Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр. Велико Търново, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на пети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
при
секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
АНД № 10 257/2021 г. по описа на АСВТ и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от името на директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен.
На касационен контрол е подложено Решение № 177 от 31.08.2021
г. по АНД № 20214120200170/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Със същото е отменено Наказателно постановление № 35-0000106/02.02.2021г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Плевен, с което на А.Д.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лева на основание чл.178а, ал.10, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.43,
т.2, б.“б“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според касатора
съдът неправилно е приел, че не е спазен давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. В
този смисъл посочва, че релевантна за началото на срока по чл.34, ал.1,
изречение 2, предл.1 от ЗАНН е датата, на която е извършена проверката –
21.01.2021г., към която дата на служителите на РД „АА“ гр. Плевен е била
налична необходимата информация за индивидуализация на нарушението. Предвид
това намира, че към датата на издаване на АУАН, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН
не е изтекъл. Изтъква, че както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа
на него наказателно постановление са законосъобразни, издадени от компетентен
орган, в установените законови срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържат всички
изискуеми от закона реквизити по чл.42 от ЗАНН във вр. с чл.57 от ЗАНН. Спазени
са всички процесуални правила и срокове, не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. Ясно и точно е изложено в какво се
състои нарушението, като е налице съвпадение между установеното нарушение и
посочените като нарушени разпоредби. Според касатора нарушението не разкрива
признаците на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се иска отмяна на Решението на ГОРС
и потвърждаване на наказателното постановление. В о.с.з. касаторът не се явява
и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, чрез упълномощения
адвокат ангажира писмено становище за неоснователност на КЖ. Посочва, че
нарушението е недоказано, доколкото от събраните по делото доказателства не се
установява извършването на визираното в НП нарушение. В тази връзка посочва, че
при съставянето на АУАН актосъставителят се е позовал на видеозапис от
наблюдение в реално време на прегледа, но такъв не е бил представен от АНО. Сочи
също, че в нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП не са
описани абсолютно никакви обстоятелства, свързани с видовата принадлежност на ППС, никакви негови технически или други
характеристики, от които да се установи дали действително вида на ППС не е
определен правилно. Извън това посочва, че АУАН е съставен в нарушение на чл.34
от ЗАНН, тъй като е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя. Моли Решението на РС да бъде
оставено в сила. В о.с.з. ответникът поддържа представеното становище и моли да
се потвърди първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново, дава заключение за неоснователност
на жалбата. Намира изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на
НП за правилни. Посочва, че описаното в НП деяние към момента на неговото
извършване не е съставлявало нарушение по чл. 43 от Наредба № Н-32/2011 година,
тъй като тази разпоредба е приета с последващи изменения на наредбата и е
влязла в сила след датата на извършване на посоченото деяние. Наред с това
намира, че неправилно в НП е посочена и санкционната норма, която с оглед на
описаното деяние е следвало да бъде чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП, а не нормата
на чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, която е приложил административно-наказателният
орган. Споделя съображенията на първоинстанционния съд и за допуснато нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Предлага обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново прецени допустимостта и основателността на касационната жалба. Въз
основа на установените от първата инстанция факти, приема следното от правна
страна:
Жалба е подадена от надлежна страна - участник във
въззивното производство, за която оспореният акт е неблагоприятен, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от ЗАНН / в ред.
на ДВ бр.13 от 2020г./, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК, на основанията,
предвидени в НПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно и за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Оплакванията в КЖ съдът квалифицира като такива за неправилно приложение на
материалния закон от РС, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, вр. с ал.2
от НПК.
Настоящият съдебен състав като прецени поддържаните
касационни основания и доказателствата по делото намира касационната жалба за
допустима, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
ГОРС е установил следното от фактическа страна:
Наказателното постановление е издадено срещу А.Д.С. за
това, че на 03.08.2020г. около 10:03 часа в гр.Горна Оряховица в КТП с
Разрешение №613 за извършване на технически прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, като председател на комисията при извършване на
преглед и проверка по ADR на полуремарке с рег. № ВТ 6176 ЕВ марка Шмиц, е
издал знак за ПТИППС с №21421216 с протокол № 23027424/03.08.20г. в нарушение
на изискванията за извършване на периодични прегледи като не е определил
правилно вида на ППС по ADR и „вместо FL е определил АТ". Нарушение на чл.
43, т.2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, санкционирано по
чл. 178а, ал. 10, предл.1 от ЗДвП.
При установените факти, ГОРС е формирал следните
правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен в нарушение на чл.34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че е изтекъл давностния
срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, поради което неправилно е било образувано
административно-наказателно производство. Освен това е намерил, че е налице и
нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като както
контролният, така и наказващият орган са посочили като нарушена разпоредбата на
чл. 43, т.2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, която
разпоредба не е съществувала към датата на извършване на нарушението
(03.08.2020г.). Съдът е посочил, че е
допуснато и несъответствие между описанието на нарушението, нормата, посочена
като нарушена и приложения санкционен състав. В този смисъл е подчертано, че
специалната норма на чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП изключва приложението на
разпоредбата на чл.178а, ал.10 от ЗДвП. ГОРС е намерил, че нарушението е и
недоказано, доколкото при съставянето на АУАН актосъставителят се е позовал на
видеозапис от наблюдение в реално време на прегледа, но такъв не е бил
представен от АНО. Налице е и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в
НП не са описани никакви обстоятелства, свързани с видовата принадлежност на
ППС, никакви негови технически или други характеристики. С тези мотиви РС е
отменил НП като незаконосъобразно.
Изводът на настоящата инстанция след проведения
касационен контрол е, че постановеното от Районен съд решение не страда от
пороци, съставляващо касационни основания. Нито тези, посочени в КЖ, нито тези,
за които АСВТ служебно следи.
Фактическата обстановка е изяснена. Събрани са по
предвидения процесуален ред необходимите доказателствени средства, които са
обсъдени. В доказателствената съвкупност няма игнорирани доказателствени
средства, нито такива, чието съдържание да е преиначено от РС. При верни
фактически констатации, обосновани със събраните доказателства, съдът законосъобразно е приел, че към момента на
съставяне на АУАН са изтекли сроковете за образуване на
административнонаказателно производство, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1
от ЗАНН. С оглед на характера на обществените отношения, които се засягат при
нарушаване на нормативно установените правила за поведение, чл.34, ал.1 от ЗАНН
предвижда като задължителна предпоставка за законосъобразното развитие на
производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя, то да бъде инициирано в рамките на законовоопределения тримесечен
срок от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на
нарушението, като двете хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната
от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на
административнонаказателно производство. Правилно и законосъобразно районният
съд се е позовал на т.1 от Тълкувателно постановление № 1/2015г. на ОСС на НК
на ВКС и втора колегия на ВАС, че посочените в нормата на чл. 34 от ЗАНН
срокове са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат
реализирани правомощията на АНО, за които съдът следи служебно. Както правилно
е прието от ГОРС, посоченият тримесечен срок започва да тече от 03.08.2020г. - датата
на извършване на нарушението, доколкото към тази дата е известно както
нарушението, така и нарушителят – А.Д.С.. Възражението на касатора, че този
срок следва да бъде зачетен от датата, на която служителите на РД „АА“ гр.Плевен
са извършили проверка в КТП е неоснователно. В случая както от съдържанието на
АУАН, така и от показанията на актосъставителя
и свидетеля при съставяне на АУАН, изслушани в хода на въззивното дело се
установява, че нарушението и нарушителя са установени при преглед на видеозапис
от информационната система за електронно регистриране на извършените периодични
прегледи на ППС. Тази система, съгласно чл. 11, ал.3,
т.15 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТСТС /в приложимата
редакция/ осигурява възможност за предаване на данни към Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" в реално време, поради което видеозаписът
от извършения технически преглед на дата 03.08.2020 г. от ответник-жалба на полуремарке
с рег. ВТ 6176 ЕВ е бил на разположение за преглед от органите на ИА "АА",
както и на териториалните му поделения, вкл. и на РД "АА“ гр.Плевен, чийто
служител е актосъставителят, още на датата на извършване на деянието,
окачествено като административно нарушение, включително и неговия извършител.
Считано от този момент, 3-месечният срок, с изтичането на който се преклудира
възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорността за това
деяние е изтекъл на 03.11.2020 г., а АУАН е съставен на 21.01.2021 г., т.е.
след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от
установяване на нарушението и нарушителя. След като тримесечният срок е изтекъл
на 03.11.2020г., то съставеният АУАН от 21.01.2021г. се явява такъв извън срока
по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, поради което правилно и законосъобразно ГОРС е приел,
че е налице съществено процесуално нарушение, което опорочава издаденото НП.
Това е така, тъй като след изтичане на предвидените в закона срокове, погасяващи
правото на административнонаказващия орган да ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение, не е следвало да се издава НП, а е трябвало да се прекрати административнонаказателната
преписка. Така е преценил и районният съд, който е изпълнил стриктно
задължението си да следи служебно за спазването на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Нарушаването на чл.34, ал.1 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, поради което касационната инстанция не
счита за нужно да обсъжда останалите доводи на съда за неговата
незаконосъобразност и възраженията на касатора в тази насока.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, посочения касационен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
177 от 31.08.2021 г. по АНД № 20214120200170/2021 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: