Р Е Ш Е Н И Е № 41
гр. Перник, 05.10.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на
пети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Милена Даскалова
при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от
съдията, т. дело № 18
по описа за
Предявен е иск от „СФ КАПИТАЛ” , ЕООД,
гр. София против „Панорама естейт” ЕООД, гр. София за присъждане на сумата от
1 716 000 лв. главница и 669 240 лв. неустойка за забава до
08.04.2018г., дължими се на основание сключен между страните по делото договор
за заем.
В срок няма постъпил отговор на
исковата молба.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки
събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа, и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
От
приложените писмени доказателства, се установява, че на 26.02.2018г. между
страните по делото е сключен договор за заем. Съгласно чл. 1 от същия ищецът
предава на ответника сумата от 1 716 000 лв., а ответникът се
задължава да върне заемната сума. В чл. 3, ал.2 е постигната уговорка, че
заемната сума следва да бъде възстановена на заемателя в едномесечен срок,
считано от подписване на договора.
Видно от представеното извлечение от
банковата сметка на ищцовото дружество, то за периода от 14.02.2018г. до
26.02.2018г. от банковата сметка на ищеца е извършен превод по сметката на
ответника за сумата от 1 716 000 лв.
Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. За да се приеме наличието на такъв
следва да се установи, че заемодателят е предал в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а от своя страна заемателят е поел
задължението да ги върне. Без значение е кой от елементите на фактическия
състав се е осъществил пръв . В същия смисъл е и приетото в решение №
379/06.01.2014г. по гр.д. № 171/2012г. на ВКС. В случая предаването на сумите е
установено от приложеното банково извлечение, който факт не е и спорен по
делото. Наред с това от представения договор се установява и наличието на поето
задължение от ответника да върне сумата, предмет на спора. По делото липсват
доказателства, а и не са налице твърдения, че в уговорения срок ответникът е
изпълнил задължението си за връщане на
сумата.
Във връзка с горното, съдът намира, че искът с правно основание
чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи и
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
1 716 000 лв.
По отношение на иска с правно
основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът претендира присъждане на
неустойка за забава за периода 26.03.2018г. 08.04.2018г. в размер на 669 240 лв.
Съгласно чл. 4, ал.1 от договора, то в
случай, че сумата не е върната в срок до 26.03.2018г., заемателят дължи лихва
за забава в размер на 3 % на ден. Независимо, че в договора е посочено, че се
касае за лихва, то съдът намира, че по съществото си тази уговорка е такава за
заплащане на неустойка. Наличието на
уговорка за заплащане на неустойка, не е достатъчно, за да такава да бъде
присъдена, независимо от установеното неизпълнение от страна на ответника,
защото съдът е длъжен служебно да се произнесе
дали е налице противоречие на
тази клауза с добрите нрави и със закона.
Предпоставките и случаите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
са посочени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Според последното преценката доколко една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функци. В конкретния случай е постигнато съгласие за заплащане на
такава от 3 % на ден / 90 % месечно/ или съответно 51 480 лв. дневно,
което се равнява на 1 544 400 лв. месечно. Имайки предвид така
уговорения размер на неустойката, както и липсата на краен срок за дължимостта
й, то съдът намира, че същата излиза
извън присъщите й обезщетителна и санкционна функции, тъй като още към момента
на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя .
Предвид изложеното съдът намира, че
уговорката по чл.4, ал.1 от договора за заплащане на неустойка е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предвид на което и искът с правно основание
чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 68 640 лв., изчислени съобразно основателността на
исковата претенция.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Панорама естейт” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Стефан Караджа” № 7, вх. В, ет.4, ап.30, ЕИК ********* да заплати на „СФ
капитал” ЕООД, гр. София , бул. „Александър Стамболийски”, № 81а, ап.16, ЕИК
********* сумата от 1 716 000
лв. / един милион седемстотин и
шестнадесет хиляди/ на основание чл. 240 ЗЗД, дължими се съгласно договор за
заем от 26.02.2018г., сключен между страните по делото, както и сумата от 68 640
лв., представляващи направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на неустойка по чл. 4, ал.1 от договор за заем от 26 .02.2018г. в
размер на 669 240 лв. за периода от 26.03.2018г. до 08.04.2018г., като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред
Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :