№260060
гр. Силистра, 20.05.2021 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
мл. с-я Огнян Маладжиков
При
секретаря Галина Йовчева, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно гражданско дело № 72/2021 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба от Б.К.Е., с ЕГН **********, с посочен по делото
адрес: ***, подадена срещу Решение № 260004 от 14.01.2021г. постановено по
гр.д. № 329/2019г. на РС – Тутракан. С атакуваното решение първоинстанционният
съд е ПРИЕЛ ЗА НЕДОКЗАНО оспорването на истинността на Длъжностната
характеристика на длъжността „Стоковед“ на л. 6 и 7 от делото и Трудов договор
№ 69/14.10.2016 г. на л. 14 от делото, по отношение на положеният за ищеца Б.К.Е.
подпис срещу „Получих” - на първия документ и срещу „Работник” – на втория
документ. Със същото решение съдът ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен поради недоказаност
искът, предявен от ищеца Б.К.Е., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***,
срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Възраждане”, бул. „Тодор Александров” № 18, за заплащане на застрахователно
обезщетение по застрахователен договор № 58000352416, сключен между „Еко –
Форест“ ООД, в качеството му на работодател и застраховащ и ответника, в
качеството му на застраховател, поради настъпила на 26.10.2016 г., около 07:30
ч. трудова злополука, възлизащо на 20 000 лв.; ведно със законната лихва върху
размера на обезщетението от депозиране на исковата молба (24.06.2019 г.) до
датата на окончателното плащане. С решението е ОСЪЖДЕН ищеца Б.К.Е., с ЕГН **********,
да заплати на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ” АД, с ЕИК *********, направените от последния разноски по
делото в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева). Решението е
постановено при участието на трета страна - помагач на страната на ищеца „ЕКО -
ФОРЕСТ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово
7650, ул. „Васил Левски” № 5, вх. 1, ет. 4, ап. 8.
Въззивникът
- Б.К.Е., с ЕГН **********,
с посочен по делото адрес: ***, не е доволен от първоинстанционното решение.
Счита, че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което желае въззивния съд да го отмени
изцяло, а вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло исковите му
претенции. Желае също въззивния съд да обезсили атакуваното решение по
отношение на третото лице помагач „ЕКО - ФОРЕСТ” ЕООД, с ЕИК *********, като
постановено плюс петитум. Претендира деловодни разноски за двете съдебни
инстанции. От материалите по делото е видно, че ищецът и настоящ въззивник е
освободен от заплащането на държавни деловодни такси и разноски с нарочно
определение на първоинстанционния съд по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Въззиваемият
– „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Възраждане”, бул. „Тодор Александров” № 1,оспорва исковете
намирайки ги за неоснователни. Излага доводи в подкрепа на становището си.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
С
атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил, като
неоснователни и недоказани предявените от Б.К.Е.
иск срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ” АД, имащ за предмет
обезщетение за травма получена при трудова злополука. Основният мотив обусловил
първоинстанционното съдебно решение е обстоятелството, че по делото не е
представено доказателство, от което да се установи наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и работодателя на ищеца - „ЕКО - ФОРЕСТ” ЕООД.
Макар по делото да са налични данни за сключване на застрахователен договор
косвено изведени от посочената от ищеца застрахователна полица № 580003524216,
наличието на която не се оспорва от страните, такава не е била представена
макар още районния съдия да е задължил работодателя на ищеца за това. Отчитайки
несъмнената важност на това писмено доказателство, към предмета на установяване
в настоящото производство въззивният съдебен състав със свое Определение №
260087 от 11.03.2021г. задължи ответника - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА
ЖИВОТ” АД, с ЕИК *********, за първото открито съдебно заседание да представи
Застрахователна полица № 580003524216, като предупреди представителя на дружеството за последиците
по чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 от ГПК, в случай, че не изпълни това
задължение. Коментираното определение е връчено на представител на
застрахователното дружество на 02.04.2021г., но обективираното в него
задължение за представяне на коментираната застрахователна полица не е
изпълнено и в проведеното на 21.04.2021г. открито съдебно заседание, в което
делото е обявено за решаване това писмено доказателство не е представено.
Съобразявайки изложеното ОС приема, че е налице хипотезата на чл. 190, ал. 2
във вр. с чл. 161 от ГПК, което го мотивира да приеме за доказано наличието на
сключен договор за застраховка между ответника и „ЕКО - ФОРЕСТ” ЕООД, имаща за
предмет репариране на вреди претърпени при трудови злополуки от работници и
служители на работодателя на ищеца.
По делото не се
оспорва обстоятелството, че ищеца в качеството си на работник на „ЕКО - ФОРЕСТ”
ЕООД, пострадал престирайки труда си през работно време, което довело до
ампутация на два от пръстите на лявата му ръка. От приложения, като писмено
доказателство Протокол № 5103-18-7 от 24.11.2016г. и Разпореждане № 5104-18-24
от 16.12.2016г. на ТП на НОИ – Силистра, може да се установи, че компетентен за
това държавен орган инцидента е окачествен, като трудова злополука.
Изложеното до тук
мотивира въззивният съдебен състав да приеме, че ответника в качеството си на
застраховател е отговорен за обезщетяване на вредите получени от ищеца, което
обуславя основателността на претенцията по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на
увредения, общественото му положение, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /Решение
№ 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на
ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II
т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените
лица.
В този смисъл и предвид необратимия характер на претърпените от ищеца вреди
ампутиране на два пръста от едната ръка и обстоятелството, че макар в
работоспособна възраст същия е останал инвалид в следствие на злополуката със
70 % трайно намалена работоспособност установена с експертно решение № 1193 от
06.06.2019г. на ТЕЛК при „МБАЛ –
Силистра“ АД.
Съобразявайки
тези обстоятелства ОС намира, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди в случая е именно претендирания размер от 20000
/двадесет хиляди/ лева.
Мотивиран от изложеното
въззивният съдебен състав намира, че следва да отмени, като неправилно
атакуваното с жалбата първоинстанционно съдебно решение и вместо него да
постанови друго, с което за осъди ответника да заплати на ищеца претендираното
обезщетение за претърпени вследствие трудова злополука вреди в размер
от 20000 /двадесет хиляди/ лева.
Предвид
основателността на основният иск и разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, съда намира
за основателен и акцесорният такъв за законната лихва върху присъдената като
обезщетение сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Предвид
изхода на спора и разпоредбата на чл. 78,у ал. 1 от ГПК, съдът намира, че
следва да осъди ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ” АД, да заплати на ищеца сторените в двете
фази на процеса деловодни разноски общо за двете съдебни инстанции в размер на
560 /петстотин и шестдесет/ лева.
Тъй
като ищецът е бил освободен от внасянето на държавна такса за производството с
Определение № 494 от 11.07.2019г. и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, и изхода на делото дължимите суми следва да се внесат в приход на
държавния бюджет от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ” АД. По тази причина ОС следва да осъди застрахователното
дружество да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на РС –
Силистра сумата от 800 /осем стотин/ лева, а по сметката на ОС – Силистра
сумата от 400 /четиристотин/ лева дължи изчислена съобразно чл. 1 от Тарифата
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, и по чл. 18, ал. 1 от същата
тарифа.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260004 от 14.01.2021г. постановено по гр. дело № 329/2019г. на РС - Тутракан,
а в место него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА
ЖИВОТ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Възраждане”, бул. „Тодор Александров” № 1, да заплати на Б.К.Е., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователен договор № 58000352416, сключен между „Еко –
Форест“ ООД, в качеството му на работодател и застраховащ на ищеца и
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ” АД, в качеството му на застраховател,
поради настъпила на 26.10.2016 г., около 07:30 ч. трудова злополука установена
с Протокол № 5103-18-7 от 24.11.2016г. и Разпореждане № 5104-18-24 от
16.12.2016г. на ТП на НОИ – Силистра.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА
ЖИВОТ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Възраждане”, бул. „Тодор Александров” № 1, да заплати на Б.К.Е., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 560 /петстотин и шестдесет/ лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА
ЖИВОТ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Възраждане”, бул. „Тодор Александров” № 1, да заплати в приход на държавния
бюджет по сметката на РС – Тутракан сумата от 800 /осем стотин/ лева дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА
ЖИВОТ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Възраждане”, бул. „Тодор Александров” № 1, да заплати в приход на държавния
бюджет по сметката на ОС –Силистра сумата от 400 /четири стотин/ лева дължима
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: