Р Е Ш Е Н И Е

  

№   ............

    

        16.06. 2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

При участието на секретар Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 167 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от М.П.О. ***, ЕГН **********, против НП № 19-0938-005278 от 07.10.2019г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева и за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени: административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. П.Е. ***, който изразява подробно становище относно незаконосъобразността на атакуваното НП и моли за неговата отмяна.

Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея. 

         Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА  ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

        

На 27.09.2019г. жалбоподателят М.П.О. *** собствения си лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***. В 11:01 часа на кръстовище образувано от ул. „Кичево“ и ул. „и. Миндиликов“, движейки се по първата и навлизайки по втората, видно от АУАН на горепосоченото кръстовище като водач на цитираното МПС извършва следното: 1. Не съобразява поведението си с пътен знак Б-2 /СТОП/ находящ се в гореописаното кръстовище; 2. Не използва пътя отворен за обществено ползване – ул. „Кичево“ в съответствие с неговото предназначение, а именно за превоз на пътници и товари. „Навлизайки в гореописаното кръстовище, завивайки наляво по ул. „и. Миндиликов“ извършва резки рисковани маневри, изразяващи се в рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя на управляваното МПС, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като същият се поднася, като задната му част навлиза в лента за насрещно движение и създава реална опасност от сблъсък с движещите се по нея МПС.”  

За констатираното от тях нарушение длъжностни лица при Сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. Плевен – актосъставителят Д.Б.Д. и свидетелят М.А.Х. – съставили АУАН Серия “GA” бл. № 15089 от 27.09.2019г, с който на и. М.П.О. били вменени нарушения на чл.6, ал.1 от ЗДвП и на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя О. на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Б.Д. и М.А.Х., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни  и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят се изцяло от гледна точка на фактология, съответстват и на ценените писмени доказателства, а именно АУАН Серия “GA” бл. № 15089 от 27.09.2019г. на л.4, в който словесно е направено същото описание на нарушенията, като актосъставителят също квалифицирал деянията, като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на чл.104б, т.2 от ЗДвП; справка за нарушител/водач на л.5-6; НП № 19-0938-005278 от 07.10.2019г. на *** Сектор към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.8, заповед рег. № 8121з-515/14.06.2018 г. на л.9-10 от делото, както и постъпилите по делото писмени доказателства: заверени копия на Експертно решение на ТЕЛК №3207/28.11.2019г. с оценка 80% трайно намалена работоспособност на М.О. и Свидетелство за регистрация на Част І  с №********* на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** – всичките неоспорени.

При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което не е налице формална неизрядност на НП, което да е самостоятелно основание за отмяната му.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

Досежно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП:

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, съобразно която разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно по делото се установи, че на 27.09.2019г. в 11:01 часа в гр. Плевен, жалбоподателят М.П.О., като водач управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***, като движейки се в гр. Плевен на кръстовище образувано от ул. „Кичево“ и ул. „и. Миндиликов“ не съобразява поведението си с пътен знак Б-2 /СТОП/, находящ се в гореописаното кръстовище.

Всъщност забраната на чл.6, т.1 от ЗДвП е абсолютна и категорична като опасността за останалите участници в движението при несъобразяването й се презюмира.

Поради описаното се налага единствено възможният извод, че жалбоподателят М.П.О. е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно му е наложено посоченото по-горе наказание на основание чл.183, ал.5, т.1  от ЗДвП, определено от закона в абсолютен неподлежащ на изменение размер – глоба в размер на 20 лева, а НП следва да бъде потвърдено в тази част.

 

Досежно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП:

По делото липсва спор, че на посочената дата и място, жалбоподателят управлявал описаното превозно средство, преди да му бъде извършена проверка от контролните органи. Видно от показанията на двамата разпитани свидетели – полицейски служители, на инкриминираната дата служителите на полицията се намирали в района на ул. „и. Миндиликов“ в посока на движение към бензиностанция „Шел“, когато забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил, който се движел от ул. „Кичево“, като завивайки наляво по ул. „и. Миндиликов“ – „извършва резки рисковани маневри, изразяващи се в рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя на управляваното МПС, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като същият се поднася, като задната му част навлиза в лента за насрещно движение и създава реална опасност от сблъсък с движещите се по нея МПС“.

Според показанията на свидетелите Д. и Х., автомобилът бил спрян малко след това за проверка, защото при ляв завой от горепосоченото кръстовище в посока ул. „и. Миндиликов“, водачът на автомобила „умишлено”, според тях, „подава рязко газ на управляваното от него МПС и увеличаване оборотите на двигателя на управляваното МПС, при което го поднася, като навлиза в лентата за насрещно движение”. Описаното поведение на водача, било квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП, като: „извършва резки рисковани маневри, изразяващи се в рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя на управляваното МПС, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като същият се поднася, като задната му част навлиза в лента за насрещно движение и създава реална опасност от сблъсък с движещите се по нея МПС“.

         Следва да се посочи, че както актъсъставителят, така и свидетелят по акта са категорични, че автомобилът се е „занесъл” първо наляво, после надясно, след което е бил овладян от водача и бързо ситуиран в правилната лента. Междувпрочем съдът не откри спор досежно фактите. Видно от обясненията на жалбоподателя О. беше установена същата фактическа обстановка с тази разлика, че в показанията си ж-лят твърди, че автомобилът е „поднесъл” и бързо овладян, тъй като „...Видях, че се отвори пролука да мина. Оставих шишето отстрани на джоба, който е на вратата на автомобила, и тръгнах. В момента, в който тръгнах да правя ляв завой, бутилката падна в краката ми. Хлъзна се от джоба и падна в краката ми. В момента отпуснах рязко съединителя, за да я изблъскам към седалката да не влезне под педалите. И затова се получи това нещо“. Т.е. навеждат се доводи за липса на виновно поведение, за разлика от показанията на полицейските служители, които излагат твърдения, че нарушението е умишлено.

Съдът счита, че не бяха събрани категорични доказателства за виновно поведение от страна на ж-ля, в конкретност за умишлено такова и в тази връзка не се доказа, че ж-лят ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен за превоз на хора и товари. Не бяха и назовани тези цели. Не на последно място – съдът долови искреност в поведението на ж-ля при непосредствения му разпит както и при съобразяване на цялостния му профил и видно от приложеното по делото Експертно решение №3207/28.11.2019г.

При съобразяване на горните обстоятелства и обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че вмененото нарушение се явява недоказано от субективна страна.

Независимо от горното обаче, съдът намира, че АНО не само не се съобразил с разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, но и изобщо не я е обсъдил, каквото процесуално задължение има. АНО не е отчел, че до този момент жалбоподателят М.П.О. не е бил наказван административно за неспазване на разпоредбите на ЗДвП със съставяне на АУАН и издаване на НП, а констатираното нарушение дори да е приел за извършено, е за първи път. О. има едно единствено издадено НП за дребно нарушение. Следва да се посочи в подкрепа на горното и бързото овладяване на автомобила, което също допринася за незначителност на вредните последици.

Предвид изложеното, се налага изводът, че дори да е приел, че с деянието си М.П.О. е осъществил признаците на предвиденото в ЗДвП административно нарушение, в изпълнение разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ако беше съобразил тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в случая следва да се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще бъде наложено административно наказание, в който смисъл е и съдебната практика - ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2005г. на ВКС на РБ. Предвид гореизложеното, наказателното постановление в тази си част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-005278 от 07.10.2019г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на М.П.О. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-005278 от 07.10.2019г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на М.П.О. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени: административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.  

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: