№ 1822
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205918 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.А.Д. против Наказателно постановление
№ 21-1030-006414/08.07.2021г., издадено от Началник ГРУПА към ОДМВР-
Пловдив, Сектор "Пътна Полиция", с което на Д.А.Д. е наложена глоба в
размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП. Моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователността на
жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото НП е
връчено на 19.07.2021г., а жалбата е подадена на 23.07.2021г. Освен това
същата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
1
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа
обстановка: на 14.06.2021г. около 20,25 часа в гр.Пловдив на ул. „Лозенград“
– кръстовище с ул. „Хан Аспарух“, жалбоподателят, като водач на лек
автомобил БМВ 318 с рег. № ***, управлява МПС чужда собственост, като
към датата на извършената проверка няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с
което извършва следното нарушение: лице, което не е собственик и управлява
МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите – чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, но и изрично
са потвърдени от актосъставителя М., който при разпита си пред съда заяви,
че категорично поддържа заявеното в АУАН, като освен това и даде
подробни сведения за самото нарушение и механизма на установяването му.
Актосъставителят посочва, че почеркът на акта и подписа в графата
„актосъставител“ е негов, като е спрял автомобилът при движение. При
извършена проверка се установило, че съответното МПС няма валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в сайта на Гаранционния
фонд.
От жалбоподателя не са представени доказателства, нито е твърдяно
автомоболът да е имал сключена застраховка към датата на извършване на
нарушението. Представените доказателства от него доказват сключването на
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№ 15019473/BG/22/120001546371/05.06.2020г. и заплатените по нея вноски на
15.09.2020г., 17.12.2020г. и 19.03.2021г. Същата е била сключена със срок на
валидност 1 година, поради което и е изтекла на 05.06.2021г., като от
последващата дата автомобилът не е имал валидно сключена застраховка
гражданска отговорност, каквато не е имал и към 14.06.2021г.
Горепосочените обстоятелства не са спорни между страните, като те
се установиха и след извършена от съда служебна справка на сайта на
Гаранционен фонд.
2
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед рег.№
317з-3985/22.10.2018г. се установява компетентността на наказващия орган, а
компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на
чл. 647, ал.1 КЗ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 14.06.2021г. за
нарушение от същата дата, а НП - на 08.07.2021г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение – време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
Изрично е посочено че жалбоподателят не е собственик на автомобила, който
в жалбата не оспорва този факт. Процесното МПС, видно от справката за
собственост, е със собственик Анчо Радославов Николов, което е лице,
различно от жалбоподателя.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е нарушил чл. 638, ал.3 КЗ. В разпоредбата на чл. 638, ал.3
КЗ е предвидено както правилото за поведение, което жалбоподателят е
нарушил, така и предвидената санкция, като привръзки с други правни норми
не са необходими. В този смисъл са и Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к.
адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 510 от 08.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 99 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1213 от 10.07.2017 г.
по н. д. № 1236 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд -
3
Пловдив,Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по н. д. № 2993 / 2017 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1657 от 13.10.2017 г.
по н. д. № 1780 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2089 от 09.11.2016 г. по н. д. № 2094 / 2016 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
В чл. 483 КЗ е предвидено, че задължението за сключване на
застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на
автомобила. Чл. 638, ал.3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди
да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобилът има
сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако
такава не е налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм.
н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В тази
насока и дължимото поведение от нарушителя преди поемането на
управлението на автомобила е най-малкото да установи валидността на
застраховката чрез проверка на удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, от
който може да извърши преценка за срока, за който е платена
застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща.
След като водачът управлява неизрядно МПС, това обстоятелство
категорично не го освобождава от задължението управляваният от него
автомобил да има сключена застраховка "Гражданска отговорност". Това е
така, тъй като и чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение
на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка ГО за водача: "не
се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс". Поради това
и е без значение дори дали управляването МПС е регистрирано и дали е
спряно от движение. В тази изрична насока е и Решение № 89 от 25.02.2020 г.
на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1373/2019 г.
Съдът съобрази и възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата,
като счете същите за неоснователни.
На първо място, по отношение на написаното в наказателното
постановление, че жалбоподателят е „управлявал л.а. *** с рег. № ***“,
действително се установява, че в процесното наказателно постановление е
допусната посочената от жалбоподателя грешка, която по естеството си е
4
техническа. Съдът обаче при наличие на всяка допусната грешка следва да
извърши преценка дали същата представлява съществено нарушение, довело
до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. В настоящия случай
техническата грешка по никакъв начин не е довела до неразбиране на
административно-наказателното обвинение. Това е така, тъй като в
наказателното постановление изрично е посочено, че жалбоподателят е
извършил нарушението като водач на лек автомобил БМВ 318 И с рег. № ***,
държава България, което от своя страна напълно съвпада и с описаното в
АУАН. Отбелязване, че с л.а. с посочения регистрационен номер е бил
управляван от жалбоподателя има и в следващото изречение. В случай, че
въобще липсваше описание на правилния регистрационен номер на МПС-то,
съответстващ на номера на автомобила, с който е било извършено
нарушението, то и наказателното постановление би подлежало на отмяна, и
то поради недоказаност на съставомерен елемент на административното
нарушение, но процесния случай не е такъв. Така описанието на втория
регистрационен номер безспорно представлява очевидна фактическа грешка,
която не е повлияла на законосъобразността на наказателното постановление.
По отношение на възражението, че се касае до недоглеждане и
заблуждение от страна на жалбоподателя, който мислел, че има 14-дневен
гратисен период, тъй като последната такса от полицата се е явила четвърта
последна вноска, съдът не намира същото за извинително. Поначало
застрахователната премия, дори при разсрочено плащане, следва да се
заплаща на падежната дата. С въвеждането на допълнителен период между
вноските, се дава възможност на застрахования да заплати премията, като се
парира възможността на застрахователя да прекрати договора едностранно в
този срок и действието на застраховката да бъде продължено. Така този срок е
предвиден в полза на застрахования, за да не може същият да търпи
неблагоприятното едностранно прекратяване в случаите, когато по-
благоприятно за правния мир според законодателя е продължаването на
действието на застрахователния договор. Същевременно обаче задължението
за заплащане на застрахователната премия продължава да е със срок –
падежната дата, а същият не се удължава с т.нар. от жалбоподателя
„гратисен“ период. Не на последно място, такъв период не е предвидено да
има след изтичането на срока на застраховката, и това е напълно логично, с
оглед на горепосочената му цел – тъй като договорът вече бива прекратен с
5
изтичането на срока му, застрахователят не може да го прекрати поради
неплащане на вноска. Дори напротив - всички вноски по договора вече са
били платени и той е изпълнил целта, за която е бил сключен.
В случая административното нарушение е формално, на просто
извършване, при което няма настъпили общественоопасни последици, но има
застрашаване на обществените отношения, свързани с гарантиране на правата
на участниците в движението по пътищата, и по-конкретно – с възможността
на пострадалите при евентуално възникване на ПТП да бъдат обезщетени за
претърпените от тях вреди от застрахователя по гражданската отговорност на
причинителя на вредата.
Така с факта на прекратяване на застраховката, и при констатирано
управление на автомобил без сключена такава, се поставят в опасност
горепосочените обществени отношения, което е и основание законодателят да
предвиди такъв състав на административно нарушение в закона. Така
управлението на автомобил без сключена гражданска отговорност
представлява административно нарушение, без значение от причината за
липсата на застраховка. Нещо повече – срокът от изтичането на застраховката
до спирането на автомобила е 9 дни, който срок не се явява незначителен. От
субективна страна, както вече се посочи, жалбоподателят е имал възможност
да провери както заплатените вноски по полицата, така и удостоверителния
знак по чл. 487 от КЗ,и да се увери дали автомобилът е имал сключена
застраховка, преди да предприеме управлението му.
Съдът взе под внимание и посочения от жалбоподателя притежаван
„златен талон“, като видно от справката за нарушител водач, същият
действително притежава контролен талон № 9491446, тип „контролен талон
за водач без наказания“. В правен аспект издаването на такъв тип талон е
уредено в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина. Правната същност на талона
предпоставя възможността за притежателя, предвидена в чл. 6, ал. 2 от
Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
6
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, а именно – да не му се отнемат
контролни точки при налагане на наказание за нарушение, посочено в тази
наредба, с изключение на нарушенията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 от наредбата. С
това се изчерпва и привилегията, предвидена за притежателите на такива
видове талони. Същевременно обаче от справката за нарушител водач на
жалбоподателя е видно, че същият има издадени фишове за административни
нарушения след издаването на талона, което предпоставя обстоятелството, че
процесното нарушение не е първо подред за него.
С оглед на изложеното, според настоящия състав, в процесния случай,
безспорно се установява извършеното нарушение, като същото освен това не
се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по изложените от
жалбоподателя съображения, като други възражения за приложение на този
институт, освен коментираните по-горе, липсват. Съдът съобрази и
тенденцията на законодателя, породена от високата степен на обществена
опасност на деянията за нарушение на правилата за движение по пътищата, да
предвиди отпадане на възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН за
нарушения на ЗДвП, чрез разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която макар и
все още невлязла в сила и неприложима по отношение на нарушения на КЗ, се
явява индиция за променения законодателен подход при правоприлагането
спрямо нарушения на правилата по пътищата.
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвидената глоба е в абсолютно
определен размер от 400лв., който е съобразен от административно-
наказващия орган.
Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски би имала въззиваемата
страна, но доколкото такива не са поискани и не са представени доказателства
да са сторени, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
006414/08.07.2021г., издадено от Началник ГРУПА към ОДМВР-Пловдив,
7
Сектор "Пътна Полиция", с което на Д.А.Д., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8