Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3017 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ***И.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Х.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, В.Х.К., ЕГН
**********, с адрес: *** и И.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу П.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.К.-Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***
и С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която са предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 238,70 кв.м. ид.ч.
от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор по КК и КР на гр.
Варна, целият с площ от 485 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „**“ № **, при
граници: поземлени имоти с идентификатори *****, *****, *****, *****, *****, *****,
*****, *****, *****, *****и *****. Заявено е и искане за отмяна на констативен
нотариален акт от 03.02.1994г. на нотариус ***, с който ***К. е признат за
собственик на 238,7/438,7 ид.ч. от описания имот.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са
собственици на 238,70 кв.м. ид.ч. от гореописания недвижим имот, които са
придобили чрез покупка, наследство и дарение. Твърди се, че с нотариален акт за
покупко-продажба № ***г. на нотариус при ВРС съпрузите ***К. придобили
238,7/438,7 ид.ч. от дворното място, което съгласно съдебни решения било с площ
от 438,7 кв.м. На 09.04.1983г. ***К. починал и оставил за наследници съпругата
си ***, която придобила ½ ид.ч. и децата си Х.К. и ***Н., които
придобили по 1/4 ид.ч. от 238,7/438,7 ид.ч. от процесното дворно място. На 03.05.2004г.
с нотариален акт за дарение *** дарила ½ от притежаваните от нея ид.ч.
на дъщеря си ***Н. и останалата ½ - на децата на сина си – И.К. и В.К..
Отделно от това, след влизане в сила на съдебно решение № 493 от 22.02.1**2г.
по дело № 2661/1**1г. ***К. владеели имота като собственици, а след тях и
техните правоприемници (ищците) несмущавано до настоящия момент. Твърди се, че ***К.
(син на ***К.) – наследодател на ответниците се сдобил с констативен нотариален
акт от 03.02.1994г. за собственост на
238,7/438,7 ид.ч. от процесния имот, въпреки че не бил собственик на същите.
В законоустановения срок ответниците са депозирали
писмени отговори на исковата молба, с която оспорват предявения иск като
неоснователен. Твърди се, че през 1941г. ***К. е придобил правото на
собственост върху дворно място, находящо се в гр. Варна, кв.**, парцел V-III, дворище 14, с площ от 438,70 кв.м. През 1962г. с
нотариален акт № 29, том VI, дело №
41722/1962г. К. К. продал на ***и ***само първия етаж от построената в дворното
място сграда, ведно с 200/438,7 кв.м. ид.ч от дворното място. С нотариален акт
№ 33, том V от 1962г. ***учредили право на
строеж в полза на А. ***К. и ***, които построили нова жилищна сграда на два
етажа в имота. През 1964г. с нотариален акт № ***г. ***К. продал на ***К. втория
етаж от жилищната сграда в дворното място, като изрично е посочил, че етажът се
продава без дворното място. В периода от 1**1г. до 1980г. между описаните лица
били заведени серия от дела, подробно описани в отговора. През 1**7г. ***К.
починал и оставил за наследници съпругата си ***К. и сина си ***К.. Сочи се, че
ищците неправилно са посочили квотното разпределение на твърдените от тях
частите от имота. През 1994г. ***К. бил
признат за собственик на **3,7 кв.м. ид.ч. от дворното място. На 07.04.2012г. ***К.
починал и оставил за наследници съпругата си П.К. и внуците си А.К. и С.К..
Оспорва се придобиването на процесните ид.части от имота от страна на ищците по
давност. В условията на евентуалност се прави възражение за придобиване на
имота от ответниците по давност с присъединяване владението им с това на
наследодателя в продължение на повече от 30 години.
В съдебно заседание процесуалния представител на
ищците поддържа иска.
Процесуалният представител на ответниците поддържа
отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт за покупко-продажба № **г. се
установява, че ***К. е придобил по
силата на договор за покупко-продажба собствеността върху неурегулирано дворно
място, ведно с постройката, находящо се в гр. Варна, квартал **, парцел **, с площ от 438,70 кв.м.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №
29, том IV, дело № 1722/1962г. на нотариус ***, между ***и ***И. ***в качеството
на купувачи и ***К. в качеството на продавач е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който
купувачите са придобили собствеността само върху първия етаж от собствената на продавача къща, находяща се в
гр.Варна, ул „***“ № **, състоящ се от входно антре, коридор, кухня, две стаи,
изба и клозет, ведно с 200/438.7 кв.м. ид.ч. от дворното място, представляващо
парцел **-8 в кв. 59 по плана на гр. Варна,
при условията на чл.38 от ЗС.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***г. на нотариус ***, ***К. е продал
на ***и ******К. само втория етаж от жилищна сграда на ул „***“ № **, построена
върху парцел **-8 в кв. 59 по плана на гр.
Варна, състоящ се от 435 кв.м., без дворно място, при условията на чл.38 от ЗС.
С решение от 06.05.1**2г. по гр.д. № 115/1**2г. по
описа на ВРС, постановено след Решение на ВС на НРБ по гр.д. № 342/1**1г. по
реда на надзора, ***К. е осъден да предаде владението на 93.19 кв.м. от
дворното място, находящо се на ул. „***“ **, гр. Варна, цялото от 438 кв.м.
(индивидуализирани в скица към решението) на ищците ******К., **, ***и **.
Решението в тази част е потвърдено с Решение от 04.07.1**2г. по гр.д. №1408/1**2г.
по описа на ВОС. В мотивите на решенията е посочено, че при продажбата, извършена
с нот. акт № ***г. ***К. не е могъл да прехвърли собствеността на втория етаж
от къщата, при запазване на правото си на собственост върху земята, поради
наличието на етажна собственост.
С решение от 04.03.1**5г. по гр.д. № 3943/1**4г. по
описа на ВРС ******К. и ***с аосъдени да заплатят на ***К. сумата от 675,85
лева, представляваща стойността на 93.19 кв.м. дворно място и подобрения върху
него, находящо се в гр. Варна, ул. „***“ **. С решение от 10.06.1980г. по гр.д.
№ 2454/1980г. по описа на ВРС ******К. и ***са осъдени да заплатят на *****К. и
А. ***К. сумата от 1708.83 лева – стойността на 145,51 кв.м. от дворното място,
находящо се в гр. Варна, ул. „**“ № **. В мотивите на тези решения е прието на
база предходните решения между страните, че **са придобили собствеността
върху238,7 кв.м. от земята, но не са заплатили стойността й при
покупко-продажбата, предвид което са осъдени да заплатят стойността му.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство № **г. на *** – нотариус
при ВРС ***К. е признат за собственик по наследство на следния недвижим имот:
238,70 кв.м. ид. части от дворно място, цялото с площ от 438,70 кв.м. по
нотариален акт, а по скица 485,80 кв.м., съставляващо пл. № 8 на кв.59 по плана
на 8-ми подрайон на гр. Варна, находящо се в гр. Варна, ул. „**“ № **.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № **г.
на нотариус Роза Кожухарова ***е дарила на дъщеря си ***И.Н. и на внуците си В.Х.К.
и И. Хунков К. втори етаж от втория етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.
Варна, ул. „**“ № **, както и 159,13 кв.м. идеални части от дворното място,
върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот № 1742 по плана
на 8-ми подрайон на гр. Варна, цялото с площ от 435 кв.м. по нот. акт, а по
скица 485 кв.м.
От удостоверение за наследници от 11.01.2019г. се
установява, че ******К. е починал на 09.04.1983г. и е оставил за наследници ***(съпруга),
Х.И.К. (син) и ***И.Н. (дъщеря).
От удостоверение за наследници от 19.11.2002г. се
установява, че ***К. е починал на 03.06.1**7г. и е оставил за наследници *****К.
(съпруга) и *****К. (син).
От удостоверение за наследници на *****К. се установява, че същият е починал на
07.04.2012г. и е оставил за наследници П.И.К. (съпруга), **А.К.-Д. (дъщеря), А.К.К.
(внук) и С.К.К. (внучка).
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищците – **К. и двама
свидетели на страната на ответниците – **. Съгласно показанията на всички
свидетели в процесният имот име две сгради. Едната е откъм улица „**“ – новата
къща, а другата е вътре в дворното място – старата къща. До двора се стигало
като се премине през входа за новата къща. Между помещенията на новата къща и
двора имало врата, след 2010г. била поставено нова PVC врата, която се заключвала, а преди това била дървена
врата, която не била заключена. Ключове за новата врата имали само обитателите
на старата къща, а именно семейството на свидетелката К. и ищците. В новата
къща на втория етаж апартамент имали ответниците **. Свидетелите на ищцата –
св. **, която е снаха на бившите собственици на първия етаж от старата къща, и
св. К., която е от новите собственици на първия етаж, сочат че не са виждали
някой от семейство ** в имота, само са чували за тях. Св. К. виждала само през
лятото да свети в имота на **, без да можи да посочи кои лица са там, а през
останалата част от годината твърди, че бил необитаем. И двете свидетелки са
категорични, че не са виждали в двора някой от семейство **. Според св. ** в
дворното място пред старата къща имало плочки, имало и трева, която се
почиствала от ищците, а дворът бил поддържан общото от нейното семейство и това
на ищците. Св. К. също сочи, че след като те са купили първият етаж от старата
къща изцяло са поддържали двора съвместно с ищците и с общ средства. В двора
имали и плочки, и растителност – райграс, туи, розариум. Имало голяма площадка с шатра, маси и
барбекю. Направили нови стълби от входа и парапети, за да улеснят бабата на
ищците В. и И., която се придвижвала трудно. Изградили поливна система в двора, която била
закупена от В. и **. Почистването на двора и косенето на тревата се извършвало
и от ищците и семейство Касабови. К. твърди, че съседите от новата къща никога
не са имали претенции да влизат в двора. Съдът кредитира показанията на двете
свидетелки като еднопосочни, подробни и вътрешнонепротиворечиви и еднопосочни.
Показанията на свидетелите на ответниците – **от своя
страна до голяма степен взаимно си противоречат, а тези на св. Павлов съдържат
и вътрешни противоречия. Св. **твърди, че от малка познава имота, тъй като
ответницата П.К. й е леля. Съдът кредитира показанията й досежно разположението
на сгради и дворното място, които са в
пълно съответствие с тези на всички свидетели. Очевидно в този смисъл е
и, че същата познава имота и вероятно действително е посещавала същия като
дете, както сочи, когато ** са живели в старата къща и по-късно, когато са
построили новата. Съдът не кредитира показанията й в частта, с която казва, че
много често са се събирали в двора заедно с ** и са ползвали барбекюто на
двора, предвид противоречието с показанията на св. **, който казва, че живее
със **на семейни начала от 2007г. и заедно с нея не е влизал в двора. От своя
страна същата казва, че преди да се ограничи достъпа на ** през 2010г. много
често са се събирали там. Показанията на св. ** не са информативни досежно
въпрос кой е ползвал имота, а по отношение на личното ползване от свидетеля са
противоречиви, предвид което не следва да бъдат кредитирани от съда.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца от
предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, доколкото ищецът
се легитимира като собственик на процесния имот, т.е. заявява самостоятелни
права върху него.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при
отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже фактите,
от които произтича неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на
своето право на собственост върху имота.
В настоящия случай, за да се приеме, че
е налице правен интерес от отрицателния установителен иск, трябва да бъдат
изследвани правата на ищците върху имота. Ищците се легитимират като собственици
на имота на основание покупко-продажба, наследяване и дарение. Сочат, че
техните наследодатели ***К. са придобили собствеността на процесното място по
силата на договора за покупко-продажба от 1964г., сключен с ***К.. След смъртта
на ***К. неговата ½ идеална част от имота е преминала върху неговите
деца ***и Х., а съпругата му е получила ½ ид.ч. поради прекратяване на
съсобствеността. През 2004г. **** е дарила ½ ид.ч. от собствената си
част от имота на дъщеря си **, а другата ½ е дарила на внуците си И. и В..
По този начин всички ищци се легитимират като съсобственици в имота.
Спорно между страните е дали с първата
сделка – покупко-продажбата от 1964г. ***К. освен втория етаж от къщата в имота
са придобили и процесните 238,7 кв.м. ид.ч от дворното място, доколкото в нот.
акт № ***г. изрично е записано, че етажът от къщата се продава без дворно
място. Ищците се позовават на серията от решения, приложени по делото, в
мотивите на които се приема, че ***К. не е могъл да прехвърли на **и ***К. само
етаж от къща без земя, предвид наличието на етажна собственост, като приемат
сделката в частта „без дворно място“ за нищожна. Настоящият съд намира, че
доколкото правото на собственост на **и *****върху дворното място по отношение
на процесните идеални части е признато
само в мотивите на представените съдебни решения, същите нямат сила на
пресъдено нещо и не може само въз основа на тях да се заключи, че
наследодателите на ищците са станали собственици на 238,7 кв.м. ид.ч.
На следващо място, съдът намира, че доколкото сградата
вече е била в режима на етажна собственост, действително продажбата на втория
етаж от къщата не би могла да бъде изцяло без дворно място. По силата на чл.63,
ал.1 от ЗС собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята
собствеността върху вече съществуващата постройка. В настоящия случай обаче не
се касае за прехвърляне на цяла сграда, а на самостоятелен обект в нея. При
наличието на етажна собственост, правото на собственост върху самостоятелен
обект се прехвърля ведно с общите части на сградата. При отделни собственици на
земята и сградата, само част от земята се явява обща част на сградата, а именно
частта, върху която сградата е построена и прилежащите площи към нея. В този
смисъл продажбата следва да включва и земята като обща част, но не задължително
цялото дворно място. Предвид изложеното съдът намира, че не може да се направи
извод, че с покупко-продажбата на втория етаж, семейство **са придобили
всичките 238,7 кв.м. ид.ч. от земята като обща част на сградата.
Ищците са се позовали и на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. От свидетелските показания се установи, че след
закупуването на къщата семейството на ищците е живяло там. Св. ** най-общо
сочи, че ищците са поддържали двора, докато свидетелката К., която има
най-непосредствени впечатления, като живееща в същата къща от 30 години,
подробно сочи как и от кого се поддържа двора и какво е правено там с общи
усилия. Последната е категорична, че винаги нейното семейство и това на ищците
с общи средства и труд са полагали грижи за поддръжката на двора – озеленявали
са, чистили са, направили са поливна система, поставили са нови стълби, сменили
са шахтата, направили са площадка с маси, шатра и барбекю, която ползват
постоянно, а през 2010г. са поставили ПВЦ врата към новата къща с ключ и са
ограничили изцяло достъпа на други хора.
Съдът намира, че постановените решения, в мотивите на
които изрично се сочи, че **са придобили собствеността и тези, с които са осъдени
да заплатят на ***К., ***К. и **К. стойността на имота, са достатъчни да се
направи извода, че **са се считали за собственици и са владели имота за себе
си, а не като държатели. Очевидно това владение е започнало още през 1**2 година,
когато са постановени решенията по иска за собственост. В този смисъл съдът
намира, че с всички действия, извършвани в дворното място, изброени от
свидетелите, същите са демонстрирали, че владеят идеалните части от имота за
себе си. Самият ***К. е заявил иск срещу тях да му заплатят стойността на
земята, което е индиция, че и той е възприел промяната в собствеността. Няма
данни през този период владението да е било смущавано. Свидетелите на ищците са
категорични, че не са виждали ответниците в процесния имот, а показанията на
свидетелката **бяха съществено разколебани от противоречията с тези на св. **,
с който живее на семейни начала. Предвид изложеното съдът намира, че ищците и
техните праводатели са владели имота с намерение да го своят спокойно и
необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, предвид което са
придобили същия по давност.
Ответниците са се легитимирали като собственици на
имота по силата на наследяване от ***К. и последващи разпоредителни сделки,
като се позовават на обстоятелството, че с покупко-продажбата на втория етаж от
старата къща през 1964г. не е прехвърлена собствеността на дворното място.
Легитимират се и с констативния нотариален акт на своя наследодател ***К., а
именно № **г.
Както бе посочено по-горе, съдът намира, че
действително с покупко-продажбата от 1964г. не са прехвърлени всичките 238,7
кв.м. ид.ч. от дворното място, но впоследствие същото е придобито от ищците и
техните праводатели по силата на давностно владение. Констативният нотариален акт няма материална доказателствена сила и се
оспорва от ищците. Следва да се има предвид, че същият е издаден през 1994г.,
когато в полза на ищците и праводателите им вече е изтекла придобивна давност,
предвид което същият не е съобразен с действителното правно положение.
На следващо място,
ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Съдът
намира, че същите не доказаха нито упражняване на фактическа власт върху
дворното място за период по-дълъг от 10 години, нито намерение за своене на
имота. Ангажираните от тях гласни доказателства на първо място не са убедителни
поради вътрешни противоречия и на второ място, противоречат на гласните
доказателствени средства, ангажирани от ищците, които се кредитират от съда по съображения,
изложени по фактическата обстановка.
По гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца В.Х.К. направените по делото разноски в
размер на 200,04 лева за платена държавна такса и банков кредит, 15,89 лева за
вписване на исковата молба и 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ***И.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Х.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, В.Х.К., ЕГН
**********, с адрес: *** и И.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че П.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.К.-Д., ЕГН **********, с адрес: ***, А.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, не са собственици на 238,70 кв.м. ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор по КК и КР на гр. Варна, целият с площ от 485
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „**“ № **, при граници: поземлени имоти с
идентификатори *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****и
*****.
ОСЪЖДА П.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.К.-Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на В.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1415,93 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: