№ 64
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000758 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №5/18.06.2021г., постановено по търг. д. №73/2020г. по
описа на Окръжен съд К., Г.ф., ЕИК ********* е осъден да заплати на Б. Р. Р.,
с ЕГН **********, ГЮЛТ. ИБР. Р., с ЕГН **********, ДЖ. К. Р., с ЕГН
********** и Б.Р. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител ДЖ. К. Р., обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, от настъпилата на
06.11.2016г. смърт на Р. Б.Р., с ЕГН **********, причинена на главен път ***,
в района на километър 78+600, в землището на гр. Я., от неизвестен водач с
неидентифицирано МПС, напуснал местопроизшествието, както следва: на Б.
Р. Р. - в размер на 50 000лв., на ГЮЛТ. ИБР. Р. - в размер на 50 000лв., на ДЖ.
К. Р. - в размер на 70 000лв. и на Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и
законен представител - ДЖ. К. Р. - в размер на 70 000лв., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите, считано от 11.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумите, като исковете за неимуществени вреди в останалата им
част, за разликата, съответно: над сумата от 50 000лв. до претендирания
размер от 80 000лв. за Б. Р. Р., над сумата от 50 000лв. до претендирания
1
размер от 80 000лв. за ГЮЛТ. ИБР. Р., над сумата от 70 000лв. до
претендирания размер от 80 000лв. за ДЖ. К. Р. и над сумата от 70 000лв. до
претендирания размер от 100 000лв. за Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и
законен представител ДЖ. К. Р. – са отхвърлени.
Оставен е без разглеждане предявеният от Б.Р. Б., с ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р., иск против
Г.ф. с правно основание чл.557 ал.1, т.1 във връзка с чл.558, ал.5 от Кодекса
за застраховането, за заплащане на обезщетение в размер на 13 572.50лв. за
причинени имуществени вреди от пропуснати ползи за издръжка, за периода
от 06.11.2016г. до 11.09.2031 г., като недопустим и е прекратено
производството по делото в тази част.
Г.Ф. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд - К.: ************************, държавна такса
върху уважения размер на предявените искове за неимуществени вреди в
размер на 9 600лв., както и да заплати направените разноски за
възнаграждение на вещите лица от назначените по делото съдебна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза в размер общо на 561.60лв.
Г.Ф. е осъден да заплати на адв. ЯС. М. С. от САК, с личен номер
**********, сумата от 6 330лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатно правна помощ по делото.
Б. Р. Р., с ЕГН **********, ГЮЛТ. ИБР. Р., с ЕГН **********, ДЖ. К.
Р., с ЕГН ********** и Б.Р. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител ДЖ. К. Р., са осъдени да заплатят на Г.ф.
направени по делото разноски в размер на 131.70лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство в частта, с която осъдителните искови претенции са уважени.
На първо място се твърди недопустимст на обжалваното решение с доводи за
произнасяне «плюс петитум». Твърди се, че при предявени претенции за
обезщетение за неимуществени вреди за по 80 000лв. за първите трима ищци
и 100 000лв. за малолетния Б. /след допуснато изменение по чл.214 от ГПК –
намаление на размера на първоначално предявените искове/,
първоинстанционният съд недопустимо е определил общ размер на
обезщетението от по 100 000лв. за първите двама ищци и по 140 000лв. за
ДЖ. К. Р. и Б.Р. Б.. На следващо място са изложени подробни съображения и
2
правни доводи, свеждащи се до анализ на депозираните по делото
доказателства, както и доводи за липсата на основания за ангажиране
отговорността на Г.ф., доколкото по делото не било доказано, че се касае за
ПТП, причинено от неизвестен неидентифициран водач. Липсата на
предпоставките за ангажиране отговорността на Г.ф. се аргументира и с
доводи за изключителна вина на пострадалия за настъпилия инцидент, който,
с високо алкохолно опиянение сам се е привел в безпомощно състояние и се е
намирал легнал на пътното платно. Наведени са твърдения и за прекомерност
на определения размер на обезщетението. На следващо място и евентуално се
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил степента на
съпричиняване от страна на пострадалия, определяйки я в процентно
съоношение само от 50%, твърдейки, че съпричиняването от страна на
пострадалия е в завишена степен – 90%. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да
бъдат отхвърлени, поради липсата на предпоставките по чл.577 ал.1 от КЗ
или, поради изключителен принос от страна на пострадалия.
Въззиваемите страни – Б. Р. Р., ГЮЛТ. ИБР. Р., ДЖ. К. Р. и Б.Р. Б.,
действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р., в представения
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло
същата.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
3
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1,
т.1 от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.
Ищците в първоинстанционното производство – Б. Р. Р., ГЮЛТ. ИБР.
Р., ДЖ. К. Р. и Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и законен представител
ДЖ. К. Р., са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките
по 557 ал.1, т.1 от КЗ, а именно: На 06.11.2016г., около 01.15ч. на главен път
*** в района на километър 78+600 метра, близо до „Б.”, в землището на гр. Я.,
обл. Б., неизвестен водач с неидентифицирано МПС - лек автомобил,
нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, допуснал настъпване на
ПТП и причинил смъртта на пешеходец - Р. Б.Р. - син на първите двама,
съпруг на третата и баща на четвъртия от ищците, който се намирал в близост
до пътното платно - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4-то, б. „б”, във вр.
с ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Предвид на това за тях се
пораждал правният интерес от завеждане на иск по чл. 557, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането срещу Г.ф. за обезщетение на
претърпените от тях вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие,
причинено от МПС, предизвикало процесното ПТП, напуснало
произшествието и неустановено, неидентифицирано МПС. По случая било
образувано наказателното ДП №************ от 2016г. по описа на РУ на
МВР - гр. Р. при ОД на МВР - Б. /прокурорска преписка №****/2016г. по
описа на Окръжна прокуратура - Б./ и са проведени неотложни действия по
разследването. С Постановление от 06.11.2018г. на Г.п. на Р.Б. разследването
на досъдебното производство било възложено на следовател от Национална
следствена служба, като било образувано следствено дело №****/2018г. по
описа на НСлС. Досъдебното производство било образувано във връзка с
подадено съобщение от М.Р.М. за труп на човек на пътното платно на път 11-
84 в участъка на околовръстен път в гр. Я. в района на бензиностанция „П.“.
При проведеното разследване по делото, от свидетелските показания се
установило, че пострадалият Р. Б.Р. в късната вечер на 05.11.2016 г. се
намирал в дискотека, находяща се в центъра на гр. Я.. След полунощ, след
00.00 часа на датата на произшествието, бил забелязан отвън пред
дискотеката. Описани са подробно фактите около събитието и откриването на
трупа на пътното платно от свидетел М.Р.М., водач на лек автомобил марка
„Ф.Б.“ с рег. № ********, проведените следствени действия и доказателства,
събрани в досъдебното производство /подробно възпроизведени в мотивите
4
на обжалваното решение/. Смъртта на Р. Б.Р. се дължала на установената
тежка, открита и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма,
предизвикана от прегазване, довела до остра недостатъчност на мозъчните
функции с бърза смърт. При аутопсията не са се установили травматични
увреждания, които да сочат, че в момента на първоначалния контактен удар
пострадалият е бил в изправено положение. Предвид вида и тежестта на
установената черепно-мозъчна травма, след причиняването й, пострадалият
не е могъл да извършва активни движения, от което също можело да се
посочи, че прегазването е на мястото и най-вероятно в положението, в което е
намерен. Видно от установените травматични увреждания, хоризонталните
стичания само по лицето в ляво, както зацапванията от кръв по дрехите и на
мястото където е намерен, причиняването на черепно-мозъчната травма било
в положението и на мястото където е намерен, като след това не бил
извършвал активни движения, а също така и не бил преместван. При
преценката на събраните по досъдебното производство доказателства се
установило със сигурност, че на 06.11.2016г., в интервала от време от 01.10ч.
до 01.31ч. на път *** в района на километър 78.6 (гр. Я.), Р. Б.Р., бил прегазен
от движещо се в посока от гр. Я. за гр. Р. МПС, което прегазване му
причинило смъртта. На 28.06.2019г. било издадено Постановление за спиране
на наказателното производство - Прокурорска преписка №****/2016 г. по
описа на ОП-Б., Досъдебно производство №****/2018г. по описа на НСлС. По
досъдебно производство №****/2018г. по описа на НСлС били проведени
възможните действия по разследването. От проведените за три години
действия по разследването не били събрани доказателства, които да
установяват в достатъчна степен и сочещи към конкретно лице да е
извършител на инкриминираното деяние, както и не било идентифицирано
МПС, с което е било извършено прегазването. От така извършеното
престъпление с неидентифицирано МПС са били причинени на ищците
неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание от загубата на
техния син, съпруг и баща. Изпаднали в стрес и не можели да спят нощем,
като често сънували кошмарни сънища с автомобилни произшествия.
Настъпила трагедия за тяхното семейство. Емоционалното състояние на
първите трима от ищците се влошило изключително много, тъй като загубили
опората в семейството и в живота си, обичания от тях син и мъж. Техният син
се грижел за тях с всички сили и те за него. Били изключително силно
5
привързани към него и той към тях. Започнал всеки от тях да употребява
успокоителни лекарства. Били много задружно и единно семейство. За
третата ищца - съпруга на починалия, била огромна загубата на най-обичания
от нея човек в живота й, а освен това предстояло отглеждане и възпитание на
роденото им невръстно дете, без опората и подкрепата на баща и неин съпруг.
Независимо, че от деянието били изминали повече от три години, ищците все
още не можели да се отърсят от загубата, от кошмара, който преживяли, тъй
като загубили най-милия и най-обичан и грижещ се за тях човек. Синът им Б.
(четвъртият ищец) нямал да има възможност никога през живота си да види
баща си и да усети какво е да има бащина обич и грижи. Емоционалното
състояние от това щяло да се влошава всеки път през живота му, поради
липсата на бащината закрила и подкрепа. Болката и страданията за ищците
били изключително големи и щели да се усещат до края на живота им, тъй
като загубили най-близкия си и обичан човек. /Изложени са фактически
твърдения и за наличие на търпени имуществени вреди от страна на
четвъртия ищец - Б.Р. Б../ Искането, с което е сезиран съдът /след допуснато
изменение – намаление на исковите претенции/, е да се постанови решение с
което ответникът да бъде осъден да заплати сумите, както следва: на Б. Р. Р.
да заплати сумата от 80 000лв., на ГЮЛТ. ИБР. Р. да заплати обезщетение в
размер на 80 000лв.; на ДЖ. К. Р. - обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80 000лв.; на Б.Р. Б. - обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000лв. /както и на Б.Р. Б. сумата от 13 572.50лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
пропуснати ползи за издръжка/. Претендира се законната лихва върху всяка
от сумите, считано от 11.12.2019г. - изтичане на петнадесетдневния срок по
чл.497 ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното им изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът Г.ф. е оспорил така предявените искове. Възразено е, че не е
налице фактическият състав на непозволено увреждане, причинено от
неизвестен водач и поради това не може да се търси отговорност на ГФ на
основание чл.557 ал.1, т.1 от КЗ. Оспорва се изцяло описаният механизъм на
настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че вина за ПТП има само
пострадалият. Основно поддържаната теза е, че единствената причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на пострадалия, който бил в
легнало положение по средата на пътното платно, след алкохолно опиянение
6
с 2,83 промила алкохол в кръвта. В случай, че се приеме, че вина за
процесното ПТП няма единствено пострадалият, то прави възражение за
съпричиняване от страна на Р. Б.Р. в размер на 95%. Ответникът поддържа, че
представеният констативен протокол няма качеството на свидетелстващ
официален документ, тъй като не материализира удостоверително изявление
на своя издател и поради това не се ползва и с материална доказателствена
сила. Освен това счита размерът на претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди за прекомерно завишен и некореспондиращ на
критерия за справедливо обезщетяване по чл.52 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на
обжалваното решение, поради произнасяне свръх петитум. Вярно е, че след
допуснато изменение, намаление на размера на предявените искове, същите
са предявени за сумата от по 80 000лв. за всеки от първите трима ищци и
100 000лв. за малолетния Б.. Първоинстанционният съд е определил
обезщетение в общ размер, както следва: на Б. Р. Р. – 100 000лв., на ГЮЛТ.
ИБР. Р. - 100 000лв.; на ДЖ. К. Р. - 140 000лв.; на Б.Р. Б. – 140 000лв. След
съотнасяне на определената степен на съпричиняване от страна на
пострадалия – 50%, са присъдени обезщетения съответно – по 50 000лв. за
първите двама ищци и по 70 000лв. за третия и четвъртия ищец. Доколкото
присъденото обезщетение е в рамките на предявения петитум, не е налице
присъждане на повече от претендираното. В случая не е налице произнасяне
плюс петитум, тъй като определеният цялостен размер на обезщетението в
мотивите на същото, който не е присъден с диспозитива на решението, не се
ползва със сила на пресъдено нещо, поради което, ако такъв е определен в по-
голям размер от петитума на иска в мотивите на решението, но диспозитивът
е съобразен с предявения петутим и е в рамките на предявения петитум, не е
налице присъждане на повече от претендираното. Ето защо обжалваното
решение не е недопустимо.
Установено в първоинстанционното производство и неспорно в
настоящето е обстоятелството, че на 06.11.2016г., след полунощ /около
01.15ч./ на главен път *** в района на километър 78+600 метра, близо до „Б.”,
в землището на гр. Я., обл. Б., на пътното платно, е намерен починал Р. Б.Р. -
син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия от ищците. Не е
7
спорно, че смъртта е настъпила в резултат на несъвместима с живота тежка
черепно-мозъчна травма, със счупване на покрива на основата на черепа и
размачкване и контузия на главния мозък и мозъчни ствол, довели до
подтискане на жизнено важни мозъчни центрове, като смъртта е настъпила
бързо и е била неизбежна /съгласно заключението от съдебномедицинската
експертиза/.
Първият и основен спорен въпрос е налице ли са предпоставките за
ангажиране безвиновната отговорност на Г.ф. на основанието по чл.577 ал.1,
т.1 от КЗ и по-конкретно – дали смъртта е настъпила вследствие на ПТП – от
прегазване от неидентифицирано МПС, управлявано от неизвестен водач,
който е напуснал местопроизшествието.
По смисъла на гл.51-ва от КЗ Г.ф. е фонд за незастраховани МПС.
Според хипотезата, визирана в чл.577 ал.1, т.1 от КЗ, от която черпят права
ищците, Г.ф. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания, причинени на територията на Р.Б. от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.
Уважаването на иска по чл.577 ал.1, т.1 от КЗ е обусловено от
доказването на следните предпоставки: Наличие на виновно и противоправно
деяние на неустановен извършител; вреди за ищеца, които да са настъпили в
пряка причинно-следствена връзка с установеното противоправното деяние;
пътно-транспортното произшествие да е настъпило на територията на Р.Б. и
да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство; увреденото
лице да е предявило претенцията си за плащане пред ГФ по законовия ред и
фондът да не се произнесъл по подадената молба в сроковете по КЗ или да е
отказал да плати обезщетение, или увреденото лице да не е съгласно с
размера на обезщетението.
От тези предпоставки по делото е безспорно само настъпването на
неимуществени вреди по отношение на ищците, както и отказ от страна на ГФ
за изплащане на обезщетение.
Доказателствената тежест за пълно доказване на елементите от
фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника по делото е на
ищцовата страна. Относно конкретиката на случая и за ангажиране
8
безвиновната отговорност на Г.ф., доколкото тя е функционално свързана с
отговорността на деликванта, първоинстанционният съд, след извършен
анализ на ангажираните по делото доказателства, правилно е приел, че са
налице предпоставките по чл. 577 ал.1, т.1 от КЗ. Правилно в тази насока са
кредитирани заключенията от допуснатите при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебноавтотехническа и съдебномедицинска
експертиза и комплексна такава /изготвена от същите вещи лица и не се
отличаваща от единичните по отношение на спорните по делото въпроси/.
Съгласно заключението от съдебноавтотехническата експертиза, изготвено на
база доказателствата по делото, доказателствата, събрани в досъдебното
производство и използвайки „Теория на автомобила, трактора и кара“ – проф.
Бл.П., инцидентът е настъпил вследствие прегазване от гума на движещо се с
висока скорост МПС. Този извод се разяснява с механизма на ПТП-то,
възможностите за движение на неизвестно МПС, което, според разстоянието
на видимост при управление на къси и дълги светлини, се е движело с висока
скорост и водачът не е могъл да предотврати настъпването на ПТП.
Обясненият механизъм на ПТ е следният: Пешеходецът Р. Б.Р. е лежал по
гръб на пътното платно с глава в близост до осевата линия и намираща се в
лявата лента за движение (считано по посока на огледа,), на 2.60 м от лявата
ограничителна линия. Бил е прегазен от неизвестно МПС, на мястото, на
което е открит след ПТП. Прегазването му е в областта на главата, от дясната
страна в горната част на черепа, косо отзад напред. При съприкосновението
на колелото, тангенциалната сила я е извъртяла наляво. Описаният механизъм
е възможен при движение на неизвестното МПС в посока от Я. към Б., при
направен опит да го заобиколи отдясно. От техническа гледна точка,
причините за настъпване на ПТП са резултат на попадане на пешеходеца в
габаритите на автомобила. Съгласно експертизата, това се е случило поради:
1.) неправилно пребиваване (лежане) на пешеходеца на пътното платно и 2.)
управление на неизвестното МПС с несъобразена скорост с конкретните
пътни условия. Ако водачът се е движел на къси светлини, в рамките на 52.50
м пред автомобила, той е имал видимост към пешеходеца и е можел да го
възприеме своевременно. Ако водачът се е движел на дълги светлини, в
рамките на 84.00 м пред автомобила, той е имал видимост към пешеходеца и
е можел да го възприеме своевременно. При движение на къси светлини със
скорост до или равна на 63.46 км/ч, както и при движение на дълги светлини
9
със скорост до или равна на 88.06 км/ч, скоростта е била съобразена. Това
дава основание на вещото лице да приеме, че след като ПТП е настъпило
скоростта, с която е управляван автомобилът, независимо от вида на
светлините, е била несъобразена с конкретните пътни условия. Съгласно
експертизата, водачът на неидентифицираното МПС, участвало в процесното
ПТП, не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Съгласно
комплексната експертиза, не е било възможно пострадалият Р. да е бил
възприет като естествена или изкуствена неравност на пътното платно.
Съществени за извод, че инцидентът е настъпил именно вследствие
прегазване на пешеходеца от неизвестно МПС са разясненията на вещото
лице, дадени в съдебно заседание: Варно е, че вещото лице е обяснило, че
липсват конкретни данни дали прегазването е от МПС или от каруца. Но
конкретните логически, практически и технически насоки са за прегазване от
МПС, тъй като получените поражения върху прегазения не са като основание
за прегазване от малка скорост, каквато развива каруцата. Уврежданията са
нанесени от превозно средство, което развива висока скорост, каквато една
каруца не може да развие. Висока скорост, съответстваща на настъпилите
увреждания, може да бъде развита само от МПС и вещото лице е категорично
в извода си, че единственият начин да настъпи ПТП-то е по начина, по който
го е описал в заключението си. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че заключението се базира на предположения. Заключението
е компетентно изготвено, въз основа на практически и теоритични познания.
Освен това същото не е оспорено от страните, включително и от
жалбоподателя. Не на последно място заключението от
съдебноавтотехническата експертиза се подкрепя и допълва от
съдебномедицинската такава. Съгласно заключението на вещото лице –
съдебен лекар, тежката черепномозъчна травма е възникнала при действието
на твърди тъпи предмети, със сравнително висока плоскост /каквато може да
бъде гума на МПС, а не на каруца/ и отговаря да е получена при прегазване от
автомобил с притискане на мозъковия череп между гумата на движещия се
автомобил и пътното платно. Заключенията от съдебните експертизи, приети
при първоинстанционното разглеждане на делото, като компетентно
изготвени и неоспорени от страните, се кредитират изцяло и от настоящата
инстанция.
Констатациите от съдебноавтотехническата и съдебномедицинската
10
експертиза и комплексната такава потвърждават и удостовереното в
Протокола за ПТП - №2 от 06.11.2016г. Вярно е, че протоколът за ПТП има
официялна удостоверителна сила само в частта, касаеща издаването му от
длъжностно лице в рамките на неговата компетентност. В частта, касаеща
механизма на ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила,
доколкото удостовереното не е непосредствено възприето от съставилото го
длъжностно лице. С оглед останалите данни по-делото – и конкретно
съдебните експертизи не се разколебава удостовереното в него относно
механизма на ПТП, а именно, че неизвестно МПС /участник 1/, движейки се с
несъобразена скорост с характера на пътя, на прав участък от пътя, блъска
намиращия се по средата на пътното платно Р. Р., който е получил травма на
главата и е починал.
Казаното относно механизма на ПТП е относимо и към релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, каквото право по чл.432 ал.2 от КЗ е
своевремнно упражнено, както и относно оплакването на жалбоподателя
относно възприетата от първоинстанционния съд степен на съпричиняване.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както се посочи,
съгласно заключението от съдебноавтотехническата експертиза, инцидентът е
настъпил, поради неправилно пребиваване /лежане/ на пешеходеца на
пътното платно и управление на неизвестното МПС с несъобразена скорост с
конкретните пътни условия. Безспорно неправилното пребиваване на
пострадалия на пътното платно е онова конкретно действие, което обективно
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като е улеснило
неговото настъпване. Описаното поведение на пострадалия, представляващо
конкретен принос за настъпване на увреждането, с което поведение
увреждането се намира в пряка причинна връзка, съпоставимо с деликтното
поведение на водача на неидентифицирано МПС, който е шофирал с
несъобразена с пътната обстановка скорост, е в еднаква степен. Т.е. – същото
е в процентно съотношение 50%, както правилно е приел и
първоинстанционният съд и не е в по-висока степен, както се твърди от
жалбоподателя. В този смисъл неоснователно е и оплакването на
жалбоподателя, че приносът на пострадалия е изключителен, което пък да
11
води до отпадане отговорността на Г.ф..
Следващият спорен въпрос е относно размера на дължимото се
обезщетение. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства.
Свидетелят С.М. установява, че между пострадалия и родителите му е
съществувала съответстващата на българския бит семейна свързаност.
Смъртта на Р., който е бил едва на 25 години, е предизвикала негативни
последици в психоемоцианелен аспект у родителите му. С оглед
непринудеността на показанията на този свидетел, същите не могат да се
тълкуват като показания на заинтересованои лице. Фактът, че в детска
възраст Р. и родителите му не са живеели заедно последните са работели в Г.,
е съобразен от първоинстанционния съд и същият е определил общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди – по 100 000лв. /като се има предвид,
че в съдебната практика се присъжда по-висок размер на обезщетение на
родител вследствие смъртта на дете/. В крайна сметка касае се за най-тежката
за всеки човек загуба – смъртта на дете, която е с непреодолим характер.
Свидетелката Е.С. установява по безспорен начин негативните промени
в психоемоционален аспект за съпругата на пострадалия – третата ищца – Д. и
роденото от брака им дете – Б., който към момента на инцидента е бил едва на
3 години. Макар и запознала се с Д. след смъртта на Р., свидетелката
установява, че нещастното събитие влияе изключително неблагоприятно
върху ищцата и понастоящем. Същата страда от загубата на съпруга си, който
е бил нейна морална опора, приема успокояващи. От показанията на
свидетелката се прави извод, че детето Б. и понастоящем не въозприема
факта, че баща му е починал, страда от неговата липса и пита кога ще си
дойде. Размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед
спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са
характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения,
общественото му положение, а при настъпила смърт – връзката между
пострадалия и претендиращия обезщетението. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
12
този, който понася вредите. Преценявайки относимите обективни и
субективни предпоставки, първоинстанционният съд правилно е определил
справедливия паричен еквивалент за претърпените от ищците Д. и Б.
неимуществени вреди – по 140 000лв. за всеки от тях.
Първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора факти
и житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на
обезщетенията, като е съобразил действителното съдържание на
съществувалата между пострадалия и ищците житейска и емоционална
връзка, както и всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи
характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати в полза на
адв.ЯС. М. С. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
осъщественото безплатно процесуално представителство на въззиваемите.
Определено съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по всеки един от
исковете, същото следва да бъде общо в размер на 9 320лв. /по 4 060лв. за
първите два иска и по 2 630лв. за третия и четвъртия иск/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5/18.06.2021г., постановено по търг. д.
№73/2020г. по описа на Окръжен съд К., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
Г.ф., ЕИК ********* е осъден да заплати на Б. Р. Р., с ЕГН **********,
ГЮЛТ. ИБР. Р., с ЕГН **********, ДЖ. К. Р., с ЕГН ********** и Б.Р. Б., с
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К.
Р., обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание, от настъпилата на 06.11.2016г. смърт на Р. Б.Р., с ЕГН
**********, причинена на главен път ***, в района на километър 78+600, в
землището на гр. Я., от неизвестен водач с неидентифицирано МПС,
напуснал местопроизшествието, както следва: на Б. Р. Р. - в размер на 50
13
000лв., на ГЮЛТ. ИБР. Р. - в размер на 50 000лв., на ДЖ. К. Р. - в размер на 70
000лв. и на Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и законен представител - ДЖ.
К. Р. - в размер на 70 000лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
считано от 11.12.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Г.ф., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. ЯС. М. С. –
САК адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство във въззивното производство – в размер на 9320лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14