Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 21.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ц.Коцева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1086 по описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба от 05.09.2006г. на ищеца Б.И. *** в качеството й на наследник на Б.И.У., п
р о т и в С.Т.У. ***, Н.П. ***, П. С.Ф.от
гр.София и Л.И. ***0, в качеството им на наследници на Ц.И.У..
С нея е предявен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ - положителен установителен иск за
собственост - за признаване установено по отношение на ответниците,
че Б.Р. е собственик по наследство на 31/600 идеални части от недвижим имот
пл.№ 5981 от кв.397 м.“Клептуза“ по плана на Велинград, описан в дял 7-ми, т. 3
от съдебна спогодба от 27.12.1956г. Иска се отмяна на Решение №
2151/13.10.1997г. на ОСЗГ-Велинград, като незаконосъобразно. По тази искова
молба е било образувано гр.д.№ 432/2006г.
Ищецът твърди, че е наследница по
права линия на Б.И.У., бивш жител ***, починал през 1941 г. През 1956 г.
неговите преки наследници – И. Б.У., М.Б.У., З. Б.У., В.Б.У. и Ц.Б.У., били
извършили делба на останалото от общия им наследодател имущество, като по
силата на постигнатата съдебна спогодба от 27.12.1958 г. по гр.дело №1210/1956
г. на Районен съд Велинград, в ДЯЛ Седми, точка трета всички наследници на Бл.У. получили в общ дял
и с равни права следния недвижим имот: ГРАДИНА от 6,000 декара, в местността
“Клептуза” в землището на гр.Велинград, при съседи: А.Л., ДИП
“В.Сотиров”, А.С.. Твърди още, че през м.август 2008г. предприела действия по
нанасяне в кадастъра на гр.Велинград на
останалия им в наследство и така описан
по-горе недвижим имот, обозначен като имот с пл.№5986 и имот пл.№5981 в кв.397
по кадастралния план на гр.Велинград. Тогава от служителите в съответната
служба на Община Велинград получила отказ да се издаде скица, тъй като имот с
пл.№5981 бил записан на името на наследници на Ц.И.У.. Тогава разбрала, че е
издадено решение №2151 от 18.10.1997 г. на ПК Велинград и решение
№151/13.10.1997 г., въз основа на които имотът бил записан като имот,
собственост на наследниците на Цв. И.У., както и да им
е издавана скица и документи, с оглед предстояща разпоредителна сделка с имота.
Изложеното пораждало правен интерес от предявяване на правото си по съдебен
ред, с настоящата искова молба.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска на основание чл. 97, ал.1 ГПК да се признаете за установено
по отношение на ответниците, че ищеца е собственик по
наследство на 31/600 идеални части от следния недвижим имот: Имот пл. №5981, от
кв.397, м. “Клептуза” по плана на гр. Велинград, подробно описан в дял седми,
точка трета от съдебна спогодба от 27.12.1956г., одобрена от съда по гр. дело
№1210/56г. по описа на районен съд Велинград, както и да бъде отменено, като
незаконосъобразно Решение № 2151/13.10.1997г. на ОСЗГ Велинград.
Към делото е присъединено за съвместно
разглеждане гр.д.№98/2008г. образувано въз основа на подадена на 26.02.2008г. Искова
молба от ищците: Д.И.У.,ЕГН **********; Ф.Г.И., ЕГН **********; И.Г.И., ЕГН **********;
Д.Г.Д., ЕГН **********; К.Г.Г., ЕГН **********; В.Г.Г., ЕГН**********; Д.Н.
М., ЕГН **********; Ж.Н.И., ЕГН **********; Н.М.М.,
ЕГН **********; В.Х.С., ЕГН **********; М.С.С., ЕГН **********;
Х.С.С., ЕГН **********; Б.Х.С., ЕГН **********; Б.Х.С.,
ЕГН **********; Й.Х.К., ЕГН **********; В.Б. П., ЕГН **********; и М.С.П., ЕГН **********
-всички със съдебен адрес ***, чрез
адвокат А.Б.Ц. и Н.В.И., като наследници на Б.У., срещу същите ответниците С.Т.У. ***, Н.П. ***, П. С.Ф.от гр.София и Л.И.
***0, като наследници на Ц.У..
В нея ищците твърдят, че са наследници
на Б.И.У., б.ж. на гр.Велинград, поч. 1941г. През
1956г. преките наследници на Б.У., а именно: И., М., З., В., Е.и Ц.Б.У.извършили
делба на останалото в наследство имущество, като по силата на съдебната
спогодба от 27.12.1956г., одобрена от съда по гр.д.№ 1210/1956г. и съгласно
записаното в нея за дял 7-ми, т.3 съделителите И., М.,
З., В. и Ц.Б.У.получили в общ дял при равни права на всеки недвижимия имот :
Градина от 6,0 дка в местността
„Клептуза“, землище на Велинград, при съседи – А.Л., ДИП
„В.Сотирови“, А.С..
През 2006г. предприели действия по
нанасяне в кадастъра на
имота им, останал в наследство от общия наследодател, подробно описан в
протокола за съдебна делба, и обозначен по скицата като имот с пл.№ 5986 и 5981
от кв.397 по кад.план на Велинград. При което и
ищците се легитимирали, като собственици на основание наследство и давност на
недвижим имот, означен по скицата като им пл.№ 5986 и 5981 от кв.397 по плана
на гр.Велинград. Служителите отказали да приемат документите им под предлог, че
им.кад.№ 5981 бил записан наследници на Ц.И.У. и за
същия имот са подадени документи за издаване на скица с оглед предстояща
разпоредителна сделка. След проверка в общината установили, че за им с пл.№
5981 от кв. 397 била издадена скица с отразяване в нея имота да е собственост
на наследници на Ц.У. е посочен акт за собственост – Решение № 2151/13.10.1997г.
на ПК-Велинград. От ОСЗГ било издадено Решение № 2151/13.10.1997г. , в което в
р-л Първи, т.12 било записано „Признава се право на собственост на наследници
на Ц.Ив. У. върху овощна градина от 6,0 дка, осма категория, находяща се в строителните граници на гр.Велинград,
местност „Клептуза“, означена като им. пл.№ 5981 от кв.396 от кадастралния
плана изработен 1903г.
Твърдят, че през всичките години от
делбата през 1956г. и до момента целия имот от близо 6 дка бил ползван
добросъвестно и непротивопоставимо от наследниците на
Б.У.. Този имот не бил включван в ТКЗС и
не бил отчуждаван. Приз годините всички ползвали овощната градина, а
през последните години ползвали имота като ливада.
Това пораждало и правния им интерес от съдебна защита на правото им на собственост и от настоящия иск.
Въз основа на така очертаната
обстановка иска да бъде установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици, както следва: 1. Д.И.У. – на 18/300ид.ч.; 2. Ф.Г.И.
–на 6/300 ид.ч.; 3. И.Г.И. – на 6/300 ид.части; 4. Д.Г.Д. – на 6/300 ид.
части; 5. К.Г.Г. – на 9/300 ид.части;
6. В.Г.Г. – на 9/300ид.части; 7. Д.Н.М.- на 4/300 ид.части; 8. Ж.Н.И. – на 4/300 ид.части;
9. Н.М.М. – на 4/300 ид.части;
10. В.Х.С. – на 6/300 ид.части; 11. М.С.С. – на 6/300 ид.части; 12. Х.С.С. – на 6/300 ид.части; 13. Б.Х.С.
– на 18/300 ид.части; 14. Б.Х.С.- на 36/600ид.ч.; 15.
Й.Х.К.- на 90/300ид.ч.; 16. В.Б. П. – на 12/300 ид.части;
17. М.С.П. – на 60/300 ид части от имот с пл.№5981 в
кв.397 по плана на гр.Велинград, м.”Клептуза”, подборно описан в дял Седми,
точка 3 от протокол за съдебна спогодба по гр.дело№1210/1956 г. по описа на
Велинградския районен съд, както и да се отмени
решение № 2151/13.10.1997г. на ПК Велинград .
В последствие ищците заявяват, че В.Б.
П. има самостоятелни права върху имота, тъй като е наследник по права линия на
наследодателя Б.У., а по съребрена линия на сестра си Ц.Б.У.. Тя получила в
съсобственост с наследниците посочения в дял от съдебна спогодба за делба имот.
От своя страна М.С.П. получил от В.Б. П. права върху процесния
имот по силата на Договор за покупко-продажба на наследство от 16.07.1997г., с
който му продала наследството останало от баща й Б.У.. А до колкото В. П. била
наследник по съребрена линия на сестра си Ц.Б.У. – починала през 1968г., то
тази част от наследството преминало върху ищците Г.Р. и Л.Р., по силата на завещателно разпореждане в тяхна полза.
Претенции във връзка със собствеността
на имота са заявени и от наследниците на дъщерята на общия наследодател – Е.Б.М.,
а именно: Д.Н.М., Ж.Н.И. и Н.М.М., на които този имот
не е поставен в общ дял с останалите наследници при делбата от 1956г. Претенции
са заявени и от дъщерята на общия наследодател - В.Б. П., която е продала по
реда на чл.212 ЗЗД наследството оставено от баща й на М.С.П. – участващ като ищец
по делото, в качеството си на купувач на наследство.
През 2009г. поради настъпила смърт на
ищеца Д.И.У. са конституирани като
ищци неговите наследници: Г.А.У. ; Д.И.У. и Х.Д.У.. А на мястото на ответника Н.П.С.
са конституирани като ответници наследника й Райно С.С..
В последствие е заличена като ищец
починалата в хода на делото Х.Д.У., чийто наследник е сина й ищеца Д.И.У. с ЕГН
**********. С определение от 2012г. са конституирани като страни по делото на
страната на ищците У.
След настъпило правоприемство,
поради смърт на някой от ищците, и конститурането на
тяхно място на наследниците им са уточнени квотите на съсобственост в процесния имот, за които се иска установяван право на
собственост.
Въз основа на така очертаната
обстановка иска да бъде установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици, както следва: 1. Г.А.У. – на 9/600; 2. Д.И.У. – на 9/600,
като наследници на Д.И.У. – претендирал 18/300ид.ч.; 3. Ф.Г.И. –на 6/300 ид.ч.; 4. И.Г.И. – на 6/300 ид.части;
5. Д.Г.Д. – на 6/300 ид. части; 6. К.Г.Г. – на 9/300 ид.части; 7. В.Г.Г. – на 9/300ид.части; 8. Д.Н.М.- на 4/300 ид.части; 9. Ж.Н.И. – на 4/300 ид.части;
10. Н.М.М. – на 4/300 ид.части;
11. В.Х.С. – на 6/300 ид.части; 12. М.С.С. – на 6/300 ид.части; 13. Х.С.С. – на 6/300 ид.части; 14. Б.Х.С.
– на 18/300 ид.части; 15. Б.Х.С.- на 36/600ид.ч.; 16.
Й.Х.К.- на 90/300ид.ч.; 17. М.Л.П. – на 40/600; 18. Г.М.Р. – 52/600; 19. Л.М.Р.
- 52/600, последните трима като
наследници на В.Б. П. – претендирала 12/300 ид.части;
20. Х.Д.У.-18/600 ид.ч. 21. Б.Б. И. Р.-36/600
ид.ч. и 22. М.С.П. – на 60/300 ид
части, от имот с пл.№5981 в кв.397 по плана на гр.Велинград, м.”Клептуза”,
подборно описан в дял Седми, точка 3 от протокол за съдебна спогодба по
гр.дело№1210/1956 г. по описа на Велинградския районен съд, както и да се отмени
решение № 2151/13.10.1997 г. на ПК
Велинград .
Ответниците оспорват исковете, като неоснователни. Твърдят, че те са собственици
на процесния имот, като наследници на Ц.У. и по
силата на Решение на ОСЗГ-Велинград. Твърдят, че от момента на възстановяване
на имота и към настоящия момент добросъвестно владеят този имот. Намира
също, че исковата молба е нередовна
защото не са конкретизирани вещите за да ясно за кои вещи става дума.
Липсвали размери и други индивидуализиращи белези. Заявява и признава, че
част от
вещите от чеиза и част от него вече е изхабен. А които не са изхабени, заявява
че ще бъдат върнати. Ответникът твърди обаче, че пералнята, готварската печка и
хладилник- фризер са негова лична собственост и са му
подаръци и поради това не се дължи връщането им. Сочи се че гаранционните карти
сана негово име. Казва,че приложеното извлечение е само искане за кредит.
Допълва се че тези вещи са били в жилището им в София и са взети при напускането му от ищцата.
Отрича да са собственост на ищцата холов ъгъл, шкаф „
Изолда и изразява съмнение в истинността като автентичност на фактурата и дали въобще
съществува.оспорва и заявява че ще
инициира по оспорване на истинността на
документа.Всички мебели в исковата молба твърди,че са негови. Относно
чеиза заявява,че част от чеиза е изхабен. Относно за златните пръстени
заявява,че никога не ги е виждал и не
знае за съществуването им и не са у него.За средствата дадени от майката на ищцата също оспорва.
На 26.02.2008г. в РС-Велинград е образувано
гр.д.№98/2008г., по предявени положителни установителни
претенции по отношение на процесния имот и от
останалите наследници на общия наследодател Б.И.У. плюс ищеца М.С.П., който не
е от кръга наследници на общия наследодател, при изложени абсолютно същите
обстоятелства, на които основават
правата си на собственост-наследство и давност, като всеки от ищците,
седемнадесет на брой, е поискал да му се признаят правата на собственост в съответния
обем който той притежава –в идеални части от процесния
имот. Така ищецът Д.И.У. претендира
права в обема на 18/300ид.ч., Ф.Г.И.-6/300ид.ч., И.Г.И.-6/300ид.ч., Д.Г.Д.-6/300ид.ч.,
К.Г.Г.-9/300 ид.ч.,В.Г.Г.-9/300ид.ч., Д.Н.М.-4/300ид.ч., Ж.Н.И.-4/300ид.ч., Н.М.М.-4/300д.ч., В.Х.С.-6/300ид.ч., М.С.С.-6/300ид.ч.,
Х.С.С. -6/300ид.ч.,Б.Х.С.-18/300ид.ч., Б.Х.С.-18/300ид.ч.,
Й.Х.К.-90/300ид.ч., В.Б. П.-12/300ид.ч. и М.С.П.-60/300ид.ч.
Претенции
по отношение собствеността на този имот са заявени от наследниците на дъщерята
на общия наследодател Е.Б.М., а именно- Д.Н.М., Ж.Н.И. и
Н.М.М., на която този имот не й е бил поставян в общ
дял с останалите наследници при делбата от 1956г.. Претенции са заявени и от
дъщерята на общия наследодател В.Б. П., при положение, че същата с договор за
продажба на наследство на основание
чл.212 от ЗЗД е продала наследството си, оставено от баща й на М.С.П. през
1997г. Като ищец в процеса участва и купувача по този договор М.С.П..
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за
установено следното:
От удостоверение за наследници №1571
от 22.06.2005 г. е видно, че след смъртта си Б.И.У., б.ж. на гр.Велинград
починал на 08.07.1941 г. е оставил за свои наследници шестте си деца – син и
пет дъщери, а именно: И. Б.У. (починал на28.08.1980г.); Е.Б.М. (починала на
25.07.1988г.; М.Б.С. (починала на 13.02.1984г.); В.Б. П. (починала на
07.09.2011г.); З. Б.Д.(починала 1994г.) и Ц.Б.У. (починала на 09.08.1968г.).
От своя страна сина му И. Б.У. след смъта си е оставил за свои наследници по закон четирите си
деца –син и три дъщери, а именно: ищеца Д.И.У.
(починал на 05.02.2009г.); ищеца Б.Р.; П.У.
(починала на 27.10.2000г. и Й.Г. (починала на 23.02.1983г.).
След смъртта на ищеца Д.У., на негово
място са конституирани неговите наследници – Г.У., Д.У. и Х.У..
-ищците Ф.И., И.И.
и Д.Д., като деца на починалата му внучка П.И.У., поч. 29.10.2000 г., която е дъщеря на сина му И./ са негови
правнуци.
-ищците К.Г. и В.Г.С. - негови
правнуци /деца на починалата му внучка Й.И.Г., поч.
23.02.1983 г./ - всички те, наследници на общия наследодател от коляното на
сина му И. Б.У., починал на 22.08.1980 г.;
-ищците Д.М. и Ж.Н.И.– негови внуци
/деца на починалата му дъщеря Е.Б.М., поч.
25.03.1988г./
-ищеца Н.М.М.-
негов правнук /син на починалия му внук М.Н.М., поч.
На 10.05.1991 г./ -всички те наследници от коляното на дъщеря му Е.Б.М., поч. На 25.03.1988 г.;
- ищците В., М. и Х. С., - негови
правнуци, деца на починалата му внук С.Х.С., поч. На
31.03.2003 г., който е син на починалата му дъщеря М.Б.С.;
-ищците Б.Х.С., Б.Х.С. и Й.Х.К.
–негови внуци, и всички те наследници от коляното на дъщеря му М.Б.С., поч. На 13.02.1984 г.
- ищцата В.Б. П. негова дъщеря, след нейната смърт на
07.09.20111г. настъпила в хода на процеса, на найно
място са встъпили нейните наследници: М.П., Г.Р. и Л.Р..
Останалите низходящи на общия
наследодател- дъщерите му З. Б.Д.и Ц.Б.У., са починали съответно през 1994 г. и
1968 г. без да оставят свои деца за наследници. Според представеното
удостоверение за наследници на Ц.Б.У., последната е наследена от сестрите си З.
Д.и В. С., както и от племенниците си по т.1, 2 и 3
от същото удостоверение, т.е от посочените по-горе ищци.
По делото е представено и удостоверение за
наследници на ищеца Х.Д.И., видно от кое то е починала на 28.02.2016г. и хода
на делото, като след смъртта си е оставила за свои наследник Д.И.У., ЕГН **********
– син на починалия преди нея и на
16.04.2005г. нейн брат – И. Д. У. с ЕГН **********.
Представено е и удостоверение за
наследници на Ж.Н.И. видно
от кое то е починала на 06.03.2015г. и хода на делото, като след смъртта си е
оставила за свои наследници по закон – съпруг и двама сина, а именно: И.А.И.,
ЕГН ********** - съпруг; А.И.И., ЕГН ********** *** и
В.И.И., ЕГН ********** ***.
С договор за продажба на наследство на
основание чл.212 от ЗЗД и чл.112, ал.1, б.”б” от ЗС от 16.07.1997 г., ищцата В.Б.
П. е продала на ищеца М.С.П., цялото си наследство останало от баща й Б.И.У. за
сумата от 500 000 /неденом./ лева.
Със саморъчно завещание от 03.10.1992
г. З. Б.Д.е завещала на племенницата си Й.Х.К. /С./, цялото си движимо и
недвижимо имущество, ценности и пари.
Видно от удостоверение за наследници
№1572/22.06.2005г. Ц.И.У. , б.ж на гр.Велинград, починал на 26.02.1948 г. е
оставил за свои наследници ответницата С.У. – съпруга на починалия му син Г.Ц.У.,
поч. 22.07.2004 г., ответницата Н.С. –негова дъщеря,
и ответниците П. Ф.– внук, от коляното на дъщеря му С.Ц.
Ф., поч.06.12.1958 г. и Л.И.У.-Ш.-внучка, от коляното на сина му И.Ц.У. поч.20.10.1987
г.
Видно от протокол от 27.12.1956 г. по
гр.дело №1210/1956 г. по описа на Районен съд гр.Велинград, е постигната и
одобрена съдебна спогодба между наследниците на Б.И.У., бивш жител ***, по
силата на която в дял седми , п.3/ от същата децата на общия наследодател - И. Б.У.;
М.Б.С. (по баща У.); В.Б. П. (по баща У.); З. Н.Б. (по баща Б.У.) и Ц.Б.У., с
изключение на дъщеря му Е.Б.М., са получили в общ дял правото на собственост върху недвижим имот
ГРАДИНА от 6, 00 дка в м.”Клептуза”, при съседи:Н.Т., ДИП “Васил Сотиров” и А.С.,
находящ се в землището на Чепино /съставно селище на
гр.Велинград/.Протоколът е вписан акт №14, т.25 от 20.04.1961 г. на Народния
съдия гр.Велинград.
С решение №2151 от 13.10.1997 г. на
Поземлена Комисия гр.Велинград /сега Общинска служба по земеделие гр.Велинград/
по заявление с вх.№1296 от 11.02.1992 г. на Г.Ц.У., е признато правото на
наследниците на Ц.И.У. на възстановяване на земеделски имот по ЗСПЗЗ, а
именно:ОВОЩНА ГРАДИНА от 6, 000 дка, осма категория находяща
се в строителните граници на гр.Велинград, м.”Клептуза”, имот № 5981 в кв.396
по кадастралния план на гр.Велинград изработен 1903 г., заявен с пореден №12 от
заявлението (п.12), но е
възстановено правото върху
ОВОЩНА ГРАДИНА от 2, 433 дка от същия имот съгласно втората част от
решението (п.8), като за разликата е
постановен отказ (п.5) с мотиви, че
тази част е собственост на Б.И.У..
От представената преписка с вх.№
1298/11.02.1992 г. и съответния номер заявление от н-ци
на Б.У., е видно че те не са заявявали за възстановяване земеделски имот в
м.”При Клептуза”. С преписките на ОбСЗ Велинград не
са представени други доказателства за собствеността върху процесната
овощна градина в тази местност, различни от протокола за съдебна делба.
Представеното Удостоверение №4535 от
15.08.1991 г. от ОбНС Велинград, в смисъл, че в
основната данъчна книга за 1929-1934 г. има записан такъв земеделски имот по партида
на двамата братя Ц.и Б.У., не е доказателство за собствеността върху имота, а
освен това касае предходен период. От У-ние изх.№3423/21.09.1993 г. на ОбНС Велинград е видно, че за периода от 1936-1957г.
не е запазена основна данъчна книга за
с.Чепино. Записванията в разписната книга категорично не доказват правото на
собственост върху имота, за който са отбелязани и в този смисъл съдебната
практика няма раздвоение.
По отношение на представеното и
оспорено от страна на ищците писмено доказателство- документ от две части,
изписан саморъчно, който има записвания за знанието на автора му за
разпределение на “притежанието” на недвижим имоти описани в първата му част, а
втората е датирана от 06.02.1942 г., не само не съставлява документ за
собственост, нито такъв който да поставя началото на владение, но въобще
съдържа неясноти относно смисъла на изявлението и имотите, за които се отнася.
Ето защо дори и да е мислимо в някаква
степен, че предмет на изявлението е била и процесната
бивша овощна градина от 6 дка, като част от т.нар.Джачкови
ливади, но по никакъв начин не може да се приеме идентичност помежду им. Този
документ няма задължителна за съда доказателствена
сила, поради характера си на частен свидетелстващ документ и следва да се
прецени съвместно с другите събрани доказателства.
От заключението на вещото лице по
допусната съдебно-графологична и почеркова
експретиза се установи, че двете му части са изписани
от едно и също лице, както и са подписани от него, но не се изяснява автора му.
Несъмнено е обаче, че той не разполага с удостоверителна сила за изявлението
направено в него, до колкото изхожда само от едно лице и не представлява
съглашение. При което и този документ не може да установи някакъв вид
съглашение относно собствеността върху имотите, както се домогва да докаже
ответната страна.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, със заключението си-
основно и допълнително, както и скица към тях, установява следното: Имот с пл.№5981 и имот с пл.№5986 са заснети
по плана на гр.Велинград от 1983 г., имат обща площ от 5 400 лв. и попадат в
парцел I-За парк и улица –тупик в кв.397. Имотите са
отразени със същите номера и в действащия кадастрален план от 2004 г. и
регулационен от 2005 г., където попадат в парцел III-За парк в кв.397., като
регулацията не е приложена. Имот с пл.№5981 е бил заснет по плана на
гр.Велинград от 1955 г. (за улична регулация) и от 1957 г. ( за дворищна
регулация), като имот с пл.№25 е записан
на Ц.У.. Имот с пл.№23 по същия план бил записан на Б.У. и отразен като овощна
градина. Общата площ на имотите с №№ 23 и 25 е била 5 400 кв.м. и са били извън
регулация-включени в терен за залесяване. Със същата площ е бил и имот с
пл.№930, който е бил заснет по плана от 1929 г. на с.Чепино с предвиждане за -отчасти
за парцели VII-930 и VIII-930 отредени за имота, както и за “Парк Клептуза”, но
регулацията не била приложена. Вещото
лице установява, че е налице идентичност по граници, площ и разположение между
имот с пл.№930 ( бивш) и имоти с пл.№№5981 и 5986 и отразява същите на
комбинираната скица. Също така, че е налице идентичност между имот с пл.№5981 и
северната част от описаната в протокола за съдебна делба Овощна градина с площ
от 6,00 дка в м.”При Клептуза”. По плана от 1929 г. имот с
тогавашния пл.№930 е бил отразен на плана, като овощна градина, но не бил
записан в разписната книга към него.
По делото са представени и скици по
плана от 1929, 1957 и 1983 г., приподписани от вещото
лице.
От
показанията на свид.Г. и М. се установява, че
имотът е бил ползван от наследниците на
Бл.У., чрез предоставянето му за косене и стопанисване от втория свидетел. Както
той, така и свид.Г. познавали като собственици само Б.Р.
и нейните роднини.
Показанията на свид.М.
са относими към период от преди 1956 година, ето защо
с тях не само не се подкрепи възражението на ответната страна за придобИ.е на имота на основание давностно
владение, отпочнало след реститирането
на имота по ЗСПЗЗ, а и въобще факта, че те владеят имота в т.ч. и към настоящия
момент. Този свидетел няма впечатления от тези обстоятелства от 1956 г. насам и
не би могъл достоверно да установи владение за релевантните за спора периоди.
В обобщение - няма посочено основание,
нито представено писмено доказателство за собствеността на наследодателя на ответниците Цв.У. от преди и към
момента на обобществяване на земеделските земи, въз
основа на което да са направени записванията в разписните книги. Напротив –
видно от представения по делото протокол за съдебна делба на ВРС, този имот е
бил собственост на наследниците на Бл.У.- неговите деца И., М., З., В. и Ц.при
равни квоти. Няма данни – противно на твърденията на ответната страна, този
имот да е внасян в ТКЗС, от тях или от други наследници на общия наследодател.
Точно обратното се установява от заключението на вещото лице, а и от
показанията на свидетелите на ищците , че този имот не е имал земеделски
характер, заснеман е бил във всеки следващ регулационен план на града и за него
са правени предвиждания за обществени мероприятия. Няма и данни имотът да е
заеман, за осъществяването на тези мероприятия или за обезщетяване на
собствениците. В този смисъл е и удостоверение изх.№ 400/31.07.2003 г. изд. От
Община Велинград.
От показанията на свидетелите,
посочени от ищцовата страна се установи, че имотът
съществува, бил е овощна градина, но от известно време се използва като ливадна
площ, за паша и косене, като за това ползвателя
заплаща на наследниците на Бл.У., както и не се владее от ответниците.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявените установителни иск по чл.97, ал.1 от ГПК са доказан по
основание по следните съображения: Касае се за установителни
иско за собственост, като ищците претендират, че са
собственици на процесния недвижим имот на основание
наследство и давностно владение. Безспорно се установи
качеството им на наследници на общия наследодател Б.У., б.ж. на гр.Велинград. С
изключение на неговата дъщеря Е., останалите негови деца и праводатели на
ищците, на основание наследстово и делба извършена по
гр.дело № 1210/1956 г. по описа на Велинградския районен съд, са станали
собственици при равни права на недвижим имот, описан като овощна градина от 6,
000 дка в м.”При Клептуза”. От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице се установи, че процесния
имот е заснет с плана на гр.Велинград от 1929 г. и има отреждане за парк
“Клептуза”. С последващия план от 1955г. – за
уличната, и 1957 г. – за дворищната регулация, той попада частично в парцели
VII и VIII, както и в улица и в терен за залесяване –тоест за цели по смисъла
на чл.35 от ЗПИНМ (отм.). При което безспорно се установява, че имота не е имал
земеделски характер, тъй като е урегулиран и предвиден за мероприятия, както с
улично-регулационния план на града, така и с дворищно –регулационен план, в
различните си части и. По действащия тогава Закон за плановото изграждане на
населените места от 1949 г. съществуват два режима на отчуждаване – до изм. на
чл.39 от закона (в.”Известия” бр. 54 от 6.07.1956 г.), имотите се считат
отчуждени в полза на държавата по силата на улично-регулационния план. След
това изменение непосредствено отчуждително действие
има само дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по
улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на
собствениците, като при действието на §74а от ПР на с.закон нововедения
режим на обещетяване е приложим по отношение на
посочените там имоти. В случая не се установи такова обезщетяване да е
извършено, като няма данни за оценка и обезщетяване. По делото се установи, че
с последващия план тези предвиждания са отпаднали и
отреждането вече е само за I-“За парк”.
Ето защо – следва да се приеме, че
имотът е останал в собственост на легитимиращите се по силата на съдебна делба четирима
собственици, а именно: И.
Б.У.; М.Б.С. (по баща У.); В.Б. П. (по баща У.); З. Н.Б. (по баща Б.У.) и Ц.Б.У.,
както в тази негова част, понастоящем заснета като имот с пл.№5986, така и за
останалата част съставляваща имот №5981 и предмет на настоящия правен спор.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че са придобили имота на основание реституция
по ЗСПЗЗ и евентуално-по давностно владение, след
възстановяването му. Възстановяването на правото на собственост върху
земеделски земи не настъпва по силата на самия закон, а предполага
осъществяването на фактически състав, включващ наличието на предпоставките по
чл.10, ал.1 и чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Решението на адм.орган
за възстановяване на правото на собственост, респективно заместващото го
съдебно решение, постановено по реда на обжалването му, представляват само
завършващият елемент на състава. Липсата на някой от останалите елементи
препятства пораждането на реституционния ефект. Положителните актове на административния
орган, респективно на съда, по принцип, имат конститутивно
действие, когато определят реалните граници на подлежащите на възстановяване на
собствениците им земеделски земи. С решението за възстановяване на вещното
право възниква правното качество на обекта на собствеността -
индивидуализацията и затова, то има конститутивно
действие. Предпоставка за възстановяване на правата на собственост върху
земеделски земи е заявителят или негов наследодател да е бил собственик на претендирания земеделски имот преди образуването на ТКЗС. В
хода на делото се установи, че към заявлението не са представени документи за
собственост в лицето на заявителя Ц.У., като правоимащ,
респ. неговите наследници върху процесния имот, нито
пък този имот да е бил включван в ТКЗС и
др. Стопанства. От друга страна Решението на ОСЗГ, респективно заместващото го
съдебно решение, дори не обвързват съда в рамките на исковия процес, породен от
спор за материални права върху имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, тъй като
са постановени в рамките на едностранен процес и не могат да се противопоставят
на третите заинтересувани лица, чиято възможност за защита е изцяло в исковия процес. Действително Поземлената
комисия е колективен административен орган и не може да осъществява възложените
й правомощия в друг, различен от законно предвидения, състав, тъй като подобни
действия са в противоречие с чл.6, ал.1 от ЗАП. В настоящето производство бяха
представени две решение на ОбСЗ Велинград с №2151
едното от 28.03.1995 г. ( л. 14 и сл. от делото) и другото от 13.10.1997 г.
(л.9 и сл. от делото), в които имотът
заявен с пореден №29 е признат за възстановяване и възстановяван, макар и с
различни площи, като несъмнено се касае за един и същи имот. Административния
орган няма правомощия да се произнася по заявлението повторно, след като вече
се е произнесъл по искането на заявителя и второто постановено решение е
нищожно сам на това основание. С оглед на вече изложените съображения относно
липсата на материално правни предпоставки за
реституирането на имота в лицето на наследници на Цв.У.,
съдът намира, че не следва да се излагат мотиви относно това дали и кое от
двете решения е нищожно поради други пороци на актовете, тъй като това няма да
се отрази на крайния му извод, а и решенията не са противопоставими
на ищците.
Действително самите ищци не са
заявявали по реда на ЗСПЗЗ права върху този имот, поради което не е налице спор
за материално право по см. на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Недоказани съдът намира доводите на ответниците за придобИ.е на имота
на основание давностно владение, поради следното:
Първо място поради това, че решението, но което основават владението си не може
да ги легитимира като собственици, тъй като то не съдържа необходимите
реквизити по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18 от ППЗСПЗЗ, като не описва имотите по
местонахождение, площ и граници и не е придружено от скица. На второ място, тъй
като от постановяването му (дори и да се приеме, че е 1995 г. с оглед
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ПЗР на ЗВСОНИ)
до завеждането на исковата молба на 05.09.2006 г. не е изтекъл
необходимия десетгодишен давностен срок. На трето място-
такова владение не е установено да е упражнявано от ответниците.
Тук следва да се посочи, че ако адм.орган е установил
такова право на собственост въз основа на единственото удостоверение отразяващо
записванията в данъчната книга – и то за период от преди 1940 г., то това
записване сочи като собственици двамата братя У., и необяснимо как в
производството по ЗСПЗЗ те са извършили делба и са възстановили само правата на
единия от тях, а и са определили точно къде в какви реални граници е тази
негова мислена идеална част от съсобствения имот.
Така погледнато - с оглед на “съсобствения” характер
на имота, който административния орган е установил, следва за да се придобие по
давност тази така описана реална част от него
налага ответниците да са променили държането й
като съсобственици във владение за себе си; да са извършили действия, които са
показали на другите съсобственици намерението им да присвоят имота и то такива,
с които се отблъсква тяхното владение. В случая не се установи да е упражнявана
такава фактическа власт върху имота и то с намерението да се свои, поради което
не са налице предпоставките на чл.79 от ЗС за оригинерно
придобИ.е на правото на собственост върху него от ответниците.
Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото
собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на
процеса, неговото възражение в този
смисъл може да се уважи /в този см. Решение № 636 от 4.12.2003 г. на ВКС по гр.
д. № 144/2003 г., I г. о./ На стоящия случай не е такъв, поради което и
възражението на ответнците, че са станали собственици
на процесния имот на основание давностно
владение, е неоснователно.
С
оглед на изложеното съдът намира, че ищците - наследници на Б.У., децата му И.,
М., З., В. и Ц.У., след смъртта на
техния баща са станали съсобственици на имота – овощна градина от 6,0 дка в
местността Клептуза, при права съобразно ЗНасл.
При което и като собственици по
наследство на този имот напълно законосъобразно са извършили делба на същия. В
резултат на тази делба петима от
съсобственици, а именно: И. Б.У.; М.Б.С. (по баща У.); В.Б. П. (по баща У.); З.
Н.Б. (по баща Б.У.) и Ц.Б.У., са станали ссъсобственици
на имота Овощна градина от 6,0дка в м. Клептуза при равни права.
Съдът счита за установено по делото по отношение на ответниците,
че ищците, като наследници и респ. приобретател по
договора за продажба на наследство и заветник по
универсално завещание са собственици на процесния
имот, който притежават в съсобственост.
По отношение на квотите на ищците в съсобствеността
съдът намира следното:
Собственика по силата на делбата на
1/5 от имота –Ц.Б.П. (У.) е починала 1968г. и преди своите братя и сестри – И.,
Е., М., В. и З. У.. Не имала деца или живи родители, нито има данни да е имала
съпруг, при което и съгласно чл. 8, ал.1 от ЗН
-когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни
части. Тоест нейната собствена 1/5 от имота е наследена от брата И.и четирите й
сестри - Е., М., В. и З. У.. Всеки от тях е наследил по 1/25 ид част. Или всеки от тях вече станал собственик на по
(1/5+1/25) = 6/25 ид части.
Установи се също, че съделителката З. Б.Д.се е разпоредила със своите права
върху имота чрез универсално саморъчно завещание от 03.10.1992г. в полза на племенницата
си -ищцата Й.Х.К., по баща С., която е дъщеря на наследника М.Б.С. на
наследодателя Б.У.. И тъй като след делбата З. е станала собственик на 1/5 от процесния имот, то и по силата на завещателното
разпореждане ищцата Й.К. е станала собственик на същата 1/5 ид.
част от този имот.
Същевременно и наследотателя
М.Б.С. /дъщеря на Б.У./ е станала по силата на делбата собственик на 1/5 от процесния имот и по наследство от сестра си Ц.на 1/25 ид част или общо на 6/25 ид.части.
След смъртта си на 13.02.1984г. тя е оставила за свои наследници по закон трима
сина и една дъщеря, а именно: Стоян, Б. и Б. Хр.С. и Й. Хр.К.. Тоест нейната собственост от 6/25 ид част от имота е наследена от четирите й деца при равни
права и от по 6/100 ид.част от целия имот за всеки от
тях.
В резултат на наследяване и на
завещание ищцата Й.Х.К. е станала собственик на общо 26/100 ид
части =(1/5 + 6/100) от целия имот.
След М.С. и на 31.03.20103г. е починал
сина й С.С., който е оставил за свои наследници
съпруга В.С., син Х.С. и дъщеря М.С.. При което наследените 6/100 ид части от сина Ст.С. са преминали в собственост на
неговите трима наследници – В., М. и Х. С., при равни права и от по 6/300 ид част от целия имот за всеки от тях.
От своя страна собственика на 6/25 ид части - по силата на делбата на 1/5 от имота и на 1/25
по наследство от сестра си - И.Б.У., е оставил четирима свои наследници по
закон – син и три дъщери. От тях дъщеря му Б.Р. е станала собственика на 6/100 ид част (6/25:4) от процесния имот.
А внуците му – деца на неговите починали три деца, които са наследили също по
6/100 ид. част са станали собственици,
съответно: ищците Г.У., Д.У. и Х.У.
(деца на Д.)- на по 6/300 ид част (6/100:3); ищците Ф.И., И.И.
и Д.Д. (деца на П.)- на по 6/300 ид част (6/100:3);
ищците К. Г. и В.С. (деца на Й.), заедно със съпруга й Г.К.
Г. /който не ищеца/- на по 6/300 ид част (6/100:3).
Ищеца В.Б. П. (У.) е станала
собственик на 1/5 ид част от процесния
имот по силата на делбата, а също така и на 1/25 ид
части по наследство от сестра си –Ц.У.
или общо на 6/25 ид.части.
Още приживе В.Б. П. (У.) се разпоредила с
наследството оставено от баща й, като го е продала с договор за продажба на
наследство от 16.07.1997г. на ищеца М.С.П..
Действително в този договор е
посочено, че разпореждането касае само цялото имуществото придобито от нея по
наследство то баща й, без да са посочени конкретните имоти, които се
прехвърлят. Собствеността върху процесния имот обаче
не придобита от В.П. по наследство от баща й, а по силата на договор за
доброволна делба. Действително в делбата П. е участвала в качеството си
наследник на баща си, но от това не следва извода да е продала на М.П. и
собствеността си върху процесния имот, тъй като в
резултат на делбата то вече е придобит на друго основание, а не по наследство.
При което и до колкото в договор за продажба
на наследство изрично е посочено, че ще бъдат предоставени всички налични
документи за наследството от починалия баща –Б.У., както и подавачът да предава владението на вещите
– движими и недвижими, включени в съвкупността на наследствените права, но няма
данни за това точно процесния имот да е между тези за
които са предадени документи и е предадено владението, то и съдът намира, че
този имот не бил предмет на продажбата на наследство.
При което и придобитата от В. П.
собственост върху 6/25 ид.части от процесния имот - по
силата на делбата по наследство от
сестра й са останали в нейния патримониум, а не са
прехвърлени на ищеца М.С.П.. Ето защо и искът на ищеца М.С.П. да бъде признат
за собственик на 60/300 ид части от този имот е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Ищеца В. БЛ.П. е починала 2011г. и в
хода на делото и при смъртта си е била собственик на 6/25 ид
части от процесния имот или на 12/300 ид. части /колкото е претендирала/. След смъртта си е
оставила за свои наследници съпруг М.П. и две деца – Г. М.Р. и Л. М.Р.. Тоест
всеки от тях е станал собственик на по 4/300 ид.
част. Съпругът й М. е починал след нея и е оставил за свои наследници трите си
деца: М. Л.П.; Г. М.Р. и Л. М.Р.. И неговите
4/300 ид част е наследена от трите му деца при равни
права и от по 4/900 ид част.
Като краен резултат ищците Г. М.Р. и Л.
М.Р. по наследство от родителите си са станали собственици на по (4/300+4/900)
= 16/900 ид. части, а М. Л.П. на 4/900 ид част.
Ищците Д.М., Ж.И. и Н.М. са наследници
на общия наследодател от коляното на неговата дъщеря Е.Б.М., която не е
получила в дял права върху процесния имот, описан в
протокола за съдебна делба в дял седми, т.3. При което и до колкото техния
наследодател не се установява да е собственик на основание делба, то и няма как
тези трима ищци да са придобили по наследство собственост върху имота Овощна
градина от 6,0дка в м. Клептуза пряко от наследодателя си Е.Б.М. в резултата на делба.
Но в случая Е.Б.М. е наследила от сестра
си Ц./собственик на 1/5 от делбата/ - 1/25 ид. части
от същия имот. При което и нейните наследници – син и две дъщери са наследили по 1/75 ид
част. Или в резултат на наследяване ищците Д.Н.М., Ж.Н. и Н.М.М. са станали собственици на по 1/75 ид.части.
Привеждайки горните дроби със
знаменатели от 75, 100, 225 и 300 под
общ знаменател, който е 900. Или дроби със знаменател 75 се умножават по 36,
дроби със знаменател 100 се
умножават по 9; дроби със
знаменател 225 се умножават по 4, дроби със знаменател 300 се умножават по 3.
По горните съображения съдът намира,
че ищците по присъединеното дело, като съсобственици в процесния
имот притежават следните права на собственост: 1. Д.И.У.,ЕГН ********** –на 6/100 ид
части или 18/300 ид части, съответно по заместване
неговите наследници Г.У., Д.У. и Х.У. - на по
6/300 ид част или на по 18/900 ид.части;
2. Ф.Г.И., ЕГН ********** – на 6/300
ид част; 3.
И.Г.И., ЕГН **********- на 6/300 ид част; 4. Д.Г.Д., ЕГН ********** – на 6/300 ид част; 5. К.Г.Г., ЕГН ***********- на 6/300 ид
част; 6. В.Г.Г.,
ЕГН********** на 6/300 ид част; 7. Д.Н. М., ЕГН ********** - на 1/75 ид
част , което е 4/300 ид части ; 8. Ж.Н.И., ЕГН ********** на
4/300 ид част а
по замествана нейните наследници съпруг И.А.И. и синовете А. и В. И.И.; 9. Н.М.М., ЕГН ********** на
4/300 ид. част; 10.
В.Х.С., ЕГН **********- на 6/300 ид част; 11. М.С.С.,
ЕГН **********- на 6/300 ид част; 12. Х.С.С.,
ЕГН **********- на 6/300 ид част; 13. Б.Х.С., ЕГН **********- на 18/300 ид.част; 14. Б.Х.С.,
ЕГН ********** на 18/300 ид.част; 15. Й.Х.К.,
ЕГН ********** – на 78/300 ид части; 16. В.Б. П., ЕГН ********** – на 12/300
ид части, а нейните наследници Г.М.Р. – 16/900 ид части; Л.М.Р. -
16/900 ид части и М.Л.П. – на 4/900 ид .части.
Установява се също, че ищеца Б.И.Р., в
качеството си на наследник на И.У., син на починалия него наследодател - Б.У. е
собственик на 6/100 или на 36/600 ид части от процесния имот. И тъй като е претендирала да е собственик
на 31/600 ид. части, то искът ще се уважи в пълния претендиран размер от 31/600 ид. части.
При така установените собствени на
ищците идеални части, в сравнение с претенции им за собственост е налице
идентичност с установеното и претендираното по
отношение на ищците, както следва: 2. Ф.Г.И.,
ЕГН ********** – на 6/300 ид част; 3. И.Г.И., ЕГН **********-
на 6/300 ид част; 4. Д.Г.Д., ЕГН ********** – на
6/300 ид част; 7. Д.Н. М., ЕГН ********** - на 1/75 ид част , което е 4/300 ид части
; 8. Ж.Н.И., ЕГН ********** на 4/300 ид част а по
замествана нейните наследници съпруг И.А.И. и синовете А. и В. И.И.; 9. Н.М.М., ЕГН ********** на
4/300 ид. част; 10. В.Х.С., ЕГН **********- на 6/300 ид част; 11. М.С.С., ЕГН **********-
на 6/300 ид част; 12. Х.С.С.,
ЕГН **********- на 6/300 ид част; 13. Б.Х.С., ЕГН **********-
на 18/300 ид.част; 14. Б.Х.С., ЕГН ********** на
18/300 ид.част; 16. В.Б. П., ЕГН ********** – на
12/300 ид части
Ищецът В.Г.Г., ЕГН**********
е претендирал да е собственик на 9/300 ид.части, но
се установи да притежава само 6/300 ид част. Същото
се установява и по отношение на ищците К. Г. и В.Г., поради което и исковете им
за разликата от по 6/300 ид части до пълните претендирани от по 9/300ид.части са неоснователни и като
такива ще се отхвърлят.
Ищеца Й.Х.К., ЕГН ********** се
установи да е собственик на 78/300 ид части, а е
претендирала 90/300 ид.части. При което и иска й за
разликата от 78/300 ид части до пълния претендиран от 90/300ид.части е неоснователен и като такъв
ще се отхвърли.
Тъй като първоначалния ищец В.Б. П. е
претендирала да е собственик на 12/300 ид части и
точно на толкова се установи да е била собственик, то и иска й следва да се
уважи в пълния размер. Независимо в молба-уточнение нейната собственост да е разпределена между наследниците й, както следва: за
Г.М.Р. – 52/600 ид части; Л.М.Р. -
52/600 ид части и за М.Л.П. – на 40/600 ид .части., което прави общо 144/600 ид.части
или 72/300 ид части, то на практика не се касае за
уточнение на иска, а за изменение на същия, каквото искане не правено нито е
допускано изменение. Така до колкото решението установяващо правата на наследотеля има действие и по отношение на неговите
наследници та в случая съдът намира да
не нужно да разпределя собствеността на В.Б. между нейните наследници.
Като последица от уважаването на иска, следва
да се осъдят ответниците да заплатят на ищците, без
ищеца М.П. /който няма право на разноски/, направените поделото разноски за
държавна такса, хонорар на вещо лице и адвокатски хонорар в размер общо на
1105,84 лв., по съразмерност с уважената част от исковете на база предявени
общо 17 бр. ОСИ, при представени доказателства за направени такива от общо 1174,
95 лв.
Предвид изхода от спора ответниците нямат право на разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между Б.И.Р., ЕГН ********** ***, в качеството й на наследник на Б.И.У.
от една страна, и С.Т.У. ***; Р.С.С. с ЕГН **********,
като правоприемник на починалата в хода на делото Н.П. ***, В.Т.К.-Ф., ЕГН **********
и М.П.Ф., ЕГН **********, като правоприемници на починалия в хода на делото П. С.Ф.от
гр.София и Л.И. ***0, всички като наследници на Ц.У., ЧЕ Б.И.Р., ЕГН ********** е собственик на 31/600 ид. части идеални
части от недвижим имот с пл.№ 5981 от кв.397 м.“Клептуза“ по плана на
Велинград, описан в дял 7-ми, т. 3 от съдебна спогодба от 27.12.1956г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията в отношенията между ищците Д.И.У.,ЕГН **********, починал в хода на
делото и заместен от наследниците си Г.А.У. ЕГН **********, Д.И.У. ЕГН **********
и Х.Д.У. ЕГН: **********, последната починала в хода на делото и заместена от Д.И.У.
с ЕГН **********; Ф.Г.И., ЕГН **********; И.Г.И., ЕГН **********; Д.Г.Д., ЕГН **********;
К.Г.Г., ЕГН **********; В.Г.Г.,
ЕГН**********; Д.Н. М., ЕГН **********; И.А.И.
с ЕГН**********, А.И.И. с ЕГН ********** и В.И.И. с ЕГН **********,
в качеството им на наследници на починалата в хода на делото Ж.Н.И., ЕГН **********;
Н.М.М., ЕГН **********; В.Х.С., ЕГН **********; М.С.С., ЕГН **********; Х.С.С., ЕГН **********;
Б.Х.С., ЕГН **********; Б.Х.С., ЕГН **********; Й.Х.К., ЕГН **********; В.Б. П.,
ЕГН **********; М.С.П., ЕГН ********** -всички със съдебен адрес ***, чрез адвокат Ани Б.Ц. и Н.В.И., като наследници на Б.У. от една страна и ответниците С.Т.У. ***; Р.С.С. с
ЕГН **********, като правоприемник на починалата в хода на делото Н.П. ***, В.Т.К.-Ф.,
ЕГН ********** и М.П.Ф., ЕГН **********, като правоприемници на починалия в
хода на делото П. С.Ф.от гр.София и Л.И. ***0, всички като наследници на Ц.У., ЧЕ
ищците са съсобственици на
идеални части от недвижим имот с пл.№ 5981 от кв.397 м.“Клептуза“ по плана на
Велинград, при следните граници
и съседи: п.им.№ 5025979 ; п.им.№ 5025980; п.им. № 5025986; п.им. № 5025982; п.им.
№ 5025975 и п.им. № 5025976, като
притежават следните права на собственост: 1. Д.И.У.,ЕГН ********** –на
18/300 ид части, съответно по заместване неговите
наследници Г.У., Д.У. и Х.У. - на по
6/300 ид част ; 2. Ф.Г.И., ЕГН ********** – на
6/300 ид част; 3. ИВАН Г.И., ЕГН **********- на 6/300
ид част; 4. Д.Г.Д., ЕГН ********** – на 6/300 ид част; 5. К.Г.Г., ЕГН ***********-
на 6/300 ид част; 6. В.Г.Г.,
ЕГН********** на 6/300 ид част; 7. Д.Н. М., ЕГН ********** - на 4/300 ид части ; 8. И.А.И. с ЕГН**********, А.И.И. с ЕГН **********
и В.И.И. с ЕГН **********, в качеството им на
наследници на починалата в хода на делото Ж.Н.И., ЕГН ********** - на общо 4/300
ид част; 9. Н.М.М., ЕГН **********
- на 4/300 ид. част; 10. В.Х.С., ЕГН **********- на
6/300 ид част; 11. М.С.С.,
ЕГН **********- на 6/300 ид част; 12. Х.С.С., ЕГН **********- на 6/300 ид
част; 13. Б.Х.С., ЕГН **********- на 18/300 ид.част;
14. Б.Х.С., ЕГН ********** на 18/300 ид.част; 15. Й.Х.К.,
ЕГН ********** – на 78/300 ид части; 16. Г.М.Р., Л.М.Р. и М.Л.П., като
наследници на починалата в хода на
делото В.Б. П., ЕГН ********** – на общо 12/300 ид. части,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.97,
ал.1 ГПК /отм./, съответно: на В.Г.Г., ЕГН********** и
К. Г.Г., ЕГН *********** за разликата от по 6/300 ид части до пълните претендирани
от по 9/300ид.части, както и иска на Й.Х.К., ЕГН ********** за разликата от
78/300 ид части до пълния претендиран
от 90/300ид.части, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ на М.С.П.,
ЕГН ********** -всички със съдебен адрес ***,
чрез адвокат Ани Б.Ц. и Н.В.И., срещу С.Т.У. ***, Н.П. ***, П. С.Ф.от
гр.София и Л.И. ***0, за признаване установено, че М.С.П. е собственик на 60/300
ид части от недвижим имот с пл.№ 5981 от кв.397
м.“Клептуза“ по плана на Велинград, при
следните граници и съседи: п.им.№ 5025979 ; п.им.№ 5025980; п.им. № 5025986;
п.им. № 5025982; п.им. № 5025975 и п.им. № 5025976.
ОТМЕНЯ Решение № 2151/13.10.1997г. на
ОСЗГ-Велинград, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
С.Т.У. ***; Р.С.С. с ЕГН **********, като правоприемник на починалата в
хода на делото Н.П. ***, В.Т.К.-Ф., ЕГН ********** и М.П.Ф., ЕГН **********,
като правоприемници на починалия в хода на делото П. С.Ф.от гр.София и Л.И. ***0,
да заплатят на ищците, без М.С.П., ЕГН **********, СУМАТА от 1105,84 лв.
/хиляда сто и пет лева и 84ст./ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................