, че претендираното обезщетение е прекомерно и втори път, че размерът му следва да се определи в съответствие с лимите от 5000лв, приети с §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (в сила от 01.01.2016г). Ответникът е изложил и подробни мотиви по неприложимост на Общностното право на ЕС при определяне на размерите, с които да се обезщетят неимуществени вреди на т.нар. разширен кръг лица. Оспорило е и началният момент за дължимост на обезщетението за забавено плащане, което следва да се дължи от 29.05.2016г, с който аргумент ищецът се съгласи, съобразно становището му в проведеното открито съдебно заседание.

Съдът намира, че от показанията на изслушаната по делото свидетелка В.Т.Т., която е *** на ищеца и има непосредствени и трайни възприятия за отношенията между нейния ***  и неговия *** , се установява наличието на трайни, непрекъснати отношения между двамата с близост и интензивност, различни от обичайната, като двамата са живели заедно в една къща, в една стая, непрекъснато, общували са ежедневно, а ищецът е чувствал своя ***  по-близък дори от своя ***  и всяко нещо е споделял с него дори още от дете, а и след това до момента на смъртта му, като е поел изцяло ежедневното му обслужване в болницата, след инцидента. При всички извършени от него действия по болничното лечение ищецът е бил подпомаган от своята *** , поел е изцяло разходите за същото, включително и по погребението, след което е завил, че „вече се чувства сам“. Тези показания обосновават създадена трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговия *** , поради което са изпълнени предпоставките за възможността му да претендира обезщетяване на неимуществени вреди от неговата смърт. Такива ищецът установява да е понесъл, като е спорен въпросът за определянето им по размер.

Между страните не се спори, че деликтът е извършен при действие на отменения КЗ и по застрахователна полица с период на действие отново при действието на отменение КЗ. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016г), за застрахователните договори, сключени преди влизането на новия кодекс в сила, се прилага част четвърта от КЗ (отм.), освен ако страните са уговорили друго след влизане в сила на новия кодекс. В случая няма наведени твърдения за други уговорки след влизане в сила на новия кодекс, следователно искът следва да се квалифицира като такъв по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е предявен на 29.05.2019г, т.е. след влизане в сила от 07.12.2018г на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на действащия КЗ. последният параграф предвижда, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, т. е. на други лица, които са имали създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, се определя в размер на 5000лв до влизане в сила на методика по чл.493а, ал. 2 от КЗ. Съгласно ал. 3 от същия параграф, размерът на обезщетението по ал. 1 се отнася и за предявените съдебни претенции в периода 21.06.2018г - 07.12.2018г, като не е посочено за кои съдебни претенции се отнася тази разпоредба - дали за претенции, основаващи се на застрахователни събития, възникнали при действието на стария КЗ или за претенции, основаващи се на застрахователни събития, възникнали при действието на новия КЗ в сила от 01.01.2016г. При тълкуването на тази разпоредба с оглед възприетото решение в § 22 от ПЗР, който предвижда приложимост на отменения КЗ към сключени по време на действието му застраховки, следва да се приеме, че § 96 има предвид  съдебни претенции, произтичащи от застрахователни събития, възникнали по време на действието на новия КЗ. Следователно приетите лимити от 5000лв са неприложими по застраховки със срок на действие срокът на действия на отменения КЗ, по правилата на който се уреждат и последиците от тях, т.е. те не са приложими в настоящия случай по отношение на ищеца.

При това положение, съдът като взе предвид изключителната близост между ищеца и неговия *** , но като отчете и отдалечеността във времето на преживените от ищеца болки и страдания намира за справедливо парично обезщетение в размер на 15 000лв, ведно с обезщетение за забавено плащане, с начален момент три години преди предявяване на главния иск, т.е. от 29.05.2016г, поради наличие на изтекла 3-годишна погасителна давност по  чл. 111, б. "б" ЗЗД за периода преди тази дата и направено възражението на ответника, което е основателно. В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл.78 от ГПК всяка от страните има право на  извършените в настоящото производство разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете. От пълномощника на ищеца се претендира възнаграждение за осъществена адвокатска защита по реда на чл.38 от ЗА, чийто размер следва да се определи в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 830лв плюс 3% за горницата над 10000лв – 150лв или общо 980лв, ведно с дължимия ДДС от 196лв – общо 1176лв, дължими от ответника. Последният не доказва да е извършил разноски и такива не му се присъждат.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 600лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р      Е       Ш      И:

 

 

 

ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на Т.Д.Т., ЕГН ********** ***, Пловдивска област по неговата банкова сметка *** в „УниКредит Булбанк“АД – София,  сумата от 15 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 29.05.2016г до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от Т.Д.Т., ЕГН ********** болки и страдания от смъртта на неговия ***  Т.Т., настъпила при ПТП на 24.07.2014г в ***, изразяващи се в проявявани продължително време болки и страдания поради особената им близост, основана на взаимна обич и уважение, помощ и разбирателство, които надхвърлят обичайните, като ПТП е извършено виновно от водача на лек автомобил Д.С.С., установено с влязла в сила присъда № 5 от 15.01.2015г по НОХД № 1766/2014г по описа на ОС – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 15 000лв до пълния предявен размер от 40000лв и за претендираното обезщетение за забавено плащане за периода от датата на увреждането 24.07.2014г до 28.05.2016г вкл., като неоснователни.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на адвокат В.Д.М. *** сумата от 1176лв с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по чл.38 от ЗА защита пред първата инстанция на Т.Д.Т..

ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати по сметка на ОС – Пловдив дължима държавна такса от 600лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: