Решение по дело №18/2018 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  № 41

гр. Перник,  05.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                Председател: Милена Даскалова

 

при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, т. дело № 18 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от „СФ КАПИТАЛ” , ЕООД, гр. София против „Панорама естейт” ЕООД, гр. София  за присъждане на сумата от 1 716 000 лв. главница и 669 240 лв. неустойка за забава до 08.04.2018г., дължими се на основание сключен между страните по делото договор за заем.

В срок няма постъпил отговор на исковата молба.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа, и правна страна следното:

Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

От приложените писмени доказателства, се установява, че на 26.02.2018г. между страните по делото е сключен договор за заем. Съгласно чл. 1 от същия ищецът предава на ответника сумата от 1 716 000 лв., а ответникът се задължава да върне заемната сума. В чл. 3, ал.2 е постигната уговорка, че заемната сума следва да бъде възстановена на заемателя в едномесечен срок, считано от подписване на договора.

Видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество, то за периода от 14.02.2018г. до 26.02.2018г. от банковата сметка на ищеца е извършен превод по сметката на ответника за сумата от 1 716 000 лв.

Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За да се приеме наличието  на такъв  следва да се установи, че заемодателят е предал в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а от своя страна заемателят е поел задължението да ги върне. Без значение е кой от елементите на фактическия състав се е осъществил пръв . В същия смисъл е и приетото в решение № 379/06.01.2014г. по гр.д. № 171/2012г. на ВКС. В случая предаването на сумите е установено от приложеното банково извлечение, който факт не е и спорен по делото. Наред с това от представения договор се установява и наличието на поето задължение от ответника да върне сумата, предмет на спора. По делото липсват доказателства, а и не са налице твърдения, че в уговорения срок ответникът е изпълнил  задължението си за връщане на сумата.

Във връзка с горното,  съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 716 000 лв.

По отношение на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Ищецът претендира присъждане на неустойка за забава за периода 26.03.2018г. 08.04.2018г. в размер на  669 240 лв.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора, то в случай, че сумата не е върната в срок до 26.03.2018г., заемателят дължи лихва за забава в размер на 3 % на ден. Независимо, че в договора е посочено, че се касае за лихва, то съдът намира, че по съществото си тази уговорка е такава за заплащане на неустойка. Наличието на уговорка за заплащане на неустойка, не е достатъчно, за да такава да бъде присъдена, независимо от установеното неизпълнение от страна на ответника, защото съдът е длъжен служебно да се произнесе  дали  е налице противоречие на тази клауза с добрите нрави и със закона.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са посочени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според последното преценката доколко една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функци. В конкретния случай е постигнато съгласие за заплащане на такава от 3 % на ден / 90 % месечно/ или съответно 51 480 лв. дневно, което се равнява на 1 544 400 лв. месечно. Имайки предвид така уговорения размер на неустойката, както и липсата на краен срок за дължимостта й, то съдът намира, че същата  излиза извън присъщите й обезщетителна и санкционна функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя .

Предвид изложеното съдът намира, че уговорката по чл.4, ал.1 от договора за заплащане на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предвид на което и искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 68 640 лв., изчислени съобразно основателността на исковата претенция.

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА  „Панорама естейт” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 7, вх. В, ет.4, ап.30, ЕИК ********* да заплати на „СФ капитал” ЕООД, гр. София , бул. „Александър Стамболийски”, № 81а, ап.16, ЕИК ********* сумата от  1 716 000 лв.  / един милион седемстотин и шестнадесет хиляди/ на основание чл. 240 ЗЗД, дължими се съгласно договор за заем от 26.02.2018г., сключен между страните по делото, както и сумата от 68 640 лв., представляващи направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на неустойка по чл. 4, ал.1 от договор за заем от 26 .02.2018г. в размер на 669 240 лв. за периода от 26.03.2018г. до 08.04.2018г., като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                  Съдия :