№ 20946
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110130064 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 632.18
лв., представляваща остатък от регресно вземане по заплатено
застрахователно обезщетение по щета № *********** по застраховка „Каско
на МПС“ по застрахователна полица № ******************, във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 05.07.2023 г. събитие /ПТП/, ведно със
законната лихва от 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 05.07.2023 г., в гр. София, на кръстовището на
********** с ********* било настъпило ПТП между **************, рег. №
*********** и МПС ************, рег. № **********, с което причинява
материални щети на последния. Бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП. Поддържа, че към датата на произшествието МПС
************, рег. № ********** има валидна застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество, а **************, рег. № *********** бил застрахован
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За
причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета № ***********,
по която било изплатено обезщетение от 1279.37 лв. Към ответника била
предявена регресна претенция, като ответникът бил заплатил сумата в размер
на 647.19 лв. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
прави уточнение на исковата молба с молба от 04.10.2024 г. и претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск по размер. Посочва, че била заплатена
сума частично сумата, тъй като в случая било налице 50% съпричиняване и се
навеждат твърдения за нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
1
Оспорва се стойността на причините вреди по МПС марка МПС
************, рег. № ********** и причинените вреди. Оспорва се
претенцията за разноски. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от
КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца
плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 05.07.2023 г., е настъпило ПТП, в резултат на което са
настъпили имуществени вреди по застрахования по застраховка „Каско“ при
ищеца МПС ************, рег. № **********; наличието на валидно към
датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и собственика на **************, рег. № ***********;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, извършеното от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 1279.37 лв., както, че ответникът
бил заплатил на ищеца сумата от 647.19 лв. във връзка с реализираната щета.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи видовете щети и
техния размер, са безспорни между страните. За осъществяването им
свидетелстват и събраните писмени доказателства /застрахователна полица,
констативен протокол за ПТП, преводни нареждания, застрахователна
преписка и др./ свидетелски показания, както и извършеното от ответника
частично плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за
наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата
на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за
доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при ЮЛ автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца, както и евентуалното
съпричиняване на вредите от страна на застрахования при ищеца водач.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
2
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване
на МПС ************, рег. № **********, изчислена на база пазарни цени
към датата на ПТП е 2692.42 лв., като всички увреждания се намирали в
причинни-следствена връзка с настъпилото на 05.07.2023 г. произшествие в
гр. София.
С оглед на наведеното от ответника твърдение, че вина за настъпване на
проценото ПТП имат и двамата водачи, поради което се дължало половината
от заплатеното обезщетение и предвид събраните по делото гласни
доказателства и съдебно-автотехническа експертиза следва да се отбележи, че
в случая се установява противоправно поведение и на водача на застрахования
при ищеца автомобил, което е допринесло за настъпването на вредите. Видно
от показанията на свидетеля Д. към момента на извършване от нейна страна
нарушение на ЗДвП, а именно пресичане на двойно непрекъсната линия с
предприетата маневра обратен завой, тя била видяла колата, която се движела
зад нея и тя била много далече, подала мигач и намалила скоростта, когато
била ударена. Свидетелката изрично посочва, че другият водач бил видял
мигача, което било признато от него самия, но не могъл да спре, като дори
нямало спирачен път, като свидетелката посочва, че другият водач бил подал
газ вместо да натисне спирачката. Съгласно приетата по делото САТЕ по
делото нямало данни между двамата водачи да е имало препятствия или други
автомобили, които да са ограничавали видимостта между тях, като водачът на
лек ************, рег. № **********, е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП ако е управлявал автомобила със скорост и
дистанция, които да му позволят да спре в рамките на опасната зона, без да
настъпи съприкосновение с извършващия пред него маневра за обратен завой
лек автомобил „*********“, рег. № ***********. С оглед на изложеното се
установява, че водачът на застрахования при ищеца автомобил управляващ
3
МПС ************ е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 23, ал. 1
ЗДвП, като не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него
превозно средство, че да може да избегне удар в него, още повече, че същият
бил възприел подадения от другия автомобил сигнал за извършване на
маневра, като на мястото на ПТП-то дори нямало спирачен път от този
автомобил. Обстоятелството, че на пътя имало двойна непрекъсната линия,
която водачът на „*********“, рег. № *********** целял да пресече с
предприетата маневра, не освобождава водача на другия автомобил от
отговорност, тъй като същият е бил длъжен да предприеме действия по
избягване на удара с намаляващия скоростта пред него автомобил. Водачът на
автомобил ************ е имал и обективна възможност да избегне удара
чрез управление на автомобила със скорост и дистанция, които да му позволят
да спре в рамките на опасната зона без настъпването на удар с автомобила
пред него. Ето защо, макар свидетелят Д. принципно да е била длъжна да се
съобрази с пътната маркировка и да не предприема маневра за обратен завой,
поведението на другия водач управляващ ************, рег. № **********
също е в нарушение на предписаните от закона детайлни правила по
отношение на спазването на дистанция, като е допринесло еквивалентно за
настъпване на ПТП. Още повече, че вещото лице по допуснатата САТЕ
изрично посочва, че и двамата водачи са имали възможност да се възприемат
помежду си преди настъпване на процесното ПТП, т.е и двамата водачи, са
могли да предотвратят настъпването на процесното ПТП, поради което
настоящата съдебна инстанция намира, че с действията си водачът на
застрахования при ищеца автомобил е съпричинил за настъпване на вредите в
степен от 50 %.
Предвид изложените съображения по делото се установява наличието на
всички елементи от фактическия състав на спорното право по чл. 411 КЗ –
процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно /съобразно
презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ от
застрахованите при страните водачи на МПС, които са допринесли еднакво за
настъпването на процесното ПТП, поради което ответникът носи отговорност
за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното
от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение,
но след определяне размера на обезщетението същото следва да бъде
намалено със 50 % степен на съпричиняване от пострадалия на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
В случая по делото е безспорно, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата 1279.37 лв. /която сума в е по-малък размер от
действително претърпените вреди/, която сума следва да бъде намалена с 50
%, като е безспорно между страните, че ответникът след отправената регресна
покана е заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 647.19
лв., поради което предявеният иск се явява погасен с извършеното насрещно
прихващане на 11.08.2023 г. и следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца не следва да се
присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да
4
се присъдят сумите от 400 лв. депозит за вещо лице по САТЕ, 20 лв. депозит за
свидетел, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ, ЕИК ************ със седалище и
адрес на ************, срещу ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ************, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждането на ЮЛ да заплати на ЮЛ, сумата от 632.18 лв., представляваща
остатък от регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение по
щета № *********** по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна
полица № ******************, във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 05.07.2023 г. събитие /ПТП/, ведно със законната лихва от
27.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************ със седалище и адрес на
************, да заплати на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ************, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК
сумата в размер на 520 лв. - разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5