РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Павликени, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20214140100846 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът С. И. Д. от гр. ***, излага в исковата си молба, че на 19.08.2019 г. около 20:00 ч.
пострадал пред дома си в гр.Б. ч., ул. „***, като при придвижване по улицата от контейнера
за боклук към къщата се спънал в неравната пътна настилка и паднал на земята, на лявата си
страна. Твърди, че причината да се падне е спъване в уличната настилка, представляваща
едър чакъл, нетрамбован, неравен, който обхваща цялата ширина на улицата, без налични
тротоари. Излага, че в резултат на падането е претърпял вреди – удар в лявата ръката -
основно в областта на рамото, изпитал силна болка, а след преглед било установено закрито
счупване на диафизата на раменната кост, за кратко загубил съзнание. Твърди, че в хода на
лечението е извършена операция с поставяне на интрамедуларен хумерален пирон,
наложело се обездвижване на ръката, болничен престой в периода 20.08.-25.08.2019г. Счита
за отговорен за вредите ответника - Община П., който като собственик на общинските
пътища е задължен на основание чл.31 от ЗП да осъществява изграждане, ремонт и
поддържане на тези пътища, но не е изпълнил това свое задължение. В резултат на деликта
ищецът твърди да е претърпял и да търпи и към момента неимуществени вреди – болки и
страдания, стрес, чувство на безпомощност, дискомфорт поради невъзможност сам да се
обслужва за хранене, обличане, лична хигиена, болките нарушили съня му. Падането и
травмата се отразили и на качеството му на живот – станал раздразнителен, не общувал с
членовете на семейството, още по-малко с други хора, изолирал се. Излага, че направил
разноски за лекарства, процедури, болнично лечение, възстановителни терапии общо в
1
размер на 1537лв. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1537лв. и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000лв., както и сумата от 441.67лв. лихва за забава от
датата на деликта - 19.08.2019г до 24.01.2020г., ведно със законната лихва върху
претендринатите обезщетения от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски. Преди приключване на съдебното дирене е допуснато изменение в
размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, който е увеличен на 24
999лв., както и на иска за лихва за забава – увеличен на 1104,21 лв. за периода 19.08.2019г. –
24.01.2020г.
Ответникът в депозирания по делото писмен отговор оспорва основателността на исковете.
Признава, че процесната улица е част от общинската пътна мрежа, собственост на общината,
която твърди да полага грижата на добър стопанин, вкл. да я поддържа в изправно състояние
в изпълнение на задълженията си по чл.167 ал.1 от ЗДвП. Твърди, това задължение може да
бъде изпълнено с полагане на различни видове настилка – асфалт, паве, трошен камък, както
е в случая, и др. Отрича на мястото на твърдения инцидент да е имало неравности извън
обичайните за естеството на настилката или препятствия, които да е трябвало да бъдат
сигнализирани, като изтъква че това би било задължение на други органи. Счита за
недоказан механизмът на настъпване на падането, причината за него – спъване ли е, ако е
така дали е поради настилката, несъобразяване с нея от ищеца или придружаващите
заболявания на ищеца. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Страните не спорят и съдът е приел за безспорно установено, че ищецът живее в гр. ***,
както и че тази улица е част от уличната, съответно общинската пътна мрежа. Към м. август
2019г. настилката на тази улица е трошен камък, положен от Община П. след изронване на
асфалта. /по данни от свидетелите и кореспонденцията с община П., настилката е налична в
този си вид към 2016г., като се твърди при полагането да са спазени технологичните
изисквания/. В хода на съдебното следствие при повторното разглеждане на делото са
представени доказателства, че участък от процесната улицата- вкл. трасето пред дома на
ищеца е с положен асфалт през 2020г., но това обстоятелство е извън предмета на делото.
От показанията на свидетелите по делото /св.Д.а/ се установява, че вечерта на 19.08.2019г.
ищецът излязъл от дома си около 20:00 ч., за да изхвърли битови отпадъци в контейнер на
същата улица. Съпругата му – посочената свидетелка, го видяла как излиза и минута по-
късно чула викове отвън, а техен съсед – Й., се показал на входната врата. Обяснил, че е
видял ищеца, паднал на улицата. Св. Д.а излязла и видяла съпруга си, лежащ върху дясната
си страна, на метри от вратата на къщата. Обяснил, че е паднал, защото се спънал в
камъните, макар да било светло. Тъй като се оплакал от силни болки в ръката и викал от
болка, не го преместили и не опитали да го вдигнат, а повикали познат *** – Й. Б.
2
Последният го откарал с автомобила си до Спешна помощ в гр. ***, където е съставен
приложения по делото фиш. Установено било счупване, няма отразени рани и контузии,
отклонения в неврологичен статус, дишане. Насочен е към болнично лечение. След
проведени консултации, ищецът и семейството му /св. Д. и Д.а/ се насочили към клиника в
гр. ***, където на следващия ден била проведена операцията, поставени пирони, видно и от
представената по делото медицинска документация.
При завръщането си в къща ищецът продължавал да изпитва болки, да не може да се движи,
като движението на ръката пречело и на това да извършва обичайните ежедневни дейности
и да се самообслужва във връзка с миене, хранене, лична хигиена, тоалет. За всички това му
помагала съпругата му, поради което ищецът се чувствал неудобно, станал сприхав. Дразнел
се на шума от близките си, вкл. от внуците си, с които преди се забавлявал да играе.
Провеждал медикаментозно и физиотерапевтично лечение, но тъй като отказвал да излиза от
къщи, познат рехабилитатор го посещавал в дома му. Свидетелите дават еднопосочни
показания, че ищецът станал нервен, не можел да спи, по-рядко контактувал с хора извън
семейството, изпитвал болки, почти не се движел.
Видно от фактура ***.08.2019г. на УМБАЛ „***“ гр. ***, ищецът е заплатил на болничното
заведение сумата от 1510лв. за медицински изделия, поставени при операцията. Предписани
са му редица медикаменти /рецепти на л. 15 от делото/, както и доказателства за
закупуването им на обща стойност над 150лв.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че ищецът е получил закрита фрактура -счупване на диафизата на раменната
кост на десен горен крайник на 19.08.2019г. Предхождащите и налични към тази дата други
заболявания на ищеца са : злокачествено образувание в единия бъбрек, наложило
отстраняването му през 2004г., хипертонично сърце, инсулт на мозъка на 03.10.2015г., довел
до квадрипаретичен спастичен синдром с тежки прояви на дясна ръка. Няма данни тези
заболявания да са довели до нарушение в походката.
По отношение възможния механизъм на настъпване на счупването вещото лице приема, че
същото отговаря да е получено само и единствено при падане от собствен ръст при
нарушено равновесие върху неравен терен по време на придвижване, на първоначален
контакт на падащото тяло върху горен десен крайник с последвало притискане от тежестта
на тялото му, върху него в областта на дясната мишница, довело и причинило получената
травма. Определен е възстановителен период за клинично възстановяване от около шест
месеца при правилен оздравителен процес, в рамките на който се изпитват болки и
страдания. При извършен преглед в хода на изготвяне на СМЕ са установени остатъчни
явления в двигателната и хватателна функция на горен десен крайник, определени като
обичайни, с незавършен процес на възстановяване и неопределен период във времето за
пълно възстановяване. Белегът от операцията не създава физически дискомфорт. Относно
наличните преди инцидента увреждания на здравето на ищеца СМЕ дава заключение, че
същите са създали условия за по-тежко протичане и забавяне на възстановителния процес. В
същата посока е влиянието и на възрастовите особености.
3
Предвид категоричния извод на СМЕ за единствения възможен механизъм на настъпване на
вредата, независимо от липсата на преки свидетели на падането, предвид мястото и времето,
в което се случило и на база косвените свидетелски показания, съдът приема, че на
процесната дата и час ищецът е паднал пред входната врата на дома си, на място част от
уличната мрежа, насипано към онзи момент с едра каменна настилка, трамбована - според
неоспореното писмо на Община ***. Не бе установено каква е причината за падането –
загуба на равновесие поради вътрешна физиологична причина или спъване в каменната
настилка, а ако е второто по каква причина е станало– невнимание, нетрамбована настилка,
неподходящи обувки.
При така установената фактическа обстановка Съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди,
настъпили при падане на ищеца на улица, общинска собственост, в резултат на неправилно
поставена настилка – нетрамбован чакъл, необезопасен за преминаване от пешеходци. Съдът
е квалифицирал претенцията като такава по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, приета от страните по
делото. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, която има гаранционно-обезпечителен характер.
За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се
установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна
отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от
ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7
от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС,
Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г.,
Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма,
изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната
цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/
противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на
противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители
на Община П., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност
по ремонт и поддържане на процесния общински пътен участък. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
4
Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като последните са
общински и части. Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП,
като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно
законовата разпоредба на чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице,
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва
работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности,
причинени от нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 от Правилника за приложение на
Закона за пътищата /ППЗП/. Следователно на общината е вменено задължението да
ремонтира и поддържа общинските пътища в състояние, отговарящо на изискванията на
движението, което означава незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-
кратък срок на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност
за участниците в движението, в т.ч. пешеходците – чл. 13, ал. 1 и 2 и чл.167, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
В настоящия случай ищецът твърди и следваше да докаже, че настилката е била увредена,
компрометирана, в резултат на което в негодно за експлоатация състояние, за да се обоснове
противоправно бездействие на общински служители по ремонта и поддържането на
процесния пътен участък, довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и
съответно да са налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността
на ответника за причинените на ищеца вреди. ЗП предвижда общо и абстрактно задължение
на ответника да поддържа общинските пътища, без значение под въздействието на какви
фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасно движение по тях.
По делото се установи, че през втората половина на 2017г. след жалба от семейството на
ищеца, са извършени строително-ремонтни работи на процесната улица и Община П. е
положила трошенокаменна настилка, която е била в добро експлоатационно състояние.
Снимковия материал, приложен от ищеца подкрепя, че и към датата на инцидента
настилката е налице и е от този вид. Показанията на св.И. /син на ищеца/, че същата не била
трамбована добре в тази си част, не са лични възприятия на лицето, а оценка, без същият да
има качеството на експерт по делото, поради което съдът не ги кредитира като
установяващи качеството на полагане на настилката. Не са оспорени писмата на Община П.,
в което е даден отговор, че настилката е в добро експлоатационно състояние. В същите
показания свидетелят заявява, че настилката не била равна, а „на вълни“, без да се
конкретизира тяхната дълбочина, ширина, дължина и по делото не е установено дали това е
неизправност на пътната настилка. Ищецът никъде не сочи кое точно изискване на закона
по отношение на този вид настилка не е било изпълнено от ответника, а по-скоро изразява
недоволство от вида настилка, настоявайки да бъде положен асфалт, отново без да сочи
неизпълнение на кое законово задължение е неполагането точна на такъв вид настилка.
Безспорно е, че трошенокаменната настилка поради естеството си се характеризира с
5
неравности, но същата е допустима от закона за полагане като покритие на улица. Не се
установи да е допуснато неизпълнение от страна ответника на конкретно законоустановено
задължение или извършване на действие в нарушение на установени правила, за да бъде
ангажирана неговата отговорност по чл.45 вр.чл.49 от ЗЗД.
С оглед дотук изложеното не може да се приеме за доказано при условията на пълно и
главно доказване, че причината за падането на ищеца, довело до телесните повреди и
свързаните с тях имуществени и неимуществени вреди са резултат от бездействието на
служители на ответната страна.
Дори да бе доказано, че е имало участък от улицата негоден за експлоатация според
техническите изисквания, то не се установи каква е причината за падането, което е
възможно да е в резултат на невнимание на пешеходеца /живущ на адреса и ежедневно
преминаващ по това трасе/, ползване на неподходящи за настилката обувки, загуба на
равновесие без да има спъване /по друга физиологична причина/ и т.н., всички извън обсега
на задълженията на ответника.
Поради изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недоказани по
основание. По делото не се доказа пълно и главно от ищцовата страна, че вредите са
настъпили като пряка и непосредствена последица от противоправно бездействие/действие
на служители ответника, като стопанин на общинската улична мрежа.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което му
се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния такъв от
100лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НИПП.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Д. с ЕГН ********** от гр.***, искове против Община П.
с ЕИК ***, представлявана от Е. А. М.-кмет, за заплащане на сумата от 1537 лв. /хиляда
петстотин и десет лева/ - обезщетение за имуществени вреди, сумата от 24 999лв. /двадесет и
четири хиляди лева деветстотин деветдесет и девет лева/ -обезщетение за неимуществени
вреди, двете от непозволено увреждане, причинено на 19.08.2019г., ведно със
претендираната лихва в размер на 1104,21 лв. за периода от 19.08.2019г. до 24.01.2020г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. И. Д. с ЕГН ********** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Община П. с ЕИК ***,
представлявана от Е. А. М.-кмет сумата от 100 лв. /сто лева/, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7