Определение по дело №2913/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1211
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 27 август 2019 г.)
Съдия: Георги Цвятков Митев
Дело: 20193110202913
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер        1211/27.6.2019г.                             град Варна

 

 

Районен съд Варна, Наказателна колегия, Пети състав,

на двадесет и седми юни, две хиляди и деветнадесета година,

в закрито заседание в състав председател съдия Георги Митев,

като разгледа ЧНД № 2913/2019 г. по описа на съда,

установи следното:

 

Производството е образувано на основание чл.243 от НПК.

На 07.08.2018 г. е образувано досъдебно производство1115/2018 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна за това, че на 12.04.2018 година в гр.Варна са били повредени чужди движими вещи, собственост на Е.И.Г.престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

            С постановление от 12.06.2019 г. на прокурор М.Д. при Районна прокуратура Варна, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.5 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство 1115/2014 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна. В същото се приема, че е налице общественоопасно деяние, но не са налице предпоставките за привличане в качеството на обвиняем на Н.Й.М., тъй като същата е наказателнонеотговорна поради невменяемост. Според заключението на съдебнопсихиатричната експертиза към момента на деянието 12.04.2018 г. и към момента на освидетелстване 28.12.2018 г. М. е страдала от параноидна шизофрения, халюцинаторно-параноиден синдром, промяна на личността, което е състояние на продължително разстройство на съзнанието и не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

            Срещу така цитираното постановление е подадена жалба от пострадалия Е.И.Г. на основание чл.243 ал.3 от НПК. Със същата се иска отмяна на прокурорския акт и продължаване на разследването, като се иска назначаване на съдебно-оценителна експертиза, назначаване на нова съдебно-психиатрична експертиза, по възможност тройна и привличане към наказателна отговорност на Н.М.

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество неоснователна поради следното:

Наказателното производство е образувано и водено срещу Виновното лице за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК. В атакуваното постановление на ВРП е изложена подробна фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

От приетата фактическа обстановка с оглед на събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:

От събраните доказателства в хода на досъдебното производство не може да се направи категорично заключение, че въобще на 12.04.2018 г. е извършено в имота на Г. някакво противоправно деяние, което може да се квалифицира като престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Г. твърди, че тогава са били причинени щети на тухли единични втора употреба чрез събарянето им, щети на дървена двукрака стълба и стоманобетонен стълб. Но освен твърденията на Г. няма събрани абсолютно никакви други доказателства за евентуално причинени такива щети. Въпреки че три пъти е разпитан в качеството на свидетел самият Г. не може да каже каква бройка от тухлите са увредени конкретно с деяние на 12.04.2018 г., като сочи, че общо са били увредени 2500 броя тухли в резултат на 6-7 посегателства срещу тях в продължение на няколко години. Г. няма документи за закупуването на тухлите. Въпреки изготвените докладни записки от полицейските служители в Трето РУ при ОД на МВР Варна, посетили имотите на Г. и М., в тях няма никъде отразено обстоятелство, че в имота на Г. са установили съборени тухли, увредени стълба и стълб. Г. е представил на разследващите органи цветни фотоснимки, но от тях не може да се разбере кога са правени и дали отразяват състоянието при преходни случаи или конкретно за твърдения случай на 12.04.2018 г. От тези фотоснимки е видно, че тухлите са редени на голяма височина, не са стабилно укрепени, повечето от падналите тухли са с ненакърнена цялост, бетонният стълб и дървената двукрака стълба са силно амортизирани и едва ли притежават някаква реална стойност, освен това не е видно какви повреди са претърпели. Не е извършен оглед на местопроизшествие, няма изготвен албум към него, за да може да се направи извод за извършено деяние, наказуемо по чл.216 ал.1 от НК. Не може категорично да се направи извод дали събарянето на част от тухлите се дължи на умишлено човешко поведение или на действие на природни или атмосферни сили и явления. Няма очевидци на деянието, в района няма поставени  видеокамери.

Установено е, че в съседния на имота на Г. имот – този на М., живеела единствено Н. М.. Правилно прокурорът от Районна прокуратура Варна е изследвал единствено нейното поведение и възможността ѝ за носене на наказателна отговорност.

В постановлението на Районна прокуратура Варна и в жалбата срещу него се коментират свидетелски показания на Р.Д.С., но в материалите от досъдебното производство не фигурира протокол за разпит на свидетел с такива имена.

Съдът не приема искането в жалбата за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза, тъй като нейното заключение по никакъв начин няма да промени установената фактическа обстановка и към назначаване на такава експертиза следва да се пристъпи едва при категорично доказване на извършване на престъпление и неговия извършител.

Съдът не приема искането в жалбата за изготвяне на нова, евентуално тройна съдебно-психиатрична експертиза, тъй като даденото заключение на изготвената такава по досъдебното производство е достатъчно категорично, обективно и аргументирано и не възникват никакви съмнения за неговата правилност.

Относно направеното в жалбата искане за привличане към наказателна отговорност на Н.М съдът счита, че няма събрани никакви доказателства относно негово евентуално участие в извършване на някакво престъпление, още повече, че той не е живял на адреса по време на деянието. С оглед наведените в жалбата твърдения и за извършено самоуправство от страна на М. и с искането за привличане на Мирев като обвиняем следва да се посочи, че в настоящото производство - по реда на чл.243 ал.4 вр.ал.3 от НПК, съдът е ограничен в правомощията си по осъществявания съдебен контрол на конкретен акт на прокурор по досъдебното производство и само по отношение на престъплението, за което е водено досъдебното производство, респективно елементите от състава на това разследвано престъпление - време, място, начин на извършване на деянието, както и до точната индивидуализация на дееца. Съдът не би могъл в това производство да се произнася по неща, които са извън предадения на съдебен контрол прокурорски акт, доколкото би се намесил в работата и правомощията на прокурора, гарантиращи неговата функция на ръководител на наказателното производство в неговата досъдебна фаза. Прокурорът не може да бъде изместен в това особено производство по чл.243 от НПК от съда по въпроси, свързани с възникването на основания за започване на разследване по отношение на други деяния и съответно повдигане на обвинения за тяхтози смисъл Решение № 368/2003 г. на ВКС, І н.о., Решение № 249/2002 г. на ВКС, І н.о./. Единствено в правомощията на прокуратурата е да прецени дали дадено лице е извършило престъпление и да му повдигне обвинение за това. Съдът не би могъл в случая да излезе извън рамката, очертана от постановлението за образуване на досъдебното производство и разследваната конкретна деятелност, респективно от диспозитивната част на постановлението, с което се прекратява наказателното производство.

Съдът счита, че постановлението на Районна прокуратура Варна за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1115/2018 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна е обосновано. Задълбочено са анализирани и обсъдени всички доказателства, събрани на досъдебното производство. Изводът за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.216 ал.1 от НК е аргументиран и подкрепен от доказателствата по делото и се споделя от съда.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.243 ал.5 т.1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Оставя без уважение жалбата от Е.И.Г. като неоснователна.

Потвърждава постановлението на прокурор М.Д. от Районна прокуратура Варна от 12.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1115/2014 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна.

Да се изпратят съобщения на ВРП и Е.И.Г..

Определението подлежи на протест и обжалване в седемдневен срок от съобщаването му пред ВОС.

Досъдебно производство № 1115/2018 г. по описа на Трето при ОД на МВР Варна след влизане в сила на определението да се върне на Районна прокуратура Варна.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :