Р Е Ш Е Н И Е
№ 213 / 15.4.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 53 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на ЕТ „Д-р А.П. –
АППДМ-ИП“ против Заповед № 13/РД-09-10 от 03.01.2019
г. на директора
на РЗОК – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена санкцията „прекратяване
на договор 13/РД-29-688/03.05.2018 г. едностранно без предизвестие, считано от
датата на получаване на заповедта“.
Жалбоподателят – ЕТ „Д-р А.П. – АППДМ-ИП“ – излага
съображения за нарушение на материалния закон
при издаването на обжалваната заповед. Поддържа жалбата си и чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание, както и в
представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директор на
РЗОК – Пазарджик – оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в писмена
защита. Излага съображения за законосъобразността и обосноваността на
обжалвания административен акт. Също претендира разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалваната заповед.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
На 27.11.2018 г. е извършена проверка в
амбулаторията на жалбоподателя от двама контрольори при РЗОК – Пазарджик. При
проверката е констатирано отчитане от същия с четири амбулаторни листа в
периода юни-септември 2018 г. и заплащане от страна на касата на дентални
дейности, които реално не са били извършени от страна на изпълнителя по
отношение на четирима пациенти. Издаден е протокол за неоснователно получени
суми № 178/03.12.2018 г., който е връчен на жалбоподателя, като последният не е
подал възражение по него. В резултат на това е издадена обжалваната заповед, с
която е прекратен договора на жалбоподателя.
По делото са
събрани доказателства, от които действително се установява, че жалбоподателят
не е извършвал лечение на нито един от четиримата пациенти. Жалбоподателят
твърди, че е извършвано такова но по-рано, като поради натовареност го е отчел
по-късно с процесните амбулаторни листове. Съдът не кредитира твърденията на
жалбоподателя. Доказването на извършено лечение се извършва именно с
амбулаторните листове и след като същите не съответстват на действително
извършвани дентални дейности към съответните периоди на издаването им, то
следва да се приеме, че същите не са извършвани.
Независимо от това
е основателно възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно е прекратен
договорът му с НЗОК, вместо да бъде прекратен само договора с физическото лице А.П. в
качеството му на лекар по дентална медицина.
В случая спорът е правен и се свежда до тълкуването и
правилното прилагане на нормите на чл. 152, ал. 1 от НРД 2018 г. за денталните
дейности във връзка с чл. 59, ал. 11
от ЗЗО. Съществен за изхода му е отговорът на въпроса – след
като д-р А.П. е единствен лекар по дентална медицина, който извършва дентална
дейност в лечебното заведение и едновременно с това е негов управител, и
предвид обстоятелството, че той е извършил нарушението, следва ли при доказано
първо нарушение договорът да се прекрати изцяло или е трябвало да се наложи
частична санкция, а едва при повторност на нарушението да се прибегне до
цялостното му прекратяване.
Съгласно цитираният по-горе чл. 152, ал. 1 от НРД 2018 г. за денталните дейности управителят на НЗОК, съответно директорът на
РЗОК налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на
дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска
дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда
на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по
определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който
не е извършил тази дейност. Съгласно ал. 2 от същия член при повторно
извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратява
изцяло.
В разпоредбите на чл. 59, ал 11 от ЗЗО е уредено, че директорът на съответната районна
здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска
помощ или налага финансова санкция, опредЕ. в действащия НРД, в следните
случаи: 1. при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при
извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински
индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2;
а) от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет –
частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е
извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ –
частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена
неизвършената дейност; Съгласно ал. 13 управителят
на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите
с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно
действащия НРД.
По делото безспорно е установено, че извършителят на
дентална дейност д-р А.П. по отношение на
четири здравно осигурени лица е отчел дейност, която не е извършена.
Нарушението е станало в периода месец юни 2018 г. – месец септември 2018 г.
Установено е също, че нарушението не е извършено повторно. Това е така, тъй
като съгласно дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на НРД за денталните дейности за 2018
г. "повторно
нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно
заведение – ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция
за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. В хода на съдебното
производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия
изпълнител на дентална помощ. В този смисъл в заповедта липсват мотиви,
обосноваващи цялостното прекратяване на договора. Допуснатото нарушение,
изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена не е повторно, а е
първо, представлява основание за налагане на финансова санкция, съгласно чл. 59, ал. 11 ЗЗО, вр. чл. 152, ал. 2 НРД за денталните дейности за 2018 г.
В настоящия случай приложение намират разпоредбите
на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 1 НРД за денталните
дейности за 2018 г., които предвиждат, че при отчетена дейност,
която не е извършена, директорът на РЗОК прекратява договора по определен пакет
– частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил
тази дейност. Т. е. правилото е императивно - договорът се прекратява частично
по само отношение на лекаря, който не е извършил съответната дейност, а не по
отношение на лечебното заведение, към което лекаря работи и извършва дейността
си. И макар в случая д-р П. едновременно да е управител и представляващ
лечебното заведение и заедно с това и лекаря, който осъществява дейност в него,
няма съвпадение и припокриване на правните фигури и субекти. Едноличният
търговец "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска
помощ по дентална медицина д-р А.П." не се припокрива изцяло с физическото
лице лекар д-р А.П..
В случая първичното нарушение е извършено от д-р П., като физическо лице,
полагащо труд към едноличния търговец и следва да се санкционира само лекаря,
неизвършил съответната дейност, като се прекрати договора само по отношение на
д-р П., а не спрямо едноличния търговец. ЕТ "Амбулатория за индивидуална
практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р А.П. може да
продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, който
да я упражняват при съответните правила за заместване, определени в закона. В
този случай санкцията ще бъде частична и законосъобразна само спрямо виновния
лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в изцяло прекратяване на
договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има
само и единствено в случаите на повторност, каквато в казуса не е налична и
доказана. Административният орган в тази хипотеза е направил недопустимо
правнотехническо смешение между физическото лице д-р А.П. и амбулаторията за
индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина, а те
не са един и същ правен субект. При налагането на санкцията двата правни
субекта е следвало да се разграничат, още повече, че приложимата в случая
разпоредба като санкционна не може да се тълкува разширително. В този смисъл е
Решение № 13418 от 5.11.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8740/2017 г.
Неоснователни са възраженията на ответника:
Обстоятелството, че към моментите на извършване на
нарушението и налагане на санкцията единствен лекар в амбулаторията е бил д-р
А.П. не означава, че прекратяването на договора с лекаря автоматично налага и
прекратяването на договора с лечебното заведение. Както е посочено по-горе
жалбоподателят, като индивидуална практика би могъл да се възползва от правото
си да назначи свой заместник, който да изпълнява договора. Тази възможност е
уредена в чл. 13, ал. 5 от Закона за лечебните заведения, съгласно който в
случаите на отсъствие над 10 дни условията и редът за заместването се уреждат в
договора за оказване на медицинска помощ със съответната РЗОК.
Несъстоятелно е и възражението за липса на законова
разпоредба, уреждаща случаи като настоящия, налагащи прилагане по аналогия на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 1 НРД за денталните дейности за
2018 г. Напротив, тези разпоредби не могат да се прилагат разширително или по
аналогия, тъй като предвиждат санкции. Следвало е да бъде наложена именно
санкцията, предвидена в тях, а не различна такава, каквото е направил
ответника.
Неоснователно е и възражението, че наличието на “или” в хипотезата на правната норма на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО означава,
че на директора на РЗОК е дадено правото в условията на оперативна
самостоятелност да решава дали да наложи санкцията прекратяване на договор
изцяло или частично. Разпоредбите на чл. 59, ал. 13, във връзка с ал. 11 от ЗЗО
предвиждат следното:
Чл. 59 (11) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от
1.01.2010 г., изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 48 от
2015 г.) Директорът на съответната районна здравноосигурителна каса
прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова
санкция, опредЕ. в действащия НРД в следните случаи:
1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2015 г., бр. 98 от 2015 г., в
сила от 1.01.2016 г.) при отчитане на дейност, която не е извършена, както
и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни
медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2:
а) от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по
определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина,
който не е извършил тази дейност;
б) от изпълнител на болнична медицинска помощ –
частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена
неизвършената дейност;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016
г.) при повторно извършване на нарушението по т. 1 договорът с изпълнителя
се прекратява изцяло;
3. (нова – ДВ, бр. 48 от 2015 г.) при системно
нарушаване на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в
националните рамкови договори;
4. (нова – ДВ, бр. 48 от 2015 г.) при системна
неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с
оказаната медицинска помощ, заплатена от бюджета на НЗОК, установена съгласно
наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15, и след оценка на критериите за качество на
медицинската помощ, регламентирани в НРД, и установяване на нарушаването им.
(13) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2015 г.,
изм., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с
изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11,
т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова
санкция съгласно действащия НРД. Заповедта за прекратяване на договора или
налагане на финансова санкция подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
От цитираните текстове е безспорно видно, че ал. 13
препраща съответно към ал. 11,
т. 1 и ал. 11, т. 2, като има предвид, а не преурежда уредените в тях санкции –
частично прекратяване по т. 1 на ал. 11 при първо нарушение и пълно
прекратяване по т. 2 на ал. 11 при повторност.
Следователно, обжалваната заповед като
незаконосъобразна следва да бъде отменена от съда.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат присъдени разноски
в общ размер на 500 лв., включващи 50 лв. платена държавна такса и 450 лв.
платено адвокатско възнаграждение.
Затова Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 13/РД-09-10 от
03.01.2019 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, с която на ЕТ „Д-р А.П. – АППДМ-ИП“ е наложена санкцията „прекратяване на договор
13/РД-29-688/03.05.2018 г. едностранно без предизвестие, считано от датата на
получаване на заповедта“.
Осъжда РЗОК – Пазарджик да заплати на ЕТ „Д-р А.П.
– АППДМ-ИП“ разноски по делото в размер на 500 лв.
/петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 3084 от 26.02.2020 г. по адм. дело № 6083/2019 г. на ВАС -ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 213/15.04.2019г., постановено по адм. дело № 53/2019г. по
описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик да заплати на ЕТ „Д-р
Ангел Палешников – АППДМ-ИП“,
представлявано от д-р А. П. съдебни разноски в размер на 500 лева (петстотин
лева) – възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.