Решение по дело №513/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ АНД № 513/21 г. на РС – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ПЕТИ
СЪСТАВ

Районна прокуратура Горна Оряховица е внесла мотивирано
постановление по чл. 375 НПК против Г. Й. СТ., за извършено от него
престъпление по чл. 326 ал. 1 от НК, изразяващо се в това че: На 04.03.2020 г.
в гр. Л., чрез Интернет и профил в „Инстаграм“, предал заблуждаващи знаци
за тревога, а именно, че малолетно лице на име М. е блъсната от автомобил и
е починало, а водачът на МПС – то е избягал.
С разпореждане на съдията – докладчик по реда на чл. 376 ал. 1 НПК,
делото е насрочено за разглеждане и решаване по реда на глава двадесет и
осма от НПК, с оглед наличието на материалноправните предпоставки на
чл.78 а ал. 1 НК.
Представителят на РП – Велико Търново предложи на съда деецът да
бъде признат за виновен относно деянието, за което му е повдигнато
обвинение, тъй като същото било доказано от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Предложи, при наличието на предпоставките, визирани
в чл. 78 А НК С. да бъде освободен от наказателна отговорност, след което
да бъде наложено наказание Глоба в минимален размер, след като бъдат
съобразени смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства.
Деецът Г. Й. СТ. не се яви за съдебното разглеждане на делото.
Защитникът – адв. М. Н. от ВТАК зае становище, че правилно РП –
Велико Търново е преценила наличието на предпоставките по чл. 78 А ал. 1
НК, за да внесе акта си по чл. 375 НПК за разглеждане в РС – Горна
Оряховица. Изложи обаче, че не било осъществено деяние от субективна
страна от страна на подзащитния му, тъй като липсвал умисъл относно
предизвикване на страх, предхождан от действията по качването на снимката
в социалните мрежи и публикуването на поста под нея. Едва след разговор с
бащата на детето, чиято снимка С. качил в профила си в „Инстаграм“ осъзнал,
че е всял тревога, както у него, така и спрямо лицата – възприели поста.
Действията му преди този разговор не осъществявали състав на престъпление
по чл. 326 ал. 1 НК, поради което предложи на съда С. да бъде признат за
невинен и оправдан за престъплението, за което е привлечен като обвиняем.
Алтернативно предложи на съда подзащитният му да бъде освободен от
наказателна отговорност при наличието на материалноправните предпоставки
на чл. 78 А НК, след което да му бъде наложено административно наказание
Глоба в минимален размер.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
1

На 04.03.2020 г. със св. С.Г. се свързало лице с имена А.М.Я, която го
уведомила, че лице с профил “****“ в „Инстаграм“ е публикувал снимка на
дете, заснето в неговото студио, за което обявил, че е починало. Св. Г. имал
регистрации в социалните мрежи, както във „Фейсбук“, така и в „Инстаграм“
– лични и на студиото, в което работел – „***“. В профила си във „Фейсбук“
бил публикувал снимки на дъщеря си А., както и на страницата на студиото,
която била отворена за разглеждане от всички потребители. Св. Г. проследил
линка, който му била изпратила непознатата за него жена с имена А.М.Я и
установил, че във „Фейсбук“ и „Инстаграм“ била качена направена от него
снимка на дъщеря му А., над която пишело, че това е дъщерята на А. С. – М.,
която била блъснат от лек автомобил и в последствие починала. Св. Г. се
свързал с потребителя “А. Стафанов“, който се оказал, че е деецът – Г.С.,
като му заявил, че следва веднага да свали снимката от профила си. С. отказал
с обяснението, че желае първо св. Г. да се легитимира и да изпрати снимки,
от които да е видно, че детето е негова дъщеря. Предвид направения отказ, св.
Г. сигнализирал органите на ГДБОП, отдел“Кибер престъпления“, на които
изпратил свалените от него файлове, представляващи скрийншотове на
профила на С. във „Фейсбук“, публикуваното съобщение от С. относно детето
М. и два видеоклипа, публикувани от С. в използваните от него профили, в
които той симулирал, че е разстроен заради смъртта на дете с име „М.“,
представяйки я за негово дете. Двата файла - скрийншотове и двата
видеоклипа са записани върху СD, приложено на л. 18 по ДП и
възпроизведени в присъствието на страните в съдебно заседание. Записите и
снимките представляват случайно създадени веществени доказателства в
дейността на св. Г., свързана с разкриване самоличността на лицето,
публикувало снимката на неговата дъщеря в профила си в „Инстаграм“ с
описанието, че се казва М. и е починала следствие на злополука -
реализирано ПТП с лек автомобил и водач – напуснал местопроизшествието.
По ДП е назначена съдебно - психиатрична експертиза. Видно от
заключението на вещите лица С. страда от личностно разстройство с
преобладаващи хистерични черти. При него е налице и обсесивно -
компулсивно разстройство, но интелектуалното му развитие е в рамките на
нормата за възрастта, образованието му и социалния му опит. Предвид
психическото му състояние, вещото лице-психиатър е заключило, че Г.С. е
могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си, а така също може да дава правдиви показания по воденото
наказателно производство относно факти и обстоятелства, имащи значение за
разкриване на обективната истина. Заключението беше прието от съда като
пълно, обективно и компетентно, след което приобщено към доказателствата
по делото.
Описаната фактическа обстановка се доказа от обясненията на дееца,
показанията на св. Г., обективирани в протокол за разпит на свидетели л. 50,
постановление за образуване на ДП - л. 1, постановление относно отказ от
2

образуване на ДП - л. 2-3, постановление за изпращане на преписка по
компетентност - л. 4-5, жалба - л. 10-12, СD - л. 18, фотоснимки от 16.09.2016
г. и снимка на „Инстаграм“ профил, ведно с проведена комуникация с лице, с
имена А.М.Я - л. 18, характеристична справка - л. 28-29, амбулаторен лист от
03.04.2020 г. - 2 броя - л. 30-31, амбулаторен лист от 30.01.2020 г. - 2 броя -
л. 32-33, амбулаторен лист от 12.03.2020 г.- л.34, 2 броя рецепти за
предписани медикаменти - л. 35, постановление за привличане на обвиняем и
разпит - л. 38-40, декларация за семейно и материално положение - л. 41,
справка за съдимост, протокол за разпит на свидетел - л. 50, комплексна
психолого-психиатрична експертиза - л. 52-56, 5 броя постановления за
удължаване на срок за разследване - л. 62-67
Правят се следните правни изводи:
Безспорно се установи, че от обективна страна деецът Г. Й. СТ. е
осъществил престъпния състав на чл. 326 ал. 1 от НК - На 04.03.2020 г. в гр.
Л., предавал чрез Интернет, посредством публикуване в негов профил в
„Инстаграм“, с потребителско име „****“, заблуждаващи знаци за злополука
– че дъщеря му М. е блъсната от автомобил, следствие на което е починала, а
водачът на превозното средство е напуснал произшествието.
Посредством създаден профил в „Инстаграм“ – социална мрежа, с
потребителско име „****“, деецът Г. Й. СТ. е споделил публикация, задно с
която е публикувал снимката на дъщерята на С.В. Г., чрез която публикация е
предал на последователите си заблуждаващи знаци за злополука – за
настъпило ПТП с дете на име М. – представено като негова дъщеря, което е
починало, а водачът на превозното средство е напуснал произшествието.
Предаването на знаците за злополука(престъпление) е заблуждаващо
действие, което обстоятелство е установено с показанията на св. Г. и с
обясненията на дееца. Не е съществувало дете с име М., което да е дъщеря на
дееца, а момиченцето на снимката, качено в профила „****“ е живо и здраво
и е дъщеря на св. Г..
Деянието е довършено с факта на предаване(съобщаване) чрез
публикуване на поста в профил „****“ в „Инстаграм“ от страна на дееца на
заблуждаващите знаци за злополука - настъпило ПТП със смъртен случай.
Деянието е на формалното извършване - с осъществяването на
признаците от състава, е реализирано престъплението.
От субективна страна деецът е съзнавал, че посредством профила си в
„Инстаграм“ предава заблуждаващи знаци за злополука - починало лице –
негова дъщеря, следствие на осъществено ПТП, като е предвиждал
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на престъплението са ниска правна култура,
3

обуславяща невъзможност за извършване на адекватна преценка за
последиците от извършеното и активно желание за създаване на измислици и
лъжи, с цел деецът да се възвеличи в очите на околните.
Обществената опасност на деянието, съдът прецени като средно висока,
тъй като деецът е предал заблуждаващ знак за извършено тежко
престъпление, което е достигнало до значителен брой негови последователи
в „Инстаграм“ и е създало чувство на възмущение, доказателство за което е
кореспонденцията между св. Г. и жена с имена А.М.Я(л.23-24).
Обществената опасност на дееца съдът прецени като ниска, след
обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени самопризнанията на
досъдебното производство и наличието на личностово разстройство с
преобладаващи хистерични черти, от което страда дееца. Не бяха отчетени
отегчаващи отговорността обстоятелства.
От съда беше приложен закон за еднакво наказуемо
престъпление(заблуждаващи знаци за злополука) без да е налице съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението. Видно от
постановлението за привличане на обвиняем(л.38) разследващият полицай е
предявил обвинение на дееца за това, че е предал заблуждаващи знаци за
тревога, изразяващи се в това, че малолетното лице на име М. е блъсната от
автомобил и е починало , а водачът на МПС-то е избягал. Съдът счита, че с
публикацията в „Инстаграм“ не са предадени знаци за тревога, а за злополука,
като каквато всъщност се характеризира настъпилата смърт на дете,
следствие на реализирано ПТП. Със сигнала за тревога се извършва ранно
предупреждение и оповестяване на населението на страната, който се
излъчва в случай на бедствие и въздушна опасност и който представлява
непрекъснат вой от акустични сирени с продължителност 3 мин. Такъв сигнал
в настоящият случай не е предаван от дееца.
Въз основа на изложеното настоящата инстанция счете, че акуратното
изпълнително деяние, за което следва да се приложи разпоредбата на чл. 78
А НК по отношение на дееца е за предаване на заблуждаващи знаци за
злополука, изразяващи се в това, че малолетно лице на име М. е блъсната от
автомобил и е починало, а водачът на МПС-то е избягал. С тези факти деецът
е запознат, поради което не е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, а единствено се извършва
прецизиране на изпълнителното деяние, съдържащо в себе си фактите,
предявени на С..
С оглед наличието на предпоставките по чл. 78 А ал. 1 от НК – чисто
съдебно минало, липса на причинени имуществени вреди в резултат на
извършеното деяние, липса на наложено наказание по реда на чл. 78 А НК,
както и наказуемостта по чл. 326 ал 1 от НК – лишаване от свобода до две
4

години, съдът счете, че следва да освободи Г. Й. СТ. от наказателна
отговорност, за извършеното престъпление по чл. 326 ал 1 от НК.
При определяне размера на административното наказание Глоба по реда
на чл. 78 А ал.1 НК, съдът се съобрази с причините за извършване на
деянието, обществената му опасност и тази на дееца, както и с имотното
състояние на С., който не реализира доходи. Според настоящата инстанция
справедливото наказание, което следва да се наложи на С., каквато е и
основната цел на закона, е в минимален размер, а именно Глоба от 1000.00
лв., платими в полза на Държавата, както и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист. Определянето на наказанието е в съответствие с
предвиденото в чл. 54 НК и със същото ще се реализират целите му,
предвидени в чл. 36 НК - да се въздейства предупредително и възпиращо на
дееца; да му се отнеме възможността да извършва други престъпления; да
бъде приучен към спазване на законите и добрите нрави, както и с
наложеното наказание ще се въздейства предупредително и спрямо
останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК Г. Й. СТ. беше осъден да заплати
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер
на 400.00 лв. (четиристотин лева) в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР Велико Търново, както и за сумата от 5.00 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските са извършени по
досъдебното производство, в който смисъл за мотивите към ТР № 4 от
11.02.2014 г. по тълк. Д. № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС.
Водим от изложените съображения, съдът постанови акта си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	161
Дата:	3 август 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия:	Златина Пламенова Личева-Денева

Дело:	20214120200513
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 юли 2021 г.

Решение по дело №513/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите