№ 13507
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110129921 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени установителен и осъдителен иск от
С. С. Х., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* с правно
основание чл. 143 ЗЗП за обявяване на нищожна клауза в сключен между
страните договор за паричен заем и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер
на 174,74 лв., представляваща платена от ищеца на ответника сума без
основание.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че между
страните по делото е сключен договор за паричен заем № ********** на
14.11.2021 г., по силата на който ищецът е получил от ответника сумата в
размер на 1100 лв. в заем. Уговорено било, че кредитополучателят дължи на
кредитодателя сумата в размер на 174,74 лв., представляваща такса за бързо
разглеждане. Релевира доводи, че е изплатил на ответника сумата в размер на
1311,80 лв. в изпълнение на договора, от които 1100 лв. главница, 37,06 лв.
договорна лихва и 174,74 лв. такса за бързо разглеждане. Обосновава
недействителност на договора за паричен заем, поради противоречие с
императивни норми на ЗПК. Под евентуалност, претендира, че отделни
клаузи от договора са нищожни като неравноправни.
В законоустановения срок за отговор е депозиран такъв от ответника,
който признава факта на сключване на договора и на заплащане на сумата от
1
ищеца. Оспорва договора или клаузи от същия да са нищожни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени установителен и осъдителен
иск с правно основание чл. 143 ЗЗП за обявяване на нищожна клауза в
сключен между страните договор за паричен заем и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 50 лв., (предявен като частичен от 174,74 лв.),
представляваща платена от ищеца на ответника сума без основание.
Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните
по делото е сключен договор за паричен заем № ********** на 14.11.2021 г.,
по силата на който ищецът е получил от ответника сумата в размер на 1100
лв. в заем. Уговорено било, че кредитополучателят дължи на кредитодателя
сумата в размер на 174,74 лв., представляваща такса за бързо разглеждане.
Ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 1311,80 лв. в изпълнение
на договора, от които 1100 лв. главница, 37,06 лв. договорна лихва и 174,74
лв. такса за бързо разглеждане.
Спорно между страните е дали клаузата в договора за заем, предвиждаща
такса в размер на 174,74 лв. за бързи разглеждане, е неравноправна.
С нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК законодателят е вменил задължение на съда
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител. И преди чл. 7, ал. 3 ГПК обаче, съгласно практиката на СЕС, на
националните съдилища е вменено задължението служебно да следят за
неравноправни договорни клаузи, попадащи в приложното поле на
директивите относно потребителската защита, като националният съд не само
се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна
клауза, но и служебно разгледа този въпрос, когато са налице необходимите
за това правни и фактически обстоятелства. Съгласно решението по дело C-
243/08 Pannon GSM, националният съд следва служебно да следи за
неравноправни клаузи в договори с потребителите във всички случаи, когато
от доказателствата по делото може да се установи, че в договора между
страните се съдържа неравноправна клауза, и да не прилага тази клауза.
2
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носи допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът
реално да се е възползвал от услугата.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителна услуга от момента на подписване на
договора. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор
за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия
договор, поради което следва да се включат в годишния процент на
разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им
в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
3
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо,
процесната клауза е недействителна и искът с правно основание чл. 143 ЗЗП е
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Доколкото страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е заплатил чистата
стойност на предоставения заем в размер на 1100 лв., 37,06 лв. договорна
лихва и 174,74 лв. такса за бързо разглеждане, която съгласно решението на
съда не се дължи поради неравноправни клаузи, то сумата в размер на 174,74
лв. следва да бъде върната на ищеца като платена без основание. Поради
изложеното искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 100 лв. за заплатена държавна такса.
Ответникът дължи и разноски в размер на 400 лв. на адв. Д. М. М. за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от С. С. Х., ЕГН ********** срещу
„(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 143 ЗЗП за
НИЩОЖНА в сключен между страните договор за паричен заем №
********** на 14.11.2021 г. клауза за дължима такса за бързо разглеждане.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на С. С. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 174,74
лв., представляваща платена от ищеца на ответника сума без основание.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на С. С. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв.,
представляваща съдебни разноски.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. ял. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
„(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. М. сумата в
размер на 400 лв., представляваща съдебни разноски за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5