О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 2326 27.11.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 1175 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с определение № 434/ 12.07.2017г. е било прекратено производството по гр.д.№ 607/17г. по описа на РС-Несебър и на основание чл.118 ал.2, вр.чл.104 т.4 и 6 от ГПК е било изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
Подадена е искова молба с посочено правно основание чл. 108 от ЗС, вр. чл. 42 от ЗЗД от Н.В.К., гражданин на Руската федерация, роден на ***г. в с.Городище - Украйна, със задграничен паспорт № 71 1381716, издаден на 19.07.2010г. от ФМС 77214, валиден до 19.07.2020г., и Л.А.К., гражданин на Руската федерация, родена на ***г. в Украйна, със задграничен паспорт № 71 0678262, издаден на 13.05.2010г. от ФМС 77214, валиден до 13.05.2020г., двамата с постоянен адрес: Руска Федерация, гр.Москва, ул.“1-я Останкинская“ бл.26, ап.23, чрез адв. Б.К. ***, със съдебен адрес:*** против Д.А.Т., с ЕГН **********,***, Б.С.Т., с ЕГН **********,***, и З.М.Ф., поданик на Швеция, родена на ***г. в гр.Сопот, Полша, персонален номер 571116 – 2205, със задграничен паспорт № 90853773, издаден на 21.01.2016г. от полиция - Стокхолм, с постоянен адрес: Швеция, 14567, гр.Норсберг, ул.“Хампвеген“ 3, ет.7, за прогласяване недействителността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 92, том VIII, рег. № 10132, дело № 1396/09.08.2016 г. на нотариус с рег. № 208 на НК, с който Н.В.К., действащ чрез пълномощника си Д. Александрова Т., е продал на Б.С.Т. и съпругата му Д. Александрова Т. следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 48, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.78.1.43, находящ се в комплекс „Сън Гейт“, местността „Мал Тепе“, гр. Несебър, на трети етаж, със застроена площ от 34.10 кв.м., заедно с 0.96 % идеални части от общите части на жилищната сграда, равняващи се на 5.78 кв.м., с предназначение на обекта: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – СО с идентификатор 51500.506.78.1.44, под обекта - СО с идентификатор 51500.506.78.1.28, над обекта - СО с идентификатор 51500.506.78.1.58, както и ведно със съответните на апартамента идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, поради липса на представителна власт и на потвърждаване, както и да бъде осъдена З.М.Ф. да предаде на ищците владението върху гореописания недвижим имот и всички ответници да заплатят направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.
Твърди се в исковата молба, че ищците са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот по силата на нотариален акт № 82, том III, рег. № 2092, дело № 435/26.05.2011 г. на нотариус с рег. № 110 на НК. Имотът се ползвал за отдих или се отдавал под наем през летния сезон и за тези цели на 26.05.2011 г. били сключени с фирма “Сън Гейт Мениджмънт“ ООД договор за управление, поддръжка и абонаментно обслужване и договор за управление и отдаване под наем на апартамент. Към момента управляваща комплекса фирма била „ХАЛА ГРУП“ ООД, представлявана от Валери Крушовлиев. При пристигането си в България през май 2017 г., ищците са разбрали от служители на последната фирма, че имотът им се владее от друго лице, което представило документ за собственост. След извършена справка в СВ – Несебър се установило, че З.Ф. закупила имота на 12.09.2016 г. от първите двама ответници с нотариален акт № 169, том IV, рег. № 7026, дело № 749/12.09.2016 г. на нотариус с рег. № 600 на НК за сумата от 18 000 лв. От своя страна последните придобили същия имот месец по рано на 09.08.2016 г. с нотариален акт № 92, том VIII, рег. № 10132, дело № 1396/09.08.2016 г. на нотариус с рег. № 208 на НК, видно от който Д.А.Т., действаща като пълномощник на ищеца Н.В.К. с пълномощно 77 АБ 1423831, вписано в регистъра под № 1-1023 от 08.08.2016 г. на Марина Николаевна Иванова – нотариус за гр. Москва, продала на съпруга си Б.С.Т. процесния имот за сумата от 11 000 евро. Твърди се, че този договор за продажна бил сключен без първата ответница да притежава надлежна представителна власт за извършване на разпоредителни действия с имота, поради което сделката била недействителна на основание чл. 42 от ЗЗД, а тъй като липсва последващо потвърждение от страна на ищците, тя следвало да се обяви за нищожна. Н.К. не е издавал, подписвал или заверявал пред московския нотариус горецитираното пълномощно и съпровождащите го декларации, не е изявил писмено съгласието и волята си да продаде имота. Положените подписи и собственоръчно изписани имена на първия ищец, неговата дата на раждане, номер и дата на издаване на личен паспорт, семейно положение, рег. № на пълномощното, печат и подпис на нотариуса, били неистински, респективно фалшифицирани и не принадлежали на съставителя на този документи, респективно на заверилия ги нотариус. На следващо място, втората ищца изобщо не е предоставяла пълномощия на първата ответница за продажба на имота. Представя се декларация с образец от подписа, собственоръчното изписване на имената и почерка на първия ищец, от която било видно, че автентичните подписи са различни от неистинските/ фалшифицираните такива. Следователно упълномощената Д.Т. действала при прехвърляне на имота без представителна власт. Декларацията по ЗЗНД също била фалшифицирана, тъй като К. бил вписан с гражданско състояние „неженен“, а видно от отбелязването в личния паспорт на втората ищца, двамата имали сключен брак от 12.01.1974 г. Отделно от това се твърди, че личните данни на ищеца К. към деня на сделката – 09.08.2016 г., били фалшифицирани и не съответствали на посочените в пълномощното, което еднозначно сочело на съставяне на неистински документ. Изтъква се още, че по банкова сметка *** на имота съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Потвърждение за неистинското пълномощно се явявало и удостоверение с изх. № 211/ 18.10.2016 г. Цитира се т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. относно състоянието на висяща недействителност на договора, сключен от лице действало като представител без да има представителна власт, тъй като извършените действия могат да бъдат санирани (потвърдени) от представлявания, каквато възможност дава чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай сключената без представителна власт сделка не била потвърдена от представлявания по съответния ред и в изискуемата от закона форма, напротив същата се оспорва от страна на мнимо представлявания ищец К. и неговата съпруга, поради което висящата нищожност на договора за продажба от 12.09.2016 г. се трансформирала в окончателна. Сочи се, че договорът за покупко-продажба, обективиран в процесния нотариален акт, безспорно засяга правата и интересите на ищците, тъй като оспорва правото им на собственост върху процесния имот, поради което се счита, че е налице правен интерес от установяване нищожността на договора.
Изтъква се в исковата молба, че последната купувачка З.Ф. към настоящия момент владеела имота без правно основание, а ищците били лишени от владението и нямат достъп до имота. От служители на фирма „Хала Груп“ ООД разбрали, че третата ответница извършила действия по саниране, освежаване и почистване на имота. Същите тези служители отказвали достъп до имота, а ответницата Ф. отказвала да предаде доброволно владението върху имота, въпреки изпратено от ищците в този смисъл писмо-уведомление, както и покана, връчена на 14.06.2017 г. на представителката й по пълномощия в България. Според ищцовата страна се налага извода, че третият ответник не е собственик на имота към настоящия момент, тъй като първите двама ответници-продавачи, които са му „прехвърлили“ правото на собственост, не били собственици на имота към датата на покупко-продажбата – 12.09.2016 г. Изтъква се, че тази продажба няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава. Предвид обстоятелството, че имотът се владеел без правно основание от третия ответник, ищците твърдят, че имат правен интерес от предявяването на ревандикационен иск, който представлява иск от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на имота.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил общ писмен отговор от ответниците Д.А.Т. и Б.С.Т., с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Заявява се, че не отговарят на обективната истина ищцовите твърдения за неистинност на пълномощно 77 АБ 1423831, вписано в регистъра под № 1-1023 от 08.08.2016 г. на Марина Николаевна Иванова – нотариус за гр. Москва и съпровождащите го декларации, както и че нотариален акт № 92, том VIII, рег. № 10132, дело № 1396/09.08.2016 г. на нотариус с рег. № 208 на НК бил сключен без представителна власт. Твърди се, че в най-големия руски сайт за продажба на недвижими имоти www.avito.rue била публикувана оферта за продажба на процесния имот, по която бил оставен телефон за контакти на Юрий Николаевич К.. Ответницата Д.Т. се свързала на този телефон с въпросното лице, което се представило за син на собственика на имота – Н.К.. Същият преговарял с ответниците за продажбата на имота като пълномощник на баща си, който бил тежко болен и не бил в състояние да пътува до България. В тази връзка изпратил по електронна поща на ответниците копие от нотариален акт за собственост на името на Н.К. и пълномощно 77 АБ 1532835, вписано в регистъра под № 1-1007 от 06.08.2016 г. на Марина Николаевна Иванова – нотариус за гр. Москва, по силата на което Н.К. упълномощава Юрий К. за продажбата на имота при цена и условия каквито намери за добре. Също така изпратил и договор за поддръжка на имота, от който се интересувала ответницата. След това бил извършен оглед на имота и ответниците взели решение за закупуването му. Уведомили Юрий К., който от своя страна потвърдил, че ще дойде до България за изповядване на сделката. Ответницата се опитала да получи потвърждение от нотариуса в гр. Москва - Марина Николаевна Иванова, че именно тя заверила пълномощното, с което Н.К. упълномощил Юрий К. за продажба на имота, но не получила отговор на поставения въпрос поради конфиденциалност на тази информация, тъй като нито пълномощното изхождало от нея, нито било в нейна полза. Ответницата получила уверение от Юрий, че всичко с пълномощното е наред, освен това той разполагал с всички документи за имота, включително и с договор за управление и поддръжка, както и с ключове от имота, които предоставил на представител на комплекса. Всички тези факти били потвърдени от лицето, което предоставило имота за оглед. Няколко дни след това, Юрий К. заявил, че състоянието на баща му се влошило и трябвало да се грижи за него, поради което поискал копие от личната карта на Д.Т. за изготвянето на пълномощно, по силата на което тя да представлява Н.К. при продажбата на имота. Разбрали се, че оригиналите на необходимите за сделката документи ще бъдат предоставени от приятел на Юрий – Сергей Владимирович Ущаповский и на него следвало да се предаде продажната цена. Така на 09.08.2016 г. бил подписан нотариален акт № 92, том VIII, рег. № 10132, дело № 1396/09.08.2016 г. на нотариус с рег. № 208 на НК. За удостоверяване предаването на документите и продажната цена били подписани приемо-предавателен протокол, съответно разписка. В последната Сергей Ущаповский удостоверил, че получил в качеството си на представител на Н.К. сумата от 11 000 евро, предадена в брой в купюри от по 500 евро. След изповядване на сделката, Д.Т. се свързала с Юрий К., за да го уведоми за финализирането на сделката и за предаването на продажната цена, като същият потвърдил, че сумата е получена и отношенията им приключили. Уточнява се, че имотът бил закупен с инвестиционна цел и поради тази причина се стигнало до последваща продажба на имота на З.Ф..
На основание
чл. 193 от ГПК, ответниците оспорват автентичността, верността и достоверността
на датата на представеното удостоверение на московския нотариус Марина
Николаевна Иванова с изх. № 211/ 18.10.2016 г., като твърдят, че същото не било
изготвено и подписано от цитирания нотариус. В тази връзка отбелязват, че в
исковата молба се твърди, че ищците за узнали за продажбата на имота едва през
май 2017 г., а от друга страна представят удостоверение от московския нотариус,
издадено по повод заявление на Н.К. от 18.10.2016 г. с вх. № 166. Оттук
възниквал въпроса, как са се сдобили с това удостоверение, повече от половин
година преди да им бъде известно обстоятелството, че собственият им имот се
владее и стопанисва от друго лице.
В срока по чл.131 от ГПК, не е постъпил писмен отговор от третата ответница З.М.Ф..
С оглед на изложеното съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно.
По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд приема следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване претенции на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 92, том VIII, рег. № 10132, дело № 1396/09.08.2016 г. на нотариус с рег. № 208 на НК и чл. 108 от ЗС за връщане на имота от третата ответница на действителните му собственици. Същите са допустими и съответно родово и местно подсъдни на настоящия съд в съответствие с установените в тази насока правила в ГПК.
Съгласно чл. 154 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищците е провеждането на пълно и главно доказване на фактите, на които основават претенциите си по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – основание за относителна недействителност на сделката поради липса на представителна власт и извършените по нея действия са обхванати от хипотеза на посочената норма, респ. наличие на мнимо представителство от страна на Д.А.Т.. Ответниците могат да доказват, че ищецът Н.В.К. е дал валидно съгласие за сключване на сделката или че впоследствие я е потвърдил. Относно ревандикационния иск: За да бъде уважен този иск е необходимо да се установи по делото, че ищците са собственици на имота, както и че третата ответница без основание упражнява фактическа власт върху него. Ищците, следователно, носят тежестта да докажат, че са собственик на процесния имот като докажат твърденията си за недействителност на сделката, с която е продаден имота на първите двама ответници по делото, както и че третата ответница упражнява фактическа власт върху него. Третата ответница трябва да доказва наличието на основание за владението си.
С така депозирания отговор на исковата молба е отправено от ответната страна искане, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в настоящия процес да бъдат конституирани като трети лица - помагачи на негова страна Юрий Николаевич К. и Сергей Владимирович Ущаповский. Тези искания съдът приема за неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Връзката между страните по спора и третото лице, а оттам и правният интерес, произтичат от материалноправните им отношения. Такива за третото лице са случаите, в които по изключение решението простира своята СПН и върху него, т.е. извън спорещите по делото - например при другарство; при прехвърляне на спорното право по време на висящността на процеса за разрешаването на този спор в хипотезата на чл. 226, ал. 2 от ГПК; когато лице е дало в обезпечение на чужд дълг своя вещ в залог или ипотека и изпълнението на кредитора е насочено спрямо нея; в хипотезата на чл. 457 ал. 4 от ГПК - от страна на присъединен взискател или когато трето лице е засегнато от въвод във владение и претендира свои права върху присъдения имот. В други случаи интересът произтича от необходимостта да се упражни превантивна защита срещу установена от закона регресна отговорност - между солидарни съдлъжници; при евикция; при конкуренция на права; когато се оспорва общ правопораждащ за субектите на правото юридически факт, напр. в производство по чл. 74 от ТЗ. Когато третото лице е правоприемник на оспорено право, то има интерес да подпомага праводателя си, тъй като правата му са производни от неговите. Интересът на главната страна, която привлича помагач произтича от необходимостта да постигне удовлетворяващо тезата й решение, а при негативен резултат, да обвърже третото лице с мотивите му така, че да се улесни последващото производство, което подпомаганата страна ще води в защита на своя интерес спрямо подпомагащата. При всички случаи в крайна сметка привличащата страна и привлеченото лице трябва да имат общ интерес, решението да е изгодно за привличащия. В случая не е налице нито една от горните материалноправни зависимости в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Съдът счита, че направените от страните доказателствени искания – за приемане на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, са относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти, за които носят доказателствена тежест. Доказателствените искания са допустими и необходими, след като закона не поставя ограничения за събирането им за установяване на тези обстоятелства, а без събирането и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Направените от страните доказателствени искания за изискване и прилагане на преписките по нотариално дело № 1396/ 09.08.2016 г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан под рег. № 208 на НК, нотариално дело № 749/ 12.09.2016 г. на нотариус Линка Чуткина, вписана под рег. № 600 на НК и нотариално дело № 435/ 26.05.2011 г. на нотариус М. Бакърджиева, вписана под рег. № 110 на НК, са допустими и следва да бъдат уважени.
Искането на ищците за назначаване на съдебно-почеркова експертиза е допустимо и следва да бъде уважено, като вещото лице отговори на поставената в исковата молба задача.
Ищците са поискали, за установяване владението на имота от страна на ответницата З.М.Ф., да бъде разпитан свидетел при режим на довеждане. Направено е искане и от страна на ответника за допускане на гласни доказателства при режим на довеждане за изясняване на изложените в отговора на исковата молба фактически обстоятелства относно обявяването на апартамента за продажба и разрешението от собственика имота да се отключва и показва на потенциални купувачи. Свидетелските показания са относими и допустими и исканията за разпит следва да бъдат уважени.
Искането за задължаване на ищеца Н.К. да представи оригинал на заявление с вх. № 166 от 18.10.2016 г., адресирано до нотариус Марина Николаевна Иванова, следва да бъде уважено като относимо и допустимо.
Ответниците са направили искане, ищецът Н.К. да даде обяснения за обстоятелствата по делото и са формулирала четири въпроса в отговора на исковата молба. Самият начин на формулиране на въпросите обаче, не позволява да се приложи санкцията на чл.176 ал.3 от ГПК, което прави доказателственото искане неоснователно и като такова същото следва да бъде отхвърлено.
Представеното по делото нотариално удостоверение с изх. № 211/ 18.10.2016 г., като издадено от държавен орган с удостоверителни функции има характера на официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, т.е. обвързва съда да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна така, както е посочено в него от издателя му. Представеното удостоверение е оспорено от ответниците, поради което ищците следва да заявят в съдебно заседание ще се ползват ли от оспорения документ, след което по отношение на удостоверението следва да се открие производство по чл. 193 от ГПК, в което тежестта за доказване верността на документа ще лежи върху ответната страна.
По доказателственото искане на ответниците за допускане на разпит като свидетели в чужбина, при условия на съдебни поръчки, съдът ще се произнесе в съдебното заседание след изслушването на страните.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Н.В.К., гражданин на Руската федерация, роден на ***г. в с.Городище - Украйна, със задграничен паспорт № 71 1381716, издаден на 19.07.2010г. от ФМС 77214, валиден до 19.07.2020г. и Л.А.К., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. в Украйна, със задграничен паспорт № 71 0678262, издаден на 13.05.2010г. от ФМС 77214, валиден до 13.05.2020г., двамата с постоянен адрес: Руска федерация, гр.Москва, ул.“1-я Останкинская“ бл.26, ап.23, чрез адв. Б.К. ***, със съдебен адрес:***, искове против Д.А.Т., с ЕГН **********,***, Б.С.Т., с ЕГН **********,***, и З.М.Ф., поданик на Швеция, родена на ***г. в гр.Сопот, Полша, персонален номер 571116 – 2205, със задграничен паспорт № 90853773, издаден на 21.01.2016г. от полиция - Стокхолм, с постоянен адрес: Швеция, 14567, гр.Норсберг, ул.“Хампвеген“ 3, ет.7, за прогласяване недействителността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 92, том VIII, рег. № 10132, дело № 1396/09.08.2016 г. на нотариус с рег. № 208 на НК, с който Н.В.К., действащ чрез пълномощника си Д. Александрова Т., е продал на Б.С.Т. и съпругата му Д. Александрова Т. следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 48, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.78.1.43, находящ се в комплекс „Сън Гейт“, местността „Мал Тепе“, гр. Несебър, на трети етаж, със застроена площ от 34.10 кв.м., заедно с 0.96 % идеални части от общите части на жилищната сграда, равняващи се на 5.78 кв.м., с предназначение на обекта: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – СО с идентификатор 51500.506.78.1.44, под обекта - СО с идентификатор 51500.506.78.1.28, над обекта - СО с идентификатор 51500.506.78.1.58, както и ведно със съответните на апартамента идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, поради липса на представителна власт и на потвърждаване, както и да бъде осъдена З.М.Ф. да предаде на ищците владението върху описания недвижим имот, а също и ответниците да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски.
ДОКЛАДВА на страните гр.дело № 1175/2017 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ОСТАВЯ без уважение исканията на ответниците да бъдат конституирани Юрий Николаевич К. и Сергей Владимирович Ущаповский като трети лица - помагачи на негова страна.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищцата с исковата молба и ответника с отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ без уважение исканията на ответниците да бъде задължен ищеца Н.К. да се яви в съдебното заседание лично, за да даде обяснения във връзка с обстоятелствата по делото.
ДОПУСКА извършването на съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на въпроса, поставен от ищците в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., платим от ищците, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Щерю Костадинов Николов, който да се уведоми след внасяне на
депозита.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Стоя Ангелов, вписан под рег. № 208 на НК, преписката по нотариално дело № 1396/ 09.08.2016 г., която да бъде предадена на Мима Иванова – служител в гражданско деловодство на ОС-Бургас.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Линка Чуткина, вписана под рег. № 600 на НК, преписката по нотариално дело № 749/ 12.09.2016 г., която да бъде предадена на Мима Иванова – служител в гражданско деловодство на ОС-Бургас.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус М. Бакърджиева, вписана под рег. № 110 на НК, преписката по нотариално дело № 435/ 26.05.2011 г., която да бъде предадена на Мима Иванова – служител в гражданско деловодство на ОС-Бургас.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане по един свидетел от всяка страна.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца Н.К. най-късно в съдебното заседание, на основание чл.190 от ГПК да представи заявление с вх. № 166 от 18.10.2016 г., адресирано до нотариус Марина Николаевна Иванова
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответниците, което да им послужи пред нотариус Марина Николаевна Иванова – нотариус за гр. Москва, Русия, за да се снабдят с удостоверение, от което да е видно, дали през 2016 г. нотариусът е заверявал подписа на Н.В.К. и върху какви документи последният е полагал подписа си пред нея.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответниците, което да им послужи пред Консулски отдел към Посолството на Руската Федерация в България, за да се сдобият с удостоверение за постоянен и настоящ адрес на следните лица: Сергей Владимирович Ущаповский, гражданин на Руската Федарация, роден на *** г. в гр. Москва, притежаващ задграничен паспорт 73 № 6106583, издаден на 22.09.2014 г. от ФМС – 50018, и Юрий Николаевич К., руски гражданин, роден на *** г., в гр. Москва, паспорт на Руска Федерация № 45 11 317864, издаден на 24.08.2011 г. от УФМС, гр. Москва, район Вешняки, код на подразделението 770-046.
ОБЯВЯВА на страните, че по останалите доказателствени искания ще се произнесе в съдебното заседание.
ПРИКАНВА
страните към сключване на
спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.01.2019 год. от 14.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните, като на ищците се връчи и препис от постъпилия отговор на исковата молба.
В частта, в която е оставено без уважение искането за конституиране на Юрий Николаевич К. и Сергей Владимирович Ущаповский като трети лица - помагачи на страната на ответниците, настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: