Р Е Ш Е Н И Е
№177/26.10.2020 г.
Гр.
Ямбол, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 119 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на М.Щ.
Ш. - В. *** против Решение № 2153-28-25/13.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ,
гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № РВ –
3-28-00740617/30.03.2020 на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП
на НОИ, гр. Ямбол. Твърди се, че същото е незаконосъобразно, тъй като сумите,
представляващи парични обезщетения поради общо заболяване и за бременност, са получавани добросъвестно и
не подлежат на връщане. Иска се неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателката Ш., редовно
призована, участва лично и с упълномощения от нея процесуален представител.
Последният поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В депозираното писмено
становище жалбата се оспорва изцяло.
Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана,
предвид обстоятелството, че жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност
и не е възникнало осигуряване при осигурителя ЕТ „*** – А. ***. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
04.04.2020 г., видно от приложеното известие за
доставяне № PS 8600 00RQO28 K,
на жалбоподателката Ш. било връчено Разпореждане №
РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г., издадено от ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТД на НОИ – Ямбол, с
което на осн. чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено същата да възстанови
недобросъвестно получените парични обезщетения по общо 11 болнични листа поради общо заболяване и поради бременност и раждане за периода от 29.01.2018
г. до 30.06.2019 г. в размер на 9 280.08 лева, от които главница в размер
на 8 160.15 лева и лихва в размер на 1119.93 лева. Посочено е, че тези
обезщетения са получени от Ш. в качеството й на осигурено лице за общо
заболяване и майчинство в ЕТ „*** - А.П.“ с ЕИК *********, като са описани подробно периодите, както
следва:
1.
За
периода от 29.01.2018 г. до 11.02.2018 г. включително – парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване;
2.
За
периода от 12.02.2018
г. до 17.03.2018 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо
заболяване;
3.
За
периода от 18.03.2018 г. до
16.04.2018 г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
4.
За
периода от 17.04.2018 г. до 16.05.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
5.
За
периода от 17.05.2018 г. до 15.06.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
6.
За
периода от 16.06.2018 г. до 15.07.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
7.
За
периода от 16.07.2018 г. до 27.07.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване;
8.
За
периода от 28.07.2018 г. до 10.09.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане;
9.
За
периода от 11.09.2018 г. до
04.10.2018 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и
раждане;
10.
За
периода от 05.10.2018 г. до 09.12.2018
г. включително – парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане;
11.
За
периода от 10.12.2018 г. до
30.06.2019 г. включително – парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и
раждане.
В мотивите към разпореждането е
посочено, че при извършената проверка от
контролен орган при ТП на НОИ на ЕТ „***
- А.П.“*** е установено, че при
осигурителя са наети по трудово правоотношение 19 лица, но със собственоръчно
подписана декларация от собственика на фирмата А.К.П. е декларирал, че
назначените във фирмата му лица не са упражнявали трудова дейност във фирмата,
не ги познава и не ги е назначавал. Прието
е, че жалбоподателката Ш. не е упражнявала трудова
дейност и не е възникнало осигуряване при осигурителя ЕТ „*** – А.П.“***.
Срещу горното разпореждане жалбоподателката М. Ш. подала жалба до Директора на ТП на
НОИ – Ямбол (вх. № 1012-28-100/15.04.2020 г.), с което е поискала отмяна на
същото, позовавайки се на добросъвестност при получаване на паричните
обезщетения за временна неработоспособност.
С Решение № 2153-28-25/13.05.2020 г., Директорът
на ТП на НОИ оставил без уважение жалбата на Ш., като приел, че сумите подлежат
на възстановяване, тъй като тя няма качеството на осигурено лице предвид
обстоятелството, че не е упражнявала
трудова дейност в ЕТ „*** – А.П.“***, т. е., налице е недобросъвестност у
жалбоподателката при получаване на паричните обезщетения за временна
неработоспособност. Именно това решение
е предмет на жалбата, въз основа на която
е образувано настоящото съдебно производство.
В съдебно заседание, проведено на
12.10.2020 г. жалбоподателката Ш. е изслушана от съда
при условията на чл. 176 от ГПК. Същата заявява, че е сключила трудов договор
със счетоводителката на ЕТ „*** – А.П.“*** в нейния офис. В този трудов договор
било записано, че ще заема длъжността „продавач на павилион“, но самата Ш.
посочва, че фактически не е работила във
фирмата. Целта на жалбоподателката била да получава обезщетение за майчинство и
всеки месец давала на счетоводителката по 40 лева в брой, за да се внасят от
името на търговеца осигурителни вноски за нея.
Жалбоподателката заявява също, че в трудовата
й книжка не са нанасяни никакви данни от името на ЕТ „*** – А.П.“***.
Като свидетел по делото е разпитан и А.П.
– собственик на ЕТ „*** – А.П.“***, от чиито показания се установява, че във
фирмата си работи само той, хора не е наемал на работа, като не е упълномощавал
и счетоводителката си да назначава работници. Заявява също, че не познава
жалбоподателката и едва когато бил повикан в НОИ разбрал, че във фирмата му
имало назначени общо 19 души.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За
да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
В
конкретния казус предмет на оспорване е Решение № 2153-28-25/13.05.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното
обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане
по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят на
ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-28-25/13.05.2020 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Ямбол,
поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган по чл.
117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“
се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
В
конкретния случай жалбоподателката Ш. е имала сключен
трудов договор с ЕТ „*** – А.П.“***, който към момента на получаване на паричните
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и за бременност
и раждане, не е бил прекратен. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, обективирана в
Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото, респективно –
служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово
или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са регламентирани в
изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на
КСО, съобразно което осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, според който за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: на
платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените
отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни
дни през една календарна година; през което самоосигуряващите
се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
В настоящия казус, както вече бе
посочено по-горе, от данните по делото безспорно
се установява , че Ш. не е осъществявала трудова дейност в ЕТ „*** –
А.П.“***, поради което същата не е придобила и качеството на осигурено лице.
Видно
от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица
с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2,
т. 2; 2) когато след изплащането им са представени
нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане и 3) на изменение или прекратяване на обезщетение или
пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на
международни договори, по които Република България е страна, или на
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Добросъвестността
по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите е обстоятелство
погасяващо задължението за връщане. Тя не е дефинирана легално в разпоредбите
на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че
е налице, когато получателя е със съзнанието и субективното отношение, че
сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е
във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се
дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е
без значение за наличието на добросъвестност. В тази връзка предпоставките,
даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него
осигурителни плащания са едновременно неправилното им изплащане и
недобросъвестност при получаването им. Това са фактите и обстоятелствата от
значение за случая, които административният орган, съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК трябва изясни, преди да
пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт.
В
конкретния казус от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателката реално не е осъществявала никаква трудова дейност при ЕТ „*** – А.П.“*** обстоятелството, че
труд реално не е полаган по това трудово правоотношение е обстоятелство, което
е известно на жалбоподателката и което сочи на недобросъвестност у нея при
получаването на паричните обезщетения за временна неработоспособност.
С
оглед изложеното съдът намира, че
оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Щ. Ш. - В. ***, против Решение № 2153-28-25/13.05.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № РВ–3-28-00740617/30.03.2020 на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА
М.Щ. Ш. - В. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете