Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2017 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито съд.заседание на трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на
секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 6452/16
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Л.Е.Е.”ООД, с
която е предявен срещу „Б.П.Б.” АД иск с правно основание чл.82 ЗЗД, вр.с чл.40
и чл.57 ЗПУПС. Твърди се от ищеца, че на 08.11.2012 г. е сключил с ответника
договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка. В отношенията между ищеца и ответника ищецът
е бил представляван от К.К., който съгласно издадено от ищеца пълномощно е
разполагал с правото да извършва парични преводи от разплащателни сметки до
250 000 ЕВРО, но с предназначение за плащане на цена за придобиване на
работещ проект за производство на ел.енергия от възобновяеми източници
/придобиване на дружествени дялове на дружество, собственик на проекта/. Сочи
се, че на 08.11.2012 г. пълномощникът К. е наредил да се извърши превод от
разплащателната сметка на ищеца на сумата от 134 935 ЕВРО по негова лична
сметка с основание „трансфер”, а не с основание, което е посочено в
пълномощното. Изпълненият паричен превод от ответника, който е доставчик на
платежни услуги, по нареждане на пълномощника е в нарушение на сключения с
ищеца договор, защото служители на Б.та не са проверили представителната власт
на наредителя – пълномощник на ищеца и нейните предели, а е следвало да откажат
извършване на наредения от пълномощника превод. Така ответникът е спомогнал
пълномощникът да договаря сам със себе си, защото паричната сума е постъпила по
неговата лична сметка, което е във вреда на представлявания ищец, а
пълномощното не предоставя на пълномощникът право за такова договаряне.
Ответникът не е положил дължимата грижа за законосъобразно разпореждане със
средства от сметката на ищеца, в резултат на което ищецът е понесъл вреди в
размер на 134 935 ЕВРО. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 13 493,50 ЕВРО – частично от 134 935 ЕВРО, както и сумата от 3894,66 ЕВРО – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 08.10.2013 г. – 09.08.2016 г. –
частично от 38946,63 ЕВРО.
По реда на чл.214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявените искове, след което искът за главница по
чл.82 ЗЗД е предявен до пълния размер от 134 935 ЕВРО, а акцесорният иск
по чл.86 ЗЗД е предявен до пълния предявен размер от 38 946,63 ЕВРО –
обезщетение за забава за периода 08.10.2013 г. – 09.08.2016 г. върху главница
от 134 935 ЕВРО.
Ответникът е представил писмен
отговор, с който оспорва исковете с възражението, че лицето К. Колокадис, който
се е явил в Б.та и е наредил от името на ищеца паричния превод, се е
легитимирал като представител с пълномощно, с което е бил овластен да извършва парични
преводи до 250 000 ЕВРО. Откритата от ищеца сметка е разплащателна, а не
акредитивна, поради което за Б.та не е съществувало задължение да изисква
допълнителни документи за изпълнението на наредения от пълномощника на ищеца
превод. Освен това управителят на ищеца е узнал за извършения превод на
13.11.2012 г. при преподписване на рамковия договор, но не се е
противопоставил. Ответникът не следва да носи отговорност за отношенията между
представител и представляван.
Ищецът е представил допълнителна
искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че при процесния
превод пълномощникът е излязъл извън пределите на представителната власт,
защото е бил овластен да извършва превод само с посоченото в пълномощното
основание – плащане за придобиване на работещ проект за производство на
ел.енергия от възобновяеми източници / прехвърляне на дялове на дружество/.
Ответникът е бил длъжен да провери дали пълномощникът действа в пределите на
представителната му власт при нареждане за превод на парите по своя сметка.
Оспорва се управителят на ищеца да е узнал за процесния превод.
Ответникът е представил
доп.писмен отговор, с който оспорва доп.искова молба с възражението, че при
изпълнение на процесния превод е спазил всички законови и договорни изисквания,
защото е била извършена проверка на представителната власт на пълномощника на
ищеца. Прави възражение за погасителна давност на част от претендираните суми.
На основание чл.219 ГПК като трето лице на
страната на ответника е конституиран К.К., който оспорва предявените искове.
Представено е пълномощно с
нот.заверка на подписа от 01.11.2012 г., с което ищецът е упълномощил К.К. да
го представлява пред ответника и да извършва от негово име действия по
разпореждане с разплащателните сметки, като нарежда превод на сума в размер до
250 000 ЕВРО, която сума представлява плащане за придобиване на работещ
проект за производство на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници
/прехвърляне на дружествени дялове на съответното дружество, собственик на
проекта/.
Представен е рамков договор за
платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка от 08.11.2012 г., от
който се установява, че между страните е възникнало търговско правоотношение,
по което ответникът е поел задължението да открие банкова сметка *** платежни
операции.
Представено е платежно
нареждане, в което се сочи, че ищецът е наредил на ответника да се преведе от
банковата му сметка сумата от 134 960 ЕВРО по сметка на К.К..
Представена е молба от
04.07.2013 г., с която ищецът е поискал от ответника да му се предоставят
всички документи за извършени два превода на 08.11.2012 г. за сумата от 134 935
ЕВРО и от 14.11.2012 г. за сумата от 470 500 ЕВРО.
Представена е нот.покана от 27.09.2013 г.,
с която ищецът е поискал да му се възстанови сумата от 134 935 ЕВРО, която
е била преведена от неговата сметка по силата на неразрешена платежна операция
по чл.51 ал.1 ЗПУПС.
Установява се от показанията на св.М., че
към 2012 г. е работела при ответника на длъжността „супервайзър” на клон
„Витоша” и познава ищеца иК.К., които са клиенти на Б.та. През 2013 г. по
искане на управителя на ищеца свидетелят е предоставил информация за извършени
плащания през 2012 г. ведно с разпечатка за движението по сметката. При
получаване на справката от М.П., която е управител на ищеца, не е било заявено
оспорване, но е представила документ за оттегляне пълномощията на К.. Не е бил
отправен упрек към Б.та за извършен превод. След около 6 месеца по искане на
адвокат на ищеца е било предоставено копие от досието на ищеца и копия от
нареждания за парични преводи. Ищецът има електронен достъп през интернет до
движение по сметката и може онлайн да следи движението. Ищецът не е правил
възражения за липса на достъп. По късно
е станало ясно, че ищецът има претенции към Б.та за извършени от неговата
сметка плащания и свидетелят е изпратил електронно писмо до другия управител на
ищеца да потвърди дали признава плащането, извършено от К., но управителят на
ищеца М. нито е потвърдил, нито е отрекъл.
Установява се от показанията на
св.К., разпитан чрез преводач от гръцки език, че ищецът е възложил на фирмата
на К. да закупи за сметка на ищеца акции на дружество, което се занимава с
фотоволтаици. Сочи се от свидетеля, че К. е бил упълномощен да извършва парични
преводи, но само за закупуване на акции. През м.01 или м.02.2013 г. управителят
на ищеца М. е разбрал за паричния превод, извършен от К., който не е бил за
закупуване на акции. През м.11 или м.12.2012 г. свидетелят е посетил заедно с управителя
на ищеца М. офис на Б.та за внасяне на пари по сметка на ищеца, но при
посещението не е ставало въпрос за извършени парични преводи. В Гърция се води
досъдебно производство срещу К. във връзка с паричния превод.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по
рамков договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка от
08.11.2012 г., че между страните е възникнало търговско правоотношение, по
което ответникът е поел задължението да открие банкова сметка *** платежни
операции. В договора изрично е посочено, че за отношенията между страните се
прилагат Общите Условия на ищеца, които са неразделна част от постигнатото
съгласие. Не се спори между страните, че сключеният на 08.11.2012 г. договор е
породил действие – липсват каквито и да е оспорвания относно наличието на възникнало валидно
правоотношение.
Съдът приема за установено, че страните са
обвързани от особен вид договор, който поражда
задължение за ответника в качеството на доставчик на платежни услуги да изпълнява
нарежданията на ищеца /ползвателя на платежни услуги/ за извършване на платежни
операции – чл.40 ал.2 ЗПУПС.
Не се спори между страните, а и от
конституираното трето лице, че на
08.11.2012 г. К.К. в качеството на пълномощник на ищеца е наредил на ответната Б.извършването
на паричен превод на сумата от 134 935 ЕВРО с основание „трансфер“, която
е постъпила по личната сметка на пълномощника. Извършеното от пълномощника на
ищеца правно действие представлява „платежно нареждане“ по смисъла на пар. 1, т. 19 от ДР на Закона за
платежните услуги и платежните системи, вр. с чл. 8, ал. 1
от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. – „всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика
на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнение на платежна операция“.
Представителната власт на
пълномощника не е неограничена,
защото изразената от представлявания воля в акта за учредяване на
представителството сочи, че е поставил две ограничения – на първо място за размера
на превода, който не може да надвишава сумата от 250 000 ЕВРО, и на второ
място – предназначението на паричния превод, защото преведената от пълномощника
сума по волята на упълномощителя следва да послужи за заплащане на цена за
придобиване на работещ проект за производство на ел.енергия от възобновяеми
енергийни източници /прехвърляне на дружествени дялове на съответното
дружество, собственик на проекта/. Съдът приема на основание чл.39 ЗЗД, че в
отношенията между ищеца и ответника пълномощникът се е легитимирал с надлежна представителна
власт да извършва парични преводи до размер от 250 000 ЕВРО, но само за
безкасово плащане на цена за дружествени дялове на търговско дружество, което
произвежда ел.енергия от възобновяеми източници. От начина, по който представляваният е изразил
своята воля в пълномощното, следва да се приеме, че същият е имал намерение
чрез своя пълномощник да заплати безкасово цената за придобити дружествени
дялове от дружество, което произвежда ел.енергия от възобновяеми източници.
Работещият проект за производство на ел.енергия не може да бъде самостоятелен
обект на придобивна сделка, а поставянето на скоби по същество изразява
истинската воля на представлявания да заплати чрез своя пълномощник по банков
път цената за придобиване на дялове от капитала на дружество, което произвежда
ел.енергия от възобновяеми източници. Този правен извод на съда се подкрепя и
от показанията на доведения от ищеца свидетел - К., който изнася факти, че
ищецът е имал намерението да придобие чрез пълномощника К. акции от дружество,
което се занимава с фотоволтаици. В този
смисъл дължимата грижа от Б.та при изпълнение на процесната платежна операция е
включвала проверката дали извършеното от К. правно действие попада в обхвата на
учредената от ищеца представителна власт.
След като нареденият от К.
паричен превод не е за заплащане на цена на дружествени дялове от търговско
дружество, произвеждащо ел.енергия от възобновяеми източници, това правно
действие излиза извън пределите на неговата представителна власт. Дължимата
грижа на добрия търговец, който в случая има качеството на банкова институция,
на която се поверяват парични средства, е изисквала Б.та да не извършва
наредения превод, защото неговото основание излиза извън пределите на
представителната власт на пълномощника, респ. дължимата грижа е изисквала Б.та
да поиска съгласие от управителя на ищеца. В пълномощното е използван изразът „по свое усмотрение“, което съдът
тълкува в смисъл, че на пълномощника е делегирано правото на избор от кое точно
лице да закупи дружествени дялове.
При тези факти съдът приема, че при извършване на процесния паричен
превод ответникът не е положил дължимата грижа по чл.302 ТЗ, поради което
превеждането на паричната сума по посочената в платежното нареждане банкова
сметка ***, т. е. извършено е без нареждане или съгласие
на титуляра, което е равнозначно на лошо изпълнение на договорното задължение.
С
процесното платежно нареждане сумата от банковата сметка на ищеца е преведена в
банковата сметка на пълномощника в същата Б., което със сигурност е известно на
Б.та ответник, но пълномощното не включва представителна власт за разпореждане
с парите по сметка на самия пълномощник, а няма никакви данни, дори не се
твърди, че пълномощникът е имал намерение с получената по неговата сметка парична
сума да плаща цена за дружествени дялове. Освен това спрямо Б.та пълномощникът
е бил овластен да извърши директно безкасово плащане от банковата сметка на
ищеца, но не и чрез последващи преводи от своята банкова сметка.
В случая наредител е лице, оправомощено да
извъшва от името на ищеца парични преводи, но нареждането се различава от
параметрите, посочени от титуляра на банковата сметка в пълномощното.
Следователно случаят попада в хипотезата на чл.51 ал.1, изр.2-ро ЗПУПС, поради
което е налице неразрешена от титуляра платежна операция. При полагане на
дължима грижа и при точно изпълнение на
задълженията по договора за разплащателна сметка, ответникът не би следвало да
изпълнява наредения от пълномощника паричен превод, а е следвало да го откаже.
Именно поради неположена от Б.та ответник дължима грижа при изпълнение на
своите договорни задължения по обслужване на разплащателната сметка, която
включва прецизна проверка на пределите на представителната власт на лицето,
наредило превод от името на титуляра, се е стигнало до неправомерно превеждане
на пари от сметката на ищеца, което по същество представлява неразрешена платежна
операция.
Освен
това според нормата на чл.2 ал.2 Наредба N 3 от 16.07.2009 г. плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с
предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени
от титуляря на сметката. В пълномощното, с което К. се
е легитимирал като оправомощен представител, се съдържа такова условие на
титуляра /ищеца/, поради което Б.та е следвало да откаже да извърши превода,
респ. да положи дължимата грижа и да поиска от ищеца данни дали нареденият от
неговия пълномощник паричен превод е във връзка с изразената в пълномощното
воля.
Следва
обаче да се спомене, че не е налице хипотезата на чл.38 ЗЗД, защото тя е
приложима, когато пълномощникът отправя изявление от името на представлявания
към самия себе си, а в случая неговото изявление е отправено към Б.та, която
изпълнява неговото нареждане. По твърденията на ищеца неполагането от ответника
на дължима грижа е довело до хипотезата на чл.38 ЗЗД, респ. чл.40 ЗЗД, с които
свързва и своето увреждане. Процесната
платежна операция не води до нито един от двата фактически състава, защото
насрещната страна, на която пълномощникът е
наредил да извърши плащане, е Б.та, т.е пълномощникът не е договарял със
себе си, защото не К. е адресат на нареждането и не той го е изпълнил. Насрещната
страна по отправеното от пълномощника изявление е Б.та, с която пълномощникът е
„договарял“ и на която е възложил да извърши превода, но не се твърди
пълномощникът и представител на Б.та да са имали намерение да извършат превода
във вреда на ищеца. Освен това твърдяното от ищеца „договаряне сам със себе си“
по чл.38 ЗЗД изключва хипотезата на чл.40 ЗЗД, която предполага насрещната
страна по изявлението на пълномощника да е друго лице.
Обстоятелството, че не е налице хипотезата на чл.38 или чл.40 ЗЗД, не е
основание да се приеме, че ответникът не носи отговорност за неразрешената
платежна операция. В резултат на тази операция имуществото на ищеца е намаляло,
за сметка на К.. Б.та е следвало да откаже превода, но не защото е налице
хипотезата на чл.38 ЗЗД, а защото пълномощникът е излезъл извън пределите на
своята представителна власт, на което обаче фактическо обстоятелство ищецът се
е позовал в исковата молба.
В тежест на обслужващата Б.е вторичното задължение да
уведомява титуляра за всички осъществени операции със средства от неговата разплащателна сметка. Редът и начинът за уведомяване е уговорен в клаузата на чл.35 от Общите Условия –
в едномесечен срок се изготвя уведомление за наличността и извършените операции,
което може да се получи по електронен път или на хартиен носител. Това вторично
задължение на Б.та има за цел да се информира
титулярът /ищецът/ за движението по неговата сметка, както и да му се осигури възможност да
прецени точността на изпълнение на наредените банкови операции.
От момента
на уведомяването на титуляра за платежна операция произтича правото и задължение той да възрази пред доставчика на платежни услуги /Б.та/ срещу всяка отразена в извлечението разпоредителна
операция, чието съдържание се отклонява от параметрите на отправеното преди
реализирането й нареждане за превод на средства от сметката. При пропуск да се оспори/възрази на несъответствието по
аргумент от правилото на чл.55 ал.1 ЗПУПС се презумира, че извършената операция е одобрена и се санира допуснатото от Б.та неточно изпълнение на договорното
й задължение.
От страна на ответника е направено с писмения
отговор и с доп.писмен отговор възражение, че ищецът е 1. узнал за процесното
нареждане, но 2. не се е противопоставил и не е изразил възражения. Ответникът
квалифицира неправилно своето възражение по чл.301 ТЗ, която норма е
неприложима в отношенията по специалния ЗПУПС. Фактическите твърдение за 1.
знание за превода и 2. непротивопоставяне/невъзразяване на ищеца, по същество
са довод за неоснователно забавяне на уведомяването на Б.та за извършването на неразрешена
операция. Дадената от ответника неправилна правна квалификация на неговото
отбранително възражение не обвързва съда, който е длъжен да прецени дали
изрично твърдените от ответника факти - 1. знание на ищеца и 2. негово непротивопоставяне/невъзразяване
има значение за спорното материално право.
От
показанията на разпитания свидетел М. се установи, че през м.април или м.май на
2013 г. на управителя М.П.е предоставена по нейно искане информация за извършени
през 2012 г. плащания, както и разпечатка за движението по сметката. Освен това
от направените в нот.покана от 27.09.2013 г. изявления на ищеца се установява,
че към 16.04.2013 г. е бил със сигурност наясно с наредената от К.
платежна операция, защото свързва направеното тогава оттегляне на неговите
пълномощия именно поради извършения от пълномощника паричен превод на
08.11.2012 г. Важно е да се отбележи, че в показанията на доведения от ищеца
свидетел К. се изнасят факти, че още през м.02-м.03.2013 г. управителят на
ищеца М. е знаел за паричния превод и че липсват пари от банковата сметка.
За
първи път ищецът в качеството на ползвател на платежни услуги е уведомил ответника
/доставчик/ за неразрешената по смисъла на чл.51 ал.1, изр.2-ро платежна
операция с нот.покана от 27.09.2013 г., връчена на 30.09.2013 г. Следва
да се спомене, че дори и с молбата от 04.07.2013 г. ищецът не е уведомил
Б.та за извършването на неразрешена платежна операция и не е изразил
противопоставяне/възразяване срещу изпълнението на наредения от К. превод, но
към подаването на молбата ищецът е знаел за процесната платежна операция,
защото заради нейното нареждане още на 16.04.2013 г. е оттеглил пълномощията на
К., а и през м.02-м.03.2013 г. управителят
е уведомил свидетеля К. за паричния превод.
В
нормата на чл.55 ал.1 ЗПУПС е предвидено, че
доставчикът на платежни услуги
коригира платежната операция само ако ползвателят на платежни услуги го е
уведомил без неоснователно забавяне, след като е узнал за
неразрешената или неточно изпълнената платежна операция, която поражда
възможност за предявяване на правата му, включително по смисъла на чл. 68, 69 и
чл. 70, ал. 1, но не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката
му. В този случай задължението на
ползвателя е без неоснователно забавяне да уведоми Б.та за
наразрешената платежна операция, а срокът от 13 месеца е допълнително условие,
което следва да е кумулативно с незабавното уведомяване. Следователно
необходимо е - 1. след узнаването за неразрешената платежна операция уведомяване
без неоснователно забавяне с възразяване срещу операцията и 2. това уведомяване
да е в рамките на 13 месеца от извършването на оспорената операция. В случая
уведомяването е на 30.09.2013 г., т.е в рамките на 13-месечния срок, но е много
дълго след узнаването, което според показанията на свидетеля К. е през
м.02-м.03.2013 г., а от нот.покана за момент на узнаване може да се приеме
16.04.2013 г. Налице е забавяне от поне 5 месеца и няма основание, което да го
оправдава, защото разпечатката от движението по сметката е била предадена на
управителя П. при посещението й в Б.та, което най-вероятно е било преди
16.04.2013 г., когато са оттеглени пълномощията на К.. Ищецът не е бил длъжен
първо да проверява какво неговият пълномощник е сторил с парите, защото това
има значение за техните вътрешни отношения по договор за поръчка /мандат/, но
не и в отношенията между ищеца и Б.та по договора за разплащателна сметка.
Специалните правила на ЗПУПС се прилагат в
отношенията между доставчика и ползвателя на платежни услуги, поради което
извършената от ответника неразрешена по смисъла на чл.51 ал.1, изр.2-ро ЗПУПС
платежна операция, може да бъде основание за отговорност само при спазване от
ползвателя на платежни услуги на специалните правила. В случая тези правила не
са спазени от ищеца, поради което за ответника в качеството на доставчик на
платежни услуги не е възникнала отговорност за извършената на 08.11.2012 г.
платежна операция. Поведението на ищеца, който има данни, че още към
м.02-м.03.2013 г. е узнал чрез управителя М. за платежната операция, респ. чрез
управителя П. към 16.03.2013 г., но не е уведомил Б.та своевременно и не е
възразил, води до нейното „саниране/заздравяване“. Липсата на оспорване по реда
на чл.55 ЗПУПС е основание за фингираното одобряване на платежната операция от страна на титуляра на банковата сметка. Това означава, че са
заличени правните последици, които възникват при неположена от Б.та дължима
грижа при изпълнение на задълженията по
договора за разплащателна сметка. Ето защо следва да се приеме, че не е
допуснато от ответника нарушение на задълженията му по договора за
разплащателна сметка.
По
реда на чл.82, вр. с чл.79 ЗЗД може да се претендира обезщетение за вреди от
неточното изпълнение на задължение по договора за разплащателна сметка, но само
ако по реда на ЗПУПС е възникнала отговорност за доставчика на платежни услуги
за извършена неразрешена платежна операция. В случая за доставчика не е
възникнала отговорност за неразрешена платежна операция, поради което следва да
се приеме, че не е възникнала и договорна отговорност за вредите от нейното
извършване, изразяващи се намаляване на наличността по банковата сметка в
размер на преведената сума.
При тези факти съдът намира, че
ответникът не е неизправна страна по
договора за разплащателна сметка и не дължи обезщетение.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
На ответника следва да се присъдят в пълен размер съд.разноски, защото е
съобразен с правната сложност на делото.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.Е.Е.”ООД, срещу „Б.П.Б.” АД иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 134 935
ЕВРО - представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на стойността на изпълнена от „Б.П.Б.” АД на 08.11.2012 г.
платежна операция по превеждане на сумата 134 935 ЕВРО от разплащателната сметка на „Л.Е.Е.”ООД, открита в „Б. П.Б.” АД, както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 38 946,63
ЕВРО – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.10.2013
г. – 09.08.2016 г.
ОСЪЖДА „Л.Е.Е.”ООД ***, да
заплати на „Б. П.Б.” АД, *** N 115E, съд.разноски от 9 910,37 лв.
Решението е постановено при участието на К.К.,
роден на *** г., гражданин на Република Кипър, ЛН ******** постоянно пребиваващ
в Република България гражданин на ЕС с адрес в гр.София, ул.“********, ап.АТ2.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: