Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….01.2022
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, Първи тричленен състав, в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Елена
Воденичарова и при участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 2559 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от „Д.И.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „*****“ № 17, представлявано от П.В.Д., чрез
адв. И.Г. – Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 1291 от 29.09.2022 г.,
постановено по НАХД № 2649/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000176/31.03.2022 г., на
началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна, с което на „Д.И.“ ЕООД на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства.
В
касационната жалба е релевирано твърдение за незаконосъобразност на постановеното
от Районен съд – Варна решение поради неправилно отразена фактическа обстановка
довела до неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи, че
неправилно административнонаказващият орган е възприел като относима разпоредбата
на чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., която според
жалбоподателя не предвижда представяне на протоколите за последваща проверка на
уредите от притежателя на разрешителното. Според него, тя само въвежда
изискване за представяне на свидетелство за проверка относно уредите, пуснати в
действие преди 30.10.2016г., но не регламентира задължение за представяне на
свидетелство за периодична за тяхната проверка. Твърди още, че разпоредбата на
чл. 9, ал. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., касае уредите, пуснати в
експлоатация преди 30.10.2016 година. Релевира довод, че информацията за
извършен първоначален или последващ контрол на средствата за измерване, следва
да бъде изпратена от лицата, които ги извършват към изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна /администрация“. На гореизложените доводи
счита, че обжалваното тук решение е неправилно, поради което моли за неговата
отмяна и присъждане на сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът
– директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна /РД АА -
Варна/, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, поради
което въвежда искане да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.
63в ЗАНН и от легитимирана страна пред надлежния съд, поради което е допустима.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на „Д.И.“ ЕООД, чрез адв. И.Г. – Адвокатска колегия Шумен, срещу НП №
23-0000176/31.03.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ при РД АА –
Варна, с което на осн. чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.
24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.11.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства /ППС/, издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения, в сила от
01.01.2012 година.
Районен съд – Варна от фактическа страна установил,
че „Д.И.“ ЕООД притежава разрешение № 999/24.04.2014 г. за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, валидно до
24.04.2024 г. на пункт за технически прегледи, находящ се в Западна промишлена
зона в гр. Варна. Констатирал, че в полза на жалбоподателя било издадено
Свидетелство за проверка № ДД21/141/19.08.2021 г. на димомер марка BrainBee -
Италия, модел ОРА-100, с идентификационен номер 110118000676 и одобрен тип
4211, който бил внедрен в контролно-техническия пункт, при извършване на
периодичните технически прегледи. На 21.01.2022 г., св. З.Ю. на длъжност
инспектор при РД АА – Варна за установеното нарушение на разпоредбата на чл.
24, ал. 1 от наредбата, съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 319733. При предявяването на акта и в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не постъпили възражения. Административнонаказващият орган приел изцяло
фактическите установявания, изложени в акта и въз основа на него издал
обжалваното НП, с което на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП
наложил имуществена санкция на „Д.И.“ ЕООД в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършеното
нарушение.
За да потвърди издаденото
НП, въззивният съд приел, че от
събраните по делото доказателства – писмени, приобщени с
административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдопроизводството
свидетелски показания на свидетеля З.Ю. - актосъставителя, се установява
фактическата обстановка, изложена в НП. В решението си съдът изложил мотиви, че
административнонаказателното производство е проведено без нарушения на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН, като същото е започнало въз основа на
редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган. Приел е, че НП е
мотивирано, издадено е от компетентен орган, в законоустановения по чл. 34 ЗАНН
срок, отговарящо на изискванията на чл. 42 и чл.57 ЗАНН.
Районен съд – Варна
счел, че нарушенията, описани в НП, са индивидуализирани до степен, която дава
възможност на наказаното дружество да разбере нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, за да може да
организира своята защита. По същество въззивният съд е приел, че материалният
закон е приложен правилно, като от събраните по делото писмени и устни доказателства
по категоричен начин се установява извършването на нарушение по чл. 24, ал. 1
от Наредба № Н-32/16.12.2011 година. Установил, че в 7-дневния срок, започващ да тече от
20.08.2021 г., дружеството, в чиято полза е издадено свидетелството не е
изпълнило задължението си по уведомяване, съобр. чл.24 ал.1 от Наредбата
№Н-32/16.12.2011г., а това е сторено в период след указания срок с подаване на
заявление с рег. № 42-03-10-1970/01.11.2021 г. до РД АА – Варна.
Съобразил е, че към
датата на издаване на НП наказаното дружество е лице по чл. 16 от Наредбата,
тъй като притежава разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка
на техническата изправност на ППС. Въззивният съд счел, че за
дружеството-жалбоподател е възникнало задължение да изпрати информация относно
техническата изправност на димомера до изпълнителния директор на „Автомобилна
администрация“. Районен съд - Варна приел, че извършената последваща проверка на
изправността на димомера представлява промяна в обстоятелствата, удостоверени с
документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 от 16.11.2011 година. Свидетелството
за периодична проверка на процесния димомер било издадено на 19.08.2021 г. и
фактът на издаването му представлявал промяна на обстоятелство, удостоверено с
документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредбата, от който момент за дружеството е
възникнало задължение да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на регионалната дирекция
със седалище в гр. Варна за настъпилата промяна, като приложи документите,
които я удостоверявали. По тези съображения Районен съд – Варна е приел, че
дружеството не е изпълнило задължението си за уведомяване по чл. 24, ал. 1 от
наредбата в предвидения срок. По отношение на наложената имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева, въззивният съд констатирал, че същата е правилно
определена, като индивидуализирана в единствения възможен размер. Въззивният
съд счел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай, тъй като
същото е извършено формално. Поради тези съображения съдебният състав при
Районен съд – Варна потвърдил наказателното постановление.
Оспореното тук решение е неправилно на следните доводи:
В разпоредбата на чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е визирано
налагане на имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на лице,
получило разрешение по реда на чл. 148, ал. 2, което не изпрати уведомление или
документ, свързани с дейността по извършването на периодични прегледи до
съответните компетентни органи.
Задължението на лицето по чл. 16, за уведомяване на компетентните органи
за извършената промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18,
ал. 1, т. 4, т. 6 - т. 10, в седемдневен срок от извършване на промяната или от
узнаването ù, му е вменено с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от наредбата.
В настоящия случай по категоричен начин е установено извършеното от
дружеството – жалбоподател нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
Н-32/16.11.2011 година. Въпреки пропуснатият седемдневен срок за изпращане на
информация до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, по категоричен начин се
установява, че на 01.11.2021 г. дружеството е подало заявление за промяна в
обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18, ал. 1 от наредбата. Нещо
повече проверката извършена от компетентните органи е проведена едва след
подаване на това заявление – 21.01.2022 г., а не по инициатива на длъжностните
лица при РД АА – Варна.
Отделно от горното, според разпоредбата на чл. 9, ал. 10 от наредбата, лицата,
които извършват първоначална или последваща проверка на средствата за измерване
на техническата изправност на ППС, са задължени да информират изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно извършения
последващ контрол за всяко техническо средство. Тоест
административнонаказващият орган е разполагал с информация, но въпреки това не
е извършил проверка след изтичане на законоустановения срок по собствена
инициатива, а едва след подаване на процесното заявление за уведомяване досежно
настъпилата промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18, ал. 1
от наредбата.
При гореизложените
фактически установявания, този тричленен състав възприема извод, че описаното
нарушение е маловажно по арг. §1 т.4 ДР ЗАНН. Според тази разпоредба "Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Очевидно, преценката за
маловажност на деянието се извършва на база – липсата или незначителността на
вредните последици или други смекчаващи обстоятелства. Съобразно чл.28 от ЗАНН,
за маловажен
случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението
наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2
– 4 и чл. 21.
Описаната регламентация налага извод, че след
изменението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН с ДВ бр.109/2020г., няма съмнение, че
административнонаказващият орган е длъжен първо да извърши преценка дали конкретният случай представлява „маловажен“
по см. §1 т.4 ДР на ЗАНН, съобразно заложените в закона критерии, като писмено
предупреди нарушителя , че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Това
предупреждение подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
В конкретния случай, в наказателното постановление
формално е посочено, че не се констатират предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Съдът
в този състав приема, че при отказ за приложение на чл.28 ЗАНН след последното
изменение на този текст, административнонаказващият орган следва да изложи допълващи
мотиви, които обосновават този отказ. Това тълкуване съдът прави, като
съобразява редакциите на разпоредбата на чл.28 ЗАНН преди и след изменението й
с ДВ бр.109/2022г. Така, защото предходната редакция предоставя оперативна
самостоятелност на АНО да прецени, като съобрази всички установени пред него
факти, дали да наложи наказание или да възприеме нарушението за маловажно. Именно
тази редакция е породила и константната практика на съдилищата, възприела
извод, че ЗАНН не регламентира задължение за мотивиране на отказа за приложение
на чл.28 с.з.
След изменението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тази
дискреция вече не е регламентирана от законодателя, а преценката на органа дали
да наложи наказание е задължително обвързана от предхождаща такава, дали
деянието съставлява „маловажен случай“. Тази първа преценка не може да е
необоснована и немотивирана, защото подобна липса ще наруши правото на защита
на жалбоподателя. За него ще остане неизвестно, поради какви причини и въз
основа на какви предпоставки е извършена преценката за неприложимост на чл.28 ЗАНН.
Като съобразява конкретните фактически установявания в
това производство, а именно, че: дружеството жалбоподател не е подало макар и
със закъснение заявление
с рег. № 42-03-10-1970/01.11.2021 г. до РД АА – Варна, защото преди това е било
образувано АНП, а самостоятелно и не с цел да препятства налагането на
административно наказание; че по
преписката не са ангажирани доказателства, че „Д.И.“ ЕООД трайно не зачита
правилата на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства; че целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН в конкретния случай биха могли да
се постигнат в необходимата степен и чрез постановяването на предупреждение,
каквато е единствената възможност по чл. 28 б. "А" от ЗАНН; че нарушението е с
ниска степен на обществена опасност,
съдът приема, че извършеното от „Д.И.“ ЕООД нарушение изпълва
критериите, регламентирани в §1 т.4 ДР на ЗАНН, обуславящи възприемането му
като „маловажен случай“.
Гореизложеният извод
обосновава необходимостта от отмяна на въззивното решение, в което отново
формално е възприет извод, произхождащ от предходна съдебна практика, според
който при формални нарушения не се извършва преценка по реда на чл.28 ЗАНН. В
тази връзка следва да се отбележи, че чрез неизпълнение на задължение от вида
на процесното, което е формирало и извършеното нарушение, не се затруднява
значително, нито се осуетява целеният от закона контрол. Напротив, както се
каза по-горе, регламентирано е допълнително според разпоредбата на чл. 9, ал. 10 от наредбата,
задължение за лицата, които извършват първоначална или последваща проверка
на средствата за измерване на техническата изправност на ППС, да информират
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
относно извършения последващ контрол за всяко техническо средство. Тоест, законодателят
в този случай е предвидил вторичен механизъм за контролиране на тази дейност,
който отново обезпечава целите на закона.
При това положение въззивният съд е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.2 вр. с ал.4 от ЗАНН като отмени
наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че в срок от една
година от влизане в сила на съдебния акт, извърши друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, като за друго
нарушение от същия вид ще му бъде наложена имуществена санкция. Като не е
направил това, а е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, Районен
съд – Варна неправилно е приложил закона, което е основание за отмяна на
въззивното решение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.
В настоящия случай, неприлагането
института за маловажност и от административнонаказващия орган води до отмяна и
на наказателното постановление.
Административен съд – Варна, в
настоящия си състав следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН като отмени наказателното постановление и предупреди извършителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще
му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение.
При този изход на спора и направената своевременно
претенция за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски, ведно
с представените доказателствата за тяхното извършване, същата се явява основателна. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението се
определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата
наредба. С оглед на т. 1 от визираната разпоредбата при интерес до 1000
/хиляда/ лева, какъвто е настоящият случай, адвокатското възнаграждение следва
да е в размер на 400 /четиристотин/ лева. Процесуалния представител на касатора
е представил договори за правна защита и съдействие от 14.04.2022г. относим към
представителството във въззивното производство и договор за правна защита и
съдействие от 17.10.2022г., относим към представителството пред касационната
инстанция, в които е упоменат размер на възнаграждение за всяка инстанция по
300лв. или общо за двете инстанции в размер от 600лв. На гореизложените доводи съдът
счита, че възражението за прекомерност е неоснователно.
На основание чл. 221, ал. 2,
пред. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН първи тричленен състав на
Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1291 от
29.09.2022 г., постановено по НАХД №
20223130202649 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г.
и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000176 от 31.03.2022
г., издадено от Началника на отдел „Контрол“, при Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Варна към Изпълнителната агенция по „Автомобилна
администрация“, с което за извършено нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
Н-32/16.11.2011 г. и на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на „Д.И.“
ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/
лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Д.И.“ ЕООД с ЕИК *********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „Д.И.“ ЕООД с ЕИК *********
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.