Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. Ловеч, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на шестнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от
съдия Радева к.а.н.д. № 160/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба,
подадена от П.И.Т. ***, чрез пълномощника адв. К.К.К. ***, против Решение № 197/18.10.2023г.,
постановено по АНД № 278/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се
иска отмяната му, както и отмяна на потвърденото с посоченото съдебно решение
наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски по делото,
съгласно представено адвокатско пълномощно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател П.И.Т., редовно призован, не се явява. Явява се
упълномощеният от него процесуален представител – адв. К.К., който поддържа жалбата и по същество излага аргументи за
основателност на същата.
Пледира за отмяна на обжалваното решение
и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по делото Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, редно призован, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Ловеч – прокурор Цветомир Папурков изразява становище за неоснователност на
жалбата и счита, че следва да се потвърди решението на Районен съд гр. Ловеч
като правилно.
Административен
съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания
и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Производството пред Районен съд гр.
Ловеч е образувано по жалба на касатора П.И.Т. против Наказателно постановление
№ 23-0906-000095 от 10.03.2023г., издадено от Д.П.Д.– Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, с което на П.И.Т. на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, както и са отнети 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност
на П.И.Т. е била ангажирана за това, че на 08.11.2022г. в 15:01:48 часа, на
първокласен път I-4,
км. 24+500, с. Сопот, с посока на движение към гр. София, управлява лек автомобил
„Тойота Версо“ с рег. № ********, собственост на „ПЛАСЕКА“ ЕООД с ЕИК:
*********, със скорост 101 км/час при максимално разрешена за населено място 50
км/час, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е
отразено, че превишението от 51 км/час, след приспаднат толеранс от минус 3%, е
констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d, както и че АУАН е
съставен по преписка № 906р-1627/21г. с нарушение № 16472 в присъствие на
нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от
водача на МПС. При предявяване
на АУАН за подпис, П.И.Т. е отразил, че няма възражения по
акта. Въз основа на АУАН бланков № 196876 от 15.02.2023г. е
било издадено обжалваното Наказателно постановление №
23-0906-000095 от 10.03.2023г. от Д.П.Д.– Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР гр. Ловеч.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в процесуален
ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е
установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди
обжалваното наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно
лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на
АУАН е започнал да тече на 19.12.2022г. – когато П.И.Т. е попълнил Декларация
по чл. 188 от ЗДвП, от която е станало ясно, че именно той е управлявал лек
автомобил с рег. № ********, с който е извършено нарушението. АУАН е съставен
на 15.02.2023г., а именно в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Посочените мотиви от първоинстанционният съд
в този смисъл напълно се възприемат и от настоящият касационен състав. Районен
съд гр. Ловеч е приел, че в обжалваното наказателно постановление е посочена
нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. С оглед на това е направил извод, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Настоящият касационен състав намира Решение
№ 197/18.10.2023г., постановено по АНД № 278/2023г. по описа на Районен съд гр.
Ловеч, предмет на касационен контрол, за правилно, обосновано и законосъобразно.
При обсъждане на
събраните писмени, гласни и веществени доказателства районният съд приел, че е
описано изчерпателно извършеното от жалбоподателя административно нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е
управляван със скорост 101 км/час, при разрешена скорост за населено място от
50 км/час, т.е. превишението на разрешената скорост е от 51 км/час. Безспорно е
по делото, че максимално разрешената скорост за конкретния пътен участък е 50
км/час и тя произтича от факта, че участъка е попадал в границите на населено
място – с. Сопот, началото на което е било обозначено с пътен знак Д-11. Тези
данни кореспондират и с представения по делото снимков материал, зададената
скорост в протокола за използване на АТСС и представената схема на пътния
участък. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП I-4, км.
24+500, в землището на с. Сопот, което е именно този пътен участък, автоматично
изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, в който
изрично е отразено, че измерената скорост, с която се е движел автомобила е
била 104 км/час, а в АУАН и Наказателното постановление е приспаднат
автоматично 3% толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на
Наказателното постановление наказващият орган е взел предвид допустимата грешка
на техническото средство при изчисляване на превишението на скоростта.
Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е специалният текст, който въвежда
максимално разрешената скорост. В случаят тя е била 50 км/час, предвид на това,
че нарушението е извършено в населено място.
Районният
съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора
доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е
мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението
се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
съдопроизводствените правила. Възраженията на жалбоподателя са били обсъдени от
решаващия състав, който аргументирано ги е приел за неоснователни, посочвайки
съответни мотиви за това.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на касатора за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон. Като е потвърдил Наказателното постановление, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт.
Разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на пътни превозни средства
от категория „В“ при избиране на скоростта си на движение да превишават 50 км/час
в населено място. Нарушаването на тази забрана при превишение на допустимата
скорост с над 50 км/час, се санкционира по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, с глоба в размер на 700 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява
МПС.
По
силата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Когато нарушението е установено с техническо средство или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, както е в случая, на собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, се изпраща покана да се яви в
съответната служба за контрол, където може да посочи лицето, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението - чл. 186, ал. 4 от ЗДвП. В конкретният случай лекият автомобил, с
който е извършено нарушението – „Тойота Версо“ с рег. № ******** е собственост
на „ПЛАСЕКА“ ЕООД с ЕИК: ********* с едноличен собственик на капитала П.И.Т.. В
това му качество Т. е поканен да посочи лицето, което е управлявало автомобила
на дата 08.11.2022г. около 15:00 часа и Т. на 19.12.2022г. е попълнил
Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочил, че лекият автомобил е
управляван от него. /л. 8 от АНД № 278/2023г. по описа на Районен съд гр.
Ловеч/.
Превишението
на скоростта е установено с автоматизирано техническо средство – система за
видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с
№ 120cd3d,
заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Разпечатан е снимков материал (веществено доказателство), който е приложен
по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство
към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип,
както и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на
нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалваното Наказателно
постановление. В него се съдържа конкретно и безпротиворечиво описание на
извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за
конкретния пътен участък. Налице е идентичност между отразеното в АУАН и в НП.
По
същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят част от тези,
релевирани и пред Районен съд гр. Ловеч, по които оплаквания решаващият състав
е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради
което и не е необходимо да бъдат повтаряни – аргумент от разпоредбата на чл. 221,
ал. 2, изр. 2-ро от АПК. Районният съд аргументирано е приел за неоснователни
наведените възражения от жалбоподателя, за което е изложил съобразени с
материалния закон мотиви.
Съгласно
разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На база
цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015г.), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. Изправността на използваното АТСС безпротиворечиво се
установява от събраните от районният съд писмени доказателства, като решаващият
състав е изложил подробни мотиви в тази връзка, които се споделят изцяло от
настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни, с
оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.
Спазено
е било и изискването за изготвяне на Протокол за използването на мобилното
АТСС, в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи, видно от приложените и приети по
първоинстанционното дело доказателства: снимка на разположението на АТС /л. 14
от АНД № 278/2023г. по описа на РС гр. Ловеч/, Схема на републикански път I-4,
от км. 24+500 до км. 25+046, /л. 15/ и Протокол за използване на АТС с peг. № 906р-9863/09.11.2022г. /л. 11/ за дата на
използване на АТС – мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 120cd3d – 08.11.2022г. с начало
на работа 14:15 часа и край на работа 16:30 часа. За посоченото време са били
установените от системата 70 броя нарушения на скоростния режим. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че протоколът съдържа всички предвидени в
Наредбата реквизити и от съдържанието на същия се установява, освен мястото на
което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през
който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване,
който в случая е бил стационарен, както и че посоката на задействане на АТСС е
била насочена в двете посоки. При това положение, отразените в Протокола по чл.
10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия
има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и
съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил
отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и
фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен №
906р-9863/09.11.2022г., поради което и няма съмнение кой е неговия автор. Представени
и приети от съда са били и писмени доказателства - заверено копие на Ежедневна
ведомост за разстановка на силите и средствата на група ПК в сектор ПП при
ОДМВР гр. Ловеч, от която се установява, че в процесният ден и час изготвилият
протокола за използване на АТСС полицейски служител Й.Й. е бил на работа в
наряд АП-97, който е обслужвал участък М.1.6, за времето от 08:30 часа до 20:30
часа. Представено е било и копие на извадка от Дневник за регистриране на
съставените актове и издадени НП или Заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки с рег. № 906р-1627/24.02.2021г., от която е видно, че
процесното нарушение с номер 16472 фигурира под номер 21. Изложени са и мотиви
от първоинстанционният съд, които се споделят и от настоящият касационен
състав, че както актосъставителят В.Д., така и изготвилия протокола за
използване на АТСС полицейски служител Й.Й. към датата на извършване и
установяване на нарушението са изпълнявали длъжността „младши автоконтрольор I
степен“ в „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
Сектор Пътна полиция към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч и от
представеният Протокол за запознаване на служителите от сектор „ПП, група
„ОДПКПД“ със Заповед № 8121з-46/12.01.2022г. на Министъра на вътрешните работи,
с рег. № 906р-448/17.01.2022г. е видно,
че и актосъставителят Димитров и изготвилият протокола за използване на АТСС
полицейски служител Й. са запознати с „Организационно–технологичните правила за
работа с мобилни автоматизирани технически средства за осъществяване на контрол
на скоростта, модел „ARH CAM S1“.
Предвид
изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните в хода на
процеса доказателства безспорно се установява, че П.И.Т. е извършил нарушението
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за
което е наказан с издаденото наказателно постановление. Изложените от решаващия
съд мотиви за законосъобразност на Наказателното постановление, са обосновани
от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал и се
споделят от настоящия касационен състав. Последният споделя и правните изводи
на решаващия съд за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
С наказателното постановление са наложени
фиксираните в закона по вид и размер санкции,
а именно – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца – чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Предвид това съдът счита, че административните
наказания са съобразени с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и отговарят
на целите на наказанието, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
Правилно първоинстанционният съд е
констатирал, че в случая извършеното от
жалбоподателя деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 197/18.10.2023г., постановено по АНД №
278/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е валидно, обосновано, допустимо,
постановено в съответствие с
материалния закон.
Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на чл.
348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
С оглед изложеното и на основание
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
197/18.10.2023г., постановено по АНД № 278/2023г. по описа на Районен съд гр.
Ловеч.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.