Р Е Ш Е Н И Е
гр.София ,14.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 439/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 9179/26.07.2016г. на Ф.Б.Я. с ЕГН ********** *** с която са предявени обективно кумулативно съединени искове против Г.В.Е. с ЕГН **********о***, с правно основание чл.124, ал.1 вр.чл.415 , ал.1 ГПК ,с цена 61 000 евро ,ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист/,до окончателното плащане на сумата и съдебни разноски.
Ищецът твърди,че със запис на заповед, издаден на 25.07.2013г., ответницата се задължила да му заплати в качеството му на поемател по менителничния ефект, неотменимо,безусловно и без протест сумата 122 000евро с падеж 31.12.2013г. и място на изпълнение гр.София.Тъй като ответникът не изпълнил задължението си, ищецът депозирал в РС-София заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист за част от сумата в размер на 61 000 евро.По образуваното ч.гр.д. № 6384/2016г. била издадена заповед на 26.05.016г. за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист за тази сума.Образувано било изп.д.№ 20167900400863 по описа на ЧСИ Р. М. рег.№ 790 с район СГС.На 18.07..2016г. ответницата депозирала възражение и поискала спиране на изпълнителното производство.С определение от 21.07.2916г. съдът спрял изпълнението.
Ищецът излага правни доводи в следния смисъл: в настоящото производство следвало да докаже само,че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити на чл.535 ТЗ, а не бил длъжен да установява основанието на вземането.Ето защо достатъчна била съдебно-почеркова експертиза за установяване автентичността на документа/подписа на издателя.Иска допускане на такава със задача да установи дали подписът на „платец” е положен от ответника.
Ответницата е депозирала отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.Твърди,че процесният запис на заповед обезпечавал вземане на ищеца в размер на 122000 евро, дадени на „Е. М.” ЕООД по договор за заем от 09.05.2013г.- каквито факти сам ищецът посочил в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Ответницата не била страна по този договор в никакво качество, нито бил солидарен длъжник или поръчител.Подписал договора като свидетел.Не бил получил никаква сума от ищеца.Договорът бил променен с анекс от 09.05.2013г.. като промяната касаела съществени клаузи относно падеж и лихви, което практически било новация. Върху анекса липсвал подпис на ответника в каквото и да било качество.Ответникцата никога не била правил волеизявления за съгласие да получи сумата като заемател или съдлъжник. Каузалното правоотношение/договорът за заем/ и абстрактната сделка/запис на заповед/ били свързани,следователно ответникът не дължал претендираната сума.Съгласно т.17 ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2014г. ОСГТК на ВКС, върху ищеца падала тежестта да докаже каузалното правоотношение,във връзка с което е издаден записът на заповед.
Алтернативно твърди,че записът на заповед е недействителен, защото не удостоверява качеството,в което е положила подписа си.Императивните изисквания на чл.535,т.2 ТЗ вр.чл.455,т.3 и чл.537 ТЗ изисквали да се индивидуализира точно и безусловно издателят на записа на заповед.В подкрепа на аргумента си ответникцата посочва решение № 174 от 12.04.2005г. по т.д. № 431/2004г. ІІ ГО ВКС.Недействителният запис на заповед не се конвертирал в разписка,тъй като ищецът не твърдял да има облигационни отношения с ответника.Оспорва представения запис на заповед не по отношение на неговата автентичност, а по отношение на неговата валидност като документ, обективиращ абстрактна сделка.
С молба допълнителна молба ищецът моли да се отстрани фактическа грешка в исковата молба, а именно: вместо „25.07.2013г.“ като дата на процесния запис на заповед да се чете“09.05.2013г.“Дава становище по отговора на ответницата в следния смисъл: приложеният от ответницата договор доказвал качеството й на съдълъжник,тъй като в чл.9,намиращ се на същата страница,на която са положени подписите,са индивидуализирани с три имена и ЕГН лицата и те са се подписали на същото място,където са се подписали заемателя и заемодателя.В облигационното правотношение не участвал „свидетел“.Издателят на ЗЗ бил коректно индивидуализиран съгласно чл.535 ТЗ.Анексът не бил новация.
Съдът намира исковете процесуално допустими и основателни по следните съображения:
Видно от приложения към отговора на исковата молба договор за паричен заем, на 09.05.2013г.в гр.София е сключен договор между ищеца от една страна като „заемодател“ и с „Е.М.“ ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“Г. М.“ул.“Л.“ № 00,ет.00 ,ап.00 от друга страна като „заемател“.С договора заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата 122 000 евро на два транша в срок до 20.05.2013г. по сметка, посочена от заемателя в банка „ДСК“ ЕАД, а именно : IBAN ***(EUR) BIC ***риод от три месеца,считано от датата на подписване на договора.Лихвата е 10 % за периода от сключване на договора до погасяването му като срокът за погасяване е 31.12.2013г. и заемодателят има право да погаси дълга предсрочно.В чл.8 страните се споразумяват „като съдлъжници да бъдат вписани и следните лица:Я. Г. Е. с ЕГН **********, Г.В.Е. с ЕГН ********** и Д. М. М. с ЕГН **********. Договорът има подписи на „заемател“ и „заемодател“,като под текста на „заемател:“ има четири подписа:първият е срещу двоеточието, а останалите са срещу обозначенията „1.,2.,3.“ След „4.“ няма подпис.под подписите не са изписани имената на лицата, положили подписите. Срещу подписите на „заемател“ има печат на „Е. М.Л.Т.Д.“ За обезпечаване на вземането заемателят издава в полза на заемодателя запис на заповед“до размера а главницата“ съгласно чл.4.Отбелязано е ,че договорът е „съставен“ в два екземпляра-„по един за всяка от страните“.Ответникът е приложил и“ Анекс към договор за паричен заем от 09.05.2013г.“Според документа анексът е сключен на 01.02.2014г. в гр.София между ищеца като „заемодател“ и „Е.м.“ЕООД като „заемател“; върху документа има само два подписа без обозначение на имената на лицата, положили подписите, и без печат на дружеството.С анекса страните се споразумяват да удължат срока до 31.12.2014г. и уговарят заплащане на допълнителна лихва за забавата през м.януари 2014г. в размер на 2% върху дължимата главница.
В допълнителния срок и съгласно указанията на съда в определението по чл.140 ГПК ищецът е депозирал „анекс“ със същия текст,на който обаче като „заемател“са положени четири подписа под номера“ 1.,2.,3.и 4.“,както и печат на дружеството.
Съдебно-почерковата експертиза установява,че анексът от 01.02.2014г.,е подписан от ответницата под № 1 и № 2 като „заемател“.
Приложен е запис на заповед „без протест“ с дата 09.05.2013г. с платец Г.В.Е. „в качеството и на съдлъжник на „Е.М.“ ЕООД в полза на ищеца за сумата 122 000 евро с падеж 31.12.2013г..документът е подписан и срещу подписа е изписан ръкописно текстът“Г.В.Е.“.Върху записа на заповед има отметка от СРС,че на 26.01.2016г. е издаден изпълнителен лист за 61 000 евро и разноски 4481лв. по .гр.д. № 6384/2016г. СРС 38 с-в.
От приложеното от ищеца удостоверение изх.№ 5751/21.11.2016г. на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/се установява,че на 10.05.2013г. ищецът е превел на „Е.М.“ ЕООД по посочената по-горе сметка в банка „ДСК“ на основание паричен заем, осчетоводен с банково бордеро 85016/10.05.2013г. сумата 49 900 евро; на 17.05.2013г. е превел 71 970 евро и на 30.07.2013г. е превел 39 960 евро.Приложени са и платежнните нареждания за сумите 49 900 евро и 71 970 евро.
От приложеното ч.гр.д. № 6384/2016г. на Софийския районен съд се установява,че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата за 61 000 евро, ведно със законната лихва от 25.01.2016г. и 4481.1 лв. разноски .Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 26.05.2016г. и изпълнителен лист.Ответницата е депозирала възражение и е поискала спиране на изпълнението по изп.д. № 20167900400863 на ЧСИ Р.М. рег.№ 790. Районният съд е спрял незабавното изпълнение на процесната заповед и е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок,което той направил.
При тези данни съдът достига до категоричния извод,че ответникцата се е ангажирала като съдлъжник както с договора, така и с анекса към него.От банковите документи се установява,че сумите реално са престирани на заемателя.Следователно вземането,предмет на процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист,действително съществува и следва да се приеме за установено,че ответникът дължи на длъжника сумите по заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски по приложения списък в размер на 10 897лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124,ал.1 вр.чл.415,ал.1 ГПК,че Г.В.Е. с ЕГН ********** ***, дължи на Ф.Б.Я. с ЕГН ********** *** ,сумите по издадената по ч.гр.д.№63842016г. на СРС-38 с-в Първо ГО с заповед от 25.01.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист,както следва: 61 000 /шестедест и една хиляди/ евро, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 25.01.2016г. до окончателното и плащане, ведно със сумата 4481.1лв./четири хиляди четиристотин осемдесет и един лева / разноски по делото .
ОСЪЖДА Г.В.Е. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ф.Б.Я. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 10897лв./десет хиляди осемстотин деветдесет и седем/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: