РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. **** , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503033 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Б. В. Г., чрез адв. Т.Т., срещу Решение № 260111 от 21.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 11450/2019 г. по описа на ВРС, XI състав, с което първоинстанционният съд е
ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Чейнджис ин пропърти“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ****, от една страна, и ответника Б.
В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ****, Община **** ул. „В. Левски“ № 5, от друга страна,
че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот:
реална част с площ от 172 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 04426.503.504
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със Заповед №
РД-18-18/06.03.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение със
Заповед №18-472/19.01.2016 г. на Началника на СГКК - ****, находящ се в с. ****, община
**** Област ****, ул. „****, целият с площ 1001 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), № по
предходен план 236, кв. 24, парцел V, при граници на поземления имот: имоти с
идентификатори №№ 04426.503.245, 04426.503.287, 04426.503.244, 04426.503.241 и
04426.503.537, и при съседи на реалната част: имоти с идентификатори №№ 04426.503.504,
04426.503.244, 04426.503.241, която реална част е защрихована в син щрих на комбинирана
скица № 2 от заключението на вещото лице **** по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, приложена на л. 170 от делото, която скица, приподписана от съда, съставлява
неразделна част от съдебното решение, на основание договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 66, том III, рег. № 3997, дело № 414 от 16.08.2007 г. на
нотариус Тодор Милков, действащ в района на гр. ****, с рег. № 237 на Нотариалната
камара, вписан в Служба по вписвания с акт № 111, том LXXIV, дело 18202, вх. рег. №
23736/16.08.2007 г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
1
Жалбоподателят счита постановеното решение за недопустимо, респективно
неоснователно, като постановено при незачитане на основни принципи в гражданския
процес и институти на вещното право, превратно тълкуване на факти и избирателно
обсъждане на доказателства. Навежда подробни съображения относно липсата на правен
интерес за ищеца от предявяване на установителен иск. Сочи, че първоинстанционният съд
не се е съобразил със задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.
№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Излага, че процесната площ от 172 кв. м. не представлява
реална част, а съставлява част, която попада в границите на процесния имот. Счита, че
безпротиворечиво от събраните доказателства по делото се установява, че жалбоподателят и
съпругата му **** Г.а са собственици на процесната площ въз основа на годно правно
основание – правна сделка, обективирана в НА № 182, том V, рег. № 7980, дело
856/16.06.2005 г. на нотариус **** рег. № 194, както и по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Сочи още, че съпругата на жалбоподателя владее целия си собствен
имот и до настоящия момент. Твърди, че са нарушени нормите на чл. 70, вр. с чл. 79, ал. 2
ЗС. Излага подробни доводи, че въззиваемата страна не владее процесната площ от 172 кв.
м., като от събраните гласни доказателства се установява, че последната включително не
владее и собствения й имот.
Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Чейнджис ин пропърти“ ООД, чрез адв.
С.Ш. – ХАК, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Сочи, че
първоинстанционният съд е съобразил и анализирал всички налични факти и обстоятелства,
без да игнорира отделни писмени доказателства, експертизи и свидетелски показания.
Оспорва твърденията на въззивника за недопустимост на предявения иск, като счита, че
първоинстанционният съд е съобразил ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на
ВКС, ОСГТК. Подробно излага, че въззиваемата страна е собственик на процесната площ
въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 66/2007 г. Излага, че не са
налице елементите на чл. 79 ЗС. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът Б. В. Г., редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. Т.Т.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Чейнджис ин пропърти“ ООД, редовно
уведомена, се представлява от адв. С.Ш.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на
същата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. №
53472/22.07.2019 г., уточнена с молби вх. № 63876/02.09.2019 г., № 66153/12.09.2019 г., №
74811/15.10.2019 г., подадена от „Чейнджис ин пропърти“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. ****, представлявано от управителя ****, чрез адв.
С.Ш., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК срещу ответника Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ****, Община **** ул.
„В. Левски“ № 5, за приемане на установено в отношенията между страните, че:
ищецът Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ от 172 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 04426.503.504 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
****, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
последно изменение със Заповед №18-472/19.01.2016 г. на Началника на СГКК - ****,
находящ се в с. ****, община **** област ****, ул. „****, целият с площ 1001 кв. м., с
2
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, № по предходен план 236, кв. 24, парцел V, при граници на
поземления имот: имоти с идентификатори №№ 04426.503.245, 04426.503.287,
04426.503.244, 04426.503.241 и 04426.503.537, и при съседи на реалната част: имоти с
идентификатори №№ 04426.503.504, 04426.503.244, 04426.503.241, на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 66, том III, рег. № 3997, дело № 414 от
16.08.2007 г. на нотариус Тодор Милков, действащ при ВОС, с рег. № 237, вписан в Служба
по вписвания с акт № 111, том LXXIV, дело 19202, вх. рег. № 23736/16.08.2007 г.
В исковата молба се излага, че с Нотариален акт за замяна на недвижим имот №
166/05.02.1986 г., том I, дело № 335, **** придобива собственост върху недвижим имот,
представляващ незастроено дворно място в с.*****, община *****, област ****, с площ 735
кв.м., включени в парцел VI-237, кв. 22, по плана на селото. Твърди се, че към датата на
разпоредителната сделка за района на село **** е действал регулационен план от 1972 г.
(сега недействащ), одобрен със Заповед № 8105/13.11.1972г. на Кмета на Община Аврен,
където имотът е отразен като парцел VI-237, с площ по Нотариален акт № 166/1986 г. – 735
кв. м., и граници: парцел V-238, улица, парцел VII-236, II-239.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, №
140/01.06.1987 г., том III, дело № 1930, **** придобива 250 кв. м. придаваеми части по
регулация към собствения си недвижим имот - парцел VI-237, с площ 735 кв. м., кв. 22 по
плана на с. ****, а именно: 1. Празно дворно място с площ от 190 кв. м. от имот пл. № 236,
собственост на Тодорка Христова Нейчева, при граници - имот пл. № 237, парцел II-239 и
парцел VII-236; 2. Празно дворно място с пространство от 60 кв. м. от имот пл. № 238,
собственост на *****. Посочено е, че в горецитирания нотариален акт сметките по
регулация са уредени с нотариално заверени декларации, вписани в акта за собственост.
Твърди се, че към датата на разпоредителната сделка е действал регулационен план от 1972
г. /сега недействащ/, одобрен със Заповед № 8105/13.11.1972 г. на Кмета на Община *****,
където имотът е отразен като парцел VI-237, кв. 22, с площ по НА № 166/1986 г. и НА
№140/1987 – 985 кв. м. (735 кв. м. + 250 кв. м.)
С нотариален акт 2, том III, рег. № 3924, дело 297/7.08.2002 г. **** е продал на
дружеството „Елм" ООД, ЕИК *********, място с площ 985 кв. м, представляващо
урегулиран поземлен имот IV-237 в кв. 24 по плана на с. Близнаци, при граници: УПИ № №
V-236, XIV-239, I – 685, III – 238 и улица.
Твърди се, че с Договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 66,
том III, рег. № 3997, дело № 414/16.08.2007 г. „Чейнджис ин пропърти" ООД, ЕИК
*********, е закупил от „Елм“ ООД недвижим имот, находящ се в с. *****, община *****,
Варненска област, място с площ 985 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот IV-
237 в кв. 24 по плана на с. Близнаци, заедно с построената в централната част на мястото
жилищна сграда със застроена площ от 130 кв. м, с изба със застроена площ 20 кв. м., при
граници: УПИ №№ V-236, XIV-239, I-685, III-238 и улица, а индивидуализация по скица на
имота - ПИ с идентификатор 04426.503.244 съгласно КККР на град ****, одобрени със
Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед № 18-
6850/02.09.2015 г. на Началника на СГКК - ****, находящ се в с. Близнаци, община Аврен,
област ****, с площ 896 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), № по предходен план 23, кв. 237, парцел
IV. Посочено е, че към датата на горецитирания нотариален акт е действал регулационен
план от 1994 г. (действащ), одобрен със Заповед № 204/12.07.1994 г. на Кмета на Община
Аврен, където имотът е отразен като УПИ IV-237, кв. 24, с площ по НА – 985 кв. м., и
граници: XIV-239, I – 685, III – 238, улица, V-236. Сочи се, че материалноправната
легитимация на ищеца произтича от Договор за покупко-продажба, обективиран в
3
горепосочения нотариален акт.
Твърди, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том V, peг. №
7980, дело № 856/16.06.2005 г., „Елм“ ООД продава на *****. собствения си недвижим
имот, представляващ УПИ с площ от 1000 кв. м., представляващо УПИ V-236, кв. 24 по
действащия регулационен план на с. Близнаци, одобрен със Заповед № 204/12.07.1994 г. на
Кмета на Община ***, при граници: УПИ VI-234,235, УПИ IV-237, УПИ XIV-239, УПИ
XIII-240 и улица, ведно с построената в имота жилищна сграда със ЗП от 60 кв. м. Сочи се,
че към датата на НА №182/2007 г. е действал регулационен план от 1994 г. (действащ),
одобрен със Заповед № 204/12.07.1994 г. на Кмета на Община *****, където имотът е
отразен като УПИ V-236, кв. 24, с площ по НА - 1000 кв. м., и граници: УПИ VI-234,235,
УПИ IV-237, УПИ XIV-239, УПИ XIII-240 и улица.
Излага се още, че съгласно технически протокол на Община ***** от 30.07.1997 г., се
удостоверява, че парцел VI- 237, кв. 22, по НА № 166/1986 г., е отразен в действащия
регулационен план на с. Близнаци, одобрен със Заповед № 204/12.07.1994 г., като УПИ IV-
23, кв. 24, и е посочена схема с местоположението на границите и съседите на имота по НА
166/1986 г. и НА № 140/1987 г. в кв. 24, определящи площ от 985 кв. м. (735 кв. м. по НА №
166/1986 г. и 250 кв. м. по НА № 140/1987г.).
Изтъква, че с молба вх. № М-624/13.06.2002 г. един от първоначалните собственици
на имота по НА № 166/1986 г. и НА № 140/1987 г. – ****, сигнализира Община *****, че в
действащия регулационен план на с.****, одобрен със Заповед № 204/212.07.1994 г. на
Кмета на община Аврен, неговият имот - УПИ IV-237, с площ от 985 кв. м., кв. 24,
идентичен с парцел VI-237, с площ 735 кв. м. + 250 кв. м., кв. 22 по предходния
регулационен план на с. **** от 1972 г., не е отразен с актуалните си граници, включващи
към основния имот по НА № 166/1986г. от 735 кв. м. и придаваемите части по регулация от
общо 250 кв. м., придобити с НА № 140/1987 г. – 190 кв. м. от имот пл. № 236, и 60 кв. м. -
от имот пл. № 238.
Сочи, се че след като придобива собствеността на имота, ищецът е предприел
действия за издаване на необходими документи за изграждане на пристройка от запад на
съществуващата двуетажна сграда, изградена със строителни книжа през 1990 г., и гараж в
дъното на имота, за което му е издадена виза/скица с № 1152/07.07.2008 г. Твърди се, че към
датата на скица №1152/2008 г. е действал регулационен план от 1994 г. (действащ), одобрен
със Заповед № 204/12.07.1994 г. на Кмета на Община Аврен. Към настоящия момент
строителство на тази пристройка и гараж не е започнато. Твърди, че още при закупуването
на имота между двата имота - УПИ IV-237 и УПИ V-236, е имало ограда от телена мрежа.
Поставената телена ограда е изместена от съседа на ищеца Б. В. Г. - собственик на имот с
пл. № 236, в края на ноември 2016 г. и е поставена нова масивна бетонова ограда. Излага, че
не е съгласен с така поставената ограда, като счита, че по този начин му се отнема от имота
и той не може пълноценно да го ползва в неговата цялост и граници, така както го е
закупил. Изтъква, че в кадастралната карта понастоящем имотът също не е нанесен в
правилните му граници.
Настоява за уважаване на предявената претенция. В условията на евентуалност се
твърди, че ищецът е станал собственик на процесния имот по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност чрез владение, осъществявано от 01.06.1987 г., присъединявайки
към своето владение владението на своите праводатели - „Елм" ООД и *****, до края на
ноември 2016 г., когато работници , наети от ответника, са премахнали съществуващата
ограда и са я преместили, като са завзели претендираните от ищеца квадратни метри. В тази
връзка сочи, че имотът се е ползвал от ищеца и от праводателите му несъмнено, явно,
трайно, непрекъсвано и необезпокоявано повече от 20 години. Намира, че е изтекла както
4
10- годишната давност, така и кратката 5-годишна давност, тъй като те са владели имота
добросъвестно и непрекъснато.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ****** Г., ЕГН **********, чрез адв. Т.Т., е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като счита същите за
недопустими и неоснователни. Твърди, че през 2005 г. със съпругата си **** Г.а в СИО, по
силата на правна сделка, обективирана в НА от 16.06.2005 г., са придобили урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на с. Близнаци, община Аврен, с площ 1000 кв. м.,
съставляващ имот № V-236, в кв. 24 по тогава действащия план на селото, ведно с
изградената в югоизточната му част едноетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.
м., представляващ поземлен имот с идентификатор 044.26.503.504 по KKKР, одобрени със
Заповед РД-18-18/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи:
044.26.503.245, 044.26.503.287, 044.26.503.244, 044.26.503.241, 044.26.503.537.
Излага, че заедно със съпругата му владеят непрекъснато и постоянно имота си в
пълен обем повече от 10 г. на правно основание горецитирания нотариален акт. Изтъква
още, че са собственици и по силата на изтекла в тяхна полза придобивана давност.
Твърди, че ищецът никога не е придобивал, нито владял процесната реалната част.
Сочи, че през 2016 г. са се снабдили с Разрешение за строеж, започнали
строителството, но все още не са завършили същото, сградата е завършена в груб строеж.
Преди подаване на документите за издаване на разрешение за строеж е осъществено и
официално трасиране на съсобствения им имот на 16.05.2016 г.
Твърди още, че с нотариално заверена декларация от 23.07.2008 г. с ищеца взаимно
си дали съгласие всеки един от тях да строи на един метър от общата граница на имотите
им, без да се спазват законово определените отстояния.
Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 166/05.02.1986 г., том I,
дело № 335, *****, ЕГН******, прехвърля на **** следния свой собствен недвижим имот:
незастроено дворно място в с. ****, Варненски окръг, с пространство от 735 кв. м.,
включени в парцел VI-237, кв. 22 по плана на селото, при граници: улица, ******,
Т*******и наследници на ******.
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
регулация, № 140, т.ІІІ , дело № 1930 от 01.06.1987 г., на основание писмо № ОП-
951/25.05.1987 г. на председателя ИК на ОбНС с. **** Варненски окръг, и скица № 262 от
14.04.1987 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОбНС - с. **** и съгласно чл.
134, ал. 11 ЗТСУ, **** от гр. **** е признат за собственик на следния недвижим имот,
придаден по регулация към собствения му недвижим имот в с.****, Варненски окръг,
съставляващ парцел VI-237 oт кв. 22 по плана на селото, а именно: 1/Празно дворно място с
пространство от 190 кв. м от имот пл. № 236, собственост на ******, при граници: имот пл.
№ 237, парцел II-239 и парцел VI-230; 2/Празно дворно място с пространство от 60 кв. м, от
имот пл. № 238, собственост на Тодор Г. Христов, при граници: улица, имот пл. № 237 и
парцел V-238. Oтразено е, че сметките за придаваемите места са уредени с нотариално
заверени декларации №№ 22/03.04.1987 г. и 25/10.04.1987 г. на кметството на с. ****,
Варненски окръг.
5
С Разрешение за строеж № 51/24.04.1989 г. на Управление „Архитектура и
благоустройство“ при ОбНС - **** на ****** е разрешено строителство на вилна сграда на
два етажа в парцел VI-237, кв. 22 по плана на с. **** - 60 кв. м., с маза - 25 кв. м., и
пристроен гараж - 21 кв. м., от север.
Видно от Молба № ТСУ-554/29.07.1996 г. от ****** и ****** до Председателя на
комисията по ТСУ - Община **** молителите сочат, че от скица № 492/24.07.1996 г.,
поискана от тях с цел дарение, същите са констатирали, че имотите им, а именно: парцел IV-
237, в кв. 24 по последния план на село ****, с НА № 166, том I, дело № 335-1986 г. - от 735
кв. м., и с НА по регулация № 140, том I, дело 1930/1987г. - от 190 кв. м. плюс 60 кв. м., или
с обща площ 985 кв. м., ограден с масивна жб. ограда с метални пана и трикрила порта с
покрив, както и вилна сграда на два етажа с маза, построена по работен проект, съгласно
Разрешително за строеж № 51, издадено на 24.04.1989 г. от отдел АБ - с. **** не са заснети
правилно от проектанта и са нанесени некоректно върху чертежа. Отправено е искане за
определяне на техническо лице, което да замери и нанесе в плана на селото действителните
граници на парцела и точното разположение на постройката в него.
Видно от Технически протокол на Община **** направление ТСУ, от дата 30.07.1996
г., на основание Заявление вх. № ТСУ 554-29.07.1996 г., същият е съставен за следното:
заявителите***** и ******, собственик на имот пл. № 237, съгласно НА № 166, том I, дело
335 от 05.02.1986 г., твърдят, че границите на същия имот са нанесени върху утвърдения със
заповед № 204/12.04.1994 г. регулационен план на с. ****, въпреки че границите са
съществували от 1987 г., преди утвърждаването на дворищната регулация на с. ****. В т. 2 и
3 са отразени съседи, съотвено – собственик на имот пл. № 236 и собственик на имот пл. №
238. Положението на границите на посочения имот е показано на скица, част от протокола
(гръб на л. 19) определяща площ от 985 кв. м.
Видно от Молба вх. № М-624/13.06.2002 г. до Община ***** от ******, ЕГН ******,
собственик на имот от 735 кв. м. по НА № 166/1986 г., както и от 190 кв. м. и 60 кв. м.,
придадени към горния имот по регулация по НА № 140/1987 г., в същата е изложено, че
границите на притежаването от последния място, представляващо урегулиран поземлен
имот IV-237 в кв. 24 по плана на селото, с площ от 735 + 190 + 60 = 985 кв. м., не са
актуализирани по действащия актуален регулационен план за с. ****, като не са отразени
придадените по регулация места и парцелът не е нанесен с действителната си площ и
конфигурация. Посочено е, че въпреки подадената молба № ТСУ-554/29.07.1996 г. за
отразяване в плана на действителното положение, понастоящем фактическото положение не
е променено. Моли в плана на селото имотът да бъде нанесен с действителната му площ,
граници и конфигурация.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2, том III, рег. № 3924,
дело 297/7.08.2002 г., **** продава на „Елм" ООД, ЕИК *********, следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в с. ****, Община **** Варненска област, а именно: място с
площ 985 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот IV-237 в кв. 24 по плана на с.
****, при граници: УПИ №№ V-236, XIV-239, I-685, III- 238 и улица, заедно с построената
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м. Към горецитирания нотариален акт е
приложена скица по рег. план, утвърден със Заповед № 204/12.07.1994 г. На скицата в
Забележка е отбелязано, че парцел IV-237 по скица е 735 кв. м., а по нотариални актове за
придаваеми части и на място е 985 кв. м.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66, том III, рег. № 3997,
дело № 414/16.08.2007 г., вписан в Служба по вписванията с акт № 111, том XXIV, дело №
18202, „Елм“ ООД“ продава на „Чейнджис ин пропърти" ООД, ЕИК *********, следния
свой собствен недвижим имот, находящ се в с. ****, община **** Варненска област, а
6
именно: място с площ 985 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот IV-237 в кв. 24
по плана на с. ****, заедно с построената в централната част на мястото жилищна сграда със
застроена площ от 130 кв. м., с изба със застроена площ 20 кв. м., при граници: УПИ №№ V-
236, XIV-239, I-685, III-238 и улица. Към горецитирания нотариален акт е приложена скица
по рег. план, утвърден със Заповед № 204/12.07.1994 г.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 182, том V, peг.
№ 7980, дело № 856/16.06.2005 г., „Елм“ ООД продава на Б. В. Г. собствения си недвижим
имот, а именно УПИ, находящ се в землището на с. ****, Община **** Варненска област, с
площ от 1000 кв. м., съставляващ № V-236, кв. 24 по плана на селото, ведно с изградената
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м., при граници на мястото: УПИ
VI-234, 235, УПИ IV-237, УПИ XIV-239, УПИ XIII-240 и улица. Към горецитирания
нотариален акт е приложена скица по рег. план, утвърден със Заповед № 204/12.07.1994 г.
Видно от Виза за проектиране в УПИ № IV-237, кв. 24, с. ****, издадена от Община
Аврен и подписана от Главния архитект на Общината на 14.07.2008 г., на основание чл. 140
от ЗУТ се допуска проектиране на пристройка от запад на жилищна двуетажна сграда,
изградена със строителни книжа през 1990 г.; в дъното на имота, съгласно чл. 42 от ЗУТ, се
допуска проектиране на гараж 7/4 м. със скатен покрив. Отбелязано е, че проектите и
строителните книжа следва да се предоставят заедно с нотариално заверена декларация от
съседите за гаража. В представената върху Визата Скица №1152 от дата 07.07.2008 г. УПИ
№ IV-237, кв. № 24, с. ****, записан на „Чейнджис ин пропърти“ ООД, е отразен графично с
придадените към него по регулация части, съгласно улична и дворищна регулация
204/12.07.1994 г., като е отбелязано, че УПИ № IV-237 = 985 кв. м. Видно от посочената
скица, гаражът е попада изцяло в процесното място от 172 кв. м.
Видно от Декларация, подписана от Б.Г., **** Г.а и ****, представител на „Чейнджис
ин пропърти“ ООД, и нотариално заверена на 23.07.2008 г., подписаните взаимно си дават
съгласие всеки един от тях да строи на един метър от общата граница на имотите им, без да
се спазват законовоопределените отстояния.
Видно от Разрешение за строеж № 48/22.07.2016 г. от Община **** със същото се
разрешава на Б. В. Г. да извърши строителство на жилищна сграда със ЗП - 109,90 кв. м.,
РЗП - 202,07 кв. м., в урегулиран поземлен имот № V-236, кв. 24 по плана на с. ****, с
идентификатор № 04426.503.504 по КККР.
Видно от Заявление вх. № 01-190132-01.07.2016 г. до Службата по геодезия,
картография и кадастър СГКК, гр. ****, Б. В. Г., чрез пълномощник Олга Пламенова
Гаврилова, заявява извършването на следните услуги: нанасяне на настъпили промени в
кадастралната карта, нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на
недвижимите имоти, извършване на тест на проект с контролна компютърна програма,
издаване на скица за поземлен имот в урбанизирана територия, всички за поземлен имот
04426.503.504.
Видно от Заповед № 18-6850-02.09.2015 г. на Началника на СГКК - гр. ****, издадена
във връзка със Заявление вх. № 01-190132-01.07.2016 г., със същата е одобрено изменение в
КККР на село ****, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, представляващо отразяване на УПИ № V-236, кв. 24 по предходния план
на село **** и документ за собственост, при което се засягат границите между поземлени
имоти с идентификатори 04426.503.244, 04426.503.504, 04426.503.245 – с. ****. Отразена е
промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: за поземлен имот с идентификатор
04426.503.244 - данни преди промяната - площ 1044 кв. м., данни след промяната - площ 896
кв.м.; за поземлен имот с идентификатор 04426.503.504 - данни преди промяната - площ 867
7
кв. м., данни след промяната - площ 1001 кв. м. Уведомление за горното е изпратено с изх.
№ 24-13433-02.09.2015 г., като на Известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД е
отразено, че пратката не е потърсена от получателя „Чейнджис ин пропърти“ ООД. С
Протокол на Агенция по геодезия, картография и кадастър от 14.10.2015 г. се удостоверява,
че обявлението по адм. преписка вх. № 01-190132-01.07.2015 г. - заявление от Б. В. Г. чрез
пълномощник ******, е поставено на таблото на СГКК – ****, на 29.09.2015 г. и е снето на
14.10.2015 г., отразено е, че в законоустановения 14-дневен срок няма постъпили
възражения.
Със Заповед № 1427/28.09.2016 г., кметът на Община **** разпорежда на „Чейнджис
ин пропърти“ ООД да премахне за собствена сметка неправилно разположената между УПИ
IV-237 от кв. 24 и УПИ V-236 от кв. 24 лека ограда, изпълнена от телена мрежа на бетонови
колове, като освободи заградената част от имота на съседа си и загради собствения си имот
съгласно действащата регулация на село ****, одобрена със Заповед № 204/12.07.1994 г.,
като е даден 7-дневен срок за изпълнение от влизане в сила на заповедта.
От заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Шена Хаджиева, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, същото неоспорено от страните,
се установява, че процесният недвижим имот се намира в с. ****, общ. **** област ****. За
територията на населеното място са били одобрени планове, както следва: Първият
регулационен план е утвърден с укази - Указ № 254 от 18.06.1927 г. за уличната регулация
на с. **** и Указ № 1668 от 24.06.1927 г. за дворищната регулация на с.****. Последващият
кадастрално-регулационен план е одобрен със заповед № 8105/18.11.1972 г. Действащият
понастоящем регулационен план на с. **** е одобрен със заповед № 204/12.07.1994 г. на
кмета на община ******. Посочено е, че за с. **** има влязла в сила кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК -
София.
При оглед на процесните имоти на място и след извършено измерване, вещото лице е
установило, че материализираните граници и огради са по действащата кадастрална карта.
Излага, че по регулационния план на село ****, одобрен със Заповед 8105/18.11.1972
г., има придаваемост от имот № 236 на площ от 195 кв. м. към парцел VI-237 и
същевременно се придава от имот № 237 към парцел VII-236, площ от 21 кв. м.
Посочва, че регулационният план, одобрен със Заповед 204/12.07.1994 г., е изработен
върху същата картна основа като регулационния план от 1972 г., като, видно от
представените копия на плановете, кадастралният план към изготвянето на Заповед
204/12.07.1994 г. не е бил актуализиран. Ползвайки наличната картна основа на
съществуващия КП без актуализация, е изработен и одобрен действащият РП на село
****, на основание Заповед 204/12.07.1994 г.
Констатира, че по регулационния план от 1994 г. по заповед № 204 има отразени
изменения. Първоначално границите са отразени с правилни успоредни сини линии при
отреждането на парцел IV-237, като впоследствие са настъпили и отразени промени с
обратни цветове, изискуеми по ЗТСУ – изчертаните със син цвят граници се изменят с
нанасяне на нова дворищна граница с червен цвят, а върху първоначалната синя граница се
отбелязва с червени кръстове, че се изменя. Впоследствие има ново отразяване на
изменение, като със сини кръстове и щрихи се унищожават червените
дворищнорегулационни граници, което според вещото лице е недопустимо като графично
отразяване в плана за второ изменение по изискванията на ЗТСУ.
Вещото лице сочи, че дворищнорегулационните граници /вътрешно регулационни
8
граници/ по ЗУТ, обективирани в скицата към Нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 16.08.2007 г., вписан в Служба по вписванията с акт № 111, том XXIV, дело №
18202, не са по предходния регулационен план - по заповед № 8105/1972 г., а площта,
графично изчислена по регулацията, подадена от съответната техническа служба на Община
**** не е цитираната в нотариалния акт.
В открито съдебно заседание на 28.05.2020 г. вещото лице уточнява, че по отношение
на процесните 172 кв. м. не е направено коректно изменение на регулационните
граници. Изтъква, че 172 кв. м. е изчислила по сега действащия РП и КК, а в документа от
1987 г., по предишния РП от 1972 г., и налагайки плановете, констатира, че в тази част са и
190 кв. м., които са закупени, но след комбинацията и влизането в сила на РП от 1994 г. тези
разлики се смаляват. Обяснява, че когато се изработва нов РП задължително се прави
актуализация на картовата основа.
Посочва, че към момента на сделката от 2007 г. действащият РП е от 1994 г., по
заповед 204. В направеното описание в НА е взета площта сумарно с придаваемите части,
като площта по парцелни граници е по-малко от описаната и не с конфигурацията от 1972 г.
Заявява, че не са отразени правилните кадастрални граници.
Сочи, че процесната площ изцяло попада в имот 04426.503.504, тя не е реална част, тя
е част, която попада в горепосочения имот.
От заключението по допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. ******, което съдът кредитира като компетентно изготвено,
се установява, че след влизането в сила на КККР за с. ****, одобрени със заповед № РД-18-
18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК – *****, има записано последващо изменение, което е на
основание Заповед № 18-6850-02.09.2015 г. на началника на СГКК - ****. Изменението
касае границата по кадастралната карта между имоти 04426.503.244, 04426.503.245 и
04426.503.504 и записването им в кадастралните регистри. В преписката, заявена в СГКК за
изменение на имотните граници, проектантът е приложил и комбинирана скица, в която е
съвместил имотите по кадастралната карта, одобрена през 2015 г., като в цвят е нанесъл
вътрешно регулационните граници между имоти 244, 245 и 504 по КК и по действащия
регулационен план, одобрен със заповед № 204/12.07.1994 г. При одобряването на
кадастралната карта (към момента на издаване на КК - 2015 г.) е било необходимо да се
отрази действащият регулационен план на с. ****, одобрен със заповед № 204/12.07.1994 г.
на кмета на община *****. Видно от съвместената скица с отразяване на действащата
кадастрална карта към 2015 г., спорната граница е по дворищна регулация от 1972 г. (лист
150 – гръб). В текстовата част на заповедта е описано за кои имоти как се променят
границите, посочени са площите преди и след изменението: поземлен имот с идентификатор
04426.503.244, собственост на „Чейнджис ин пропърти“ ООД - данни преди промяната -
площ 1044 кв. м., данни след промяната - площ 896 кв.м.; поземлен имот с идентификатор
04426.503.504, записан на Б. В. Г. - данни преди промяната - площ 867 кв. м., данни след
промяната - площ 1001 кв. м.
В хода на първоинстанционното производство по делото са събрани гласни
доказателства, посредством разпит на свидетеля ******, гражданин на ****** Свидетелят
излага, че познава ****** от селото и са приятели. Обяснява, че селата са **** и свидетелят
живее в единия ***** от 01.2005 г., а ***** живее в другия. Сочи, че е посещавал процесния
имот, като последно е минал покрай него преди две седмици. Излага, че през 2005 г. е ходил
на оглед на процесния имот като купувач; тогава между процесния имот и съседния е имало
ограда от бетонни колчета, която към настоящия момент не е на същото място, а изместена
на около четири метра в имота на ищеца – по-близо до къщата. Сочи, че е минавал много
често покрай имота, тъй като пет години е бил собственик на имот в близост, който през
9
2016 г. е продал. Излага, че през 2016 г. в имота на ответника имало строители, мястото
било разчистено и оградата била свалена и преместена, като е построена нова - бетонна.
Изтъква, че преди промяната къщата е била разположена на еднакво разстояние от оградата
от двете страни, а сега почти допира до оградата.
От показанията на свидетеля *****, без родство и дела със страните по делото, се
установява, че същият е приятел с ответника отдавна, а в периода от 2011 г. до 2015 г. е
заемал длъжността Директор на ТСУ в Община *****. Излага, че ответникът и съпругата му
притежават имот през три-четири имота от мястото, където ответникът живее. Имотът бил
купен през 2004-2005 г. от чужденец, англичанин, и по нотариален акт бил 1001 или 1010
кв. м. Сочи, че ответникът през 2016 г. предприел изграждане на еднофамилна двуетажна
сграда, като свидетелят е много добре запознат с документацията. Излага, че ищецът по
делото закупил имота си след ответника, като владеел това, което имал по нотариален акт –
свидетелят сочи, че е изследвал регулационната карта и за процесните имоти нямало
разминаване. Посочва, че проектирането на еднофамилната къща на ответника е издадено
съгласно нормативните одобрени строителни книжа, като тя е ситуирана на три метра от
границата на ищеца. Излага още, че когато последният е закупил имота, е поискал съгласие
от Б.Г. да построи къща на един метър от границата и тази къща в момента е точно на един
метър от границата, като изтъква, че това означава, че тази граница, както преди, така и
сега, не е изместена. Разказва, че откакто имотът е купен, е имало ограда - телена мрежа и
бетонни блокчета, която никога не е местена, като сегашната ограда е изградена на база
протокол за трасиране. Заявява, че не е запознат със Заповед № 1427/28.09.2016 г. на кмета
на Община **** за преместване на оградата, тъй като е бил директор на ТСУ – **** до 2015
г., но в периода 2016 – 2019 г. бил консултирал проектирането на имота, включително
участвал в определянето на строителната линия на имота и на оградата. Посочва още, че
никога не е виждал ищеца, къщата в съседния имот била конструктивно опасна, килната на
една страна, имотът не се поддържал, в двора нямало засети култури, нито дръвчета, имало
само един бор, по-стар от къщата.
От показанията на свидетеля *****, без родство и дела със страните по делото, се
установява, че същият е съсед на ответника – живее на около 100-150 метра от процесния
имот. Посочва, че живее в селото от 1960 г. Излага, че е посещавал и двата имота – и на
ответника и на ищеца; същите били купени от един и същи чужденец, англичанин, който
притежавал целия парцел. Твърди, че оградата, както е съществуваща в момента, е същата,
каквато е била и навремето. Първоначално оградата била колове и мрежа, като я имало още
от началото на 70-те години, сега е масивна, но мястото й не е променяно. Излага, че не е
виждал ищеца, но че имотът на последния е постоянно в бурени и не се поддържа.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и съдържа останалите
необходими приложения.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като не споделя наведените в първата
инстанация и поддържани и в хода на въззивното производство доводи на ответника за
недопустимост на обжалваното решение по следните съображения:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на всички искове, включително на установителните искове за собственост, за
10
която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че
е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с
фактически или правни действия. Приема се, че ищецът има право да избере каква форма на
защита на правото си на собственост на предяви. В тази връзка следва да се посочи, че в т. 2
от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, са изброени хипотези
относно допустимостта на установителния иск за собственост, като е посочено, че същите не
изчерпват случаите, при които установителният иск за собственост и други вещни права би
се оказал допустим, въпреки възможността да бъде предявен осъдителен иск. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на
ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си
материално право има нужда при възникналия правен спор, като правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
При действието на ЗТСУ (отм.), както и ЗБНМ (отм.), ЗПИНМ (отм.),
дворищнорегулационните планове притежаваха отчуждително действие - в полза на
държавата или общината (при отчуждаването от физически лица на имоти за държавна
нужда; когато са придавани по регулация части от имоти в полза на собственика на съседния
имот, респ. когато се опълномеряват маломерни парцели). Следва да бъде посочено, че по
ЗТСУ (отм., в сила от 1973 г. до 2001 г.) вещно-отчуждително действие притежава само
дворищнорегулационният план, но не и уличнорегулационният план, като по принцип
дворищнорегулационният план притежава непосредствено вещно-транслативно действие –
арг. чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), предписващ, че недвижимите имоти, придадени към парцели
на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план. По силата на чл. 114, ал. 1 ЗТСУ (отм.), обаче,
недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план, се заемат след
обезщетяване в пари на правоимащия, съгласно чл. 279 и сл. ППЗТСУ (отм.). Докато
дворищнорегулационният план не е приложен чрез заплащане на обезщетение, имотите, от
които се извършва придаване по регулация, запазват своята правна индивидуалност.
Следва да се посочи, че с влизане в сила на дворищнорегулационния план се
придобива само голата собственост върху придаваемото място. Едва след заплащането му
може да бъде получено и владението върху него и тогава регулацията се счита приложена.
Ако тези условия не са изпълнени, при бъдещо изменение на плана собствеността върху
придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, се възстановява на предишния собственик.
Дворищната регулация се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за
придадения имот и в резултат на това той е завзет на база съставен нотариален акт за
придаваемото място. Едва със заплащането и завземането на придадените места по
съответния ред приключва процесът по прилагане на регулацията. Тогава планът се счита за
приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива (т.е. които
отговарят на правото на собственост) при изработване на следващ кадастрален и
регулационен план.
В настоящия случай, видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация № 140, т.ІІІ , дело № 1930 от 01.06.1987 г., **** от гр. **** е признат
за собственик на недвижим имот, придаден по регулация към собствения му недвижим имот
в с.****, Варненски окръг, съставляващ парцел VI-237 oт кв. 22 по плана на селото, а
именно: 1) Празно дворно място с пространство от 190 кв. м. от имот пл. № 236, собственост
на Т******, при граници: имот пл. № 237, парцел II-239 и парцел VI-230; 2) Празно дворно
място с пространство от 60 кв. м. от имот пл. № 238, собственост на ******, при граници:
11
улица, имот пл. № 237 и парцел V-238. В цитирания нотариален акт е отразено, че сметките
за придаваемите места са уредени с нотариално заверени декларации №№ 22/03.04.1987 г. и
25/10.04.1987 г. на кметството на с. ****, Варненски окръг.
В експертното заключението по СТЕ, което съдът цени като обективно, компетентно,
същото непротиворечиво на останалия събран доказателствен материал, вещото лице сочи,
че по регулационния план на село ****, одобрен със Заповед 8105/18.11.1972 г., има
придаваемост от имот № 236 на площ от 195 кв. м. към парцел VI-237 и същевременно се
придава от имот № 237 към парцел VII-236, площ от 21 кв. м. Посочено е, че
регулационният план, одобрен със Заповед 204/12.07.1994 г., е изработен върху същата
картна основа като регулационния план от 1972 г., като, видно от представените копия на
плановете, кадастралният план към изготвянето на Заповед 204/12.07.1994 г. не е бил
актуализиран. На базата на наличната картна основа на съществуващия КП - без
актуализация, е изработен и одобрен действащият РП на село ****, съгласно Заповед
204/12.07.1994 г. Вещото лице изтъква, че дворищнорегулационните граници (вътрешно
регулационни граници) по ЗУТ, обективирани в скицата към Нотариален акт за продажба
на недвижим имот от 16.08.2007 г., вписан в Служба по вписванията с акт № 111, том XXIV,
дело № 18202, не са по предходния регулационен план - по заповед № 8105/1972 г.,
където придаваемостта от имот № 236 на площ от 195 кв. м. към парцел VI-237 е отразена,
както и че площта, графично изчислена по регулацията, подадена от съответната техническа
служба на Община **** не е цитираната в нотариалния акт. Уточнява, че по отношение на
процесните 172 кв. м. не е направено коректно изменение на регулационните граници.
Излага, че 172 кв. м. е изчислила по сега действащия РП и КК, а в документа от 1987 г., по
предишния РП от 1972 г., и при налагане на плановете, констатира, че в тази част са и 190
кв. м., които са закупени, но след комбинацията и влизането в сила на РП от 1994 г. тези
разлики се смаляват. Изтъкнато е, че когато се изработва нов РП, задължително се прави
актуализация на картовата основа. Вещото лице прави заключение, че не са отразени
правилните кадастрални граници.
В тази връзка и при изследване на фактите, които пораждат, изменят или
прекратяват правото на собственост, настоящият състав намира, че следва да бъдат
съобразени и указанията, дадени в ТР 8/2014 на ВКС. Съгласно същото, Законът за
кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на
собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители.
Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и
кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба
№ 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите. Посочено е още, че неправилното отразяване на правото на собственост
не води до пораждане, изменение или погасяване на това право. Отсъствието или наличието
на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или
легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
Плановете, одобрени при действието на ЗУТ, нямат за последица промени в правото
на собственост. Урегулирането на имотите е свързано само с устройствения им режим, като
вътрешните регулационни линии следват имотните граници - чл. 17, ал. 1 ЗУТ.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на
поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване
12
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта,
като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта
и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Настоящият състав намира, че цитираните указания намират приложение и в
конкретната хипотеза.
В разглеждания казус, от събрания по делото доказателствен материал по делото,
категорично се установи, че праводателят (*****) на праводателя на ищеца („Елм“ ООД) е
притежавал правото на собственост върху имот от 735 кв. м. по НА № 166/1986 г., както и
върху 190 кв. м. и 60 кв. м., придадени към горния имот по регулация по НА № 140/1987 г.,
което по регулационния план (РП) на с. **** от 1972 г. е представлявало един имот - парцел
VI-237, кв. 22, с площ по НА № 166/1986 г. и НА №140/1987 г. от 985 кв. м. (735 кв. м. + 250
кв. м.). Регулационният план, одобрен със Заповед 204/12.07.1994 г., е изработен върху
същата картна основа като регулационния план от 1972 г., като, видно от представените
копия на плановете, кадастралният план към изготвянето на Заповед 204/12.07.1994 г. не е
бил актуализиран. Ползвайки наличната картна основа на съществуващия КП без
актуализация, е изработен и одобрен действащият РП на село ****, на основание Заповед
204/12.07.1994 г. Вещото лице по допуснатата пред първа инстанция СТЕ констатира, че по
регулационния план от 1994 г. има отразени изменения - първоначално границите са
отразени с правилни успоредни сини линии при отреждането на парцел IV-237 (VI-237 по
ПР от 1972 г.), като впоследствие изчертаните със син цвят граници се изменят с нанасяне на
нова дворищна граница с червен цвят (обективираща имота с придадените по регулация
части през 1987 г.), а върху първоначалната синя граница се отбелязва с червени кръстове,
че се изменя. Впоследствие има ново отразяване на изменение, като със сини кръстове и
щрихи се унищожават червените дворищнорегулационни граници. За с. **** има влязла в
сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-
18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК - София. В същата, със заповед № 18-6850-02.09.2015 г. на
Началника на СГКК – ****, е записано последващо изменение, съгласно което
кадастралните граници между имоти с идентификатори 04426.503.244 (УПИ IV-237, кв. 24)
и 04426.503.504 (УПИ V-236, кв. 24) са коригирани без да се отчита придадената с НА
№140/1987 г. част от имот V-236 към имот IV-237. Както беше посочено по-горе обаче,
неправилното отразяване на правото на собственост в кадастралните карти и кадастралните
регистри, не води до погасяване на това право.
Въз основа на изложеното до момента, съдът намира, че ищецът е собственик на
реална част с площ от 172 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 04426.503.504, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-
18/06.03.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение със Заповед
№18-472/19.01.2016 г. на Началника на СГКК - ****, находящ се в с. ****, община ****
Област ****, ул. „****, целият с площ 1001 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), № по предходен план
236, кв. 24, парцел V, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 66, том III, рег. № 3997, дело № 414 от 16.08.2007 г. на нотариус ******, действащ в
района на гр. ****, с рег. № 237 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписвания с
акт № 111, том LXXIV, дело 18202, вх. рег. № 23736/16.08.2007 г.
Това налага да бъде разгледано въведеното от ответника с отговора на исковата молба
конкуриращо право на това на ищеца, а именно за придобиване на правото на собственост
въз основа на изтекла в полза на ответника придобивна давност.
13
Съгласно чл. 59 ЗТСУ (отм.), в редакцията от ДВ, бр. 29 от 1973 г., реално
определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни
сделки или по давност. След изменението, обнародвано в ДВ, бр. 34 от 2000 г., реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност, но само ако отговарят на изискванията за
минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. След
2001 г. това принципно изискване е възпроизведено и в чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съгласно който
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19 ЗУТ или ако тези реално определени части от урегулиран
имот са присъединени при условията на чл. 17 ЗУТ към съседен имот. Т. е., реално
обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в
хипотезата на чл. 200 ЗУТ само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ. Предвиденото в
чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към
съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ - при първоначално урегулиране на територията. Реална
част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде присъединена
към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност
по реда на чл. 17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Доколкото подобно
съответствие с изискванията на чл. 19 ЗУТ в настоящия случай не е налице, както вече беше
отбелязано, разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ не може да намери приложение, тъй като
имотът е урегулиран.
Само за пълнота, съдът счита за необходимо да посочи, че не кредитира показанията
на свидетелите, допуснати на ответника – ***** и *****, същите остават изолирани и
неподкрепени от целокупния доказателствен материал, в т. ч. и заключенията на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава.
Св. *****сочи, че когато ищецът е закупил имота, е поискал съгласие от Б.Г. да
построи къща на един метър от границата и тази къща в момента е точно на един метър от
границата, като изтъква, че това означава, че тази граница, както преди, така и сега, не е
изместена. Изложеното от свидетеля противоречи на събраните писмени доказателства по
делото. Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66, том III, рег. № 3997,
дело № 414/16.08.2007 г., „Чейнджис ин пропърти" ООД купува УПИ IV-237 в кв. 24 на с.
**** заедно с построената в централната част на мястото жилищна сграда със застроена
площ от 130 кв. м. Видно от Разрешение за строеж № 51, с което Управление „Архитектура
и благоустройство“ при ОбНС - **** разрешава на ****** строителство на вилна сграда на
два етажа в парцел VI-237, кв. 22 по плана на с. ****, същото е издадено на 24.04.1989 г.
Видно от Виза за проектиране в УПИ № IV-237, кв. 24, с. ****, издадена от Община*****
през 2008 г., в имота е налична жилищна двуетажна сграда, изградена със строителни книжа
през 1990 г., а Визата се отнася за строеж на пристройка от запад на същата сграда (което не
е от страната на имота на ответника) и гараж, за строителството на който следва да се
предостави нотариално заверена декларация от съседите. Видно от скицата на Визата,
гаражът е разположен изцяло в процесното място от 172 кв. м. Това налага извода, че
къщата не е строена след купуването на имота от ищеца и съгласието за строеж на един
метър от оградата не е взето за нея, както и че оградата, видно от Визата, издадена от
Община **** е преместена.
Видно от доказателствения материал, включително Заповед № 18-6850- 02.09.2015 г.
на Началника на СГКК - гр. ****, издадена във връзка със Заявление вх. № 01-190132-
01.07.2016 г. от Б. В. Г., Виза за проектиране в УПИ № IV-237, кв. 24, с. ****, издадена от
Община****** през 2008 г., както и изложеното в показанията на свидетеля Уайт Джон
Ялберт, ответникът е преместил процесната ограда през 2016 г., което обосновава извод за
14
липса на предпоставките на изтекла в полза на ответника придобивна давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК е основателен и решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата страна за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на сумата от 1200,00
лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК от процесуалния представител на
въззивника съдът намира за неоснователно, тъй като делото се отличава с фактическа и
правна сложност и претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева е
справедливо и адекватно с оглед положените усилия и предприетите процесуални действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260111 от 21.08.2020 г., постановено по гр. д. № 11450
по описа за 2019 г. на Районен съд – ****, XI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с.
****, Община **** ул. „******, ДА ЗАПЛАТИ на „Чейнджис ин пропърти“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. ****, сумата в размер на 1200,00 лева,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16