Определение по дело №1951/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2851
Дата: 11 август 2021 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20213100501951
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2851
гр. Варна , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Радостин Г. Петров

Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501951 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК и е образувано по възражение
вх. № 287225/17.05.2021 г. на Г. Т. Б., ЕГН ***, с местожителство в гр. П., ул.
***, в качеството й на наследник на длъжника Н.С.Б, ЕГН ***, б.ж. на гр. П.,
срещу Заповед № 1906/06.04.2015 г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3783/2015 г., по описа на ВРС,
ХXXIX с., в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Н.
Вапцаров”, № 55, ЕКСПО 2000, ФАЗА 3. В обстоятелствената част на
възражението се сочи наличието на обстоятелства по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК -
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Молителката излага твърдения, че за процесната заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, издадени срещу покойния й съпруг Н.Б., в качеството
му на поръчител по Договори от 30.11.2009 г. и 29.12.2010 г., узнала след като
на 19.04.2021 г., й била връчена покана за доброволно изпълнение. Сочи, че
заповедния съд вероятно неоснователно бил направил извод, че заповедта е
била връчена лично на поръчителя Н.Б.. Твърди, че покойния й съпруг
приживе не е бил надлежно уведомяван на адреса му в гр. П. и препис от
заповедта не му е бил връчван, поради което и вероятно е бил лишен
неоснователно от правото на възражение по чл. 414 ГПК. Заявява, че няма
1
спомен покойният й съпруг да е споделял за поемането на поръчителство по
сключените с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД договори за кредит. Заявява,
че претенцията към нея като наследник била отправена извън границите на
срока по чл. 110 ЗЗД (погрешно посочен ГПК), тъй като Заповедта била
влязла в сила на 06.04.2015 г. Още сочи, че не бил без значение факта, че
кредитополучателя „Браверс“ ЕООД е бил обявен в несъстоятелност с
решение по т.д. № 578/2014 г., на ОС – П. и претенцията на кредитора била
включена в масата на несъстоятелността.
Кредиторът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, в писмен отговор, счита
молбата за приемане на възражението за неоснователна и отправя искане за
оставянето й без уважение. Излага, че заповедта за изпълнение не само е била
връчена по надлежния ред, но и в резултат на връчването й всички задължени
по нея лица, в т.ч. и покойния Н.Б. са упражнили правото си на възражение по
чл. 414 ГПК. В резултат от това е проведено исково производство по реда на
чл. 422 ГПК по т.д. № 144:2016 г., на ОС - П., което приключило с влязло в
сила решение. В границите на исковото производство Б. участвал лично в
съдебно заседание. Изразява становище по твърденията на молителката за
изтекла погасителна давност. По същество отправя искане за оставяне без
уважение исканията на молителката.
Настоящият състав на ВОС, като прецени наведените доводите във
възражението, досежно допустимостта на производството, намира
следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК предвижда едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение, в рамките на който длъжникът, който
е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение
до въззивния съд в изрично предвидените хипотези. Визираният в нормата
срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната
недопустимост на производството по чл.423 ГПК.
В конкретния случай, от материалите по делото е видно, че издадената
по реда на чл. 417 ГПК, в границите на заповедното производство, Заповед №
1906/06.04.2015 г. е връчена на длъжника Н.Б., на 19.11.2015 г., лично
(съобщение приложено на л. 114-120 от заповедното производство). Видно
също от материалите по заповедното производство е, че на 02.12.2015 г. е
2
постъпило възражение срещу издадената Заповед от длъжниците „Билд
Корект“ ЕООД и Н.Б., което е прието за депозирано в границите на срока по
чл. 414 ГПК. В резултат от това на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК като доказателства за това са постъпили
по делото на 01.02.2016 г., в границите на предоставения срок. След
приключване на исковото производство с писмо изх. № 6710/13.04.2017 г. на
ОС – П., изисканото за послужване заповедно производство е върнато на ВРС
с приложен препис от постановеното съдебно решение № 119/06.03.2017 г.,
постановено по т.д. № 144/2016 г., влязло в сила на 11.04.2017 г. Видно от
постановеното решение, е че отв. Н. Б. е изразил становище по предявения
иск и по представените с исковата молба писмени доказателства.
Видно от представеното препис-извлечение от акт за смърт от
22.10.2019 г. е, че Н.Б. е починал на 20.10.2019 г.
При тези данни се налага извода, че на Н.Б., в качеството на длъжник
надлежно е бил връчен препис от издадената Заповед и изпълнителен лист
като в границите на срока по чл. 414 ГПК същият е упражнил предоставените
му процесуални права като е оспорил вземането, предмет на издадената
заповед. Същият и лично е участвал в проведеното исково производство и
вземането на кредитора срещу него е установено с влязло в сила съдебно
решение. Всички тези свои права Б. е упражнил приживе.
Следва да бъде посочено, че правото на възражение по реда на чл. 423
ГПК не е възникнало наново в патримониума на молителката, в качеството й
на наследник на Б., с връчването на последната на покана за изпълнение, в
това й качество. Както бе посочено по-горе, длъжникът приживе е упражнил
надлежно предоставените му процесуални права по издадената заповед, в т.ч.
и е участвал в исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. След
упражняването на тези права, те резонно са се погасили.
Доводите на молителката касателно изтекла погасителна давност няма
да бъдат обсъждани, поради това, че в настоящото производство въззивния
съд не разполага с подобна компетентност. Обсъждането на въпросът дали
кредитополучателя е бил обявен в несъстоятелност също не подлежи на
обсъждане в настоящото производство.
3
Ето защо, съдът намира, че иницииралото настоящото произнасяне,
възражение следва да бъде оставено без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. № 287225/17.05.2021
г. на Г. Т. Б., ЕГН ***, с местожителство в гр. П., ул. ***, в качеството й на
наследник на длъжника Н.С.Б, ЕГН ***, б.ж. на гр. П., срещу Заповед №
1906/06.04.2015 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3783/2015 г., по описа на ВРС, ХXXIX с., в полза
на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Н. Вапцаров”, № 55, ЕКСПО 2000,
ФАЗА 3.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски Апелативен
Съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4